Проф. Сираков: Вече обучаваме интервенционални неврорентгенолози от няколко европейски страни
Проф. Станимир Сираков е експерт по образна диагностика един от дребното експерти по интервенционална неврорентгенология у нас и в Европа. Заедно с екипа си в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ той реализира интракраниални процедури като койлиране на мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначно-мозъчни артериовенозни малформации, както и минимално инвазивно лекуване на злокачествени болести на черен дроб, бъбреци, пикочен мехур и други органи.
Той е началник на Референтния център по мозъчно-съдови болести в болничното заведение, в който се образоват експерти от цяла Европа. Един от общо 36 лекари в света, които имат европейска тапия по неврорентгенология.
Днес беседваме с проф. Сираков за развиването на българската интервенционална неврорентгенология и вероятността, в която ще се развива тя в околните години.
Проф. Сираков, за следващ път френският професор Шарбел Монайе приема Вашата покана да пристигна в София и да оперира български пациенти. Разкажете повече за това, което вършиме дружно тези дни в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “?
Да, подготвили сме 5-6 наши пациенти, на които ще правим емболизация на артерио-венозна малформация. Това са 4 дами, най-младата от които на 21 години, и двама въже на възраст към 50-те. При тях не е използван хирургичният метод, нито е допустима радиохирургия. Засегнати са доста фини зони на мозъка и емболизацията е доста подобаваща и доста щадяща.
Ако би трябвало да обобщя, идването на проф. Монайе е един огромен плюс за нас – интервенционалните неврорентгенолози, тъй като този скъп опит ще доближи до всички български сътрудници от останалите центрове в страната – те ще имат опция да следят работата на екипа ни, която ще се предава онлайн от аулата на нашата болница.
Вторият огромен плюс е за пациентите – те ще получат лекуване на международно равнище, освен това без да пътуват до огромни задгранични клиники.
И на трето място ще отбележа изгодата за НЗОК, която няма да заплаща лекуване в чужбина, което е 5-6 пъти по-скъпо, в сравнение с е при нас.
За съпоставяне – по цени от 2014 година една сходна намеса в клиника в Германия е коствала 450 хиляди евро на българската Здравна каса, при настоящата уредба у нас интервенцията се заплаща по клинична пътека, а сумата, отпускана за консумативи е до 30 000 лева на процедура.
Каква е честотата на тези малформации, познава ли се тази патология от практикуващите лекари, включително и невролози?
Честотата е 3-4 случая на 100 000 души население, мъжете и дамите са наранени еднообразно, допустима е появяването им и в детска възраст.
Имат присъща симптоматика, само че е допустимо да протекат и безсимптомно. За наше задоволство тези малформации стават все по-познати, от ден на ден сътрудници от цялата страна ни се обаждат, когато имат подобен пациент или подозират, че може да се касае за това положение. Все отново, дано отбележа, че нашият център съществува от години, той поема 90% от случаите в страната, а с изключение на нас такива центрове са проведени в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ и УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, както и в УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Кой е златният стандарт в образната диагностика, който удостоверява или отхвърля диагнозата?
Дигиталната субтракционна ангиография. Тя се ползва като най-прецизен и меродавен диагностичен способ. Достъпен е за пациентите, имаме добре готови експерти в тази област. Останалите образни способи – стандартна рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс – също се ползват, само че цифровата субтракционна ангиография си остава най-информативната.
Центърът, който ръководите в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, към този момент е с интернационална популярност, в него се реализира и обучителна работа на лекари от цяла Европа. Разкажете в резюме за тази част от активността Ви като интервенционален неврорентгенолог.
Да, Референтният център по мозъчно-съдови болести е определен за един от шестте наставнически центъра в Европа. Останалите са в Мадрид, Париж, Есен, Щутгарт и Будапеща. В тях, както и при нас, образованието по интервенционална неврорентгенология продължава две години, може да бъде и отдалечено, и на място. Най-често ни търсят сътрудници от района – Сърбия, Румъния, само че има и от други европейски страни. В момента приготвяме двама сътрудници от Англия, двама от Испания, един французин и един маджарин.
В същото време относително малко се знае, че прилагате същите способи и при други болести, отвън неврологията. Посочете кои са те.
