Какво точно причинява Covid-19 на белите дробове и какви изследвания са нужни след боледуване
Проф. Венцислав Петков е роден в България. След като приключва Медицинския университет в София, отпътува за Австрия като специализант по молекулярна биология. Там той получава покана да остане на работа и става помощник по вътрешни заболявания. Втората му компетентност е пулмология, като през днешния ден е един от най-известните експерти по белодробна фиброза и пулмонална хипертония. Занимава се с лекуване на тежки форми на астма и ХОББ и взе участие в подготовката на пациенти за белодробни трансплантациив екипа на световноизвестния проф. Валтер Клепетко. Проф. Венцислав Петков работи в най-голямата частна австрийска болница Wiener Privatklinik. В изявление, предоставено от fipra.com, Проф. Петков изяснява какво се случва с белите дробове, когато бъдат наранени от Covid-19 и какви проучвания е належащо да бъдат направени след боледуване от вируса.
Проф. Петков, знаем, че белите дробове биват най-засегнати от зараза с вируса SARS-CoV-2. Какво можете да ни кажете за резултатите от инфекцията върху здрави и към този момент заболели бели дробове?
е респираторно заболяване, което доближава основно до дихателните пътища, в това число белите дробове. Covid-19 може да аргументи редица проблеми с дишането, вариращи от леки до съществени. Възрастните хора и хората, които имат други здравословни проблеми, като белодробни или сърдечни болести, рак или диабет, могат да развият по-тежки признаци.
Когато вирусът доближи до тялото, той влиза в контакт с лигавицата, която покрива вътрешността на носа, устата и очите. Вирусът навлиза в здрава клетка и я употребява за основаване на нови вирусни частици. Той се развъжда и " новите вируси " заразяват околните кафези.
Дихателните пътища наподобяват като дърво, обърнато с главата надолу. Стволът е трахеята. Той се разделя на все по-малки и по-малки клони в белите дробове. В края на всеки клон има дребни въздушни торбички, наречени алвеоли. Тук се прави обменът на газове (кислородът навлиза в кръвта, а въглеродният диоксид се изхвърля).
Новият може да болести горната или долната част на " дървото " - дихателните пътища. Лигавицата може да се раздразни и възпали. В някои случаи инфекцията може да доближи и до алвеолите.
Когато инфекцията доближи дихателните пътища, имунната система стартира да се бори с вируса. Дихателните пътища се подуват и възпаляват, като това може да стартира в една част на белите дробове и да се популяризира и до други.
Как и какъв % от повърхността на белите дробове нормално бива наранена от зараза със Covid-19?
Около 80% от хората с Covid-19 имат леки до умерени признаци. Може да имате суха кашлица или възпалено гърло. Някои пациенти развиват пневмония, белодробна зараза, при която алвеолите са възпалени. Виждаме признаци на респираторно инфектиране при рентгенова фотография на гръдния панер или компютърна томография в дребна част от белодробната повърхнина.
Около 14% от случаите на COVID-19 са тежки, с зараза, която визира и двата бели дроба. При утежняване на възпалението, белите дробове се пълнят с течност и парчета.
Възможно е да се развие и по-тежкапневмония. Въздушните торбички се пълнят със слуз, течност и други кафези, които се пробват да се борят с инфекцията. Това пречи на тялото да приема О2. При сериозните случаи – към 5% – инфекцията поврежда стените на въздушните торбички. Когато тялото се опита да се пребори, дробовете се възпаляват още повече и се пълнят с течност. Това затруднява обмена на О2 и въглероден диоксид.
В такива случаи пациентът развива тежка пневмония или изострен респираторен дистрес синдром (ОСДР). В най-критичните случаи, белите дробове се нуждаят от уред за изкуствена вентилация, с цел да могат да действат.
Има изследвания, които демонстрират, че 25-30% от сериозно болните могат да развият съсиреци в белите дробове, сърцето, мозъка и крайниците, някои от които са животозастрашаващи. Има случаи, в които се постанова белодробна трансплантация заради тежко увреждане на тъканите, породено от Covid-19.
Имали ли сте пациенти с рак на белите дробове или други респираторни болести, които са прекарали Covid-19? Препоръчвате ли компютърна томография в тези случаи?
