Проф. Марияна Стойчева-Въртигова: Индийският щам може да зар...
- Проф. Стойчева, има ли сюжет, при който да се наложи хората да се ваксинират още веднъж и още веднъж против всеки нов вариант, който се появява, и по този начин да се влезе в една имунизационна серпантина?
- За страдание, не е невероятно, в случай че вземем образец с грипа. Виждате, че се постанова всяка година да се ваксинират хората, тъй като за всеки сезон на грипа има нова ваксина, съгласно настоящите варианти.
Слава богу, коронавирусите въпреки всичко не са толкоз изменчиви, колкото грипните вируси. Така че е по-малко евентуално да се постанова всяка година да се имунизираме. Но не бих могла да кажа дали въпреки всичко няма да възникне някой напълно нов, друг вид. Това е много несигурна прогноза. Както знаете, даже и за грипа има много огромни разлики, стават обърквания, макар че доста, доста от дълго време познаваме този вирус и има създадени методики и ваксини.
- Силно заразният индийски вариант се трансформира в преобладаващ в международен мащаб. Вариантът се е популяризирал допълнително от 80 страни и продължава да мутира, сигнализират от Световната здравна организация. С какво е по-особен и по-опасен този вид на вируса, наименуван Делта?
- Всъщност в България той е изолиран на първо време при студент от Плевен, както се знае от медиите. Но най-вероятно не е единствено при един човек, има и други, които са инфектирани с Делта. Но по клинична картина просто не е допустимо да се диференцират вариантите. Трябват профилирани проучвания, с цел да може да се потвърди, че е тъкмо този.
За Делта към този момент е известно, че се популяризира по-бързо. Има данни, че болесттите протичат по-тежко или с по-висок % на пациенти, които имат потребност от хоспитализация, най-много интензивно лекуване и дихателна реанимация. Тези данни обаче към момента не са напълно безапелационни. Донякъде този вариант се изплъзва от имунната отбрана, която имат преболедувалите, което по никакъв начин не е прелестно. Затова в действителност апелът е прекаралите вируса след 6 месеца да се имунизират. Това може да им донесе по-сигурна отбрана. Непрекъснато ще пораждат такива нови и нови разновидности на ковид, които до друга степен се разграничават от този първи вариант, който в действителност ни повали. Вероятно част от тях ще съумяват, въпреки и отчасти, да преодоляват имунния отговор, който към този момент имаме. Така че е по-добре повече хора да помислят за имунизация.
- Дали хората могат да бъдат сигурни, че са застраховани от индийския вариант, откакто са имунизирани?
- Смята се, че употребяваните сега ваксини, които се ползват и у нас, са задоволително ефикасни против Делта. Покриват и този вариант, най-малко към този момент. Може по-нататък да зародят други варианти, които да не се покриват от имунния отговор, обезпечаван от имунизациите. Но това никой не може да каже.
- Ако въпреки всичко стане по този начин, че би трябвало да се имунизираме от време на време, слагането на разнообразни ваксини ще се окаже ли проблем? Например в началото си имунизиран с „ АстраЗенека “, а по-късно си биеш инжекция с " Модерна "?
- Ваксините съдържат един от антигените на вируса - спайк протеин (Spike protein). След като този протеин попадне в организма, той провокира произвеждане на характерни антитела и най-силен имунен отговор. Но има и други протеини, които също провокират изработването на антитела.
Чисто теоретично е допустимо, в случай че зародят други вируси с промени в тези спайк протеини, може да се наложи самата ваксина да има друго наличие. Тогава без значение кой е производителят на имунизацията - дали е „ АстраЗенека “, „ Пфайзер “, тя ще съдържа други антигени, в случай че това се наложи, несъмнено.
Иначе няма проблем, че един път е употребен препаратът на „ АстраЗенека “, а след една или две години, да речем, имунизацията е с „ Пфайзер “ или останалите утвърдени ваксини.
- Въпреки предизвестията, че в Европа настава новият вариант Делта, искащите да се имунизират у нас понижават. Как си обяснявате това оттегляне?
- Нямам пояснение за какво се отдръпнаха хората от имунизациите. Може би тъй като понижа доста заболяемостта. Виждате, че лечебните заведения са празни и няма толкоз инфектирани пациенти. Но отново споделям, че това са талази от инфекцията. Не е несъмнено, че вирусът няма да се завърне, и то с по-голяма гняв. Не бива затишието да ни успокоява. Ако ние не достигнем този групов имунитет, който е нужен, с цел да обуздаем ковид, ни чака следваща, само че не и последни талази на тази болест.
