Проф. д-р Николай Димитров пред Фрог: Искам пациентът да излиза от болницата здрав и щастлив, а не разорен
Професор Димитров, скоро у нас ще се организира може би най-големия за страната конгрес на кардиолозите. Ще вземе ли присъединяване в него и какво очаквате да се разисква там?
В края на месеца, сред 29 септември и 2 октомври т. година ще се организира 17-ия Национален конгрес по кардиология. Наистина става дума за най-големия конгрес на българските кардиолози. Ще имат презентации, постерни сесии, в които ще се покаже пред обществото степента на готовност на кардиолозите, техните справедливи познания и вероятности на развиване.
Кажете ми, апелирам ви, каква е степента на готовност на нашите лекари да оказват помощ на пациентите в региона на сърдечните болести?
Мога да ви уверя, че българската кардиология е европейска кардиология. Лекарите са добре готови - от специализанти до приключени експерти, във всяка една сфера на кардиологията. Имам поради клинична кардиология, ехокардиография, електрофизиология и интервенционална кардиология.
Смятате ли, че всеки български жител може да лекува болното си сърцето по актуалните способи на медицината, за които вие говорите?
Определено да! Считам, че броят на кардиологичните лечебни заведения е изцяло задоволителен. Визирам тук и съществуването на 48 ангиографски лаборатории, ситуирани отмерено в страната. Те обгръщат пациентите с изострен инфаркт на миокарда. Фактът, че през последните 5 година случаите на инфаркт на миокарда са намаляли с повече от 75 % потвърждава правотата на думите ми.
Темата за коронавирус изтласка на назад във времето сърдечно - съдовите пък и други съществени болести. Кажете, проф. Димитров, “страда ” ли сърцето на българина и от какво?
За страдание 68-82% от популацията ни страда от сърдечно съдови болести. Това е по статистика. А по отношение на постковидните затруднения, за които споменавате, още веднъж сърдечно - съдовата система и микроваскуларните затруднения са най-често срещани след коронавирус. Това са несъмнено ритъмни проблеми, проводни проблеми. Понякога има и за жалост провокиран инфаркт на миокарда. Много постоянно сме очевидци на белодробна тромбоемболия и редица други болести.
Кое разболява сърцето ни - метода на живот, храненето или има и друго?
Вие самичък го споменавате. Обичайно това е компилация от доста фактори - метод на живот, хранителна диета, приложимост на алкохол, тютюнопушене, модерни стимуланти като дрога, да речем. Също по този начин стресът е от голямо значение. Затлъстяването да не го забравяме. Което приказва, че е хубаво да се отделят повече средства за първична предварителна защита, в сравнение с за вторична. Защото при нея ние към този момент лекуваме затрудненията, а не аргументите.
В медиите имаше сигнали за това, че на пациенти се правят скъпоструващи проучвания, които не са им нужни. Вие чували ли сте за сходни неприятни практики?
Не мога да застана на тази страна. Не мисля, че има дееспособен доктор, който би тласнал пациента си към ненужни проучвания. От една страна високотехнологично е да направиш коронарография или дилатация на даден пациент на ограничен съд, само че въпреки това има сериозен риск. Имайте поради, че това проучване остава записано на магнитен притежател и то се ревизира от контролни органи. Не мисля и не го имам вяра, че сходно нещо може да аргументи доктор на собствен пациент.
За избрани тежки болести постоянно ни поучават да се обърнем за помощ в чужбина. Като че ли във връзка с сърдечните болести няма сходни рекомендации, по този начин ли е в действителност?
Мисля, че цялата палитра от сърдечно-съдови болести може да се лекува съответно в България. Имаме експерти и кардио-хирургични центрове, които са на европейско и международно равнище. Мисля, че сте прав, не е нужно да се насочват към други страни пациенти нито за кардиохирургия, нито за интервенционална или стандартна кардиология. Един от образците ми за високотехнологична болница е “Проф. доктор Александър Чирков ”.
