Професор Мауро Папоти е от онези хора, които не просто

Професор Мауро Папоти е от тези хора, които не просто следят заболяването през обектива на микроскопа, а я разчитат като код - търпеливо, детайлно, с почерк на откривател, който знае, че зад всяка клетка стои нечий живот.

Здравето ни

10-годишната преживяемост при метастатичен меланом към този момент е фактДоц. Христова: България е измежду водещите страни в Европа по разпространяване на хипертониятаОпасен ли е половият контакт по време на бременност?

Срещам го в София по време на XII интернационална среща на " Клуб млад онколог ". Това е събитие, което носи повече от научен заряд. Със своята тематика " Transforming the Cancer Care Therapy: Art Meets Science " форумът търси пресечната точка сред науката и човешката сензитивност. Проф. Папоти е не просто посетител, а един от тези редки експерти, чиято работа е в сърцето на онкологичната диагноза. Патолог. Ръководи Отделението по патология в болничното заведение Città della Salute и е заместник-декан на Медицинския факултет на Университета в Торино, Италия. Автор е на над 400 научни публикации и член на публицистичните колегии на водещи интернационалните списания. През последните години взе участие интензивно в развиването на онкопатологията като интегрална част от персонализираното лекуване на рака.

Проф. Папоти, бихте ли обяснили какво съставлява работата на онкопатолога?

Като медицински лекари заемаме малко по-различна позиция - нашето работно място е на първо място лабораторията и микроскопът, а не директният контакт с пациента, както е при множеството ни сътрудници. Дефинитивната ни цел е да сложим диагнозата, т.е., да кажем какъв тъкмо е типът израстък. Базирайки се на нашата диагноза клиничните лекари и онкологичната комисия могат да решат какво лекуване да подхващат. Преди доста години ние, патолозите, единствено докладвахме резултата от материала като раков или нераков, само че в модерните времена, в които живеем, единствено диагноза " рак " не е задоволителна и ние не можем да я използваме, в случай че не кажем какъв е типът и подтипът на рака. Така че ежедневната ни работа е да гледаме под микроскоп всякаква тъкан, изпратена в лабораторията - това е първата стъпка.

Втората е да установим какъв тъкмо е типът на рака и да го класифицираме съгласно класификацията на СЗО. Но нашата работа не свършва дотук. Третата стъпка е да определим диагностичните и прогностични стойности, основани на новите лабораторни техники. И тук работата ни не завършва - четвъртата стъпка е същинският ключ към лекуването, т.е. намирането на прогностичните фактори, които могат да подскажат какъв би могъл да бъде изходът от лечението. Тези прогностични фактори са доста значими за лекарите при вземането на решение за лечението, тъй като " прогностичен " значи да се предскаже отговорът на лекуването. Ако установим избран биомаркер, лекарят може да избере най-хубавата прицелна терапия към него, с цел да лекува пациента допустимо най-ефективно. По тази причина онкологичният патолог стана доста значим и потребен, тъй като въз основа на нашите прогностични индикатори всеки пациент може да получи най-подходящото лекуване с допустимо най-хубав резултат. За край ще ви дам един образец: при имуноонкологията или за имунотерапията като най-съвременно лекуване при доста форми на рак, е нужен патолог, който да откри точната експресия на даден туморен маркер, с цел да може да се приложи най-подходящата терапия.

Кои са огромните провокации, които срещате всекидневно в диагностицирането на рака?

Предизвикателствата са много и отговорът ще бъде прекомерно дълъг, по тази причина ще ви дам единствено няколко от най-важните аспекти. Едно от най-сериозните провокации е оскъдното количество тъкан, която идва в лабораторията и от която би трябвало да се извлекат оптимално доста данни. Затова работим със системи за " икономично потребление " на материала - или така наречен " spare material system ", с цел да избегнем цялостното му привършване и да можем да дадем всички отговори, които лекарите изискват от нас. Също по този начин предизвикателство е и потребността непрестанно да обновяваме класификациите на туморите, тъй като раковите болести стават все по-детайлно разпознати на молекулярно равнище.

Ние сме разграничени по подспециалности - моята работа е в региона на белодробните карциноми, други сътрудници се занимават с рака на гърдата, дебелото черво и така нататък Това постанова непрекъсната актуализация на класификациите на всеки обособен израстък. Към това ще прибавя, че към този момент съществува и молекулярна подредба, посредством която идентифицираме редки и характерни тумори в целия организъм. Например, в белодробния карцином има доста редки и особени видове тумори, които могат да бъдат разпознати само посредством молекулярен тест или имунохистохимично проучване.

Как се промени региона в патологията през последното десетилетие, изключително с въвеждането на молекулярната диагностика и изкуствения разсъдък?

Това е доста забавен въпрос, на който частично към този момент отговорих. Промяната е в прекосяването от общоприетата диагностика посредством микроскоп към молекулярни проби и разбор на биомаркери. Следващата стъпка, която към този момент навлиза, е потреблението на изкуствен интелект, което за мен самия е предизвикателство, поради възрастта ми. В момента има deep learning логаритми, които подкрепят класификацията на тумори и търсенето на прогностични маркери като PDL1 или KI67. Убеден съм, че в бъдеще тези логаритми на изкуствения разсъдък ненапълно ще заместят патолога, само че това няма да е напълно.

Когато приказваме за бъдещето, ще пристигна ли миг, в който ще можем да диагностицираме рака, преди той да се е формирал?

Това е много деликатна тематика и се отнася до две посоки: едното е ранната диагностика посредством скринингови стратегии, а другото - предотвратяването на развиването на рака, което е предмет на първичната профилактика. Това обаче е извънредно мъчно. Първичната предварителна защита е обществен въпрос. Например, да се спре тютюнопушенето, с цел да се понижи рискът от рак на белия дроб. Що се отнася до вторичната профилактика, при нея към този момент имаме доста повече принадлежности, като скринингови стратегии за разнообразни типове рак - рак на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб. В тази област патологът играе основна роля, тъй като когато при скрининг се вземат биопсии (полип от дебелото черво, нодул от гърдата или намазка за рак на маточната шийка) ние сме тези, които оценяваме пробите под микроскоп дали са доброкачествени или злокачествени.

Някои от научните изявления на проф. Папоти засягат области като тумори с неразбираем примитивен генезис (cancers of unknown primary (CUP)) и течна биопсия - тематики, които провокираха журналистическото ми любознание. Тези посоки оферират нови решения за случаи, при които обичайна биопсия или образната диагностика не дават безапелационен отговор.

Диагностиката при карциноми с незнаен примитивен източник е едно от най-сложните полета в патологията. В своите изявления проф. Папоти взе участие в разбори, които потвърждават по какъв начин актуалните способи - в това число NGS (секвениране от ново поколение) - могат да обезпечат безапелационен отговор за първоизточника на тумора. Подобен метод освен облекчава диагностиката, само че и разрешава прицелна терапия, която не би била допустима при липса на разпознат туморен генезис.

Темата за течната биопсия също е водеща тематика в работата му - освен като теоретична догадка, а като работеща идея. Чрез разбор на циркулираща туморна ДНК в кръвта, все по-често се откриват разновидности, които дават насоки за лекуване, без да е належащо инвазивно взимане на проба. Това слага патолога в центъра на един нов вид диагностика - по-щадяща, само че също толкоз прецизна.