Индикациите са доста разнородни, най-общо казано интервенционалното лекуване под рентгенов надзор се ползва в случаи на по-трудно налични анатомични зони и когато се търси резултат посредством по-щадяща процедура, която е по-кратка, по-малко рискова и допуска по-бързо възобновяване. Един добър образец за такава интервенция е лекуването при хепатоцелуларен карцином, при който се реализира висок % на 5-годишна преживяемост. Емболизация се ползва и при бъбречни тумори, миоми, бенигнена хипертрофия на простатата, варикоцеле и други.
Споменахте, че интервенционалното лекуване се заплаща от Здравната каса, значи ли това, че то е безусловно налично и всеки нуждаещ се може гладко да доближи до него?
Донякъде да. В 75% - 80% от случаите лекуването е изцяло налично, пациентът не заплаща нищо, тъй като НЗОК покрива цената на клиничната пътека и позволява разход до 30 000 лева за консумативи – сума, която е задоволителна. Постигнахме това след дълги старания, многочислени диалози и оферти до Здравната каса. За 20-30% от случаите, при които имат потребност от такова лекуване, не е по този начин, тъй като сумата за консумативи се оказва незадоволителна. Това ги изправя пред сериозен проблем и решение явно би трябвало да се търси.
Увеличават ли се случаите, при които се ползва интервенционално неврорентгенологично лекуване?
Увеличават се, само че не тъй като има нараснала заболеваемост, а тъй като откриваемостта на мозъчните аневризми, на мозъчните артериовенозни малформации е усъвършенствана. Вече има няколко центъра с изключение на нашия, от ден на ден пациенти се диагностицират по-рано, също по този начин лекуването се подхваща в точния момент.
Как се развива центърът, който ръководите, разполага ли той с задоволително експерти?
Специалността ни се утвърждава все по-успешно с времето. В нашия център към този момент работим трима изцяло взаимозаменяеми експерти, сега се приготвят още двама. Така можем да покриваме 24-часови наряди. Имаме и задоволително подготвени сестри. Мисля, че в близко време ще можем да одобряваме и пациенти с изострен мозъчен инсулт, да станем референтен център за мозъчно-съдови болести.
Кое е най-голямото Ви предпочитание, обвързвано с развиването на българската неврорентгенология?
Да се развие мрежата от центрове за интервенционална неврорентгенология, с цел да могат всички нуждаещи се във всеки район на страната ни да имат достъп до лекуването на острият мозъчен инсулт на европейско и международно равнище. Тези хора са нашите родители, нашите баби и дядовци, изискуем им това.
Той е началник на Референтния център по мозъчно-съдови болести в болничното заведение, в който се образоват експерти от цяла Европа. Един от общо 36 лекари в света, които имат европейска тапия по неврорентгенология.
Днес беседваме с проф. Сираков за развиването на българската интервенционална неврорентгенология и вероятността, в която ще се развива тя в околните години.
Проф. Сираков, за следващ път френският професор Шарбел Монайе приема Вашата покана да пристигна в София и да оперира български пациенти. Разкажете повече за това, което вършиме дружно тези дни в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “?
Да, подготвили сме 5-6 наши пациенти, на които ще правим емболизация на артерио-венозна малформация. Това са 4 дами, най-младата от които на 21 години, и двама въже на възраст към 50-те. При тях не е използван хирургичният метод, нито е допустима радиохирургия. Засегнати са доста фини зони на мозъка и емболизацията е доста подобаваща и доста щадяща.
Ако би трябвало да обобщя, идването на проф. Монайе е един огромен плюс за нас – интервенционалните неврорентгенолози, тъй като този скъп опит ще доближи до всички български сътрудници от останалите центрове в страната – те ще имат опция да следят работата на екипа ни, която ще се предава онлайн от аулата на нашата болница.
Вторият огромен плюс е за пациентите – те ще получат лекуване на международно равнище, освен това без да пътуват до огромни задгранични клиники.
И на трето място ще отбележа изгодата за НЗОК, която няма да заплаща лекуване в чужбина, което е 5-6 пъти по-скъпо, в сравнение с е при нас.
За съпоставяне – по цени от 2014 година една сходна намеса в клиника в Германия е коствала 450 хиляди евро на българската Здравна каса, при настоящата уредба у нас интервенцията се заплаща по клинична пътека, а сумата, отпускана за консумативи е до 30 000 лева на процедура.
Каква е честотата на тези малформации, познава ли се тази патология от практикуващите лекари, включително и невролози?
