Проблемът с трансплантациите: Проф. Валтер Клепетко в специално интервю за БНТ
Професор Bалтер Клепетко e виртуозният хирург, началник на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виенa. Човекът, който след персонални диалози на някогашния към този момент шеф на Агенцията за трансплантация Мариана Симеонова, се съгласява българи да бъдат трансплантирани във Виена. И до предходната година, когато договорът с клиниката действаше, 8 българи претърпяха сполучливи белодробни трансплантации. После договорът изтече, не беше преподписан, а назначените инспекции по случая, две на брой, още не са открили за какво. Трима пациенти, чакащи за белодробни трансплантации у нас починаха, до момента в който чакаха спасението, което все още нито страната може да им обезпечи, нито може да им се предложи избавление в клиника в чужбина. Те се надяват на незабавни дейности от страна на страната, като най-спешното, съгласно тях, е още веднъж да се договорим с Виена.
Боряна Каменова с първото изявление, което проф. Клепетко даде пред българска телевизия.
С персоналните старания на някогашния шеф на Агенцията за Трансплантация доктор Мариана Симеонова и с вашата помощ, България имаше до предходната година контракт с Университетската болница във Виена и с помощта на това съдействие на 8 български пациенти сполучливо им беше направена белодробна трансплантация във вашата клиника. После договорът изтече и не беше удължен. Трима пациенти починаха. Защо съгласно вас стана по този начин?
проф. Клепетко: Това, което казвате е правилно - договорът не беше удължен. Но това не е по виновност на българските здравни управляващи. По-скоро Евротрансплант сътвориха нови, повишени условия за по този начин наречените съглашения за побратимяване и в този момент договорите са доста по-сложни.Освен това има и друга причина: ние в клиниката във Виена нямаме задоволително потенциал и трябваше да ограничим съдействието с други страни.
Как с персонални старания и вашето съдействие договорът с Виена един път беше вероятен, без и тогава да сме покривали критериите за донорство на Евротрансплант, а в този момент не е допустимо? Пациентите в България се питат това и аз ви запитвам от тяхно име?
проф. Клепетко: Аз изцяло разбирам, че пациентите са обезверени, за жалост това е нещо, което следим в доста страни и то постоянно. Но България би трябвало да се опита да продължи опитите си за увеличение на донорството, колкото се може по-бързо и колкото се може по-ефективно. Донорството в България в действителност се подобряваше в предишното, когато шеф беше доктор Симеонова, която постави доста старания за това. След нея не знам какво тъкмо става. Но България би трябвало да потвърди, че интензивно подарява органи на Евротрансплант, с цел да имаме опция да предложим трансплантации на някои от пациентите. Със сигурност няма да можем да помогнем на всички, само че най-малко ще можем да създадем белодробни трансплантации на някои.
Сега виждате ли тези старания? От новия шеф на Агенцията за трансплантация доктор Михаил Христов, той свърза ли се с вас, потърси ли ви за персонална среща, както съобщи в изявление пред нас преди 10 дни? Той сподели и че български трансплантолог ще бъде пратен във клиниката, която оглавявате. Пратен ли е подобен човек?
проф. Клепетко:: Тази среща към момента не е закрепена, само че съм доста отворен за нея. Ще не преставам да ви оказвам помощ - както мога. Още през днешния ден ще се чуя с мениджмънта, управлението на болничното заведение във Виена и съм оптимист, че скоро ще придвижим нещата напред.
Шефът на Агенцията по трансплантация: До 2 седмици ще имаме диалози с Хановер
15 души чакат за трансплантация на бял дроб в този миг в тази страна, която към този момент не може да им обезпечи избавление нито у нас, нито в чужбина. Трим...
В момента каним турски експерти, с които здравните управляващи се споразумяха да си сътрудничат с българските лекари, с цел да създадат дружно трансплантации у нас. Колко време би лишило това реалистично?
проф. Клепетко: Съжалявам, само че това ми звучи теоретично. Практически, не виждам по какъв начин ще стане това. Такива трансплантации не стават в незабавен порядък! Не може да направиш незабавно нещо, което не е добре квалифицирано. Изисква се доста детайлна подготовка. Изисква дълъг интервал от време, с цел да се приготви, не става незабавно и бързо.
Колко време реалистично би лишило, с цел да стигнем до това да правим трансплантации в България?
проф. Клепетко: На първо място, с цел да учите хора е нужно да дойдат ваши експерти във Виена - няма смисъл да идват наши екипи в България, като там не правите белодробни трансплантации. Така сме работили с доста други страни. Българските експерти би трябвало да дойдат при нас и да останат задоволително дълго време.
Колко време би трябвало да останат?
проф. Клепетко: Поне една година, там някъде. Това е минимумът.
Една година казвате. А какво стана с предлагането вие да станете народен съветник за белодробни трансплантации в България - имаше такова, доколкото знам, като се видите с нашите представители въпросът отново ще бъде издигнат?
проф. Клепетко: Нямаме потенциал да изпращаме хора в България за половин година. За страдание, това не е допустимо. Следващата стъпка, отвън образованието на експерти в чужбина, е да имате точна и ясна Национална стратегия, която да следвате, да проследявате деликатно пациентите, които се нуждаят от трансплантация. Извършването на белодробни трансплантации сами е последната стъпка в целия развой.Пак споделям - в този момент България би трябвало да постави всички старания да подарява повече органи за Евротранспплант и по формален метод да изиска от нас да правим трансплантации на незабавни случаи, мисля, че сме отворени да осигурим тази опция още веднъж, да ви помогнем в незабавен порядък, само че не можем да помогнем на всички, тъй като нашият потенциал също е стеснен.Трябва да извършите най-хубавото, на което сте способни. В момента е неуместно да приказваме какъв брой донора годишно би трябвало да давате, с цел да обновим съдействието. От вас се желаят всевъзможни старания. Това е. Много е просто.
