Проф. Янаки Стоилов, член на Конституционния съд, в специално интервю

Проф. Янаки Стоилов пред SafeNews: Реформите не са аритметика

Проф. Янаки Стоилов, член на Конституционния съд, в особено изявление за SafeNews разяснява, че свеждането на конституционната промяна до някаква правосъдна аритметика не може да бъде единствената й цел. Според него без да настъпи усъвършенстване в състава на магистратурата, смяната в правосъдната система няма да бъде реализирана най-малко в степента, в която чакат българските жители, европейските институции.

SN: Проф. Стоилов, в необятен диапазон варират мненията за решението на Конституционния съд по Шестата корекция на Конституцията. Според едни, работата ви е била съвършена, рязали сте като че ли с хирургически нож противоконституционните промени. Според други, е трябвало да свалите всички конституционни промени, а освен частичните в Основния закон. Възможно ли бе да отхвърлите всички признати промени? Защо оставихте тези за служебното държавно управление с отворена опция?

Кристиян Мицкоски с ненавист: Гражданите ни ще скъсат БГ паспортите щом Северна Македония влезе в Европейски Съюз 29.07.24 15:58 Проф. Янаки Стоилов пред SafeNews: Реформите не са аритметика 29.07.24 15:45 Скандал в Софийския затвор! Разкриха нелегално рандеву на руса манекенка с огромен азерски разбойник 29.07.24 15:39 Раздават по 100 лв. за храна на милиони небогати покрай България 29.07.24 15:18 Пеевски призна ще вършат ли коалиция с Има Такъв Народ и коя е „ непристъпната алена линия “ 29.07.24 15:05

Конституционният съд бе сезиран от президента, който отчасти оспорва признатите промени, и от народни представители от Народното събрание, които желаят всичките те да бъдат оповестени за противоконституционни. Известно е решението на Конституционен съд. Трябва да отбележа, че той е оповестил редица от измененията за противоконституционни – множеството като количество. Но в случай че ги разделим в няколко групи, прави усещане, че в случай че измененията за правосъдната власт са забавени единствено в няколко разпореждания, то е останала значителната част от тях във връзка с рестриктивните мерки пред президента за служебното държавно управление и за опцията лица с двойно поданство да бъдат избирани за народни представители. Заедно с това желая да отбележа нещо, на което не се обърна внимание. Разширяват се опциите за отбрана на съществени права на жителите с смяната, която е направена в главата за Конституционен съд.

Според тази смяна към този момент е допустимо Конституционен съд да бъде сезиран освен от сформира на Върховните съдилища, само че и от всеки съд стига това, което той желае от Конституционен съд, да се отнася до правила, които са използвани по делото. И за които той счита, че са в несъгласие с Конституцията, акцентира проф. Стоилов.

Другата причина, обвързвана с вашия въпрос, е за нужното болшинство. Макар че Конституционен съд не е мажоритарна институция, няма различен метод той като групов орган да приема своите решения с изключение на с несъмнено болшинство. А това са най-малко 7 съдии. Тоест повече от половината от неговия 12-членен състав. Поради това, че за част от измененията съдиите се разделиха 6 на 6, тези претенции са отклонени. Тъй като съдът не може да образува болшинство за приемане на решение за оповестяване на тези промени за противоконституционни, за несъвместими с Конституцията, заради което остава тази смяна по този начин, както е призната в промените на Конституцията. А към този момент обособен въпрос е за причините на двете групи: надлежно за противоконституционност или за конституционност на тези разпореждания.

SN: Проф. Стоилов, основателна ли е рецензията към Конституционен съд, че с анулацията на измененията в частта за правосъдната власт той е блокирал опцията да се продължи със законодателни промени? А те да разрешат основаването на механизъм, гарантиращ по-нататъшни промени и без значение правораздаване?

Бих разделил въпроса ви на две. С това решение Конституционен съд поставя известна бариера пред квалифицираните промени в Закона за правосъдната власт, свързани с осъществената конституционна смяна. Но не виждам непреодолима спънка за продължение на измененията в правосъдната власт. Това би трябвало да бъде по метод, съгласуван с Конституцията, по отношение на органите за ръководство на правосъдната власт. Както и за редица проблеми, които директно не са на конституционно равнище, точно с постигането на навреме и предвидимо правораздаване. Така че дейно да бъдат защитавани правата на жителите и на юридическите лица. Затова считам, че свеждането на конституционната промяна до правосъдна аритметика за образуването на органите, които обезпечават активността на правосъдната власт, не може да бъде единствената цел на правосъдната промяна. Вярно е, че без да настъпи усъвършенстване в състава на органите, бих споделил и общо на магистратурата, тези цели няма да бъдат реализирани най-малко в степента, в която българските жители и европейските институции чакат.

