Българите милеят за езика си, той е част от нашата същност
Проф. РУСКА СТАНЧЕВА е началник и основател на плана БЕРОН и работи в Секцията за актуален български език в Института за български език при Българска академия на науките. Научната й активност включва присъединяване в планове като " Разбираема България - транслитерация на български лични имена на латиница (2006-2008) ", " Кирилица - латиница. Лингвистични проучвания и рекомендации ", " История на нормите и кодификацията на българския литературен език ", " Правописен речник на българския език (2007-2011) ", " Изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към актуалния български литературен език като фактор при кодификацията на нормите му ", " Официален правописен речник на българския език. Разширено издание (2013-2014) ", " Нормативна граматика на българския език (2016-2018) " и доста други.
В мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила
Жалко е, че доста хора не схващат думи, наследени от старобългарския език
Проф. Станчева, какъв брой дълъг път бе извървян, с цел да стане факт Платформата за Български езикови запаси онлайн БЕРОН? Какво съдържа тя и с какво ще бъде допълвана в бъдеще?
- За да стане факт БЕРОН, бе извървян дълъг път - ние, езиковедите от Секцията за актуален български език, които се занимаваме с изследването на книжовните правила и създаването на университетските правописни речници, настоявахме за това още от 2019 година Тогава завършихме огромен план за езиковите настройки и удостоверихме, че днешните българи черпят информация по езикови въпроси главно от интернет. Но в интернет - въпреки многото уеб сайтове с езикова информация, които са най-вече анонимни - липсваше меродавен и благонадежден източник за настоящите правила в региона на правописа, пунктуацията, граматиката и правоговора. Тогава още внесохме план за платформата. Осъществяването му стана факт с помощта на МОН, което го финансира. А два института на Българска академия на науките - Институтът за български език, виновен за наличието на платформата, и Институтът за осведомителни и информационни технологии, виновен за техническата й част, го осъществихме.
- Коя ще е най-голямата изгода от платформата?
- Най-голямата изгода от платформата е, че тя е интуитивна, благонадежден източник на езикова информация и е налична за всички. Освен това потребителят не е " залят " от информация, а може да я достъпва, в случай че има потребност от нея. Вярвам откровено, че платформата ще спомага за грамотността или казано другояче - за повишение на езиковата просвета.
- Смятате ли, че българите желаят да познават по-добре своя език? Не е ли факт, че и възрастни, и деца неглижират родния език и трансферират упоритостите си върху преодоляването на непознатите?
- Не, не считам. Изследването ни на езиковите настройки потвърди, че българите слагат преди всичко езика ни измежду останалите знаци на националната еднаквост. В устната тирада може да се чуе всичко - неведнъж тя е груба, непристойна даже и в общественото пространство. Но в действителност всеки от нас милее за българския език, тъй като той е част от нашата българска, европейска и човешка същина. Защото в Европейския съюз, който поддържа политиката на многоезичие, обособените езици са равнопоставени и равноценни.
- Отживелица ли е да си образован?
- Не считам, че е отживялост да си образован. Вижте по какъв начин всички се вълнуват към матурата по български език, която е наложителна и в този смисъл поддържа грамотността като полезност. Та ние всяка година се усещаме огряни на 24 май - празника на буквите, на грамотността, на словото, на духовността. Затова и огромният академик и другар на България акад. Дмитрий Лихачов дефинира България като " страна на духа ".
- Преди близо три години в изявление казвате, че е мит, че младите у нас са необразовани. Още ли сте на това мнение?
- Да, имам и научни изявления, които потвърждават с данни от представително социологическо проучване, че младите до 40 години са изключително ревностни при спазването на книжовните правила. Даже неотдавна чух на улицата възпитаник напълно съществено да упреква различен за неприятен правоговор, като възкликна: " Не се споделя по този начин, неграмотник! ".
- Всички виждаме езика, който се употребява в обществените мрежи, в уеб страниците. Там сякаш към този момент никой даже не пробва да съблюдава правила. Това представителна „ извадка “ ли е за познанията на хората или сме склонни да приемем, че единствено в мрежата никой не се старае да се показва грамотно?
