- Проф. Цоков, кои са Вашите основни цели като просветен

- Проф. Цоков, кои са Вашите съществени цели като образован министър и към какъв модел на обучение ще се стремите?
Основните ни цели са свързани с държавната стратегия в частта за обучение и просвета, които са в два съществени проекта – близки цели, които са в границите на седмици и месеци, и по-далечни, които ще стартират да се осъществят в идната година и половина.

Краткосрочните цели са свързани с отварянето на образователните стратегии – понижаване на фактологичната тежест и отпадане или преструктуриране на някои тематики в учебниците, които по-скоро се асоциират с наизустяване. Важно е в образователните стратегии да се обръща внимание на образуването на отношение. В чуждоезиковото образование, да вземем за пример, вероятно ще отпаднат спомагателни условия за най-малък брой настоящи оценки, които са сред 5 и 6.

В идващите седмици чакаме специалисти по обособените предмети да изкажат своето мнение за опциите за в допълнение облекчение на към този момент отворените образователни стратегии, с цел да може след един месец, когато забележим всички рекомендации, постъпили по време на публичното разискване, да създадем пълноценна редакция. Промените ще са свързани със сегашните учебници, тъй че да не се наложи ненужно отпечатване.

По отношение на образователното наличие, в дълготраен проект ще се стремим към нов метод на структуриране на образователните стратегии. Преди към месец излезе един доста значим отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) във връзка с Стратегия за умения на България. В този разбор, на база на просветителната ни система, специалистите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз вършат някои оферти за нейното рационализиране и трансформиране. Една от най-важните рекомендации е особеното структуриране на образователните стратегии – да станат по-рамкови, по-интегрални и компетентностно насочени, а не толкоз ориентирани единствено към преодоляване на познания.

Друга рекомендация на Организацията за икономическо сътрудничество и раз е да не се прави оценка толкоз възпроизвеждането на познания, а по-скоро образуваните умения и компетентности. Оценяването би трябвало да наблюдава напредъка във всеки един час и всеки образователен ден на ученика. В тази тенденция имаме доста положително взаимоотношение с депутатите от Комисията по образованието и науката, и по тази причина в идващите месеци ще се стремим към смяна в Закона за предучилищното и учебното обучение.

Що се отнася до модела на обучение, да вземем за пример във Финландия там най-хубавите възпитаници аплайват за училищен специалности. Ако това се случи в България в идващите 10 години, бихме стигнали едно доста положително равнище на икономическо развиване.
- Разходите за обучение, които са планувани в Бюджет 2023, действително понижават и падат до 4.1% от Брутният вътрешен продукт от 4.5%, колкото бяха през 2022 година Ще пестим ли от разноски за развиване и обучение?
В безспорна стойност разноските за обучение се усилват с над 700 млн. лева Ако прибавим и средствата от европейските стратегии, сумата става към 1 милиарда лева В условен размер обаче средствата понижават до 4.1% от Брутният вътрешен продукт, а предходната година бяха 4.4%. Това беше доста сериозна полемика и при представянето на бюджета в Комисията по образованието и науката, като някои депутати обявиха, че това в действителност е оттегляне и несъблюдение на член от Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно който разноските за обучение, като % от Брутният вътрешен продукт не би трябвало да понижават през идващите години.

Важно е да се означи, че сред двете четения, депутатите съумяха да одобряват три доста значими капиталови стратегии за обазованието, които ще се осъществят в интервала 2024 – 2026 година – 240 млн. лева ще бъдат отделени за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, 240 млн. лева за строителство и ремонт на спортни уреди и салони към обособени учебни заведения, 100 млн. лева за саниране и ремонт на студентски общежития. Тези средства ще стартират да се осъществят през идната година и бюджетът за обучение в условен проект много ще се усили, макар че той в никакъв случай не стига.
- Вие направихте няколко изказвания, че началната учителска заплата ще стане 1700 лева Истината обаче е, че това ще е брутната заплата, а чистото заплащане е надалеч под тази сума, след приспаднатите налози и осигуровки. С какъв брой % действително ще се усилят учителските заплати?
Повишението на заплатите е приблизително с 15%, а при такова нарастване минималната заплата на новак преподавател ще е 1700 лева Положително е, че това покачване ще се изплати със задна дата от януари 2023 година и в този смисъл изчисленията са направени на база междинната заплата към декември 2022 година Заплатата в никакъв случай не стига, само че наклонността на нарастване на учителските заплати продължава като политика, която е записана в програмата на настоящето държавно управление и се надявам, че тя ще се съблюдава и в Бюджет 2024 още веднъж ще има покачване, с което междинната учителска заплата да доближи 125% от междинната работна заплата.

