Вековни занаяти изчезват, остават последните мохикани
Професии угасват още преди изкуственият разсъдък да удари пазара на труда
Изкуственият разсъдък пренарежда пазара на труда доста по-бързо и безпощадно, в сравнение с се очакваше.
" Промяната ще бъде фундаментална и ще пристигна прекомерно скоро. Не са нужни 50 или 100 години, с цел да се трансформират промишленостите. Необходими са 15-20 години, а от време на време и по-малко “, твърди Адам Дор - шеф на изследователския център RethinkX. Автоматизацията визира най-вече рутинни действия, само че притеснителните прогнози са, че роботите ще сложат кръст на доста повече специалности, в сравнение с ще оказват помощ за появяването на нови. По данни на Световния стопански конгрес, се чака автоматизацията и изкуственият разсъдък да заменят 9 милиона работни места до 2030 година, до момента в който основат единствено 5 милиона нови.
Според световно изследване измежду 1000 компании от 22 промишлености, 41% от интервюираните чакат да редуцират чиновници поради навлизането на AI. Сред най-бързо изчезващите специалности ще бъдат пощенски чиновници, банкови касиери, оператори за въвеждане на данни, административни асистенти, счетоводители и деловодители, кондуктори, служащи в печатарската промишленост, търговци по домовете и улични продавачи. На собствен ред изкуственият разсъдък, дигитализацията и зелената промяна ще основат нови работни позиции, измежду които са специалисти по изкуствен интелект и машинно образование, софтуерни разработчици, анализатори по осведомителна сигурност. Още преди AI да се развихри обаче, доста специалности - и изключително занаяти - към този момент са сантиментален спомен.
" Марица " потърси историите на някои последни мохикани.
Трудно е за един човешки живот да се осмисли такава съществена смяна, да живееш в действителност в забавни времена - на промяна на телефона с шайба с изкуствения разсъдък. В страната всеобщо изчезват обущари, ключари, часовникари, редица занаятчии. Още по-фрапиращо е по райони, където изчезват цели трудови общности. Смяната на една ера с друга постоянно наподобява невидима за едно потомство, само че в Родопите тя е осезаема, дълбока и от време на време мъчителна.
Професии, с които родопчани епохи наред са си изкарвали хляба, през днешния ден безусловно изчезват пред очите ни. За това приказват освен историци и социолози, а и самите локални хора - наследници на занаятите, които към този момент съвсем никой не практикува.
С овчарство, зидарство и развъждане на тютюн са били свързани цели трудови общности в Родопите. Днес обаче овчари се търсят със свещ - няма млади, които да поемат гегата. „ За каквито и пари да става дума, няма искащи “, споделят стопаните на дребното останали стада. Сред последните същински овчари са Даниела Чакърова - Дънди от чепеларското село Проглед и добре познатият бай Спас Седянков от село Стикъл. Техният труд е знак на непримиримост и обич към земята, само че и на едно съвсем изгубено време.
Зидарството - различен от знаковите занаяти за района - също е на ръба на изгубване. Родопските майстори зидари в миналото са строили къщи освен в България, само че и в Беломорска Тракия. Каменните двуетажни къщи с еркери, вътрешни дървени стълбища, миндери и тесни прозорци в села като Широка лъка, Косово и Мугла са тяхно дело. Те придават на Родопите архитектурния образ, който през днешния ден притегля хиляди туристи. Пример за този удивителен мурафет е първото класно учебно заведение в Широка лъка, построено през 1888 година от локалните уста Костадин Бозов и Васил Белогащев - Кьотата. Със своите наклонени във вътрешността каменни стени то е оживяло при земетръси и през днешния ден действа като етнографски музей.
И въпреки всичко -
кой през днешния ден може да вдигне зид от камък, камо ли къща?
Майстори, които умеят да покриват с обичайните тикли (каменни плочи), се броят на пръсти. Наскоро отец Георги от църквата „ Свети Георги “ в Смолян показа, че едвам е намерил занаятчия да пререди тиклите на покрива на храма. Един-двама са към този момент в цялата планина и като си отидат и те, и няма кой да поеме сходен ремонт. А храмовете са паметниците на културата, не може да се прави на покрива нещо друго, не е разрешено и вярно, споделя отец Георги. Той намерил занаятчия от Буката. Човекът се качил на покрива да го пренарежда, носейки цели 80 години товар на гърба си. Така специалности, които са били норма, през днешния ден са съвсем екзотика.
