Светът е клиника - без излаз навън
Проф. Валери Стефанов посочи нещо тъкмо и хубаво във връзка с пандемията. Ето какво беше то:
" Затварянето ни споделя, че светът е клиника, а не място на здрави, свободни и щастливи хора. Ние ставаме пандизчии на заболяването, институциите и страха. Можем да си представим какви са последствията. В изискванията на суматоха индивидът е жертван да изговаря страховете си, само че не и да работи рационално, да разпознава различни полезности и да отстоява съдбовни права ".
Когато някой ви предложи статистически и математически разбор на болестта, изтъкне данните от Worldometers, конференциите на " Нощ " и набере вързоп от отзиви в медийната инфодемия, тези думи биха били подобаващ отговор. Не тъй като ковид няма, не тъй като той не е рисков, и не тъй като става дума за интрига. А тъй като светът проговори за себе си на нов, чудноват език; напълно медицински и напълно статистически; и приказва на този език към този момент повече от година.
Този език обаче крие доста въпросителни - той е антиезик, издигнат върху медицински хоризонтал и нищо друго. Ти може да приказваш каквото искаш, да се опитваш да схванеш пандемията в цялата й трудност, само че даже да го правиш, не забравяй: светът е клиника. С това отпада всяко комплицирано схващане, всяко прекарване отвън вируса. Общото въодушевление е: комплицираното ще изчака. Когато светът спре да бъде клиника, отново ще приказваме за него по остарелия метод. Но има време - задоволително време, с цел да се усъмня дали остарелия метод няма да бъде пропуснат. Най-вече поради любопитната игра сред " ново обикновено " и " остаряло обикновено ". Трябва да призная - нищо не запознат съм това. Нормалното по тази причина е обикновено, тъй като не се дели на ново и остаряло. Би трябвало, по скромната ми преценка, да се дели на обикновено и ненормално. Поне преди беше по този начин. И последно филологическо упражнение: в този момент, когато сме в ново обикновено, да чакаме ли остарялото обикновено, или остарялото обикновено ще е вариация на новото обикновено? Че ме тормози - обикновено е.
Големият проблем на тази клиника не е в безспорната рецесия със болестта, а в това, че тя не ти дава излази отвън нея. Генерал Мутафчийски да вземем за пример на няколко пъти реши да ни от това да се пита и разисква прекомерно доста за ваксините; макар, че всеки има право да пита. Някои неща настойчиво стартират да наподобяват над " Полет над кукувиче гнездо " - даже българска библиотека предложи с книгата.
Може би от време на време поддържате връзка с хора на по отдалечни места - да кажем баби или родители на село. Най-редовната фраза, която ще чуете, е: " Тук ковид няма ". И в случай че побързаме да упрекнем тях в доверчивост и липса на информация, с времето започваш да схващаш малко по-ясно друго: " Тук ковид няма " не визира болестта - най-вероятно я има, а визира това, че мисълта не се занимава с нея. В центровете си светът се е трансформирал в клиника, в перифериите си някой към момента не я е построил. Но клиниката се разраства бързо и има положителни строители. Въпрос на време.
Автор : Райко Байчев
" Затварянето ни споделя, че светът е клиника, а не място на здрави, свободни и щастливи хора. Ние ставаме пандизчии на заболяването, институциите и страха. Можем да си представим какви са последствията. В изискванията на суматоха индивидът е жертван да изговаря страховете си, само че не и да работи рационално, да разпознава различни полезности и да отстоява съдбовни права ".
Когато някой ви предложи статистически и математически разбор на болестта, изтъкне данните от Worldometers, конференциите на " Нощ " и набере вързоп от отзиви в медийната инфодемия, тези думи биха били подобаващ отговор. Не тъй като ковид няма, не тъй като той не е рисков, и не тъй като става дума за интрига. А тъй като светът проговори за себе си на нов, чудноват език; напълно медицински и напълно статистически; и приказва на този език към този момент повече от година.
Този език обаче крие доста въпросителни - той е антиезик, издигнат върху медицински хоризонтал и нищо друго. Ти може да приказваш каквото искаш, да се опитваш да схванеш пандемията в цялата й трудност, само че даже да го правиш, не забравяй: светът е клиника. С това отпада всяко комплицирано схващане, всяко прекарване отвън вируса. Общото въодушевление е: комплицираното ще изчака. Когато светът спре да бъде клиника, отново ще приказваме за него по остарелия метод. Но има време - задоволително време, с цел да се усъмня дали остарелия метод няма да бъде пропуснат. Най-вече поради любопитната игра сред " ново обикновено " и " остаряло обикновено ". Трябва да призная - нищо не запознат съм това. Нормалното по тази причина е обикновено, тъй като не се дели на ново и остаряло. Би трябвало, по скромната ми преценка, да се дели на обикновено и ненормално. Поне преди беше по този начин. И последно филологическо упражнение: в този момент, когато сме в ново обикновено, да чакаме ли остарялото обикновено, или остарялото обикновено ще е вариация на новото обикновено? Че ме тормози - обикновено е.
Големият проблем на тази клиника не е в безспорната рецесия със болестта, а в това, че тя не ти дава излази отвън нея. Генерал Мутафчийски да вземем за пример на няколко пъти реши да ни от това да се пита и разисква прекомерно доста за ваксините; макар, че всеки има право да пита. Някои неща настойчиво стартират да наподобяват над " Полет над кукувиче гнездо " - даже българска библиотека предложи с книгата.
Може би от време на време поддържате връзка с хора на по отдалечни места - да кажем баби или родители на село. Най-редовната фраза, която ще чуете, е: " Тук ковид няма ". И в случай че побързаме да упрекнем тях в доверчивост и липса на информация, с времето започваш да схващаш малко по-ясно друго: " Тук ковид няма " не визира болестта - най-вероятно я има, а визира това, че мисълта не се занимава с нея. В центровете си светът се е трансформирал в клиника, в перифериите си някой към момента не я е построил. Но клиниката се разраства бързо и има положителни строители. Въпрос на време.
Автор : Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