Днес проф. Стефан Брезински щеше да празнува 90 години
Проф. Стефан Христов Стефанов (Брезински) е роден на 9 януари 1932 година в гр. Златарица. Завършва специалността „ Българска лингвистика “ в Софийския университет през 1955 година Възпитаник е на проф. Кирил Мирчев, проф. Любомир Андрейчин и проф. Стойко Стойков. От 1961 година е постоянен помощник в Катедрата по български език. Специализирал е във Варшавския университет и в Карловия университет в Прага.
През 1975 година му е присъдено научното звание доцент, а от 1987 година е професор. Бил е началник на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии. За заслугите си към езиковедската просвета и академичната българистиката през 2015 година проф. Брезински бе почетен с Почетен знак на Софийския университет “Св. Климент Охридски “ със синя лента.
Научните ползи на проф. Брезински се характеризират с просторност на тематиките и автентичност на концепциите. Той води лекции и семинари по синтаксис на актуалния български литературен език, по фонетика, езикова просвета, стилистика и други С неговото име е обвързвано оформянето на необикновен дял на българската стилистика, който се занимава с проблемите на стила и езиковата просвета в журналистическите текстове. Многобройните му изявления, които варират жанрово от езиковата записка до монографията, подреждат проф. Брезински измежду радетелите за благозвучна, чиста и вярна българска тирада.
Проф. Брезински е прочут измежду студентите и сътрудниците си със своята придирчивост, екстравагантност и суровост обикалят и до момента коридорите на Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет, където той четеше лекции по българска стилистика. Името на проф. Брезински се свързва с медийната проблематика, тъй като той е създател на претърпялата няколко издания „ Журналистическа стилистика “ (1976, 2001), както и на книги, занимаващи се с езиковата просвета и книжовната норма, измежду които „ Езиковата просвета, без която (не) можем “ (2004), „ Трудният български език “ (2006), „ Българската тирада и писмо: Да приказваме и пишем вярно “ (2012).
Неговият земен път бе извървян на 11 януари 2018 година
За неговото достойнство като лингвист и персона Димитър Томов споделя:
" Стефан Брезински бе правоприемник на огромни български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и приготви генерации студенти с доста непримиримост и придирчивост. Не пишеше елементарно добра оценка до момента в който не се увереше, че студентът владее ловко синтаксиса.
В години, когато доста хора се стремяха към политическо улеснение, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си резервира почтено държанието без да е политически обагрен. Всички се отнасяха към него с извънреден почит.
Познавах го от близко като учител и издател. Той имаше превъзходно възприятие за комизъм, следеше от близко процесите в българския език и литература. Четеше доста и се радваше на всеки български гений - млад или остарял. "
През 1975 година му е присъдено научното звание доцент, а от 1987 година е професор. Бил е началник на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии. За заслугите си към езиковедската просвета и академичната българистиката през 2015 година проф. Брезински бе почетен с Почетен знак на Софийския университет “Св. Климент Охридски “ със синя лента.
Научните ползи на проф. Брезински се характеризират с просторност на тематиките и автентичност на концепциите. Той води лекции и семинари по синтаксис на актуалния български литературен език, по фонетика, езикова просвета, стилистика и други С неговото име е обвързвано оформянето на необикновен дял на българската стилистика, който се занимава с проблемите на стила и езиковата просвета в журналистическите текстове. Многобройните му изявления, които варират жанрово от езиковата записка до монографията, подреждат проф. Брезински измежду радетелите за благозвучна, чиста и вярна българска тирада.
Проф. Брезински е прочут измежду студентите и сътрудниците си със своята придирчивост, екстравагантност и суровост обикалят и до момента коридорите на Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет, където той четеше лекции по българска стилистика. Името на проф. Брезински се свързва с медийната проблематика, тъй като той е създател на претърпялата няколко издания „ Журналистическа стилистика “ (1976, 2001), както и на книги, занимаващи се с езиковата просвета и книжовната норма, измежду които „ Езиковата просвета, без която (не) можем “ (2004), „ Трудният български език “ (2006), „ Българската тирада и писмо: Да приказваме и пишем вярно “ (2012).
Неговият земен път бе извървян на 11 януари 2018 година
За неговото достойнство като лингвист и персона Димитър Томов споделя:
" Стефан Брезински бе правоприемник на огромни български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и приготви генерации студенти с доста непримиримост и придирчивост. Не пишеше елементарно добра оценка до момента в който не се увереше, че студентът владее ловко синтаксиса.
В години, когато доста хора се стремяха към политическо улеснение, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си резервира почтено държанието без да е политически обагрен. Всички се отнасяха към него с извънреден почит.
Познавах го от близко като учител и издател. Той имаше превъзходно възприятие за комизъм, следеше от близко процесите в българския език и литература. Четеше доста и се радваше на всеки български гений - млад или остарял. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