Как стои въпроса с трансплантациите на сърце? Не ви ли се коства, че тематиката е заглъхнала?
За страдание сте прав. Безспорно е, че бъбречните и чернодробни трансплантации у нас са сполучливи. През последните години броят на сърдечните трансплантации е намалял доста. А и те не са с добър край. Това не приказва за неприятна подготовка на фрагментите ни, а за неприятна логистика.
Какво имате поради - че е мъчно да се провежда превозването на орган от едно на друго място?
Не единствено това. Хирургичната техника е едно на ръка. Другото е високотехнологична имунология, подобаващи реципиенти. Недостатъчният брой на самите трансплантации не прави мощните екипи да са добре тренирани.
Споменахте за добър образец болница “Чирков ”, до неотдавна “Света Екатерина ”. Какво се случи, за какво откакто за малко я оглавявахте, се махнахте?
Не си потеглих от там по своя воля. Бях назначен до осъществяване на конкурс. Министърът е принципал и той си взима решенията. Негово бе желанието да ме в профил преди състезанието. Така, че съм оптимист и чакам състезанието. Документите се подаваха до 20-ти септември. Очаквам в околните две до три седмици той да се организира. Разглеждат се концепциите и по-късно ще има събеседване, което ще бъде в министерство на опазването на здравето. Докато оглавявах болница “Проф. доктор Александър Чирков ”, едно от най-важните неща за мен бе да дам вероятност на всички лекари, в това число и на младите сътрудници. И се оправдавам, в случай че съм бил погрешно свестен.
Какво ви се желае да се направи в региона на кардиологията у нас?
Искам да видя постоянен достъп на всички пациенти до лечебните заведения и минимално доплащане. Казвам това, тъй като ние сме преди всичко по доплащане. 53% от пациентите доплащат, което е и най-голямо сред всички жители на Европейския съюз. Това е неприемливо, поради размера на междинната работна заплата и стандарта на живот в България. Пари в опазването на здравето има, приказваме за 5, 5 милиарда лв.. И не е редно ние да караме нашите пациенти да доплащат. Искам един пациент освен да излиза здрав, само че и благополучен. А не опустошен.
Интервю на Красен Костадинов
В края на месеца, сред 29 септември и 2 октомври т. година ще се организира 17-ия Национален конгрес по кардиология. Наистина става дума за най-големия конгрес на българските кардиолози. Ще имат презентации, постерни сесии, в които ще се покаже пред обществото степента на готовност на кардиолозите, техните справедливи познания и вероятности на развиване.
Кажете ми, апелирам ви, каква е степента на готовност на нашите лекари да оказват помощ на пациентите в региона на сърдечните болести?
Мога да ви уверя, че българската кардиология е европейска кардиология. Лекарите са добре готови - от специализанти до приключени експерти, във всяка една сфера на кардиологията. Имам поради клинична кардиология, ехокардиография, електрофизиология и интервенционална кардиология.
Смятате ли, че всеки български жител може да лекува болното си сърцето по актуалните способи на медицината, за които вие говорите?
Определено да! Считам, че броят на кардиологичните лечебни заведения е изцяло задоволителен. Визирам тук и съществуването на 48 ангиографски лаборатории, ситуирани отмерено в страната. Те обгръщат пациентите с изострен инфаркт на миокарда. Фактът, че през последните 5 година случаите на инфаркт на миокарда са намаляли с повече от 75 % потвърждава правотата на думите ми.
Темата за коронавирус изтласка на назад във времето сърдечно - съдовите пък и други съществени болести. Кажете, проф. Димитров, “страда ” ли сърцето на българина и от какво?
За страдание 68-82% от популацията ни страда от сърдечно съдови болести. Това е по статистика. А по отношение на постковидните затруднения, за които споменавате, още веднъж сърдечно - съдовата система и микроваскуларните затруднения са най-често срещани след коронавирус. Това са несъмнено ритъмни проблеми, проводни проблеми. Понякога има и за жалост провокиран инфаркт на миокарда. Много постоянно сме очевидци на белодробна тромбоемболия и редица други болести.