Честотата е 3-4 случая на 100 000 души население, мъжете и дамите са наранени еднообразно, допустима е появяването им и в детска възраст.
Имат присъща симптоматика, само че е допустимо да протекат и безсимптомно. За наше задоволство тези малформации стават все по-познати, от ден на ден сътрудници от цялата страна ни се обаждат, когато имат подобен пациент или подозират, че може да се касае за това положение. Все отново, дано отбележа, че нашият център съществува от години, той поема 90% от случаите в страната, а с изключение на нас такива центрове са проведени в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ и УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, както и в УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Кой е златният стандарт в образната диагностика, който удостоверява или отхвърля диагнозата?
Дигиталната субтракционна ангиография. Тя се ползва като най-прецизен и меродавен диагностичен способ. Достъпен е за пациентите, имаме добре готови експерти в тази област. Останалите образни способи – стандартна рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс – също се ползват, само че цифровата субтракционна ангиография си остава най-информативната.
Центърът, който ръководите в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, към този момент е с интернационална популярност, в него се реализира и обучителна работа на лекари от цяла Европа. Разкажете в резюме за тази част от активността Ви като интервенционален неврорентгенолог.
Да, Референтният център по мозъчно-съдови болести е определен за един от шестте наставнически центъра в Европа. Останалите са в Мадрид, Париж, Есен, Щутгарт и Будапеща. В тях, както и при нас, образованието по интервенционална неврорентгенология продължава две години, може да бъде и отдалечено, и на място. Най-често ни търсят сътрудници от района – Сърбия, Румъния, само че има и от други европейски страни. В момента приготвяме двама сътрудници от Англия, двама от Испания, един французин и един маджарин.
В същото време относително малко се знае, че прилагате същите способи и при други болести, отвън неврологията. Посочете кои са те.
Индикациите са доста разнородни, най-общо казано интервенционалното лекуване под рентгенов надзор се ползва в случаи на по-трудно налични анатомични зони и когато се търси резултат посредством по-щадяща процедура, която е по-кратка, по-малко рискова и допуска по-бързо възобновяване. Един добър образец за такава интервенция е лекуването при хепатоцелуларен карцином, при който се реализира висок % на 5-годишна преживяемост. Емболизация се ползва и при бъбречни тумори, миоми, бенигнена хипертрофия на простатата, варикоцеле и други.
Споменахте, че интервенционалното лекуване се заплаща от Здравната каса, значи ли това, че то е безусловно налично и всеки нуждаещ се може гладко да доближи до него?
Донякъде да. В 75% - 80% от случаите лекуването е изцяло налично, пациентът не заплаща нищо, тъй като НЗОК покрива цената на клиничната пътека и позволява разход до 30 000 лева за консумативи – сума, която е задоволителна. Постигнахме това след дълги старания, многочислени диалози и оферти до Здравната каса. За 20-30% от случаите, при които имат потребност от такова лекуване, не е по този начин, тъй като сумата за консумативи се оказва незадоволителна. Това ги изправя пред сериозен проблем и решение явно би трябвало да се търси.
Увеличават ли се случаите, при които се ползва интервенционално неврорентгенологично лекуване?
Увеличават се, само че не тъй като има нараснала заболеваемост, а тъй като откриваемостта на мозъчните аневризми, на мозъчните артериовенозни малформации е усъвършенствана. Вече има няколко центъра с изключение на нашия, от ден на ден пациенти се диагностицират по-рано, също по този начин лекуването се подхваща в точния момент.
Как се развива центърът, който ръководите, разполага ли той с задоволително експерти?
Специалността ни се утвърждава все по-успешно с времето. В нашия център към този момент работим трима изцяло взаимозаменяеми експерти, сега се приготвят още двама. Така можем да покриваме 24-часови наряди. Имаме и задоволително подготвени сестри. Мисля, че в близко време ще можем да одобряваме и пациенти с изострен мозъчен инсулт, да станем референтен център за мозъчно-съдови болести.
Кое е най-голямото Ви предпочитание, обвързвано с развиването на българската неврорентгенология?
Да се развие мрежата от центрове за интервенционална неврорентгенология, с цел да могат всички нуждаещи се във всеки район на страната ни да имат достъп до лекуването на острият мозъчен инсулт на европейско и международно равнище. Тези хора са нашите родители, нашите баби и дядовци, изискуем им това.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