Професионалното образование подготвя предимно готвачи и автотехници, шлосерите и заварчиците са кът
Професионалното обучение обгръща към половината от всички възпитаници в гимназиален стадий и се предлага във всяка област на страната и към 4/5 от всички общини.
План-приемът в професионалното обучение през актуалната образователна година (2023/2024 г.) демонстрира в подробност къде и какви експерти се приготвят. За тази цел ИПИ събра данните от всички Регионални ръководства на образованието (РУО) в страната.
През актуалната образователна година професионалното обучение предлага 146 специалности, а 33 от тях се учат единствено в една област. Така да вземем за пример образованието за камериер е единствено в област Бургас, за кинолог - в Монтана, за заварчик и обущар - в Пазарджик, за бижутер и шлосер - в Пловдив, за фотограф - в столицата.
В другата прекаленост - съвсем навсякъде в цялата страна - са почналите тази година обучение за придобиване на професионална подготовка за техници по транспортна техника (1848 възпитаници в 27 области), готвачи (1398 възпитаници в 26 области) и икономисти-информатици (1378 възпитаници в 25 области).
Изключително публикувани - с близо 2500 новозапочнали възпитаници - са и специалностите, свързани с програмиране (програмист, систематичен програмист, прибавен програмист, програмист на роботи и програмист на неестествен интелект). Новият набор от учащите в областта на хотелиерството и ресторантьорството също е впечатляващ - над 4000 възпитаници.
Същевременно огромна част от типичните за техникумите в предишното специалности не са мощно застъпени. Тази година под 50 възпитаници са почнали образованието за професионална подготовка в специалности като заварчик, шлосер, стругар, обущар.
Обучението за някои специалности на пръв взор наподобява мъчно - да вземем за пример тези в програмирането, електротехниката, мехатрониката, авио- и коработехниката, а в други не чак толкоз - да вземем за пример придобиването на подготовка за продавач-консултант, брокер, офис управител и офис секретар, аниматор в туризма, маникюрист, коафьор, пощальон, козметик, помощник-инструктор по фитнес (по изброените 10 специалности през тази година са почнали образованието си близо 1500 ученици). Трябва да се има поради обаче, че и измежду висшистите немалка част работят точно като продавачи, а всеки трети въобще не заема позиция, изискваща висше обучение.
В последна сметка значимото е завършващите да осъществят квалификацията си на пазара на труда, тъй като точно това е задачата на професионалното обучение. Изумително е, че страната в действителност не събира информация за реализацията на придобилите професионална подготовка. ИПИ прави опит за това посредством създаването на Индекс на сходството сред професионалното обучение и профила на стопанската система (предстои и изданието за 2024 година). Изследването демонстрира, че евентуално половината възпитаници въобще няма да работят това, за което са учили. Образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното образование и професионалното насочване в учебните заведения към момента са извънредно незадоволителни.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система, създател Зорница Славова.
План-приемът в професионалното обучение през актуалната образователна година (2023/2024 г.) демонстрира в подробност къде и какви експерти се приготвят. За тази цел ИПИ събра данните от всички Регионални ръководства на образованието (РУО) в страната.
През актуалната образователна година професионалното обучение предлага 146 специалности, а 33 от тях се учат единствено в една област. Така да вземем за пример образованието за камериер е единствено в област Бургас, за кинолог - в Монтана, за заварчик и обущар - в Пазарджик, за бижутер и шлосер - в Пловдив, за фотограф - в столицата.
В другата прекаленост - съвсем навсякъде в цялата страна - са почналите тази година обучение за придобиване на професионална подготовка за техници по транспортна техника (1848 възпитаници в 27 области), готвачи (1398 възпитаници в 26 области) и икономисти-информатици (1378 възпитаници в 25 области).
Изключително публикувани - с близо 2500 новозапочнали възпитаници - са и специалностите, свързани с програмиране (програмист, систематичен програмист, прибавен програмист, програмист на роботи и програмист на неестествен интелект). Новият набор от учащите в областта на хотелиерството и ресторантьорството също е впечатляващ - над 4000 възпитаници.
Същевременно огромна част от типичните за техникумите в предишното специалности не са мощно застъпени. Тази година под 50 възпитаници са почнали образованието за професионална подготовка в специалности като заварчик, шлосер, стругар, обущар.
Обучението за някои специалности на пръв взор наподобява мъчно - да вземем за пример тези в програмирането, електротехниката, мехатрониката, авио- и коработехниката, а в други не чак толкоз - да вземем за пример придобиването на подготовка за продавач-консултант, брокер, офис управител и офис секретар, аниматор в туризма, маникюрист, коафьор, пощальон, козметик, помощник-инструктор по фитнес (по изброените 10 специалности през тази година са почнали образованието си близо 1500 ученици). Трябва да се има поради обаче, че и измежду висшистите немалка част работят точно като продавачи, а всеки трети въобще не заема позиция, изискваща висше обучение.
В последна сметка значимото е завършващите да осъществят квалификацията си на пазара на труда, тъй като точно това е задачата на професионалното обучение. Изумително е, че страната в действителност не събира информация за реализацията на придобилите професионална подготовка. ИПИ прави опит за това посредством създаването на Индекс на сходството сред професионалното обучение и профила на стопанската система (предстои и изданието за 2024 година). Изследването демонстрира, че евентуално половината възпитаници въобще няма да работят това, за което са учили. Образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното образование и професионалното насочване в учебните заведения към момента са извънредно незадоволителни.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система, създател Зорница Славова.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