- Да, в мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила. Защото, въпреки и да пишем в мрежите, в действителност това е записана джука тирада. Чрез нея постоянно желаеме да изтъкнем, че сме в импровизирано другарство, че се разтоварваме от всекидневието с езикова игра. Или просто пишем, както можем. Разбира се, ние няма по какъв начин да сме " униформени " като общество. Има и грамотни, и необразовани - само че през днешния ден всички сме в мрежата, тъй като достъпът до тази технология е на ниска цена и всеки може да написа и да приказва, както желае.
- В коя област на книжовния език българите са най-слаби, кое им е най-трудно?
- Не мога да генерализирам, само че резултатите от матурите от години свидетелстват, че най-трудна се оказва пунктуацията. Прави ми усещане още, че не се употребява синонимното благосъстояние на българския език. Жалко е, че даже не се схващат думи, наследени от старобългарския език...
- Какво е за всички нас 24 май?
- Мога да кажа за мен какво е 24 май - ден, в който всяка година чувам първолак да рецитира разчувствуван " Аз съм българче " пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека. Ден, в който минавам край учебните заведения по ул. " Цар Иван Шишман " в София, с цел да видя портретите на Кирил и Методий, окичени с божур. Ден, в който се групирам с другари, тъй като е 24 май!
БЕРОН е към този момент в мрежата
Официалният правописен речник на българския език на Българска академия на науките към този момент е цифровизиран и наличен онлайн изцяло свободно. Разработването му е част от платформата БЕРОН (Български езикови запаси онлайн), която беше показана неотдавна в Българска академия на науките.
Първата българска онлайн платформа с езикови запаси цели да направи налични за всеки български жител и възпитаник на всички места по света благосъстоянието от запаси за проучване на българския език. Проф. доктор Руска Станчева от Института за български език на Българска академия на науките е началник и основател на плана БЕРОН.
Създателите на платформата от Института по български език на Българска академия на науките са търсили метод да свържат речника със основателя на първия буквар доктор Петър Берон, с цел да му отдадат респект 200 години след излизането на Рибния буквар. В платформата са включени спомагателни езикови запаси за правоговор, в които са озвучени думите с вярното им наречие.
„ Гласът “ на БЕРОН е актрисата Гергана Стоянова, а към 85% от произнесените думи са генерирани с изкуствен интелект. Добавена е богата информация за граматичните особености на думите, за дублетите и омонимите в книжовния език.
Речникът съдържа общо към 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се създава от Секцията за актуален български език на Института за български език на Българска академия на науките - институцията, която спомага за реализирането на националната езикова политика и е натоварена от страната да изследва езиковата процедура и да кодифицира книжовните правила. Платформата ще включва четири съществени модула: правопис, правоговор, граматика и езиково консултиране. Тя е налична на адрес https://beron.mon.bg.
В мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила
Жалко е, че доста хора не схващат думи, наследени от старобългарския език
Проф. Станчева, какъв брой дълъг път бе извървян, с цел да стане факт Платформата за Български езикови запаси онлайн БЕРОН? Какво съдържа тя и с какво ще бъде допълвана в бъдеще?
- За да стане факт БЕРОН, бе извървян дълъг път - ние, езиковедите от Секцията за актуален български език, които се занимаваме с изследването на книжовните правила и създаването на университетските правописни речници, настоявахме за това още от 2019 година Тогава завършихме огромен план за езиковите настройки и удостоверихме, че днешните българи черпят информация по езикови въпроси главно от интернет. Но в интернет - въпреки многото уеб сайтове с езикова информация, които са най-вече анонимни - липсваше меродавен и благонадежден източник за настоящите правила в региона на правописа, пунктуацията, граматиката и правоговора. Тогава още внесохме план за платформата. Осъществяването му стана факт с помощта на МОН, което го финансира. А два института на Българска академия на науките - Институтът за български език, виновен за наличието на платформата, и Институтът за осведомителни и информационни технологии, виновен за техническата й част, го осъществихме.
- Коя ще е най-голямата изгода от платформата?
- Най-голямата изгода от платформата е, че тя е интуитивна, благонадежден източник на езикова информация и е налична за всички. Освен това потребителят не е " залят " от информация, а може да я достъпва, в случай че има потребност от нея. Вярвам откровено, че платформата ще спомага за грамотността или казано другояче - за повишение на езиковата просвета.
- Смятате ли, че българите желаят да познават по-добре своя език? Не е ли факт, че и възрастни, и деца неглижират родния език и трансферират упоритостите си върху преодоляването на непознатите?