Конституционен съд не се занимава с оценка на планове и хрумвания. Той е задължен да реши сходството на по този начин осъществените промени предвид на Конституцията, прецизира проф. Янаки Стоилов.

Също би трябвало да се обърне внимание от тези, които претендират да работят за възстановяване на правосъдната власт: в това решение има голям брой диспозитиви и в някои от тях се вижда, че редица от направените промени сами по себе си не са проблематични. Но защото те са редовно цяло дружно с други, които имат парламентарен недостатък, са сложени в групата на противоконституционните.

SN: Проф. Стоилов, виждаме проблемите, основани от поправката за служебното държавно управление. Те ще бъдат ли обект на следващи диспути и преосмислено решение?

Дискусията по този въпрос няма да завърши. И това се дължи на събитието, че при делене на гласовете на конституционните съдии няма признато решение, с което тази тематика да бъде затворена. Така че евентуално тези въпроси още веднъж могат да бъдат разисквани, в това число и в Конституционен съд. Те неизбежно ще бъдат обсъждани и от политическите партии, и от експертите, и от всички, които се интересуват. Според мен, а в общи линии и съгласно шестимата конституционни съдии, които са се оповестили за противоконституционност на такава смяна, е употребен еднакъв висок стандарт както във връзка с измененията в главата за правосъдната власт, а и по други изменени разпореждания на Конституцията, по този начин и по тези, отнасящи се до президентските пълномощия. Нека да подчертая, че опцията и в това време задължението на президента при положение на парламентарна рецесия да дефинира състава на служебното държавно управление е неговото най-силно пълномощие в обстановка на парламентарна рецесия.

Правото на президента да дефинира състава на служебното държавно управление е една от характерностите на българския парламентарен модел, твърди проф. Стоилов.

Поради това такава смяна не може да бъде осъществена от настоящото Народно заседание. Тъй като единият от учредените органи по този метод трансформира салдото на управляващите сред парламент, държавно управление и президент. И това е главният претекст, който прави неконституционна такава смяна. Дори не е въпрос, какъв е описът с имена, който също сподели проблеми. И доста стеснява кръга на лицата, от които президентът може да направи своите оферти. Тук препратката към други мостри, които са послужили за предлагането на този модел, е неуместна. В България президентът се избира директно от жителите. Той има същата степен на легитимност, тъй като черпи своята власт от вота на жителите по този начин, както получава тази легитимност Народното събрание вследствие на провеждането на парламентарни избори.

Не е подходящо лица, които са излъчени единствено от Народното събрание, да бъдат в кръга на одобряваните за министър председатели, споделя проф. Стоилов.

За да има ефикасна политическа отговорност държавното управление, президентът – който и да е той – би трябвало да бъде в положение да преценя качествата на тези лица и да дефинира състава на служебния кабинет. Респективно това да подава опция във всяка обстановка той да прави промени в него. И не би следвало заради уязвимост на политическите партии да се търси подобен обезщетителен механизъм, който да опонира на признатия от основателите на Конституцията модел.

SN: Проф. Стоилов, уязвимост на политическите партии ли докара в предходния парламент до Шестата корекция в Конституцията?

В предишното Народно заседание е реализирано минималното количество болшинство за тази смяна. Конституционен съд разисква и този въпрос за прехода от три четвърти болшинство към две трети, както и периодите. Така че той не е отклонил настояванията на това процедурно съображение. Следвал е всяка една от измененията всъщност, държейки сметка за метода, по който са признати. Но въпросът за легитимността остава.

Колкото по-широко е единодушието, освен парламентарното, само че и публичното, толкоз това дава по-голяма представителност на признатите промени, заключава проф. Стоилов.

По самопризнание на част от участниците в самия парламентарен развой се оказва, че водещите цели са били конюнктурно политически. Т.е. с цел да решат проблеми в укрепването на това ситуативно и преходно болшинство. А не да търсят трайни и сполучливи решения. Особено когато става дума за промени в главния закон. Ясно е правилото, че събирането на величини, всяка от които не е задоволително огромна, не може да докара до задоволително висок резултат. В случая не количественият фактор е този, който води до решението на Конституционен съд. Развитието на процесите ще покаже, каква ще бъде развръзката: както политическа, по този начин и юридическа.