Проф. Владимир Чуков: Лидерът на Изтока ще бъде Китай
Проф. Владимир Чуков в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Каква е ролята на световните играчи и какви са трендовете в трансформацията на международния ред? Казвам добър ден на моя идващ посетител проф. Владимир Чуков. Здравейте, професоре.
Здравейте на вас и вашите слушатели. Благодаря за поканата. И честито ново студио, всичко да ви върви без спънки!
Благодаря ви. Проф. Чуков, през последните години нараства броят на политическите срещи на високо равнище в международен мащаб, интернационалните конференции, както и научни изявления. Ако погледнем политическата карта на света, какви са стратегическите визии на световните играчи през днешния ден?
Да, въпросът, който задавате, досещате се, че не можем да го изчерпим нито за 5, нито за 10 минути. Това, което би трябвало да кажем, е, че войната в Украйна прекрои международната карта. Това, което ние разсъждавахме, което предвиждахме, анализирахме може би преди година и половина – две, към този момент не е правилно. Украйна в действителност очерта една линия и това не е единствено военно-стратегическа линия, тя е политическа, дипломатическа, икономическа, обществена линия, която в действителност трансформира света в едно ново като че ли място за живеене, в което се обрисуваха няколко специфики, няколко неща. На първо място би трябвало да кажем сме ние, Западът. Става въпрос за това, което руснаците назовават " груповия Запад “, който освен че не се разпадна пред това предизвикателство, наречено " експанзия в Украйна “, само че освен това – ние станахме по-компактни, по-хомогенни, тъй като имаше два правилото, които ни сплотяват. Това е първо парламентарната народна власт. Добра или неприятна, тя е функционираща в тази част на света. И второ, това е пазарна стопанска система, в която доста ясно е изведен правилото на правовата страна. Дали я съблюдаваме, дали не я съблюдаваме, това са трите правилото, които ни вършат доста по-компактни – нещо, което се очерта безусловно след 24 февруари предходната година, това е доста, доста значимо да се каже.
Какво би трябвало да кажем за останалите огромни, световни играчи? Според мен тази година, която мина от войната в Украйна, Москва, Путин се опита да трансформира конфликта в двуполюсен. Той приказва за многополюсие, само че той в действителност се пробва да възвърне статуквото отпреди 1989 година и респективно тук-таме се чуха също термини като " групов Изток “. Какво имам поради? Русия от ден на ден и повече търси свои другари в така наречен външна страна – това, което на времето до 1989 година ние наричахме " Трети свят “. Дори има едно придвижване на необвързаните, които бяха в действителност неутралните фактори във връзка с конфликта Изток-Запад до 1989 година Сега, сега, Путин се пробва да активизира тези, които заемаха тази позиция. На първо място това е Китай, това е Индия, това е Иран, това е Южна Африка, това са страни, които в някаква степен са неутрални, само че по този начин или другояче Москва се пробва да ги притегли, било то военно-политически – това съумява с Иран, само че чисто стопански те остават доста близо до Москва. Защо? Защото те са подвластни от нейните енергоресурси. Говоря най-много за Китай, приказвам за Индия, също по този начин Южна Африка, една Бразилия, в случай че щете, в случай че щете една Латинска Америка, като се изключи Мексико. Нито една от латиноамериканските страни не се съгласи да даде част от своя боен боеприпас на Украйна, макар молбите на Съединени американски щати. Т.е. както виждате, сега, в случай че би трябвало да създадем едно резюме, ние имаме един стилен, огромен, мощен състезател – това е Западът, част от който е и нашата страна, със своите нюанси. Знам, тук рецензии са доста огромни. В същото време имате един Изток, който е нюансиран, който е воден или който желае да бъде воден, или по-скоро Путин се пробва да го води, налагайки своя метод на мислене, т.е. експанзията, със мощ. Той желае да бъде конкурентност със мощ, а не с витален стандарт, не с стопанска система. И две огромни други възможности, или по-скоро различни полюса – един Китай, който несъмнено съгласно мен, откакто завърши тази война, ще бъде водачът на това, което ние назоваваме Изток.