Сходна е ориста и на тютюнопроизводството. През втората половина на XX век тютюнът бе главен занаят - с него се строяха къщи, устояха се фамилии, плащаше се образованието на децата. Сега в Родопите съвсем не се отглежда тютюн. Отделни възрастни хора си спомнят с горест „ златните листа “ и дългите часове навеждане по нивите. Днес освен тютюнът, само че и хората, които знаят по какъв начин се отглежда, изчезват.
Същото важи и за отглеждането на животни - в миналото всяко домакинство в селата имало най-малко по една крава, постоянно наричана галено Минка. „ По-хубава от швейцарската Милка “, споделят с усмивка и горделивост възрастните.
Сега и кравите, и даже магаретата са рядка гледка
Една от последните пазителки на традицията е Милкана Йорданова от село Смилян - производителка на фамозното смилянско сирене, която не се отхвърля от грижата за добитъка. Тя е направила музей на родопската кравичка, където може най-малко на фигурки дребните деца да видят красивата Минка.
Все по-трудно можеш да намериш и занаятчия, който знае по какъв начин да хваща вода и да направи чешма, като фамозния бай Манчо от Смолян, който бе уверен, че водата му приказва.
Въпреки всичко има нещо, което остава живо - гурбетът. И през днешния ден, както и преди, родопчани изкарват хляба си далеко. Някога са слизали към Бяло море с овце и мурафет, в този момент карат тирове из Европа или работят по полета и къщи в чужбина. Мнозина обаче се връщат и влагат извоюваното в бащиния дом - възвръщат, реставрират, пазят.
Макар Родопите да страдат от най-дълбока демографска рецесия в страната, районът има късмет за възобновление. Ако се приложи далновидна политика - просветителна, икономическа и културна, старите каменни къщи няма да се трансфорат в руини или първокласни вили на туристи, а още веднъж ще приютят родопски фамилии.
Колелото се върти. Историята познава възходи и спадове. Дано идващото завъртане донесе възобновление на занаятите, труда и живота в Родопите - с хора, които не просто се възхищават на предишното, а го съхраняват с ръце и сърце.
И нека да останат и публицисти да отразяват такива райони, защото и тази специалност е застрашена от изгубване!
Изкуственият разсъдък пренарежда пазара на труда доста по-бързо и безпощадно, в сравнение с се очакваше.
" Промяната ще бъде фундаментална и ще пристигна прекомерно скоро. Не са нужни 50 или 100 години, с цел да се трансформират промишленостите. Необходими са 15-20 години, а от време на време и по-малко “, твърди Адам Дор - шеф на изследователския център RethinkX. Автоматизацията визира най-вече рутинни действия, само че притеснителните прогнози са, че роботите ще сложат кръст на доста повече специалности, в сравнение с ще оказват помощ за появяването на нови. По данни на Световния стопански конгрес, се чака автоматизацията и изкуственият разсъдък да заменят 9 милиона работни места до 2030 година, до момента в който основат единствено 5 милиона нови.
Според световно изследване измежду 1000 компании от 22 промишлености, 41% от интервюираните чакат да редуцират чиновници поради навлизането на AI. Сред най-бързо изчезващите специалности ще бъдат пощенски чиновници, банкови касиери, оператори за въвеждане на данни, административни асистенти, счетоводители и деловодители, кондуктори, служащи в печатарската промишленост, търговци по домовете и улични продавачи. На собствен ред изкуственият разсъдък, дигитализацията и зелената промяна ще основат нови работни позиции, измежду които са специалисти по изкуствен интелект и машинно образование, софтуерни разработчици, анализатори по осведомителна сигурност. Още преди AI да се развихри обаче, доста специалности - и изключително занаяти - към този момент са сантиментален спомен.
" Марица " потърси историите на някои последни мохикани.
Трудно е за един човешки живот да се осмисли такава съществена смяна, да живееш в действителност в забавни времена - на промяна на телефона с шайба с изкуствения разсъдък. В страната всеобщо изчезват обущари, ключари, часовникари, редица занаятчии. Още по-фрапиращо е по райони, където изчезват цели трудови общности. Смяната на една ера с друга постоянно наподобява невидима за едно потомство, само че в Родопите тя е осезаема, дълбока и от време на време мъчителна.
