95 години от рождението на историка проф. Дойно Дойнов
Професор Дойно Дойнов беше нащрек за българската чест
Съдбата овреме ме свърза с другарство и взаимна активност с Дойно Дойнов. Първите ми усещания са отпреди десетилетия. С помощта на видни персони на науката, литературата, изкуството подготвяхме Националния събор на хайдутството през 1968 година на именития връх Агликина поляна в Сливенския балкан. В продължение на няколко години се проучваха изворите и същността на това неповторимо събитие в националноосвободителната битка, отразено в пребогатото изкуство на народа. В групата на Филип Кутев, Ламар, Димитър Осинин и други изтъкнати хора на духовността беше и младият историк Дойно Дойнов.
Първото запознанство се запечата в паметта. Запътеният към огромната просвета помощник на Военно-историческия музей Д. Дойнов обмисляше думите си, умерено излагаше мислите си. Вслушваше се в мнението на другите. Открояваше се неговото умеене да поддържа връзка с разнообразни лица. Комай че тези негови качества постоянно са го отличавали. Благодарение на тая своя заложба той надви тествания, опозна себе си и хората, вникна надълбоко в предмета на научните си проучвания. Превъплътени в десетки книги, отчети, изявления, те го подредиха до известните имена на българската историческа просвета.
Професор Дойно Дойнов осветли обективно и с обстоятелства, от ясни цивилен позиции извънредно значими феномени и събития в нашето историческо развиване. Той проникна в неразучени области на националния ентусиазъм за независимост и самостоятелност. Доказателство за това са книгите му „ Националноосвободителните битки в Югозападна България през 60-те и 70-те години на ХIХ век “, „ Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 година “... голям брой публикации и отчети. Озарени от родолюбива пристрастеност, неговите писания обуславят извода: българите в Мизия, Добруджа, Тракия и Македония с бранни старания и съзидание са утвърждавали целостта на нашата националност. Фалшификаторите, които ограбват родната история и език, мъчително биха опровергали дълбоките научни заключения, съдържащи се в проучванията на именития академик.
В историческата орис на Отечеството има безброй паметни години на напредък и разгром. Ала най-великото събитие е възкръсването на българската страна след ужасното петвековно османско иго. Дойно Дойнов неслучайно слага във фокуса на научните си ползи корените и движещите сили на това необикновено, международно значимо събитие. Доказателство е неговият огромен труд „ Възобновяването на българската държавност 1762-1878 – хрумвания и планове “.
Похвално е, че научните ползи на Д. Дойнов не стопираха дотук. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е велико национално дело, което ни изпълва с патриотична горделивост. Потребна е невероятна смелост и храброст да се изправиш против ползите на велики сили, да пренебрегнеш договореностите на международни империи, съдържащи се в злокобния Берлински конгрес от юли 1878 година, с цел да защитиш дълготрайните национални ползи. Българският народ, предвождан от ревностни родолюбци, прави историческия героизъм на паметния Шести септември 1885 година и чутовната победа за неговата отбрана в последвалата го Сръбско-българска война. Дойно Дойнов изучи надълбоко тия събития, видно от книгата „ Комитетите „ Единство “, ролята и приносът им за Съединението 1885 година “
Поменавам този негов теоретичен труд, тъй като е изключително настоящ. Пред смаяния взор на обществото през днешния ден се правят недостойни каузи на раболепство пред нови непознати сили. Някои политици са вторачени все на открито, а не към националните въжделения за икономическа и духовна мощност – единствената гаранция за отстояването и отбраната на изконните права на единнонационалната българска страна. Нима би трябвало доста разум, с цел да се разбере, че „ светая светих “ на бъдещото ни развиване в обединена Европа е укрепването на държавността, въздигането на актуалните производителни сили, всеобщата грижа за нравствен напредък на нашето неделимо общество. Това е изискването за трайно и почтено престояване на родината в общия дом на Стария континент, на международната цивилизация.