Споменахте към този момент няколко пъти Китай и няма по какъв начин да не ви попитам кои са съгласно вас предпоставките за засилващото се съревнование сред Съединени американски щати и Китай?
Имате съгласно мен един фиктивен мотив – това е Тайван. Това е един дребен остров, който апропо е жизненоважен за Китайската национална република. Защо? Защото това е част от огромния Китай. Докато съществува Тайван, ще има фиктивен мотив някой да оспори властта на комунистите, които я взеха от 1948 година Знаете там историята на Китай, това е гражданската война, и в действителност тези, които се отдръпнаха от континентален Китай, сега са в Тайван. Затова те споделят " Това е част от нашата страна “. Не става въпрос за военна опасност, става въпрос за легитимност на самата власт в Пекин. И естествено, другата, огромната официална причина, това е икономическата конкуренция. Ето, погледнете за какво да вземем за пример Китай е доста по-голям за Съединени американски щати, в сравнение с Русия. Русия се пробва със мощ да се върне на международната сцена. 1985 година брутният вътрешен артикул на Съветския съюз е 2,2 трилиона $. Сега – забележете – Русия има БВП сред 1,1 и 1,7 трилиона. Те въобще не могат да си възстановят това, което имат. Докато един Китай – забележете – 1985 година е някъде към 400 милиона $, сега – забележете – е някъде към 24 трилиона. Разбирате ли, това е в пъти повече от това, което направи Русия. Естествено, кой е по-големият ви съперник – този, който размахва ракетите, бомбите или този, който лека-полека налива богатства, налива стопанска система? Естествено, че вторият.
Така е, проф. Чуков. Бих желала да ви попитам и в тази връзка може ли да кажем, че глобализацията и многополюсният свят, за който вие казахте, върнаха битката за сфери на въздействие в интернационалните връзки?
Няма по какъв начин да няма такива сфери, просто няма по какъв начин да няма. Говорихме за самобитни бели петна, които от чисто политическа позиция ние ги определяхме на времето като страни от Третия свят. Това са страни, които са неутрални, които са колебаещи се, чиито стопански системи са извънредно нежни. Ето, в случай че погледнете, даже гласуванията в Организация на обединените нации. Буквално преди дни 141 страни гласоподаваха в поддръжка на Украйна, което единствено по себе си подсказва какво – подсказва, че тези страни в някаква степен се водят от някакви правила, които се изповядват от Запада. В същото време обаче имат една доста мощна контраатака от Русия, от Китай. Говоря най-много за африканските страни, приказвам за страните от Близкия Изток. Ето, виждате две-три страни, които минаха. Ако си спомняте, предходното гласоподаване по същата тематика при започване на експанзията беше 144, които поддържаха тази сходна резолюция, в този момент са 141, само че става въпрос от вида на страни като Еритрея, като Судан, като Южен Судан – това са страни, които са бих споделил маргинални. Така че имате сфери на въздействие, които най-малко с днешна дата съгласно мен съумяват да се задържат такива, каквито да речем бяха преди година, преди година и половина. Каква ще бъде наклонността зависи от стопанската система, от помощите, които ще се дават. И смятам, че най-голямата сфера на опълчване, това е Африканският континент, този, който има извънредно невисок витален стандарт, и хората там явно, че ще разчитат и ще продължат да разчитат на външни помощи. Кой ще им ги даде? Дали ние ще ги дадем – приказвам най-много Западът, Съединени американски щати, една Франция, която сега се бори с Русия на Африканския континент, или ще бъдат страни като Русия, Китай, който прави доста мощен демараж, само че в полза на истината и прилежаща Турция.
Проф. Чуков, каква е стратегическата визия на България, на страната ни в връзките й с Турция?
