Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК.
Защо този път руснаците не помогнаха на Армения? В исторически проект те постоянно са заставали на тяхна страна.
Нека създадем един обзор на обстановката в Нагорни Карабах от 1986г. Това, което се случи преди няколко дни е третата и най-кратка, еднодневна, война в района. От 1986 година до 1994 година беше първата война, траяла осем години. От нея на практика нямаше победител. Втората беше през 2020г., траяла 44 дни. Тези войни стават все по-кратки, а успеха е на страната на Азербайджан. Причините са обусловени от интернационално правните условия и от променената интернационална и районна конюнктура, която облагодетелства Азербайджан.

Исторически Русия в действителност е заставала зад Армения, която е някогашна руска република, с християнска вяра и мощна икономическа взаимозависимост. Електричеството и горивата идват от Русия, а на територията на Армения има две съветски военни бази. Но тази Русия през 2023г. не е Съветския съюз, от който Армения беше част. През 1994г. Русия, подкрепяйки резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, публично призна, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан. Този акт на Съвета за сигурност предопредели каква ще бъде ориста на този арменски анклав, а точно да остане в територията на Азербайджан.Този документ,рано или късно трябваше да се приложи и това към този момент е реалност.

Защо Русия не поддържа Армения? Самата Армения видя, че съдружникът Русия е обезсърчителен. В Армения живеят към 3 милиона арменци, само че доста повече са арменците, които живеят в чужбина. Има голяма арменска общественост във Франция – над 800 000. Почти толкоз са и в Съединени американски щати. Те милеят за своята татковина и респективно оказват въздействие върху държавните управления, чиито гласоподаватели са те.

Появата на Никол Пашинян не се нрави на Москва. Тя желае нещата да бъдат по остарелия метод. През 2020г., когато Армения загуби борбата с Азербайджан се очакваше Пашинян да падне, само че в противен случай, арменците го сложиха още веднъж на поста с 51% избирателен триумф. Затова Пашинян просто трябваше да бъде преглътнат.

Защо Русия не застава на страната на Пашинян? Пашинян непосредствено упрекна Русия че не съблюдава своите мироопазващи функционалности. След войната през 2020 година имаше съглашение, което действително не беше изпълнено. Коридорът Лачински, който свързва Армения и Нагорни Карабах е затворен от Азербайдан от декември предходната година, защото Азербайджан смята, че от там минават камиони с оръжие от Армения към анклава. Мироопазващите функционалности, които трябваше да бъдат изпълнявани бяха дадени на съветски контингент, който естествено не си мръдна пръста. Пашинян непосредствено ги упрекна, че не вършат нищо и не се опълчват на азерското затваряне на коридора. От друга страна, Русия упреква Пашинян, че той самият е предал Нагорни Карабах, на чиято територия живеят дружно арменци и азери, а всеки има искания към съответната територия.

Чашата преля тогава, когато Пашинян, обвинявайки Русия в безучастие разгласи, че желае да се причисли към НАТО. Състоя се и невиждана подготовка на военни маневри с арменски и американски войски. Освен това, арменското държавно управление, ръководено от Пашинян съобщи, че подписва Римския статут, т.е. Армения се причислява към Международния углавен съд в Хага. Това подразни Русия, защото Путин е издирван от тази институция и в случай че стъпи на арменска земя той би трябвало да бъде задържан.

Русия не желае настоящия арменски водач, само че няма същото въздействие, както по руско време. С течение на времето тя отслабва и е напълно обикновено Азербайджан да се възползва от заетостта на Русия с Украйна. Така че няколко условия бяха в интерес на Баку да реализира тази офанзива.

