Проф. Тони Веков, д. м. н., Президент на Българския Кардиологичен

Проф. Тони Веков, д. м. н.,
Президент на Българския Кардиологичен Институт

През тази седмица се навършават 75 години от въвеждането на системата „ Бевъридж “ (по името на нейния автор), с която се открива държавен монопол върху здравната система на Англия и централно финансиране посредством държавния бюджет. Рядък абсурд – в сърцето на международната люлка на актуалния промишлен и финансов капитализъм продължава да крета ретроградна система за национално централизирано и държавно монополизирано опазване на здравето (NHS).

Според мен, NHS е по-голяма и по-тежка дълготрайна неточност на генерации английски политици, и дори на другояче интелигентни гласоподаватели, в сравнение с Брекзит (Brexit), гласуван преди 7 години. Годишнината дава отличен мотив за признание на истината за България и взор напред.

Отнемането на правото на частните лечебни заведения да употребяват публичния, наложително събран от цялото население, запас е най-грубата форма на тъпчене на правото на избор и главните права на индивида – правото на живот и здравна помощ.

Събраният, посредством фиска (данъци и такси), финансов запас по наложителен законовоприет път от цялото население, според системата „ Бевъридж ”, се отпуска единствено за лечебни заведения и практики на държавната NHS, само че не и за лекуване на пациенти в частните клиники. По системата „ Семашко “ в Съюз на съветските социалистически републики беше съвсем същото с тази разлика, че нямаше частни лечебни заведения и практики, нямаше и частни фондове и застрахователи, а парите се разпределяха „ на калпак “ по институции съгласно самоволното решение на партийните функционери. Едната система от дълго време катастрофира, другата се влачи на опашката на историята – без вероятности. Нарочно употребявам мощни думи, с цел да обърна внимание на българските политици, които постоянно се упражняват в самоволни или към този момент опровергани популистки оферти за ограничение на общонародния, наложително събран от цялото население запас на НЗОК и неговото ориентиране единствено за държавните и общински лечебни заведения. Пациентът изобщо не се интересува от собствеността на лечебното заведение, а от резултата на лекуването, щадящите високотехнологични способи, приложени при неговото лекуване, отношението, което получава по време на хоспитализацията, репутацията на лекаря и болничното заведение и от изискванията в нея. Парадоксално за унитарна страна като България, към този момент даже не се интересува къде се лекуват политиците! Гражданите на родината са мощно просветени – рядко вървят на избори и имат вяра на личния си фамилен опит. Знаят добре: и в държавните, и в общинските, и в частните лечебни заведения има ценоразписи за дребни доплащания, които са одобрени с Наредба на Министерство на здравеопазването.

Така предлагането да се отнеме правото на пациента да получи здравна помощ в частна болница посредством принудата да заплати повторно за нея (понеже частните лечебни заведения не трябвало да имат контракт с НЗОК) е нелепост, грандиозна политическа неточност и основава революционна конюнктура. Не става дума за дребното доплащане, а като съществена цена на клиничната пътека, откакто към този момент години наред на пациента са му събирани здравноосигурителните вноски! Подобно жестоко потъпкване на правото на избор и правото на достъп до здравна помощ ще докара до национално разтърсване, което дори и в Англия не са виждали и което ще изхвърли България от цивилизована континентална Европа.

Трезво и независимо: в България има доста високо, изключително високо, равнище на достъп до квалифицирана болнична и доболнична помощ главно заради основаната здравословна конкуренция сред всички реализатори на медицински действия, без значение от собствеността и местоположението при свободно практикуване на правото на избор от пациентите и цялото население.

С въвеждането на модела „ Бисмарк “ сходната наложителна и всеобхватна здравноосигурителна система и основаването на НЗОК през 2000 година, България пое пътя на най-хубавите континентално-европейски здравни системи със строга лицензионна регулация и обезпечена конкуренция по качеството на здравната активност и здравните услуги.

Спазването на конституционното условие за равнопоставеност и равноправно отношение на страната към всички типове благосъстоятелност също обезпечава   конкуренция по качеството в името на пациента и неговото дългоденствие. Така се подтикват развиването, напредъкът и медицината на научните доказателства, а шарлатанията и сълзливият маркетинг отстъпват пред обстоятелствата.

