Проф. Соколова: Добре че съпругът ми не доживя да види докъде стигна българския парламент
Професор Ева Соколова е потомка на бежанци от Егейска Македония. Непосредствено след Деветосептемврийския прелом, комунистическата партия организира акция за дебългаризация в Югозападна България. Страната е готвела да съобщи Благоевград на Югославия и е притискала българите да се отхвърлят от националната си принадлежност. Всичко това е разказано в книгата на проф. Соколова „ Руската интервенция в съдбините на България “.
От Освобождението насам, Русия е оказвала въздействие върху българската политика. Отношенията сред Москва и София минават през разнообразни етапи – от поддръжка, до директен конфликт на бойното поле. Разочарованието от съветската политика се демонстрира за първи път едвам 7 години след Освобождението, когато Москва се афишира срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Впоследствие Русия се изправя против нас и по време на Балканските войни, когато заема страната на Сърбия. По време на Първата международна война Руската империя изпраща цяла войска в поддръжка на Румъния, с цел да попречи на българските войски да освободят Добруджа.
Дипломацията на Москва се концентрира към Македония. В това направление се отличава изключително Иван Ястребов. Той е назначен за секретар в съветското посолство в Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той е консул в Призрен, където се сприятелява с основоположника на великосръбската теория Стоян Новакович. Няколко години по-късно Иван Ястребов става общоприет консул на Русия в Солун. Той издава алманах озаглавен „ Обичаи и песни на турските сърби “, които разказват фолклора от Македония. Линията на имперска Русия се продължава и от комунистическия Съветски съюз. Любопитна е ролята на родоначалника на бъдещите български комунисти Димитър Благоев. През 1883 година той основава първата социалдемократическа организация в Русия. Въпреки, че той е българин, групировката се назовава „ Партия на съветските социалдемократи “. След като се завръща в България, Димитър Благоев се афишира за основаването на Балканска федеративна република. През 1917 година Благоев провокира същински скандал, когато от трибуната на Народното събрание афишира, че не е българин, а македонски славянин.
„ Димитър Благоев е роден в най-българското село в Македония – Загоричане. Село, което е българско село, с българско съзнание и този човек има наглостта, бидейки депутат, да декларира, че българите са племе, което се е насадило и което пречи на Македония. Тогава различен народен представител го попита какво прави в Народното събрание, откакто не е българин ”, описа проф. Соколова в предаването „ Офанзива ” по Нова нюз.
Загоричане се намира покрай Костур в днешна Гърция. През 1905 година на празника Благовещение гръцки чети нападат селото, опожаряват го, и екзекутират 62-а българи. След нахлуването на Червената войска и инсталирането на комунистическия режим у нас, политиката на дебългаризация доближава своята кулминационна точка. През 1947 година в словенския град Блед Георги Димитров и Йосиф Броз Тито подписват съглашение, съгласно което Пиринския край дружно с Благоевград би трябвало да бъде предаден на Югославия. Бледската конвенция е първата крачка от бъдещото присъединение на България към Югославия. От това време са и най-тежките мемоари на Ева Соколова.
Тя е брачна половинка на Йордан Соколов, който е ръководител на Народно събрание от 1997 до 2001г. „ Тогава имаше по-голяма почитание сред хората. Имаше конфликти, само че нямаше такова невъзпитано поведение. Основите на смяната станаха тогава ”, уточни тя.
„ Много пъти съм си задавала въпроса какво би си споделил той за настоящето време. Понякога си споделям: Добре че не доживя да види до каква степен стигна българския парламент и управляващи. Толкова служебни държавни управления минаха – с изключение на да се карат нищо не направиха, загубихме толкоз пари, толкоз стартирани градежи не са довършени. Просто не работят ”, акцентира Соколова.
От Освобождението насам, Русия е оказвала въздействие върху българската политика. Отношенията сред Москва и София минават през разнообразни етапи – от поддръжка, до директен конфликт на бойното поле. Разочарованието от съветската политика се демонстрира за първи път едвам 7 години след Освобождението, когато Москва се афишира срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Впоследствие Русия се изправя против нас и по време на Балканските войни, когато заема страната на Сърбия. По време на Първата международна война Руската империя изпраща цяла войска в поддръжка на Румъния, с цел да попречи на българските войски да освободят Добруджа.
Дипломацията на Москва се концентрира към Македония. В това направление се отличава изключително Иван Ястребов. Той е назначен за секретар в съветското посолство в Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той е консул в Призрен, където се сприятелява с основоположника на великосръбската теория Стоян Новакович. Няколко години по-късно Иван Ястребов става общоприет консул на Русия в Солун. Той издава алманах озаглавен „ Обичаи и песни на турските сърби “, които разказват фолклора от Македония. Линията на имперска Русия се продължава и от комунистическия Съветски съюз. Любопитна е ролята на родоначалника на бъдещите български комунисти Димитър Благоев. През 1883 година той основава първата социалдемократическа организация в Русия. Въпреки, че той е българин, групировката се назовава „ Партия на съветските социалдемократи “. След като се завръща в България, Димитър Благоев се афишира за основаването на Балканска федеративна република. През 1917 година Благоев провокира същински скандал, когато от трибуната на Народното събрание афишира, че не е българин, а македонски славянин.
„ Димитър Благоев е роден в най-българското село в Македония – Загоричане. Село, което е българско село, с българско съзнание и този човек има наглостта, бидейки депутат, да декларира, че българите са племе, което се е насадило и което пречи на Македония. Тогава различен народен представител го попита какво прави в Народното събрание, откакто не е българин ”, описа проф. Соколова в предаването „ Офанзива ” по Нова нюз.
Загоричане се намира покрай Костур в днешна Гърция. През 1905 година на празника Благовещение гръцки чети нападат селото, опожаряват го, и екзекутират 62-а българи. След нахлуването на Червената войска и инсталирането на комунистическия режим у нас, политиката на дебългаризация доближава своята кулминационна точка. През 1947 година в словенския град Блед Георги Димитров и Йосиф Броз Тито подписват съглашение, съгласно което Пиринския край дружно с Благоевград би трябвало да бъде предаден на Югославия. Бледската конвенция е първата крачка от бъдещото присъединение на България към Югославия. От това време са и най-тежките мемоари на Ева Соколова.
Тя е брачна половинка на Йордан Соколов, който е ръководител на Народно събрание от 1997 до 2001г. „ Тогава имаше по-голяма почитание сред хората. Имаше конфликти, само че нямаше такова невъзпитано поведение. Основите на смяната станаха тогава ”, уточни тя.
„ Много пъти съм си задавала въпроса какво би си споделил той за настоящето време. Понякога си споделям: Добре че не доживя да види до каква степен стигна българския парламент и управляващи. Толкова служебни държавни управления минаха – с изключение на да се карат нищо не направиха, загубихме толкоз пари, толкоз стартирани градежи не са довършени. Просто не работят ”, акцентира Соколова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