Но на мен ми прави усещане позицията на Турция като главен състезател в района. След примирието през 2020г. се одобри една формула 3+3 за разрешаването на проблемите в тази част на света. Това са трите външни страни – Турция, Русия и Иран, плюс трите вътрешни – Армения, Азербайджан и Грузия. В турския щемпел се появиха рецензии против засилващото се западно въздействие в тази част на света. Защо? Защото виждат, че Русия отстъпва и стопански, и политически, и военно-стратегически. Но конкуренцията към този момент няма да бъде тя, а ще бъде Западът, който има капацитет, посредством арменските диаспори в своите страни и икономическите принадлежности, които те употребяват.
Премиерът Пашинян и арменското държавно управление демонстрираха признаци на доближаване със Запада. Възможно ли е това да помогне на Армения в бъдеще или по-скоро ще навреди?
Армения е страна в преход. Има доста необятни пластове в арменското общество, които са тясно свързани със руските времена и руския метод на мислене. Това го виждаме и в нашата страна. В същото време има една доста огромна диаспора на Запад, която въздейства вътре в самата Армения. Там е големият конфликт.

Пашинян е представител на втората група – на прозападното арменско общество. Докато този преход действително не се осъществя в интерес на прозападните и европейски сили, няма да има дейно доближаване.

Защо Азербайджан се реши на т.нар „ антитерористична интервенция “. Първо тъй като явно е имало някакъв трансфер на оръжия от Армения към Нагорни Карабах. Другото – арменците от Нагорни Карабах бяха решили да стартират президентски избори. Така нареченият Арцах имаше лично държавно управление, парламент и президент, които даже самата Армения не признаваше.

Много са парадоксите в тази обстановка. Сблъсъкът е сред действителности от руско време и един доста непосилен стопански и политически преход, присъщ за страни, които търсят своята еднаквост. Армения е една от тези страни. В най-скоро време тя би трябвало да си отговори на въпроса накъде желае да поеме.
Светкавичната победа на Азербйаджан значи ли, че Нагорни Карабах ще остане вечно под азерска власт?
Без подозрение. Има съвпадане на интернационалните правни правила. През 1994г. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, в това число и Русия, гласоподават, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан и това се извършва 30 години по-късно.

Но разликата сред двете страни е явна. Азербайджан е богата на естествени изкопаеми, на петрол, газ и има доста мощна турска поддръжка. А в Армения половината общество гледа към Русия, към Сталин, към носталгичните детайли.

Въпросът от тук насетне е по какъв начин азери и арменци ще живеят дружно. Тоест по какъв начин ще се ползват тези форми на добросъседство и съгласие, които не са съществували по време на тази 30 годишна сага. Пред района следва съществено тестване.

Но обстановката е ясна. Нагорни Карабах е към този момент част от Азербайджан. Арменците, които останат там, би трябвало да намерят формулата за своето престояване, за своята независимост и цивилен права в границите на азерската страна. Институционалността на Нагорни Карабах като президент, парламент, държавно управление е част от предишното. Колективните права на арменците там не съществуват. Въпросът е да се приложат самостоятелните им права, каквито би трябвало да бъдат осъществени в границите на 21 век, в границите на Организация на обединените нации и на всички районни структури, които подсигуряват правата на индивида и толерантността сред етносите и вероизповеданията.
Можете ли да предположите дали християнска Европа ще се намеси в обстановката с Нагорни Карабах или потребността от нефт и газ ще неглижира този въпрос?
По-скоро е второто. Западът остана безпристрастен, тъй като Европа, в това число и България, доста мощно зависи от азерския газ. Интервенцията по-скоро ще бъде въз основата на мощните лобита, които имат арменците, изключително във Франция и Съединени американски щати. Най-голямата арменска диаспора в Европа е във Франция. Там има над 800 000 извънредно дейни арменци. Сред тях има депутати, министри, те доста постоянно заемат публични длъжности във френското общество. Същото е и в Съединени американски щати. Тук не става въпрос за християнска Европа, а по-скоро за лобиране, т.е. за приемане на разнообразни ценностни системи, които са присъщи за Европа и за християнския свят. Това са полезностите за правата на индивида, демокрацията, икономическия разцвет. Това са детайлите, с които би трябвало да свикнем, с цел да може този район да стъпи на крайници и да престане да бъде фокус на напрежение.

Трябва да бъдат осъществени тези правила. За такова нещо обаче би трябвало време и доста сериозен стадий на преход и от двете страни. Ще следим процесите.