Разбира се, има добре работещи и добре ръководени държавни и общински лечебни заведения, както и неприятно работещи и неприятно ръководени частни лечебни заведения. Разликата е, че политиците нарушават правилото от римско време, общопризнат в епохата на демокрацията и пазарната стопанска система, че „ движимостта погива за притежателя “. Редица години в България е заимствана от NHS порочната управническа процедура на бюджетните дотации за редовно закъсващите огромни лечебни заведения в огромните градове, които възлизат на 700-750 милиона лв. годишна дотация от републиканския бюджет, без значение от формата на погашение.  

Какво значи да се абсолютизира правото на НЗОК да взема решение дали да закупува медицински действия от избрана новооткрита болница?

Здравноосигурените пациенти са релативно постоянен брой за всеки годишен бюджетен интервал. Ако, и това е изключително значимо, приемем, че бюджетът на НЗОК за годината е добре уравновесен и регистрира вярно заболеваемостта (няма нова пандемия) и е очакван съразмерният запас всяка година, пациентите се само-разпределят (като упражняват правото си на избор) в сегашните 380 лечебни заведения. Някои лекуват тридесет, други – три хиляди или повече пациенти на месец. Тези с по тридесет пациенти задлъжняват и с цел да не банкрутират, би трябвало притежателят (държавата или частният инвеститор) да ги субсидира. Ако към този момент оставим настрани значимата тематика за специфичната политика по отношение на дребните лечебни заведения от първо равнище на подготвеност в отдалечените региони, нищо изключително трагично няма да се случи от затварянето на болница с тридесет пациенти месечно в приблизително или огромно обитаемо място, където евентуално има други пет, 10 или повече лечебни заведения.

По-важно, в случай че към сегашните 380 лечебни заведения – немалка част изкуствено поддържани от страната и общините – се разкрият и бъдат определени от пациентите други петдесет (вероятно частни) лечебни заведения, за какво този избор да бъде потиснат и хората да бъдат принудени да се лекуват там, където не желаят, или по-често – където не могат да ги лекуват?

Лимитираните самостоятелни бюджети на лечебните заведения би трябвало да станат инструмент за гъвкаво ръководство на системата посредством тласъци и ограничавания за качеството – естествено прието с избора на пациента.

Да се съблюдава основополагащият принцип – без скрити хватки за неговото подкопаване – „ парите следват пациента. “ Високите медицински технологии влизат в България в последно време основно посредством модерните нови частни лечебни заведения. Освен това, като контрастност, няма международно здравно величие, което да е посетило ‚Сърце и Мозък‘ през последната година и да не ми е задал един и същи въпрос: „ Как я вършиме тази магия – европейско качество при български цени? Как се възпроизвежда трудовият запас, изобщо за растежа мислите ли? “ Те несъмнено не знаят, че не минава и седмица без клиника ‚Мама и Аз‘ да приема деца в сериозно животозастрашаващо положение, на които на никое място другаде в страната не могат да им оказват помощ в тежко положение!

Затова с всички сили: и лекари, и политици, без значение къде са проведени – в институции, партии или съюзи – би трябвало да работят за повишението на цените на клиничните пътеки и повишение на % от Брутният вътрешен продукт, отделян за опазване на здравето, което ще откри решение на доста огромна част от сегашните проблеми, ще направи българското опазване на здравето водеща промишленост на Балканите, даже ще подкрепи намаляването на рекордната детска смъртност и спре задълбочаването на демографската рецесия.

Медицината е сериозна и мощно социално-чувствителна сфера, която изисква непрекъснато огромни вложения в нови технологии и лекарски умения. Напоследък в България непознати вложения не идват, а и в болничната сфера обичайно непознатите вложения са изолирано събитие. Медицината и фармацията са големи промишлености в целия свят и България не прави изключение за своя мащаб. Обаче, България желае и би трябвало да се стреми да наподобява на Германия или Нидерландия, или даже на Швейцария, и да разобличи всички, малко останали към момента гръмогласни „ разбирачи, “ които ни тласкат към британските несгоди или дори руската бедност. Добре е тези, и всички дружно, да се изкачим на Витоша (която не е най-висока в България и на Балканите) и да погледнем с горделивост – от високо към Сноудън (който също не е най-високата точка на Британските острови) – и да признаем дружно, че моторът на нашата здравна промяна е прелестната конкуренция по качество в изискванията на конституционна равнопоставеност и дори без значение от собствеността на изпълнителите на медицински действия.