- Не, не считам. Изследването ни на езиковите настройки потвърди, че българите слагат преди всичко езика ни измежду останалите знаци на националната еднаквост. В устната тирада може да се чуе всичко - неведнъж тя е груба, непристойна даже и в общественото пространство. Но в действителност всеки от нас милее за българския език, тъй като той е част от нашата българска, европейска и човешка същина. Защото в Европейския съюз, който поддържа политиката на многоезичие, обособените езици са равнопоставени и равноценни.
- Отживелица ли е да си образован?
- Не считам, че е отживялост да си образован. Вижте по какъв начин всички се вълнуват към матурата по български език, която е наложителна и в този смисъл поддържа грамотността като полезност. Та ние всяка година се усещаме огряни на 24 май - празника на буквите, на грамотността, на словото, на духовността. Затова и огромният академик и другар на България акад. Дмитрий Лихачов дефинира България като " страна на духа ".
- Преди близо три години в изявление казвате, че е мит, че младите у нас са необразовани. Още ли сте на това мнение?
- Да, имам и научни изявления, които потвърждават с данни от представително социологическо проучване, че младите до 40 години са изключително ревностни при спазването на книжовните правила. Даже неотдавна чух на улицата възпитаник напълно съществено да упреква различен за неприятен правоговор, като възкликна: " Не се споделя по този начин, неграмотник! ".
- Всички виждаме езика, който се употребява в обществените мрежи, в уеб страниците. Там сякаш към този момент никой даже не пробва да съблюдава правила. Това представителна „ извадка “ ли е за познанията на хората или сме склонни да приемем, че единствено в мрежата никой не се старае да се показва грамотно?
- Да, в мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила. Защото, въпреки и да пишем в мрежите, в действителност това е записана джука тирада. Чрез нея постоянно желаеме да изтъкнем, че сме в импровизирано другарство, че се разтоварваме от всекидневието с езикова игра. Или просто пишем, както можем. Разбира се, ние няма по какъв начин да сме " униформени " като общество. Има и грамотни, и необразовани - само че през днешния ден всички сме в мрежата, тъй като достъпът до тази технология е на ниска цена и всеки може да написа и да приказва, както желае.
- В коя област на книжовния език българите са най-слаби, кое им е най-трудно?
- Не мога да генерализирам, само че резултатите от матурите от години свидетелстват, че най-трудна се оказва пунктуацията. Прави ми усещане още, че не се употребява синонимното благосъстояние на българския език. Жалко е, че даже не се схващат думи, наследени от старобългарския език...
- Какво е за всички нас 24 май?
- Мога да кажа за мен какво е 24 май - ден, в който всяка година чувам първолак да рецитира разчувствуван " Аз съм българче " пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека. Ден, в който минавам край учебните заведения по ул. " Цар Иван Шишман " в София, с цел да видя портретите на Кирил и Методий, окичени с божур. Ден, в който се групирам с другари, тъй като е 24 май!
БЕРОН е към този момент в мрежата
Официалният правописен речник на българския език на Българска академия на науките към този момент е цифровизиран и наличен онлайн изцяло свободно. Разработването му е част от платформата БЕРОН (Български езикови запаси онлайн), която беше показана неотдавна в Българска академия на науките.
Първата българска онлайн платформа с езикови запаси цели да направи налични за всеки български жител и възпитаник на всички места по света благосъстоянието от запаси за проучване на българския език. Проф. доктор Руска Станчева от Института за български език на Българска академия на науките е началник и основател на плана БЕРОН.
Създателите на платформата от Института по български език на Българска академия на науките са търсили метод да свържат речника със основателя на първия буквар доктор Петър Берон, с цел да му отдадат респект 200 години след излизането на Рибния буквар. В платформата са включени спомагателни езикови запаси за правоговор, в които са озвучени думите с вярното им наречие.
„ Гласът “ на БЕРОН е актрисата Гергана Стоянова, а към 85% от произнесените думи са генерирани с изкуствен интелект. Добавена е богата информация за граматичните особености на думите, за дублетите и омонимите в книжовния език.
Речникът съдържа общо към 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се създава от Секцията за актуален български език на Института за български език на Българска академия на науките - институцията, която спомага за реализирането на националната езикова политика и е натоварена от страната да изследва езиковата процедура и да кодифицира книжовните правила. Платформата ще включва четири съществени модула: правопис, правоговор, граматика и езиково консултиране. Тя е налична на адрес https://beron.mon.bg.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