Проф. Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г.

Проф. Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 година в София. Завършва медицина в столицата, като има компетентност по микробиология, по имунология и по епидемиология на инфекциозните заболявания. Защитил е магистратура по здравен мениджмънт, след което става народен съветник по микробиология. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите и шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания.

- Г-н Кантарджиев, от началото на годината внезапно пораства броят на болните хора. Какво се случва?

- Има грип. По данни от предходната седмица 118 на 10 хиляди е междинното за страната. Най-много заболели по традиция са в област Габрово, след което в Ямбол и Шумен. София-град е на доста ниско равнище към момента, само че с всяка седмица чакам заболелите да се усилват. Сега единствено към 1 % от българите боледуват от грип.

- Какви са признаците, в случай че човек се разболее от грип?

- От цялостно здраве те поваля за 2 часа - нямаш сили да се вдигнеш от дивана. Повишена температура, болки в гърлото, суха, мъчителна, непродуктивна кашлица, болки в мускулите и ставите.

- Кога да чакаме пика на епидемията?

- Последната десетдневка на януари и първата десетдневка на февруари. Но по-вероятно е да е при започване на февруари, тъй като се забавя разпространяването на грипната зараза поради топлото време, което продължи по-дълго. Когато хората са на открито и когато проветряват домовете си, болестта върви по-бавно.

Интересен е фактът, който предвидих преди 4 месеца, че господства грип А, който е по този начин нареченият пандемичен вид на грипа. Важното е, че огромна част от локалното население е било в контакт преди години с този вирус и по тази причина има задоволителен остатъчен клетъчен имунитет в популацията.

- Какви други вируси циркулират сега?

- По данни от последните седмици на декември предходната година на Националния център по заразни заболявания в този момент циркулира Коронавирус, като от болестта имаме по няколко стотин случая всеки ден, само че въз основата на доста дребното проучвания, които се вършат, можем да допускаме, че коронавирусът е много по-разпространен. Хубавото за Коронавирус е, че не минава доста тежко. Следващата група вируси, които циркулират сега, са аденовирусите, които предизвикват зараза на горните дихателни пътища и доста по-рядко на бронхите, свързани със зачервяване на очите. Следващите по периодичност са риновирусите, причинявайки още веднъж суха и непродуктивна кашлица и хрема. Други вируси са бокавирусите, които също са публикувани, само че може би са минимум от респираторните болести.

Това, което можем да кажем за двете инфекции, които следим - варицела и скарлатина, случаите на варицела от началото на новата година са два пъти по-малко от първата седмица на предходната година. За страдание се усилват случаите на скарлатина, което приказва за обстоятелството, че погрешно се лекуват стрептококовите инфекции измежду децата. Причината за това е, че се неглижират добре настоящите пеницилинови антибиотици. В момента е съвременно вносни от прилежащи страни медикаменти да се употребяват за тази зараза, само че те са доста едва ефикасни.

- Какви са първите признаци при скарлатина?

Ангина и висока температура. 80% от ангините при деца се предизвикват от стрептококи. При възрастните е противоположното - при тях възпалението на гърлото нормално е поради вирусни инфекции и към 20 % са стрептококи. Най-важното, което би трябвало да научат родителите, е, че когато децата имат ангина, инфектиране на гърлото и зачервени сливици, а нямат кашлица, значи, че дребните имат стрептококова зараза. С тези признаци на другия ден може да се появи обривът на скарлатината, при които кожата се трансформира, все едно, че е била изгорена.

- С какво да се лекуват децата при скарлатина?

- Ако се откри, че са инфектирани, децата би трябвало да се лекуват с пеницилинови антибиотици, които би трябвало да се дават много постоянно. Едно време, преди 60 години, майките ни бяха дисциплинирани, даже ни будеха нощно време за антибиотика, а в този момент няма потребност да се будят децата, само че би трябвало да се дава по-често, тъй като пеницилиновите медикаменти са с полуживот в кръвта на детето за няколко часа.

- Много от хората, които боледуват сега, се оплакват, че болестта протича по-дълго време. Защо се случва това?

- Липсата на групов имунитет към респираторните инфекции докара до там, че 25% от хората боледуват към една или малко повече от седмица, а останалите като % боледуват близо две седмици. След един вирус дълго време остават кашлицата, неразположението и общата уязвимост и изнемощялост.

- Какво да вършим при зачервено гърло?

- Сода с лимон! Това е най-изпитаният способ. Натриевият бикарбонат (натриев хидрогенкарбонат), известeн повече като сода за самун, и лимонът имат поотделно и дружно потвърдени във времето противовирусни свойства при респираторни инфекции.

изявление на " България Днес "