Професии, с които родопчани епохи наред са си изкарвали хляба, през днешния ден безусловно изчезват пред очите ни. За това приказват освен историци и социолози, а и самите локални хора - наследници на занаятите, които към този момент съвсем никой не практикува.
С овчарство, зидарство и развъждане на тютюн са били свързани цели трудови общности в Родопите. Днес обаче овчари се търсят със свещ - няма млади, които да поемат гегата. „ За каквито и пари да става дума, няма искащи “, споделят стопаните на дребното останали стада. Сред последните същински овчари са Даниела Чакърова - Дънди от чепеларското село Проглед и добре познатият бай Спас Седянков от село Стикъл. Техният труд е знак на непримиримост и обич към земята, само че и на едно съвсем изгубено време.
Зидарството - различен от знаковите занаяти за района - също е на ръба на изгубване. Родопските майстори зидари в миналото са строили къщи освен в България, само че и в Беломорска Тракия. Каменните двуетажни къщи с еркери, вътрешни дървени стълбища, миндери и тесни прозорци в села като Широка лъка, Косово и Мугла са тяхно дело. Те придават на Родопите архитектурния образ, който през днешния ден притегля хиляди туристи. Пример за този удивителен мурафет е първото класно учебно заведение в Широка лъка, построено през 1888 година от локалните уста Костадин Бозов и Васил Белогащев - Кьотата. Със своите наклонени във вътрешността каменни стени то е оживяло при земетръси и през днешния ден действа като етнографски музей.
И въпреки всичко -
кой през днешния ден може да вдигне зид от камък, камо ли къща?
Майстори, които умеят да покриват с обичайните тикли (каменни плочи), се броят на пръсти. Наскоро отец Георги от църквата „ Свети Георги “ в Смолян показа, че едвам е намерил занаятчия да пререди тиклите на покрива на храма. Един-двама са към този момент в цялата планина и като си отидат и те, и няма кой да поеме сходен ремонт. А храмовете са паметниците на културата, не може да се прави на покрива нещо друго, не е разрешено и вярно, споделя отец Георги. Той намерил занаятчия от Буката. Човекът се качил на покрива да го пренарежда, носейки цели 80 години товар на гърба си. Така специалности, които са били норма, през днешния ден са съвсем екзотика.
Сходна е ориста и на тютюнопроизводството. През втората половина на XX век тютюнът бе главен занаят - с него се строяха къщи, устояха се фамилии, плащаше се образованието на децата. Сега в Родопите съвсем не се отглежда тютюн. Отделни възрастни хора си спомнят с горест „ златните листа “ и дългите часове навеждане по нивите. Днес освен тютюнът, само че и хората, които знаят по какъв начин се отглежда, изчезват.
Същото важи и за отглеждането на животни - в миналото всяко домакинство в селата имало най-малко по една крава, постоянно наричана галено Минка. „ По-хубава от швейцарската Милка “, споделят с усмивка и горделивост възрастните.
Сега и кравите, и даже магаретата са рядка гледка
Една от последните пазителки на традицията е Милкана Йорданова от село Смилян - производителка на фамозното смилянско сирене, която не се отхвърля от грижата за добитъка. Тя е направила музей на родопската кравичка, където може най-малко на фигурки дребните деца да видят красивата Минка.
Все по-трудно можеш да намериш и занаятчия, който знае по какъв начин да хваща вода и да направи чешма, като фамозния бай Манчо от Смолян, който бе уверен, че водата му приказва.
Въпреки всичко има нещо, което остава живо - гурбетът. И през днешния ден, както и преди, родопчани изкарват хляба си далеко. Някога са слизали към Бяло море с овце и мурафет, в този момент карат тирове из Европа или работят по полета и къщи в чужбина. Мнозина обаче се връщат и влагат извоюваното в бащиния дом - възвръщат, реставрират, пазят.
Макар Родопите да страдат от най-дълбока демографска рецесия в страната, районът има късмет за възобновление. Ако се приложи далновидна политика - просветителна, икономическа и културна, старите каменни къщи няма да се трансфорат в руини или първокласни вили на туристи, а още веднъж ще приютят родопски фамилии.
Колелото се върти. Историята познава възходи и спадове. Дано идващото завъртане донесе възобновление на занаятите, труда и живота в Родопите - с хора, които не просто се възхищават на предишното, а го съхраняват с ръце и сърце.
И нека да останат и публицисти да отразяват такива райони, защото и тази специалност е застрашена от изгубване!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