Проф. Христо Бозуков, служебен министър на земеделието: Агро...
- Професор Бозуков, за повторно поемате Министерство на земеделието, храните и горите. Каква е разликата отпреди 4 години и в този момент? Какво завещание получихте от Десислава Танева?
- Положението е съвсем същото както през 2017 година, когато заемах този пост. Заварвам същите проблеми и нередности. Има огромно закъснение от Държавен фонд „ Земеделие “ в обработката на капиталовите планове, а парите по ПРСР са усвоени малко над 50%, а това ни подрежда на опашката. Проблеми има също и в горските стопанства, и в Българската организация по сигурност на храните, тъй че не виждам значителен прогрес.
- Кое е първото нещо, с което се ангажирахте в незабавен порядък в агросектора?
- В незабавен порядък всичко би трябвало да се трансформира. Знаете, че още първия ден бях посрещнат от природозащитници, които желаят затваряне на фермата за норки, за която съм разпоредил инспекция. Освен това с горите, които са значим фактор за едни избори, а приоритет на служебното държавно управление е подготовка на демократични и почтени избори. В тази връзка трябваше да се подхващат ограничения да няма влияние от страна на държавни структури върху жителите в една или друга посока да се насочва гласуването. Всеизвестно е, че горските стопанства, изключително в необлагодетелстваните региони, мощно въздействат върху хората. Предупредих шестимата шефове на държавни горски стопанства, че взаимни отстъпки няма да има за никого, в случай че имаме сигнали за такива дейности, без значение в интерес на коя партия са. Освен това извършихме смяна в Изпълнителна организация по горите. Назначихме за изпълнителен шеф младеж, който милее за гората, а предният шеф изпратихме по заменяне в Югоизточното държавно горско стопанство. Наложихме мораториум за дърводобив по поречията на реките, вододайни зони, около урбанизирани територии, туристически обекти и по други уязвими места в страната. Санитарната и плановата сеч остават, защото има контракти за експорт на дървесина, които не могат да бъдат спрени, само че ще бъде мощно повишен контролът на сечта. Обществена загадка е, че се прави варварска и противозаконна сеч и няма мощ, която да я спре. Подозирам обаче, че някои лесничеи и горски стражари си затварят очите.
- Какви цели сте си сложили да реализирате с екипа си в границите на късия мандат на ръководство, който имате?
- Целите ни са да работим в посока да върнем доверието на земеделците и на всички жители към институцията и към всички структури в системата. Това можем да реализираме, като работим обществено и транспарантно в интерес на хората. Вече организирах срещи с много браншови организации, които ме натовариха с много задания. По две-три задания да решаваме дневно, отново няма да ни стигне времето. Хората сякаш са чакали с неспокойствие да пристигна служебно държавно управление и да позволи проблеми, които са трупани с години. Ще се постараем в късия времеви интервал, за който сме в Министерство на земеделието, да свършим колкото може повече работа. Това е тежка, затворена мегасистема, в която нещата вървят доста постепенно.
- Ваша е паметната фраза „ Гъските изядоха дотациите “ във връзка недостига на средства за агроекология и биопроизводство по Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014-2020 година Сега констатирахте ли сходна обстановка по тази или друга мярка?
- Засега няма сходни фрапиращи нарушавания. Тогава бюджетът за агроекология и биопроизводство беше привършен тотално, а госпожа Танева твърдеше, че пари има. Но не желая да влизам в празна дискусия с нея, мога единствено с обстоятелства да си послужвам. Веднага откакто господин Порожанов застъпи след мен, също разгласи, че пари по мярката липсват. Танева застъпи назад през 2019 година и до януари 2020 година тя по този начин и не откри тези пари, за които твърдеше, че ги има, и чак откакто беше призован комитет по наблюдаване и се взе решение да бъдат трансферирани пари от други ограничения, тогава стана разплащането с биофермерите.
- По време на среща с второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МЗХГ обявихте, че ще проявявате нулева приемливост към корупцията. Имате ли към този момент сигнали за корупционни практики и какви дейности сте подхванали или ще предприемете в тази тенденция?