Винаги съм се възхищавал от способността на Дойно Дойнов да бъде измежду дейните общественици и жителите родолюбци. Големи са неговите заслуги за възхвала на делото на светите имена от великата ера на националното Възраждане. А когато нови бесове се развилняха и посмяха да сквернят името на Апостола на нашата независимост, Д. Дойнов оглави Общобългарския комитет „ Васил Левски “. Това разкри пред него благоприятни условия за родолюбиви изяви, научноизследователска работа, изявления. Той е създател на десетки отчети за делото на Васил Левски, Христо Ботев и плеяда възрожденци. Инициатор е на народополезни инициативи за обезсмъртяването на тяхното непреходно дело, за възхвала на подвига им измежду българите в страната и по света. Респектираща е неговата грамотност, отразена в десетки научни изяви. Достатъчно е да се посочат студиите му „ Левски пред съда на Портата и на историята “, „ Съдебният развой против Васил Левски 1872-1873 година “, научните му отчети и киносценарии за Априлската епопея от 1876 година и освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година...
Вижда се, че професор Дойно Дойнов непрекъснато бе нащрек за българската чест, за националните ни ползи. Широкият диапазон на неговите научни проучвания в това отношение намира израз и в публицистичните му писания. Върху здравите основи на науката той ратува с мисъл, перо и дело за българската национална еднаквост в глобализирания свят. Неговите истински мисли надвиват компрадорските внушения на политици безотечественици, за които приоритет са персоналните упоритости и ползи, слугинската роля в разговора на интернационалната сцена. Публичните изяви на известния историк внушават извода: духовниците и революционерите от епохата на Възраждането са незагиващ образец за вярна работа на жанр и родина; ангелската непорочност в живота им би трябвало да предизвиква поколенията за труд и бран в името на Отечеството.
Тук е мястото да се напомнят заслугите на Дойно Дойнов за развиването на Археологическия музей на Българска академия на науките, фактор за опазването на скъпото историческо благосъстояние, приютено в пазвата на нашата благословена земя. А сътрудниците му от Комитета за просвета го помнят като непретенциозен и способен държавен чиновник, предложил и осъществил ползотворни инициативи в региона на културата и изкуството.
Спомням си за неговото високо професионално присъединяване в общите ни старания по основаването на Националния исторически музей – най-богатото средище на българската национална памет. Като консултант на Людмила Живкова бе измежду дейните уредници през лятото на 1979 година на първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира “. Дойде задъхан в Министерския съвет и мощно угрижен ми заяви, че градежът на „ Камбаните “ е пред неуспех. Начаса прехвърлихме строителната бригада на героя на социалистическия труд Никола Павлов от Кремиковци на обекта и чудесният план на Крум Дамянов бе изпълнен предварително...
Авторитетният историк посвети повече от десетилетие на българското архивно дело. Оглавяваното от него Главно ръководство на архивите се трансформира в крупно вместилище на националната памет и авторитетна институция в държавното ръководство. Служебните ми отговорности на заместник-председател на Министерския съвет дадоха опция от близко да подкрепям напъните на Дойно Дойнов – най-отговорния деятел на националните архиви. Неговият мил темперамент, умеенето му да работи в колектив и сполучливо да го управлява дадоха плодотворни резултати. Укрепиха се окръжните архиви. В системата на архивното дело бяха привлечени опитни експерти. Осъществиха се планове за разширението и модернизирането на материалната база. Похвални са резултатите от издателската активност на ГУА. Под редакцията на Дойно Дойнов бяха издадени десетки книги със мемоари и документи, осветляващи значими страни от живота на бележити персони, на страната. Тези изявления не престават да будят жив публичен интерес, да служат на научноизследователската работа. Това потребно четиво обогати националния хартиен фонд, публичните и персоналните библиотеки. Така значими архивни обстоятелства станаха необятно известни, влязоха трайно в културната съкровищница на нацията.
Главно ръководство на архивите при Министерския съвет откри трайни връзки и деен продан със сродни институции в прилежащи и другарски страни. Работата на Дойно Дойнов като шеф на ГУА удостоверява правилото: в ръководството на държавните каузи е потребно да вземат участие не самозванци и фенове без биографии, а най-хубавите и опитни експерти, надарени с умеене да сплотяват достолепията на хората и да вземат решение комплицирани проблеми в полза на цялото общество.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18932Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед7529Яков Кедми: Кълбото с проблеми в Сирия е голямо, никой не знае по какъв начин да ги решиАлтернативен Поглед9947Доц. Наталия Киселова - ръководител на 51-то Народно заседание, показва новата си книга " Живата Конституция " Алтернативен Поглед83120Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняциАлтернативен Поглед29774Валентин Вацев: Българският политически живот от дълго време излезе от коловоза на политикатаАлтернативен Поглед288305Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124468Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед120831Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Съдбата овреме ме свърза с другарство и взаимна активност с Дойно Дойнов. Първите ми усещания са отпреди десетилетия. С помощта на видни персони на науката, литературата, изкуството подготвяхме Националния събор на хайдутството през 1968 година на именития връх Агликина поляна в Сливенския балкан. В продължение на няколко години се проучваха изворите и същността на това неповторимо събитие в националноосвободителната битка, отразено в пребогатото изкуство на народа. В групата на Филип Кутев, Ламар, Димитър Осинин и други изтъкнати хора на духовността беше и младият историк Дойно Дойнов.