Компютърна томография на белия дроб не е наложителна във всички случаи. Значителна част от пациентите с Covid-19 демонстрират естествени резултати при компютърна томография или рентген. Въпреки че тези проучвания не са целесъобразни като единствени способи за диагностициране на Covid-19, биха могли да бъдат подобаващи в избрани случаи. При пациенти с тежки признаци образната диагностика може да помогне за оценка на тежестта на болестта. А когато се употребяват в композиция с лабораторни проби, задълбочена здравна история и обзор, компютърната томография или рентгеновите фотоси могат да бъдат потребни при установяване на проекта за грижи за пациента. Като цяло образната диагностика играе допълваща роля в лекуването на пациенти с Covid-19. Не се предлага като единствен инструмент за скрининг.
Колко след прекарана зараза препоръчвате да се направи проучване на белите дробове?
По принцип спомагателни проучвания би трябвало да се създадат в границите на 3 месеца след преболедуване при пациенти, които са имали леки до умерени признаци (лекувани с извънболнична грижа, които не за били хоспитализирани). Пациенти, които са имали тежки признаци и при които се е наложила хоспитализация или интензивна здравна грижа, предлагам проучванията да бъдат направени най-късно до 4 седмици.
Какви проучвания препоръчвате да се създадат след боледуване от Covid-19?
При пациенти, които са прекарали леко болестта (не са били приети в болница, лекувани са амбулаторно) и към този момент са асимптоматични, бих предложил анамнеза, контролни и нормални проучвания.
За пациенти, които са имали умерени признаци (лекувани са извънболнично), само че които не престават да имат признаци по време на следенето е добре да се създадат следните проучвания:
• Анамнеза и проследяване;
• Лабораторни проучвания: в това число С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер,В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
• Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.
При хора, при които болестта е протекло тежко - с болнична или интензивна и асимптоматична здравна помощ, се предлагат:
• Лабораторни проучвания: в това число С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D-димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
• Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.
При пациенти, развили тежки признаци, които са били приети в болница и при които вероятно е била нужна интензивна помощ, с персистиращи или повтарящи се признаци, е целесъобразно с изключение на гореспоменатите проучвания, да се вършат и периодически следващи прегледи в дълготраен проект.
Какъв съвет бихте дали на тези, които към този момент са преболедували Covid-19?
Все още не е изрично потвърдено за какъв брой време хората, които са прекарали зараза със SARS-CoV-2, са ваксинирани против патогена. Не е ясно и дали те могат да заразят други при още един контакт с него. Затова към този момент преболедувалите вируса би трябвало да продължат да съблюдават нужните защитни ограничения, като съблюдаване на отдалеченост, поддържане на висока хигиена, носене на маска и постоянно проветряване на закритите пространства.
Проф. Петков, знаем, че белите дробове биват най-засегнати от зараза с вируса SARS-CoV-2. Какво можете да ни кажете за резултатите от инфекцията върху здрави и към този момент заболели бели дробове?
е респираторно заболяване, което доближава основно до дихателните пътища, в това число белите дробове. Covid-19 може да аргументи редица проблеми с дишането, вариращи от леки до съществени. Възрастните хора и хората, които имат други здравословни проблеми, като белодробни или сърдечни болести, рак или диабет, могат да развият по-тежки признаци.
Когато вирусът доближи до тялото, той влиза в контакт с лигавицата, която покрива вътрешността на носа, устата и очите. Вирусът навлиза в здрава клетка и я употребява за основаване на нови вирусни частици. Той се развъжда и " новите вируси " заразяват околните кафези.
Дихателните пътища наподобяват като дърво, обърнато с главата надолу. Стволът е трахеята. Той се разделя на все по-малки и по-малки клони в белите дробове. В края на всеки клон има дребни въздушни торбички, наречени алвеоли. Тук се прави обменът на газове (кислородът навлиза в кръвта, а въглеродният диоксид се изхвърля).
Новият може да болести горната или долната част на " дървото " - дихателните пътища. Лигавицата може да се раздразни и възпали. В някои случаи инфекцията може да доближи и до алвеолите.
Когато инфекцията доближи дихателните пътища, имунната система стартира да се бори с вируса. Дихателните пътища се подуват и възпаляват, като това може да стартира в една част на белите дробове и да се популяризира и до други.
Как и какъв % от повърхността на белите дробове нормално бива наранена от зараза със Covid-19?