Много значим и значителен въпрос. Задавайки ми въпроса каква е визията на България, а сега кой взима решенията в България – ето това е първият въпрос, на който ние би трябвало да отговорим, с цел да можем да приказваме за стратегическа визия. Със сигурност би трябвало да кажем, че това, което беше преди шест, седем, осем години, към този момент е невалидно. Тогава беше различен мощен човек в България, по различен метод той ситуираше – някогашният премиер-министър на България, връзките ни с тази значима съседка, каквато е Турция. Имахме съгласно мен един принцип на политическия бартер. Ние давахме нещо, те даваха нещо друго. Сега към този момент нещата са разбъркани и би трябвало да кажем, че говорейки за стратегическа визия, най-малко с днешна дата виждам, че тази визия се управлява от новия мощен човек в България – това е президентът, който – виждате, се пробва просто да отстрани правилото на бартера. Имам поради това, което някогашният премиер-министър даваше като въздействие, като инструмент за въздействие на Турция посредством нас. Сега към този момент това не съществува. Но от тази позиция ние виждаме трансформирани двете писти, двата бранша.
На първо място, това е икономическият бранш, който съгласно мен е догонващ. Развивал съм неведнъж тезите за нуждата от развиването, или по-скоро доста потребната икономическо-политическа употреба на българо-турската граница като най-натоварената сухопътна граница в Европейския съюз, втората в света след мексикано-американската. Това са неща, които просто никой сега не е експлоатирал, бих споделил чисто политически. Второ, това е енергийната взаимодопълняемост сред България и Турция – нещо, в което съгласно мен предният мощен човек по-скоро вкарваше политически нюанс.
Сега в някаква степен се пробва сегашният мощен човек да го отстрани. Но дано да кажем и още нещо: сред двете страни има доста значима тематика – това са мигрантите и това е една гангрена, нещо, което най-малко в персонален проект не чувствам да има цялостна, приключена тактика. Защо? Първо тъй като не е доста ясно кой взима решенията в България. Второ, ето, идва новата предизборна акция. Аз бих ви попитал: какъв брой от тези партии имат някакви съществени визии и оферти във връзка с битката против противозаконната миграция? Мисля, че една-две партии. Така че в този момент, на този стадий, не виждам приключена стратегическа визия, с изключение на тази, която се предлага от президента. Но това съгласно мен доста, доста неща могат да бъдат допълнени и усъвършенствани.
Каква е ролята на световните играчи и какви са трендовете в трансформацията на международния ред? Казвам добър ден на моя идващ посетител проф. Владимир Чуков. Здравейте, професоре.
Здравейте на вас и вашите слушатели. Благодаря за поканата. И честито ново студио, всичко да ви върви без спънки!
Благодаря ви. Проф. Чуков, през последните години нараства броят на политическите срещи на високо равнище в международен мащаб, интернационалните конференции, както и научни изявления. Ако погледнем политическата карта на света, какви са стратегическите визии на световните играчи през днешния ден?
Да, въпросът, който задавате, досещате се, че не можем да го изчерпим нито за 5, нито за 10 минути. Това, което би трябвало да кажем, е, че войната в Украйна прекрои международната карта. Това, което ние разсъждавахме, което предвиждахме, анализирахме може би преди година и половина – две, към този момент не е правилно. Украйна в действителност очерта една линия и това не е единствено военно-стратегическа линия, тя е политическа, дипломатическа, икономическа, обществена линия, която в действителност трансформира света в едно ново като че ли място за живеене, в което се обрисуваха няколко специфики, няколко неща. На първо място би трябвало да кажем сме ние, Западът. Става въпрос за това, което руснаците назовават " груповия Запад “, който освен че не се разпадна пред това предизвикателство, наречено " експанзия в Украйна “, само че освен това – ние станахме по-компактни, по-хомогенни, тъй като имаше два правилото, които ни сплотяват. Това е първо парламентарната народна власт. Добра или неприятна, тя е функционираща в тази част на света. И второ, това е пазарна стопанска система, в която доста ясно е изведен правилото на правовата страна. Дали я съблюдаваме, дали не я съблюдаваме, това са трите правилото, които ни вършат доста по-компактни – нещо, което се очерта безусловно след 24 февруари предходната година, това е доста, доста значимо да се каже.