Ако това съответствие се поддържа, могат да бъдат реализирани две доста положителни неща. На първо място, педагозите да получават една добра заплата и второ – към учителската специалност да се насочват повече младежи. Очертава се наклонност, че през последните години се усилват кандидат-студентите за педагогическите специалности, в това число и в региона на естествените науки, което не се е случвало обратно във времето. Повишава се и междинният триумф на студентите, които са бъдещи учители. Това демонстрира, че в системата влизат доста по-мотивирани хора, точно те са причина нашата просветителна система да действа по-добре.
- Директори обаче сигнализират, че скоро няма да има млади учители в системата на междинното обучение. Статистиките сочат, че едвам 10% от новоназначените учители остават трайно в системата. Как смятате да задържите тези фрагменти в учебните заведения?
Младите учители не са в учебно заведение единствено поради заплатата. В известна степен те са уплашени и смутени от всичко това, с което се срещат в самата просветителна институция. Има два съществени казуса – първият е, че студентите в педагогическите специалности имат доста малко часове в университетите, които са с практическа устременост – да влязат в класните стаи и да се сблъскат с проблемите в просветителната организация. Включително това по какъв начин се управлява и ръководи самото учебно заведение.

Това е доста едва звено в подготовката на бъдещите учители, тъй като страната отпуска доста малко средства за подготовката им, а и въз основата на ниските стандарти за образование, университетите не могат да си разрешат да заплащат по-голям брой лекторски часове на базовите учебни заведения.

Сред главните ни задания е и смяна на Наредбата за държавните условия за придобиване на професионална подготовка „ преподавател “, с цел да се подсигурява по-голяма практическа подготовка на бъдещите учители. Това може да се реши с национални стратегии, с непосредствено финансиране на базовите учебни заведения, тъй че педагогическото образование да стане съвременно.
- Редица просветни министри в годините обратно даваха поръчки, че ще понижат административната тежест на учителите, а истината е, че тя се усилва. Какво планирате в тази тенденция?
Това е един от главните проблеми и по тази причина желаеме да отворим подзаконовата нормативна база и да можем да преработим наредбите. Започнахме с оценяването, следват квалификацията и професионалното развиване на педагогическите експерти, след това и измененията по отношение на административната тежест на учителите. Разбира се, това ще бъде синхронизирано с възможни промени в Закона за предучилищното и учебното обучение.

Ще се стремим да търсим по-голяма опция за педагогическа автономност на учителите. Това може да стане единствено когато променим образователните стратегии, метода на оценяване и дадем независимост на учителя – според от неговия жанр на преподаване и работа с възпитаници – да може да извършва актуалната роля на педагога – да е началник, наставник водач който демонстрира пътя на учениците за тяхното личностно развиване. Въвеждат се и от ден на ден нови системи – в този момент и електронната платформа „ Дигитална раница “, която ще разтовари учителите още повече.
- Резултатите от Националното външно оценяване в 7. клас и от матурите в 12. клас са извънредно притеснителни. Ако скоро не се подхващат ограничения, на матурите в бъдеще България евентуално ще има слаб (2). Как ще мерите качеството на образованието отсега нататък?
Започваме работа върху Наредбата за качеството на образованието, тъй като на процедура тя не работи от близо шест години и в действителност ние нямаме нито определение, нито знаци за това какво в действителност е качествено обучение. Отговороът тук не е еднопосочен, само че мога да кажа, че нашите деца никога не са глупави или пък не са такива, които не учат и нямат интерес.