Кое разболява сърцето ни - метода на живот, храненето или има и друго?
Вие самичък го споменавате. Обичайно това е компилация от доста фактори - метод на живот, хранителна диета, приложимост на алкохол, тютюнопушене, модерни стимуланти като дрога, да речем. Също по този начин стресът е от голямо значение. Затлъстяването да не го забравяме. Което приказва, че е хубаво да се отделят повече средства за първична предварителна защита, в сравнение с за вторична. Защото при нея ние към този момент лекуваме затрудненията, а не аргументите.
В медиите имаше сигнали за това, че на пациенти се правят скъпоструващи проучвания, които не са им нужни. Вие чували ли сте за сходни неприятни практики?
Не мога да застана на тази страна. Не мисля, че има дееспособен доктор, който би тласнал пациента си към ненужни проучвания. От една страна високотехнологично е да направиш коронарография или дилатация на даден пациент на ограничен съд, само че въпреки това има сериозен риск. Имайте поради, че това проучване остава записано на магнитен притежател и то се ревизира от контролни органи. Не мисля и не го имам вяра, че сходно нещо може да аргументи доктор на собствен пациент.
За избрани тежки болести постоянно ни поучават да се обърнем за помощ в чужбина. Като че ли във връзка с сърдечните болести няма сходни рекомендации, по този начин ли е в действителност?
Мисля, че цялата палитра от сърдечно-съдови болести може да се лекува съответно в България. Имаме експерти и кардио-хирургични центрове, които са на европейско и международно равнище. Мисля, че сте прав, не е нужно да се насочват към други страни пациенти нито за кардиохирургия, нито за интервенционална или стандартна кардиология. Един от образците ми за високотехнологична болница е “Проф. доктор Александър Чирков ”.
Как стои въпроса с трансплантациите на сърце? Не ви ли се коства, че тематиката е заглъхнала?
За страдание сте прав. Безспорно е, че бъбречните и чернодробни трансплантации у нас са сполучливи. През последните години броят на сърдечните трансплантации е намалял доста. А и те не са с добър край. Това не приказва за неприятна подготовка на фрагментите ни, а за неприятна логистика.
Какво имате поради - че е мъчно да се провежда превозването на орган от едно на друго място?
Не единствено това. Хирургичната техника е едно на ръка. Другото е високотехнологична имунология, подобаващи реципиенти. Недостатъчният брой на самите трансплантации не прави мощните екипи да са добре тренирани.
Споменахте за добър образец болница “Чирков ”, до неотдавна “Света Екатерина ”. Какво се случи, за какво откакто за малко я оглавявахте, се махнахте?
Не си потеглих от там по своя воля. Бях назначен до осъществяване на конкурс. Министърът е принципал и той си взима решенията. Негово бе желанието да ме в профил преди състезанието. Така, че съм оптимист и чакам състезанието. Документите се подаваха до 20-ти септември. Очаквам в околните две до три седмици той да се организира. Разглеждат се концепциите и по-късно ще има събеседване, което ще бъде в министерство на опазването на здравето. Докато оглавявах болница “Проф. доктор Александър Чирков ”, едно от най-важните неща за мен бе да дам вероятност на всички лекари, в това число и на младите сътрудници. И се оправдавам, в случай че съм бил погрешно свестен.
Какво ви се желае да се направи в региона на кардиологията у нас?
Искам да видя постоянен достъп на всички пациенти до лечебните заведения и минимално доплащане. Казвам това, тъй като ние сме преди всичко по доплащане. 53% от пациентите доплащат, което е и най-голямо сред всички жители на Европейския съюз. Това е неприемливо, поради размера на междинната работна заплата и стандарта на живот в България. Пари в опазването на здравето има, приказваме за 5, 5 милиарда лв.. И не е редно ние да караме нашите пациенти да доплащат. Искам един пациент освен да излиза здрав, само че и благополучен. А не опустошен.
Интервю на Красен Костадинов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