Какво би трябвало да кажем за останалите огромни, световни играчи? Според мен тази година, която мина от войната в Украйна, Москва, Путин се опита да трансформира конфликта в двуполюсен. Той приказва за многополюсие, само че той в действителност се пробва да възвърне статуквото отпреди 1989 година и респективно тук-таме се чуха също термини като " групов Изток “. Какво имам поради? Русия от ден на ден и повече търси свои другари в така наречен външна страна – това, което на времето до 1989 година ние наричахме " Трети свят “. Дори има едно придвижване на необвързаните, които бяха в действителност неутралните фактори във връзка с конфликта Изток-Запад до 1989 година Сега, сега, Путин се пробва да активизира тези, които заемаха тази позиция. На първо място това е Китай, това е Индия, това е Иран, това е Южна Африка, това са страни, които в някаква степен са неутрални, само че по този начин или другояче Москва се пробва да ги притегли, било то военно-политически – това съумява с Иран, само че чисто стопански те остават доста близо до Москва. Защо? Защото те са подвластни от нейните енергоресурси. Говоря най-много за Китай, приказвам за Индия, също по този начин Южна Африка, една Бразилия, в случай че щете, в случай че щете една Латинска Америка, като се изключи Мексико. Нито една от латиноамериканските страни не се съгласи да даде част от своя боен боеприпас на Украйна, макар молбите на Съединени американски щати. Т.е. както виждате, сега, в случай че би трябвало да създадем едно резюме, ние имаме един стилен, огромен, мощен състезател – това е Западът, част от който е и нашата страна, със своите нюанси. Знам, тук рецензии са доста огромни. В същото време имате един Изток, който е нюансиран, който е воден или който желае да бъде воден, или по-скоро Путин се пробва да го води, налагайки своя метод на мислене, т.е. експанзията, със мощ. Той желае да бъде конкурентност със мощ, а не с витален стандарт, не с стопанска система. И две огромни други възможности, или по-скоро различни полюса – един Китай, който несъмнено съгласно мен, откакто завърши тази война, ще бъде водачът на това, което ние назоваваме Изток.
Споменахте към този момент няколко пъти Китай и няма по какъв начин да не ви попитам кои са съгласно вас предпоставките за засилващото се съревнование сред Съединени американски щати и Китай?
Имате съгласно мен един фиктивен мотив – това е Тайван. Това е един дребен остров, който апропо е жизненоважен за Китайската национална република. Защо? Защото това е част от огромния Китай. Докато съществува Тайван, ще има фиктивен мотив някой да оспори властта на комунистите, които я взеха от 1948 година Знаете там историята на Китай, това е гражданската война, и в действителност тези, които се отдръпнаха от континентален Китай, сега са в Тайван. Затова те споделят " Това е част от нашата страна “. Не става въпрос за военна опасност, става въпрос за легитимност на самата власт в Пекин. И естествено, другата, огромната официална причина, това е икономическата конкуренция. Ето, погледнете за какво да вземем за пример Китай е доста по-голям за Съединени американски щати, в сравнение с Русия. Русия се пробва със мощ да се върне на международната сцена. 1985 година брутният вътрешен артикул на Съветския съюз е 2,2 трилиона $. Сега – забележете – Русия има БВП сред 1,1 и 1,7 трилиона. Те въобще не могат да си възстановят това, което имат. Докато един Китай – забележете – 1985 година е някъде към 400 милиона $, сега – забележете – е някъде към 24 трилиона. Разбирате ли, това е в пъти повече от това, което направи Русия. Естествено, кой е по-големият ви съперник – този, който размахва ракетите, бомбите или този, който лека-полека налива богатства, налива стопанска система? Естествено, че вторият.
Така е, проф. Чуков. Бих желала да ви попитам и в тази връзка може ли да кажем, че глобализацията и многополюсният свят, за който вие казахте, върнаха битката за сфери на въздействие в интернационалните връзки?