Единият проблем е, може би, че ние не мерим задоволително добре това, което те знаят и умеят.  Младото потомство има разнообразни ползи от нашите и това значително води до съществени проблеми в просветителните системи, освен в България. Един от методите да подобрим мотивацията на учениците е да създадем образованието по-интересно и по-близко до тях, което ще стане единствено посредством преструктуриране на образователното наличие, посредством по-смела цифровизация и игровизация.

Важно е в образованието да се употребяват технологиите, развиването на обществената и прочувствената просветеност на децата и учениците. По този метод ученикът знае, че би трябвало да бъде съпричастен към другите – да е човек, който може да доброволчества, да поддържа и да има гражданско схващане за това какво желае и какво може да направи за себе си и общността, в която живее.

От една страна, резултатът 3.93 звучи стряскащо, въпреки че е напълно малко по-нисък от миналогодишния, само че въпреки това, би трябвало да дадем опция на учениците да покажат това, което могат, като ги оценяваме по друг метод. Във формата на ДЗИ би трябвало да се трансформират самите тестови задания, да станат по-практически насочени, по-близки и забавни до живота на младежите.
- Каква тактика ще приложи МОН във връзка с дуалното образование?
Идеята ни е да го развиваме, в действителност договарянията за втората фаза на дуалното образование с швейцарското държавно управление по плана „ Домино “, бяха спрени с месеци. Но с нашия екип успяхме да създадем среща и да стартираме диалози за това планът да се структурира във допустимо най-бързи темпове и от есента да стартира да работи. Проведохме среща и със австрийския дипломат – тъй като и Австрия в последните години доста оказва помощ за развиването на дуалното образование в България – като задълбочихме връзките. Това ще е един от целите ни за развиване на професионалното обучение.

Искам да подчертая, че в Стратегията за развиване висшето обучение също е планувано основаване на дуално образование в университетите. В тази тенденция ще търсим опция за колаборация с австрийски висши учебни заведения, тъй като те са доста положителни в тази сфера.
- По какъв метод в така наречен постковид учебно заведение ще се развиват изкуственият разсъдък и общественото учене?
Ще модернизираме просветителната инфраструктура с построяването на STEM центрове и ще внедряваме нововъведенията. Освен това ще проведем и диалози с софтуерни компании за основаването на рамка или правила за потребление на изкуствен интелект от страна на учителите, което ще ги разтовари от административна тежест. Изкуственият разсъдък ще индивидуализира в огромна степен и образованието на учениците, тъй като ще има бърза противоположна връзка, която да наблюдава напредъка му. Самата софтуерна гражданска война занапред следва.
- Какви промени предвиждате във висшето обучение?
Реформите са свързани със Стратегията за висшето обучение – по-голяма интеграция посредством споделени запаси, което не значи автоматизирано обединение на университети, а в действителност основаване на взаимни стратегии сред висшите учебни заведения. В последните години се основават доста такива стратегии, при които два университета взаимно се акредитират и си споделят запаси – да вземем за пример сред УНСС и Тракийския университет по „ Педагогика на образованието по стопанска система и информатика “, като икономическите дисциплини се водят от преподаватели в УНСС, а педагогическите – от тези в Тракийския. Една такава стратегия дава добавена стойност и на двата университета.

Втората тенденция на смяна е по-отчетливото профилиране на висшите учебни заведения. Очертаха се 10 проучвателен университета и ще се търси опция за диференциране на професионални и просветителни такива. Това няма да нарушава статута и автономията на обособените висши учебни заведения. Но към този момент на напред във времето във висшето обучение е Законът за поощряване на научните изледвания и нововъведенията, който би трябвало да бъде признат до края на годината поради Плана за възобновяване и резистентност и през 2024 година ще се тръгне към останалите промени.
- Ще има ли растеж на заплатите на университетските преподаватели и на студентските стипендии?
Да, студентските стипендии ще се покачат. В бюджета за 2023 година бяха гласувани спомагателни 6 милиона лв. за това От тази и предходната година на два пъти се усилиха стипендиите на докторантите. Има планувани средства за покачване на заплатите на университетските преподаватели на минимална служба помощник, тъй че те да станат най-малко 1750 лева във всяко висше учебно заведение. В взаимозависимост от финансовото положение на университетите, те могат да надграждат заплатите на идващите университетски длъжности по отношение на просветителната степен.