- Какви са вероятните прогнози за вирусната вълна до есента или до края на годината?
- За страдание, виждате какво се случва. Нови и нови талази на инфекцията. Ако няма задоволително групов имунитет, а това значи 70% от хората да са преболедували или да са ваксинирани, или и двете. За да няма болест от морбили да вземем за пример, което е извънредно контагиозно и инфекциозно заболяване, груповият имунитет би трябвало да бъде 90-95%. Едва тогава няма зараза. Ако намалее под този %, пораждат епидемиологични гърмежи, на които сме очевидци по отношение на тези антиваксърни придвижвания или пък, тъй като някой е решил да си спести имунизацията. Ето това се получава като резултат, когато загърбваме имунизацията.
- Тоест не изключвате сюжет да влезем отново в спиралата на COVID-19 и да се постановат строги противоепидемични ограничения?
- За страдание, не. Това към този момент зависи от нас, тъй като в този момент най-малко има задоволително и разнообразни типове ваксини. Слушаме, че в някои страни нямат ваксини и единствено 15% от популацията е ваксинирано. А ние имаме ваксини и отново единствено 15% са имунизирани. Това не е съществено отношение. И след това ще се тюхкаме за какво това ни се случи, ще упрекваме този и оня. Добре, в случай че не искаш едната ваксина, избери втората или третата. Може ли да се прави имунизация на всевъзможни места, включително молове и паркове, с цел да е по-удобно, и отново хората да не се ваксинират. Нямам опрощение и пояснение за това.
- Има ли вид, при който човек може да познае, че е притежател на съответен тип вариант на коронавирус?
- Това става единствено с проучвания. Иначе няма по какъв начин да знае. Индийският вариант не е толкоз заплашителен, не е нещо нечувано и невиждано. Просто е малко по-различен от другия. Но хората би трябвало да вървят на доктор, даже и при малко подозрение. Няма по какъв начин сами да си слагат диагноза или да разграничат тъкмо кой вариант, индийски или различен, ги е засегнал.
Професор доктор Марияна Стойчева-Въртигова, д.м.н., е измежду най-хубавите инфекционисти у нас. Преподавател в Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина при Медицински университет - Пловдив. По време на пандемията управлява работата на Клиниката по инфекциозни заболявания и паразитология при УМБАЛ „ Св. Георги “. Има десетки научни изявления и над 30 години работа в областта на инфекциозните заболявания. Председател е на Южнобългарското сдружение по инфекциозни заболявания, епидемиология и паразитология.
- За страдание, не е невероятно, в случай че вземем образец с грипа. Виждате, че се постанова всяка година да се ваксинират хората, тъй като за всеки сезон на грипа има нова ваксина, съгласно настоящите варианти.
Слава богу, коронавирусите въпреки всичко не са толкоз изменчиви, колкото грипните вируси. Така че е по-малко евентуално да се постанова всяка година да се имунизираме. Но не бих могла да кажа дали въпреки всичко няма да възникне някой напълно нов, друг вид. Това е много несигурна прогноза. Както знаете, даже и за грипа има много огромни разлики, стават обърквания, макар че доста, доста от дълго време познаваме този вирус и има създадени методики и ваксини.
- Силно заразният индийски вариант се трансформира в преобладаващ в международен мащаб. Вариантът се е популяризирал допълнително от 80 страни и продължава да мутира, сигнализират от Световната здравна организация. С какво е по-особен и по-опасен този вид на вируса, наименуван Делта?
- Всъщност в България той е изолиран на първо време при студент от Плевен, както се знае от медиите. Но най-вероятно не е единствено при един човек, има и други, които са инфектирани с Делта. Но по клинична картина просто не е допустимо да се диференцират вариантите. Трябват профилирани проучвания, с цел да може да се потвърди, че е тъкмо този.
За Делта към този момент е известно, че се популяризира по-бързо. Има данни, че болесттите протичат по-тежко или с по-висок % на пациенти, които имат потребност от хоспитализация, най-много интензивно лекуване и дихателна реанимация. Тези данни обаче към момента не са напълно безапелационни. Донякъде този вариант се изплъзва от имунната отбрана, която имат преболедувалите, което по никакъв начин не е прелестно. Затова в действителност апелът е прекаралите вируса след 6 месеца да се имунизират. Това може да им донесе по-сигурна отбрана. Непрекъснато ще пораждат такива нови и нови разновидности на ковид, които до друга степен се разграничават от този първи вариант, който в действителност ни повали. Вероятно част от тях ще съумяват, въпреки и отчасти, да преодоляват имунния отговор, който към този момент имаме. Така че е по-добре повече хора да помислят за имунизация.