Първото запознанство се запечата в паметта. Запътеният към огромната просвета помощник на Военно-историческия музей Д. Дойнов обмисляше думите си, умерено излагаше мислите си. Вслушваше се в мнението на другите. Открояваше се неговото умеене да поддържа връзка с разнообразни лица. Комай че тези негови качества постоянно са го отличавали. Благодарение на тая своя заложба той надви тествания, опозна себе си и хората, вникна надълбоко в предмета на научните си проучвания. Превъплътени в десетки книги, отчети, изявления, те го подредиха до известните имена на българската историческа просвета.
Професор Дойно Дойнов осветли обективно и с обстоятелства, от ясни цивилен позиции извънредно значими феномени и събития в нашето историческо развиване. Той проникна в неразучени области на националния ентусиазъм за независимост и самостоятелност. Доказателство за това са книгите му „ Националноосвободителните битки в Югозападна България през 60-те и 70-те години на ХIХ век “, „ Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 година “... голям брой публикации и отчети. Озарени от родолюбива пристрастеност, неговите писания обуславят извода: българите в Мизия, Добруджа, Тракия и Македония с бранни старания и съзидание са утвърждавали целостта на нашата националност. Фалшификаторите, които ограбват родната история и език, мъчително биха опровергали дълбоките научни заключения, съдържащи се в проучванията на именития академик.
В историческата орис на Отечеството има безброй паметни години на напредък и разгром. Ала най-великото събитие е възкръсването на българската страна след ужасното петвековно османско иго. Дойно Дойнов неслучайно слага във фокуса на научните си ползи корените и движещите сили на това необикновено, международно значимо събитие. Доказателство е неговият огромен труд „ Възобновяването на българската държавност 1762-1878 – хрумвания и планове “.
Похвално е, че научните ползи на Д. Дойнов не стопираха дотук. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е велико национално дело, което ни изпълва с патриотична горделивост. Потребна е невероятна смелост и храброст да се изправиш против ползите на велики сили, да пренебрегнеш договореностите на международни империи, съдържащи се в злокобния Берлински конгрес от юли 1878 година, с цел да защитиш дълготрайните национални ползи. Българският народ, предвождан от ревностни родолюбци, прави историческия героизъм на паметния Шести септември 1885 година и чутовната победа за неговата отбрана в последвалата го Сръбско-българска война. Дойно Дойнов изучи надълбоко тия събития, видно от книгата „ Комитетите „ Единство “, ролята и приносът им за Съединението 1885 година “
Поменавам този негов теоретичен труд, тъй като е изключително настоящ. Пред смаяния взор на обществото през днешния ден се правят недостойни каузи на раболепство пред нови непознати сили. Някои политици са вторачени все на открито, а не към националните въжделения за икономическа и духовна мощност – единствената гаранция за отстояването и отбраната на изконните права на единнонационалната българска страна. Нима би трябвало доста разум, с цел да се разбере, че „ светая светих “ на бъдещото ни развиване в обединена Европа е укрепването на държавността, въздигането на актуалните производителни сили, всеобщата грижа за нравствен напредък на нашето неделимо общество. Това е изискването за трайно и почтено престояване на родината в общия дом на Стария континент, на международната цивилизация.
