Украинци загинали за Освобождението на България. Сражават се войн...
Проф. Сумцов от Харковския университет след задълбочено проучване открил, че в първите редици на съветската войска, поела към Дунав, главната маса от войни били украинци, родом от Харковска и Полтавска губерния - украинци били първите, починали за Освобождението на България.
Руско-турската война се отразила на тогавашното украинското общество в разнообразни аспекти. С готовност през 1876 година в Киевски, Харкивски и Одески военни окръзи са били образувани десетки полкове, в състава на които влизат съвсем напълно хора с украински генезис, които изиграват решаваща роля в битката за освобождението на България.
Анализът на състава на съветската войска красноречиво демонстрира, че в бойните дейности в България вземат присъединяване полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадерския корпус – 5-ти гренадерски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и гусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харкивски полк, 4-и гусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми гусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-ти пехотни Галицки полк, 9-ти гусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-ти улански Чугуевски полк, 11-ти гусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус водят война 45-ти Азовски полк, 46-ти пехотен Днипровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12 драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и други
Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, би трябвало да се упоменат такива като военачалник М.П. Богацевич – пълководец на123-ти Козловски полк, военачалник П.Е. Гарковенко – шеф на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – пълководец на батальона на 16-та артилерийска бригада, военачалник О.О. Липински – пълководец на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – пълководец на 47-ми Украински полк и доста други.
Трябва настрана да се упоменат и имената на именитите генерали – командващ на 8-и армейски корпус Федир Радецки и пълководец на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които се почитат измежду основните герои на освободителната война.
Голям принос за успеха в Руско-турската война 1877-1878 година имат и медицинските служащи. Като доброволци на фронта тогава идват и значително випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети. Мобилизирани в постоянната войска и директно на фронта членове на сдружението на киевските лекари.
Обичайните украинци също по този начин дават принос за освобождението на България, като дават средства за медикаменти, помощ на бойците и фамилиите на починалите и директно на българите, потърпевши от военните дейности. Помощ от страна на популацията на Украйна има голям брой форми: безвъзмезден транспорт и доставяне на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за лечебни заведения, лазарети и транспорт на ранените в лечебните заведения, превозване, прехрана на рехабилитацията бойците чак до излекуване, директно събиране на средства за фонда в помощ за българския народ.
Служителите в доста държавни институции и образователни заведения дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия интервал на войната в интерес на ранени и заболели бойци, помощи на децата на починалите бойци и непосредствено на българите.
Голямото количество документи свидетелстват, че безусловно във всяко обитаемо място хората са дарявали средства, облекла, храна и друго и за армията, като и за освободените българи.
За значимото присъединяване на украинците и украинските българи свидетелстват и мнозина монументи, построени в Киев, Харкив, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други градове.
Руско-турската война се отразила на тогавашното украинското общество в разнообразни аспекти. С готовност през 1876 година в Киевски, Харкивски и Одески военни окръзи са били образувани десетки полкове, в състава на които влизат съвсем напълно хора с украински генезис, които изиграват решаваща роля в битката за освобождението на България.
Анализът на състава на съветската войска красноречиво демонстрира, че в бойните дейности в България вземат присъединяване полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадерския корпус – 5-ти гренадерски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и гусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харкивски полк, 4-и гусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми гусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-ти пехотни Галицки полк, 9-ти гусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-ти улански Чугуевски полк, 11-ти гусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус водят война 45-ти Азовски полк, 46-ти пехотен Днипровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12 драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и други
Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, би трябвало да се упоменат такива като военачалник М.П. Богацевич – пълководец на123-ти Козловски полк, военачалник П.Е. Гарковенко – шеф на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – пълководец на батальона на 16-та артилерийска бригада, военачалник О.О. Липински – пълководец на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – пълководец на 47-ми Украински полк и доста други.
Трябва настрана да се упоменат и имената на именитите генерали – командващ на 8-и армейски корпус Федир Радецки и пълководец на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които се почитат измежду основните герои на освободителната война.
Голям принос за успеха в Руско-турската война 1877-1878 година имат и медицинските служащи. Като доброволци на фронта тогава идват и значително випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети. Мобилизирани в постоянната войска и директно на фронта членове на сдружението на киевските лекари.
Обичайните украинци също по този начин дават принос за освобождението на България, като дават средства за медикаменти, помощ на бойците и фамилиите на починалите и директно на българите, потърпевши от военните дейности. Помощ от страна на популацията на Украйна има голям брой форми: безвъзмезден транспорт и доставяне на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за лечебни заведения, лазарети и транспорт на ранените в лечебните заведения, превозване, прехрана на рехабилитацията бойците чак до излекуване, директно събиране на средства за фонда в помощ за българския народ.
Служителите в доста държавни институции и образователни заведения дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия интервал на войната в интерес на ранени и заболели бойци, помощи на децата на починалите бойци и непосредствено на българите.
Голямото количество документи свидетелстват, че безусловно във всяко обитаемо място хората са дарявали средства, облекла, храна и друго и за армията, като и за освободените българи.
За значимото присъединяване на украинците и украинските българи свидетелстват и мнозина монументи, построени в Киев, Харкив, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други градове.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