- Сигнали имаме, само че множеството са анонимни. Хората към момента се опасяват и не желаят да излизат с имената си. Проверките би трябвало да правим или с вътрешен одит, или със заварените инспекторати. От тях обаче не мога да чакам да имат куража да извадят всички нередности. Затова може би ще се постановат външни одити, което ще отнеме много време, само че по-добре да се забавим и да свършим работа, вместо да приказваме на вятъра. Във всички агросектори има корупционни схеми, напън и рекет на производители и бизнес. В БАБХ би трябвало съществено да се изследва публичната поръчка с инсинераторите, какъв е техният потенциал, какво са направили и какъв брой пари са получили. Освен това в организацията има доста странни контракти с външни компании за осъществяване на разбори, които би трябвало БАБХ да прави, а те споделят, че нямат пари и лаборатории, само че се оказва, че имат пари за контракти с външни компании, на които се дават безумни пари. В „ Напоителни системи “ пък се подписват публични поръчки за бетон, който, вместо да се закупи за 80 лв. за кубик от най-близкото място, им го карат чак от Добрич за 300 лева за кубик. Така е и с гуми, и с поправки, и с други сходни. На пръв взор всичко наподобява законно, само че прави усещане, че публичните поръчки се подписват с все едни и същи компании на безумни цени на материали, изобщо тотално източване на средства.
- На какъв стадий е изработването на Националния стратегически проект за Общата селскостопанска политика за интервала 2023-2027 година? В тази връзка дали България ще съблюдава периода за представянето му в Европейска комисия?
- При всички положения ще бъде спазен срокът. Все още не са завършили договарянията сред Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент по приемане на финалното европейско подкрепяне за интервала 2023-2027 година в частта за ОСП по основни въпроси в бранша, използване на политики и окончателното разпределение на бюджета. Предстои да приключат триалозите. От 27 до 29 май в Брюксел ще се организира триалог и той може би ще е заключителен. Очаква се в края на тази година да завърши правенето на Стратегическия проект, след което ще бъде изпратен за утвърждение в Европейска комисия.
- Като специалист по тютюна смятате ли, че този бранш има затихващи функционалности в България, още повече че последователно стопира неговото подкрепяне?
- За страдание тютюнът не е избран за сензитивен бранш, както и лозарството. Преди години тютюнът допринасяше доста за бюджета на България и беше структурообразуващ брутния вътрешен артикул, само че за него от дълго време няма задоволителна политическа воля, нито внимание на ръководещите. На идния триалог в Брюксел България ще изиска нов референтен интервал за преходната национална помощ за тютюна, за резултатите от 2018 година, а не за тригодишен интервал обратно във времето. Това има много сериозна логичност, тъй като от над 40 000 регистрирани в предишното тютюнопроизводители в този момент са към 4-5 хиляди. Те започнаха да получават помощи за над 100 млн., а тази година разпределяха 90 милиона лв.. Сега седем пъти по-малко са записаните от тези, които получават дотации. Тъй като се допуска, че тези, които не са регистрирани, не гледат тютюн, за какво да получават национални доплащания за него? Затова по-добре да има нов референтен интервал, а помощите да са за действителните производители. Иначе с темповете, с които вървим, считам, че до 4-5 години бранш тютюн ще бъде единствено спомен.
Проф. доктор Христо Бозуков е роден в Пловдив на 14 януари 1960 година Завършва висшето си обучение през 1985 година в Аграрния университет в Пловдив със компетентност „ Инженер-агроном по отбрана на растенията и почвата” и специализация - „ Растителнозащитни технологии при полските култури”. Целият му трудов стаж, който стартира от 1985 година, е в Института по тютюна и тютюневите произведения - Пловдив. Там израства от теоретичен помощник до професор. От 2013 до 2015 година е ръководител на Селскостопанската академия. От януари 2018 година е член на Съвета за икономическо и обществено развиване към президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Професор Бозуков е притежател на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен орден „ Проф. Асен Златаров “ за потвърден креативен принос и високи резултати в региона на науката и техниката. Награден е също с почетен знак „ За принос в приложната земеделска просвета през 2016 година “ от Българската асоциация за растителна отбрана “, с орден „ За необикновен принос в развиването на аграрната просвета “, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други оценки и награди.