Няма по какъв начин да няма такива сфери, просто няма по какъв начин да няма. Говорихме за самобитни бели петна, които от чисто политическа позиция ние ги определяхме на времето като страни от Третия свят. Това са страни, които са неутрални, които са колебаещи се, чиито стопански системи са извънредно нежни. Ето, в случай че погледнете, даже гласуванията в Организация на обединените нации. Буквално преди дни 141 страни гласоподаваха в поддръжка на Украйна, което единствено по себе си подсказва какво – подсказва, че тези страни в някаква степен се водят от някакви правила, които се изповядват от Запада. В същото време обаче имат една доста мощна контраатака от Русия, от Китай. Говоря най-много за африканските страни, приказвам за страните от Близкия Изток. Ето, виждате две-три страни, които минаха. Ако си спомняте, предходното гласоподаване по същата тематика при започване на експанзията беше 144, които поддържаха тази сходна резолюция, в този момент са 141, само че става въпрос от вида на страни като Еритрея, като Судан, като Южен Судан – това са страни, които са бих споделил маргинални. Така че имате сфери на въздействие, които най-малко с днешна дата съгласно мен съумяват да се задържат такива, каквито да речем бяха преди година, преди година и половина. Каква ще бъде наклонността зависи от стопанската система, от помощите, които ще се дават. И смятам, че най-голямата сфера на опълчване, това е Африканският континент, този, който има извънредно невисок витален стандарт, и хората там явно, че ще разчитат и ще продължат да разчитат на външни помощи. Кой ще им ги даде? Дали ние ще ги дадем – приказвам най-много Западът, Съединени американски щати, една Франция, която сега се бори с Русия на Африканския континент, или ще бъдат страни като Русия, Китай, който прави доста мощен демараж, само че в полза на истината и прилежаща Турция.
Проф. Чуков, каква е стратегическата визия на България, на страната ни в връзките й с Турция?
Много значим и значителен въпрос. Задавайки ми въпроса каква е визията на България, а сега кой взима решенията в България – ето това е първият въпрос, на който ние би трябвало да отговорим, с цел да можем да приказваме за стратегическа визия. Със сигурност би трябвало да кажем, че това, което беше преди шест, седем, осем години, към този момент е невалидно. Тогава беше различен мощен човек в България, по различен метод той ситуираше – някогашният премиер-министър на България, връзките ни с тази значима съседка, каквато е Турция. Имахме съгласно мен един принцип на политическия бартер. Ние давахме нещо, те даваха нещо друго. Сега към този момент нещата са разбъркани и би трябвало да кажем, че говорейки за стратегическа визия, най-малко с днешна дата виждам, че тази визия се управлява от новия мощен човек в България – това е президентът, който – виждате, се пробва просто да отстрани правилото на бартера. Имам поради това, което някогашният премиер-министър даваше като въздействие, като инструмент за въздействие на Турция посредством нас. Сега към този момент това не съществува. Но от тази позиция ние виждаме трансформирани двете писти, двата бранша.
На първо място, това е икономическият бранш, който съгласно мен е догонващ. Развивал съм неведнъж тезите за нуждата от развиването, или по-скоро доста потребната икономическо-политическа употреба на българо-турската граница като най-натоварената сухопътна граница в Европейския съюз, втората в света след мексикано-американската. Това са неща, които просто никой сега не е експлоатирал, бих споделил чисто политически. Второ, това е енергийната взаимодопълняемост сред България и Турция – нещо, в което съгласно мен предният мощен човек по-скоро вкарваше политически нюанс.
Сега в някаква степен се пробва сегашният мощен човек да го отстрани. Но дано да кажем и още нещо: сред двете страни има доста значима тематика – това са мигрантите и това е една гангрена, нещо, което най-малко в персонален проект не чувствам да има цялостна, приключена тактика. Защо? Първо тъй като не е доста ясно кой взима решенията в България. Второ, ето, идва новата предизборна акция. Аз бих ви попитал: какъв брой от тези партии имат някакви съществени визии и оферти във връзка с битката против противозаконната миграция? Мисля, че една-две партии. Така че в този момент, на този стадий, не виждам приключена стратегическа визия, с изключение на тази, която се предлага от президента. Но това съгласно мен доста, доста неща могат да бъдат допълнени и усъвършенствани.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