Боряна Каменова с първото изявление, което проф. Клепетко даде пред българска телевизия.
С персоналните старания на някогашния шеф на Агенцията за Трансплантация доктор Мариана Симеонова и с вашата помощ, България имаше до предходната година контракт с Университетската болница във Виена и с помощта на това съдействие на 8 български пациенти сполучливо им беше направена белодробна трансплантация във вашата клиника. После договорът изтече и не беше удължен. Трима пациенти починаха. Защо съгласно вас стана по този начин?
проф. Клепетко: Това, което казвате е правилно - договорът не беше удължен. Но това не е по виновност на българските здравни управляващи. По-скоро Евротрансплант сътвориха нови, повишени условия за по този начин наречените съглашения за побратимяване и в този момент договорите са доста по-сложни.Освен това има и друга причина: ние в клиниката във Виена нямаме задоволително потенциал и трябваше да ограничим съдействието с други страни.
Как с персонални старания и вашето съдействие договорът с Виена един път беше вероятен, без и тогава да сме покривали критериите за донорство на Евротрансплант, а в този момент не е допустимо? Пациентите в България се питат това и аз ви запитвам от тяхно име?
проф. Клепетко: Аз изцяло разбирам, че пациентите са обезверени, за жалост това е нещо, което следим в доста страни и то постоянно. Но България би трябвало да се опита да продължи опитите си за увеличение на донорството, колкото се може по-бързо и колкото се може по-ефективно. Донорството в България в действителност се подобряваше в предишното, когато шеф беше доктор Симеонова, която постави доста старания за това. След нея не знам какво тъкмо става. Но България би трябвало да потвърди, че интензивно подарява органи на Евротрансплант, с цел да имаме опция да предложим трансплантации на някои от пациентите. Със сигурност няма да можем да помогнем на всички, само че най-малко ще можем да създадем белодробни трансплантации на някои.
Сега виждате ли тези старания? От новия шеф на Агенцията за трансплантация доктор Михаил Христов, той свърза ли се с вас, потърси ли ви за персонална среща, както съобщи в изявление пред нас преди 10 дни? Той сподели и че български трансплантолог ще бъде пратен във клиниката, която оглавявате. Пратен ли е подобен човек?
проф. Клепетко:: Тази среща към момента не е закрепена, само че съм доста отворен за нея. Ще не преставам да ви оказвам помощ - както мога. Още през днешния ден ще се чуя с мениджмънта, управлението на болничното заведение във Виена и съм оптимист, че скоро ще придвижим нещата напред.
Шефът на Агенцията по трансплантация: До 2 седмици ще имаме диалози с Хановер 15 души чакат за трансплантация на бял дроб в този миг в тази страна, която към този момент не може да им обезпечи избавление нито у нас, нито в чужбина. Трим...
В момента каним турски експерти, с които здравните управляващи се споразумяха да си сътрудничат с българските лекари, с цел да създадат дружно трансплантации у нас. Колко време би лишило това реалистично?
проф. Клепетко: Съжалявам, само че това ми звучи теоретично. Практически, не виждам по какъв начин ще стане това. Такива трансплантации не стават в незабавен порядък! Не може да направиш незабавно нещо, което не е добре квалифицирано. Изисква се доста детайлна подготовка. Изисква дълъг интервал от време, с цел да се приготви, не става незабавно и бързо.
Колко време реалистично би лишило, с цел да стигнем до това да правим трансплантации в България?
проф. Клепетко: На първо място, с цел да учите хора е нужно да дойдат ваши експерти във Виена - няма смисъл да идват наши екипи в България, като там не правите белодробни трансплантации. Така сме работили с доста други страни. Българските експерти би трябвало да дойдат при нас и да останат задоволително дълго време.
Колко време би трябвало да останат?
проф. Клепетко: Поне една година, там някъде. Това е минимумът.
Една година казвате. А какво стана с предлагането вие да станете народен съветник за белодробни трансплантации в България - имаше такова, доколкото знам, като се видите с нашите представители въпросът отново ще бъде издигнат?
проф. Клепетко: Нямаме потенциал да изпращаме хора в България за половин година. За страдание, това не е допустимо. Следващата стъпка, отвън образованието на експерти в чужбина, е да имате точна и ясна Национална стратегия, която да следвате, да проследявате деликатно пациентите, които се нуждаят от трансплантация. Извършването на белодробни трансплантации сами е последната стъпка в целия развой.Пак споделям - в този момент България би трябвало да постави всички старания да подарява повече органи за Евротранспплант и по формален метод да изиска от нас да правим трансплантации на незабавни случаи, мисля, че сме отворени да осигурим тази опция още веднъж, да ви помогнем в незабавен порядък, само че не можем да помогнем на всички, тъй като нашият потенциал също е стеснен.Трябва да извършите най-хубавото, на което сте способни. В момента е неуместно да приказваме какъв брой донора годишно би трябвало да давате, с цел да обновим съдействието. От вас се желаят всевъзможни старания. Това е. Много е просто.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