- Положението е съвсем същото както през 2017 година, когато заемах този пост. Заварвам същите проблеми и нередности. Има огромно закъснение от Държавен фонд „ Земеделие “ в обработката на капиталовите планове, а парите по ПРСР са усвоени малко над 50%, а това ни подрежда на опашката. Проблеми има също и в горските стопанства, и в Българската организация по сигурност на храните, тъй че не виждам значителен прогрес.
- Кое е първото нещо, с което се ангажирахте в незабавен порядък в агросектора?
- В незабавен порядък всичко би трябвало да се трансформира. Знаете, че още първия ден бях посрещнат от природозащитници, които желаят затваряне на фермата за норки, за която съм разпоредил инспекция. Освен това с горите, които са значим фактор за едни избори, а приоритет на служебното държавно управление е подготовка на демократични и почтени избори. В тази връзка трябваше да се подхващат ограничения да няма влияние от страна на държавни структури върху жителите в една или друга посока да се насочва гласуването. Всеизвестно е, че горските стопанства, изключително в необлагодетелстваните региони, мощно въздействат върху хората. Предупредих шестимата шефове на държавни горски стопанства, че взаимни отстъпки няма да има за никого, в случай че имаме сигнали за такива дейности, без значение в интерес на коя партия са. Освен това извършихме смяна в Изпълнителна организация по горите. Назначихме за изпълнителен шеф младеж, който милее за гората, а предният шеф изпратихме по заменяне в Югоизточното държавно горско стопанство. Наложихме мораториум за дърводобив по поречията на реките, вододайни зони, около урбанизирани територии, туристически обекти и по други уязвими места в страната. Санитарната и плановата сеч остават, защото има контракти за експорт на дървесина, които не могат да бъдат спрени, само че ще бъде мощно повишен контролът на сечта. Обществена загадка е, че се прави варварска и противозаконна сеч и няма мощ, която да я спре. Подозирам обаче, че някои лесничеи и горски стражари си затварят очите.
- Какви цели сте си сложили да реализирате с екипа си в границите на късия мандат на ръководство, който имате?
- Целите ни са да работим в посока да върнем доверието на земеделците и на всички жители към институцията и към всички структури в системата. Това можем да реализираме, като работим обществено и транспарантно в интерес на хората. Вече организирах срещи с много браншови организации, които ме натовариха с много задания. По две-три задания да решаваме дневно, отново няма да ни стигне времето. Хората сякаш са чакали с неспокойствие да пристигна служебно държавно управление и да позволи проблеми, които са трупани с години. Ще се постараем в късия времеви интервал, за който сме в Министерство на земеделието, да свършим колкото може повече работа. Това е тежка, затворена мегасистема, в която нещата вървят доста постепенно.
- Ваша е паметната фраза „ Гъските изядоха дотациите “ във връзка недостига на средства за агроекология и биопроизводство по Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014-2020 година Сега констатирахте ли сходна обстановка по тази или друга мярка?
- Засега няма сходни фрапиращи нарушавания. Тогава бюджетът за агроекология и биопроизводство беше привършен тотално, а госпожа Танева твърдеше, че пари има. Но не желая да влизам в празна дискусия с нея, мога единствено с обстоятелства да си послужвам. Веднага откакто господин Порожанов застъпи след мен, също разгласи, че пари по мярката липсват. Танева застъпи назад през 2019 година и до януари 2020 година тя по този начин и не откри тези пари, за които твърдеше, че ги има, и чак откакто беше призован комитет по наблюдаване и се взе решение да бъдат трансферирани пари от други ограничения, тогава стана разплащането с биофермерите.
- По време на среща с второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МЗХГ обявихте, че ще проявявате нулева приемливост към корупцията. Имате ли към този момент сигнали за корупционни практики и какви дейности сте подхванали или ще предприемете в тази тенденция?
- Сигнали имаме, само че множеството са анонимни. Хората към момента се опасяват и не желаят да излизат с имената си. Проверките би трябвало да правим или с вътрешен одит, или със заварените инспекторати. От тях обаче не мога да чакам да имат куража да извадят всички нередности. Затова може би ще се постановат външни одити, което ще отнеме много време, само че по-добре да се забавим и да свършим работа, вместо да приказваме на вятъра. Във всички агросектори има корупционни схеми, напън и рекет на производители и бизнес. В БАБХ би трябвало съществено да се изследва публичната поръчка с инсинераторите, какъв е техният потенциал, какво са направили и какъв брой пари са получили. Освен това в организацията има доста странни контракти с външни компании за осъществяване на разбори, които би трябвало БАБХ да прави, а те споделят, че нямат пари и лаборатории, само че се оказва, че имат пари за контракти с външни компании, на които се дават безумни пари. В „ Напоителни системи “ пък се подписват публични поръчки за бетон, който, вместо да се закупи за 80 лв. за кубик от най-близкото място, им го карат чак от Добрич за 300 лева за кубик. Така е и с гуми, и с поправки, и с други сходни. На пръв взор всичко наподобява законно, само че прави усещане, че публичните поръчки се подписват с все едни и същи компании на безумни цени на материали, изобщо тотално източване на средства.
- На какъв стадий е изработването на Националния стратегически проект за Общата селскостопанска политика за интервала 2023-2027 година? В тази връзка дали България ще съблюдава периода за представянето му в Европейска комисия?
- При всички положения ще бъде спазен срокът. Все още не са завършили договарянията сред Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент по приемане на финалното европейско подкрепяне за интервала 2023-2027 година в частта за ОСП по основни въпроси в бранша, използване на политики и окончателното разпределение на бюджета. Предстои да приключат триалозите. От 27 до 29 май в Брюксел ще се организира триалог и той може би ще е заключителен. Очаква се в края на тази година да завърши правенето на Стратегическия проект, след което ще бъде изпратен за утвърждение в Европейска комисия.
- Като специалист по тютюна смятате ли, че този бранш има затихващи функционалности в България, още повече че последователно стопира неговото подкрепяне?
- За страдание тютюнът не е избран за сензитивен бранш, както и лозарството. Преди години тютюнът допринасяше доста за бюджета на България и беше структурообразуващ брутния вътрешен артикул, само че за него от дълго време няма задоволителна политическа воля, нито внимание на ръководещите. На идния триалог в Брюксел България ще изиска нов референтен интервал за преходната национална помощ за тютюна, за резултатите от 2018 година, а не за тригодишен интервал обратно във времето. Това има много сериозна логичност, тъй като от над 40 000 регистрирани в предишното тютюнопроизводители в този момент са към 4-5 хиляди. Те започнаха да получават помощи за над 100 млн., а тази година разпределяха 90 милиона лв.. Сега седем пъти по-малко са записаните от тези, които получават дотации. Тъй като се допуска, че тези, които не са регистрирани, не гледат тютюн, за какво да получават национални доплащания за него? Затова по-добре да има нов референтен интервал, а помощите да са за действителните производители. Иначе с темповете, с които вървим, считам, че до 4-5 години бранш тютюн ще бъде единствено спомен.
Проф. доктор Христо Бозуков е роден в Пловдив на 14 януари 1960 година Завършва висшето си обучение през 1985 година в Аграрния университет в Пловдив със компетентност „ Инженер-агроном по отбрана на растенията и почвата” и специализация - „ Растителнозащитни технологии при полските култури”. Целият му трудов стаж, който стартира от 1985 година, е в Института по тютюна и тютюневите произведения - Пловдив. Там израства от теоретичен помощник до професор. От 2013 до 2015 година е ръководител на Селскостопанската академия. От януари 2018 година е член на Съвета за икономическо и обществено развиване към президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Професор Бозуков е притежател на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен орден „ Проф. Асен Златаров “ за потвърден креативен принос и високи резултати в региона на науката и техниката. Награден е също с почетен знак „ За принос в приложната земеделска просвета през 2016 година “ от Българската асоциация за растителна отбрана “, с орден „ За необикновен принос в развиването на аграрната просвета “, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други оценки и награди.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