- Дали хората могат да бъдат сигурни, че са застраховани от индийския вариант, откакто са имунизирани?
- Смята се, че употребяваните сега ваксини, които се ползват и у нас, са задоволително ефикасни против Делта. Покриват и този вариант, най-малко към този момент. Може по-нататък да зародят други варианти, които да не се покриват от имунния отговор, обезпечаван от имунизациите. Но това никой не може да каже.
- Ако въпреки всичко стане по този начин, че би трябвало да се имунизираме от време на време, слагането на разнообразни ваксини ще се окаже ли проблем? Например в началото си имунизиран с „ АстраЗенека “, а по-късно си биеш инжекция с " Модерна "?
- Ваксините съдържат един от антигените на вируса - спайк протеин (Spike protein). След като този протеин попадне в организма, той провокира произвеждане на характерни антитела и най-силен имунен отговор. Но има и други протеини, които също провокират изработването на антитела.
Чисто теоретично е допустимо, в случай че зародят други вируси с промени в тези спайк протеини, може да се наложи самата ваксина да има друго наличие. Тогава без значение кой е производителят на имунизацията - дали е „ АстраЗенека “, „ Пфайзер “, тя ще съдържа други антигени, в случай че това се наложи, несъмнено.
Иначе няма проблем, че един път е употребен препаратът на „ АстраЗенека “, а след една или две години, да речем, имунизацията е с „ Пфайзер “ или останалите утвърдени ваксини.
- Въпреки предизвестията, че в Европа настава новият вариант Делта, искащите да се имунизират у нас понижават. Как си обяснявате това оттегляне?
- Нямам пояснение за какво се отдръпнаха хората от имунизациите. Може би тъй като понижа доста заболяемостта. Виждате, че лечебните заведения са празни и няма толкоз инфектирани пациенти. Но отново споделям, че това са талази от инфекцията. Не е несъмнено, че вирусът няма да се завърне, и то с по-голяма гняв. Не бива затишието да ни успокоява. Ако ние не достигнем този групов имунитет, който е нужен, с цел да обуздаем ковид, ни чака следваща, само че не и последни талази на тази болест.
- Какви са вероятните прогнози за вирусната вълна до есента или до края на годината?
- За страдание, виждате какво се случва. Нови и нови талази на инфекцията. Ако няма задоволително групов имунитет, а това значи 70% от хората да са преболедували или да са ваксинирани, или и двете. За да няма болест от морбили да вземем за пример, което е извънредно контагиозно и инфекциозно заболяване, груповият имунитет би трябвало да бъде 90-95%. Едва тогава няма зараза. Ако намалее под този %, пораждат епидемиологични гърмежи, на които сме очевидци по отношение на тези антиваксърни придвижвания или пък, тъй като някой е решил да си спести имунизацията. Ето това се получава като резултат, когато загърбваме имунизацията.
- Тоест не изключвате сюжет да влезем отново в спиралата на COVID-19 и да се постановат строги противоепидемични ограничения?
- За страдание, не. Това към този момент зависи от нас, тъй като в този момент най-малко има задоволително и разнообразни типове ваксини. Слушаме, че в някои страни нямат ваксини и единствено 15% от популацията е ваксинирано. А ние имаме ваксини и отново единствено 15% са имунизирани. Това не е съществено отношение. И след това ще се тюхкаме за какво това ни се случи, ще упрекваме този и оня. Добре, в случай че не искаш едната ваксина, избери втората или третата. Може ли да се прави имунизация на всевъзможни места, включително молове и паркове, с цел да е по-удобно, и отново хората да не се ваксинират. Нямам опрощение и пояснение за това.
- Има ли вид, при който човек може да познае, че е притежател на съответен тип вариант на коронавирус?
- Това става единствено с проучвания. Иначе няма по какъв начин да знае. Индийският вариант не е толкоз заплашителен, не е нещо нечувано и невиждано. Просто е малко по-различен от другия. Но хората би трябвало да вървят на доктор, даже и при малко подозрение. Няма по какъв начин сами да си слагат диагноза или да разграничат тъкмо кой вариант, индийски или различен, ги е засегнал.
Професор доктор Марияна Стойчева-Въртигова, д.м.н., е измежду най-хубавите инфекционисти у нас. Преподавател в Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина при Медицински университет - Пловдив. По време на пандемията управлява работата на Клиниката по инфекциозни заболявания и паразитология при УМБАЛ „ Св. Георги “. Има десетки научни изявления и над 30 години работа в областта на инфекциозните заболявания. Председател е на Южнобългарското сдружение по инфекциозни заболявания, епидемиология и паразитология.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