Винаги съм се възхищавал от способността на Дойно Дойнов да бъде измежду дейните общественици и жителите родолюбци. Големи са неговите заслуги за възхвала на делото на светите имена от великата ера на националното Възраждане. А когато нови бесове се развилняха и посмяха да сквернят името на Апостола на нашата независимост, Д. Дойнов оглави Общобългарския комитет „ Васил Левски “. Това разкри пред него благоприятни условия за родолюбиви изяви, научноизследователска работа, изявления. Той е създател на десетки отчети за делото на Васил Левски, Христо Ботев и плеяда възрожденци. Инициатор е на народополезни инициативи за обезсмъртяването на тяхното непреходно дело, за възхвала на подвига им измежду българите в страната и по света. Респектираща е неговата грамотност, отразена в десетки научни изяви. Достатъчно е да се посочат студиите му „ Левски пред съда на Портата и на историята “, „ Съдебният развой против Васил Левски 1872-1873 година “, научните му отчети и киносценарии за Априлската епопея от 1876 година и освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година...
Вижда се, че професор Дойно Дойнов непрекъснато бе нащрек за българската чест, за националните ни ползи. Широкият диапазон на неговите научни проучвания в това отношение намира израз и в публицистичните му писания. Върху здравите основи на науката той ратува с мисъл, перо и дело за българската национална еднаквост в глобализирания свят. Неговите истински мисли надвиват компрадорските внушения на политици безотечественици, за които приоритет са персоналните упоритости и ползи, слугинската роля в разговора на интернационалната сцена. Публичните изяви на известния историк внушават извода: духовниците и революционерите от епохата на Възраждането са незагиващ образец за вярна работа на жанр и родина; ангелската непорочност в живота им би трябвало да предизвиква поколенията за труд и бран в името на Отечеството.
Тук е мястото да се напомнят заслугите на Дойно Дойнов за развиването на Археологическия музей на Българска академия на науките, фактор за опазването на скъпото историческо благосъстояние, приютено в пазвата на нашата благословена земя. А сътрудниците му от Комитета за просвета го помнят като непретенциозен и способен държавен чиновник, предложил и осъществил ползотворни инициативи в региона на културата и изкуството.
Спомням си за неговото високо професионално присъединяване в общите ни старания по основаването на Националния исторически музей – най-богатото средище на българската национална памет. Като консултант на Людмила Живкова бе измежду дейните уредници през лятото на 1979 година на първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира “. Дойде задъхан в Министерския съвет и мощно угрижен ми заяви, че градежът на „ Камбаните “ е пред неуспех. Начаса прехвърлихме строителната бригада на героя на социалистическия труд Никола Павлов от Кремиковци на обекта и чудесният план на Крум Дамянов бе изпълнен предварително...
Авторитетният историк посвети повече от десетилетие на българското архивно дело. Оглавяваното от него Главно ръководство на архивите се трансформира в крупно вместилище на националната памет и авторитетна институция в държавното ръководство. Служебните ми отговорности на заместник-председател на Министерския съвет дадоха опция от близко да подкрепям напъните на Дойно Дойнов – най-отговорния деятел на националните архиви. Неговият мил темперамент, умеенето му да работи в колектив и сполучливо да го управлява дадоха плодотворни резултати. Укрепиха се окръжните архиви. В системата на архивното дело бяха привлечени опитни експерти. Осъществиха се планове за разширението и модернизирането на материалната база. Похвални са резултатите от издателската активност на ГУА. Под редакцията на Дойно Дойнов бяха издадени десетки книги със мемоари и документи, осветляващи значими страни от живота на бележити персони, на страната. Тези изявления не престават да будят жив публичен интерес, да служат на научноизследователската работа. Това потребно четиво обогати националния хартиен фонд, публичните и персоналните библиотеки. Така значими архивни обстоятелства станаха необятно известни, влязоха трайно в културната съкровищница на нацията.
Главно ръководство на архивите при Министерския съвет откри трайни връзки и деен продан със сродни институции в прилежащи и другарски страни. Работата на Дойно Дойнов като шеф на ГУА удостоверява правилото: в ръководството на държавните каузи е потребно да вземат участие не самозванци и фенове без биографии, а най-хубавите и опитни експерти, надарени с умеене да сплотяват достолепията на хората и да вземат решение комплицирани проблеми в полза на цялото общество.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18932Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед7529Яков Кедми: Кълбото с проблеми в Сирия е голямо, никой не знае по какъв начин да ги решиАлтернативен Поглед9947Доц. Наталия Киселова - ръководител на 51-то Народно заседание, показва новата си книга " Живата Конституция " Алтернативен Поглед83120Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняциАлтернативен Поглед29774Валентин Вацев: Българският политически живот от дълго време излезе от коловоза на политикатаАлтернативен Поглед288305Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124468Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед120831Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
КОМЕНТАРИ