Около 80% от хората с Covid-19 имат леки до умерени признаци. Може да имате суха кашлица или възпалено гърло. Някои пациенти развиват пневмония, белодробна зараза, при която алвеолите са възпалени. Виждаме признаци на респираторно инфектиране при рентгенова фотография на гръдния панер или компютърна томография в дребна част от белодробната повърхнина.
Около 14% от случаите на COVID-19 са тежки, с зараза, която визира и двата бели дроба. При утежняване на възпалението, белите дробове се пълнят с течност и парчета.
Възможно е да се развие и по-тежкапневмония. Въздушните торбички се пълнят със слуз, течност и други кафези, които се пробват да се борят с инфекцията. Това пречи на тялото да приема О2. При сериозните случаи – към 5% – инфекцията поврежда стените на въздушните торбички. Когато тялото се опита да се пребори, дробовете се възпаляват още повече и се пълнят с течност. Това затруднява обмена на О2 и въглероден диоксид.
В такива случаи пациентът развива тежка пневмония или изострен респираторен дистрес синдром (ОСДР). В най-критичните случаи, белите дробове се нуждаят от уред за изкуствена вентилация, с цел да могат да действат.
Има изследвания, които демонстрират, че 25-30% от сериозно болните могат да развият съсиреци в белите дробове, сърцето, мозъка и крайниците, някои от които са животозастрашаващи. Има случаи, в които се постанова белодробна трансплантация заради тежко увреждане на тъканите, породено от Covid-19.
Имали ли сте пациенти с рак на белите дробове или други респираторни болести, които са прекарали Covid-19? Препоръчвате ли компютърна томография в тези случаи?
Компютърна томография на белия дроб не е наложителна във всички случаи. Значителна част от пациентите с Covid-19 демонстрират естествени резултати при компютърна томография или рентген. Въпреки че тези проучвания не са целесъобразни като единствени способи за диагностициране на Covid-19, биха могли да бъдат подобаващи в избрани случаи. При пациенти с тежки признаци образната диагностика може да помогне за оценка на тежестта на болестта. А когато се употребяват в композиция с лабораторни проби, задълбочена здравна история и обзор, компютърната томография или рентгеновите фотоси могат да бъдат потребни при установяване на проекта за грижи за пациента. Като цяло образната диагностика играе допълваща роля в лекуването на пациенти с Covid-19. Не се предлага като единствен инструмент за скрининг.
Колко след прекарана зараза препоръчвате да се направи проучване на белите дробове?
По принцип спомагателни проучвания би трябвало да се създадат в границите на 3 месеца след преболедуване при пациенти, които са имали леки до умерени признаци (лекувани с извънболнична грижа, които не за били хоспитализирани). Пациенти, които са имали тежки признаци и при които се е наложила хоспитализация или интензивна здравна грижа, предлагам проучванията да бъдат направени най-късно до 4 седмици.
Какви проучвания препоръчвате да се създадат след боледуване от Covid-19?
При пациенти, които са прекарали леко болестта (не са били приети в болница, лекувани са амбулаторно) и към този момент са асимптоматични, бих предложил анамнеза, контролни и нормални проучвания.
За пациенти, които са имали умерени признаци (лекувани са извънболнично), само че които не престават да имат признаци по време на следенето е добре да се създадат следните проучвания:
• Анамнеза и проследяване;
• Лабораторни проучвания: в това число С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер,В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
• Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.
При хора, при които болестта е протекло тежко - с болнична или интензивна и асимптоматична здравна помощ, се предлагат:
• Лабораторни проучвания: в това число С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D-димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
• Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.
При пациенти, развили тежки признаци, които са били приети в болница и при които вероятно е била нужна интензивна помощ, с персистиращи или повтарящи се признаци, е целесъобразно с изключение на гореспоменатите проучвания, да се вършат и периодически следващи прегледи в дълготраен проект.
Какъв съвет бихте дали на тези, които към този момент са преболедували Covid-19?
Все още не е изрично потвърдено за какъв брой време хората, които са прекарали зараза със SARS-CoV-2, са ваксинирани против патогена. Не е ясно и дали те могат да заразят други при още един контакт с него. Затова към този момент преболедувалите вируса би трябвало да продължат да съблюдават нужните защитни ограничения, като съблюдаване на отдалеченост, поддържане на висока хигиена, носене на маска и постоянно проветряване на закритите пространства.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