Проф. Румяна Коларова: Формирането на мнозинство около казуса Митрофанова съвсем не означава, че ще се формира правителство
Проф. Румяна Коларова, политолог, в изявление за предаването " Това е България “ на Радио " Фокус “
Продължаваме с най-горещата и най-дискутирана тематика от днешния ден – съветският дипломат Елеонора Митрофанова и ръководителят на задачата на Беларус няма да бъдат канени на първото тържествено съвещание на новия парламент. Мнозинството от политически партии, показани в 48-ото Народно заседание е подкрепило възражението на " Демократична България “ на среща през днешния ден. Между краткотрайно, откакто това стана ясно, обединението ГЕРБ-СДС пък предложи партиите в 48-ото Народно заседание да поканят президента на Украйна Володимир Зеленски да насочи видео послание към народните представители онлайн по време на тържественото съвещание на Народното събрание. Сега за коментар на последните събития и настоящата политическа конюнктура сме поканили политолога проф. Румяна Коларова. Добър вечер.
Здравейте.
Как коментирате последните събития, които се развиха към персоната на съветската посланичка у нас, и обрисуваха коалиция може би?
Вижте, несъмнено, че това решение има своите външнополитически предпоставки, надлежно външнополитически аспекти, които ще повлияят както на двустранните връзки, по този начин и кардиналните връзки Европейския съюз и НАТО от една страна и Руската федерация от друга. Но съгласно мен, в този миг също така значение, което е несъмнено, и съгласно мен, много значимо, с изключение на него, разбра се, че това е първа стъпка, която демонстрира модела, по който може да се образуват болшинства във формиращото се Народно заседание. Сега, тези болшинства, образуване на сходни болшинства напълно не значи, че се образува държавно управление. Но по едно и също време с това, това е една по този начин да кажем тактика, това е също по този начин един модел на взаимоотношение сред парламентарно показаните партии, който прави първи стъпки. Докъде ще се стигне, занапред ще забележим.
Така е, да, занапред ще следим. Може ли въпреки всичко обаче това обединяване по тематиката " Митрофанова “ да докара и до постигането на един консенсус за избор за ръководител на Народното събрание? Коя би била тази постоянна фигура, която да сплоти партиите, които поддържаха да не бъде канена Митрофанова?
Вижте, традицията е ръководителят на Народното събрание да се номинира от най-голямата група и да се избира. Много рядко, тук даже бих споделила по изключение се случва номинацията на най-голямата парламентарна група да срещне известни обструкции. Разбира се, имахме едно патологично Народно заседание – това, което беше определено април предходната година, когато болшинството, значи, парламентарно показани партии, които болшинство на основата на анти-ГЕРБ, отхвърлиха и блокираха тази традиция. Според мен, това не е по този начин да кажем позицията на ръководител на Народното събрание, тя несъмнено, ръководителят на Народното събрание има своите пълномощия, само че като цяло той си е пръв измежду равните във връзка с останали зам.-председатели. Но вие си спомняте, тогава имаше една доста мощна борба. Сега, когато се разисква номинацията на ГЕРБ, ще забележим дали настоящето Народно заседание ще се придържа към онази традиция, която е наложена от десетилетия, да не кажа от епохи в Българското Народно заседание, дали ще се съблюдава нещо, което действително видяно там този протест против ГЕРБ по-скоро имаше по-скоро една показна страна, или да го кажем една нападателна, непримирима страна. Така че по какъв начин ще бъде определен ръководителят на Народното събрание, несъмнено, че е от огромно значение. Надявам се да стигнем до цивилизования модел, който българският парламент следва без значение от острите партийни борби, през които е прекосявал. Защото аз съм изцяло уверена, че борбите сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, изключително след изборите 1990 година, когато Съюз на демократичните сили непосредствено съобщи, че изборите са фалшифицирани и не признава резултата, и си спомняте, имаше всеобщи митинги, с които сегашните митинги просто не могат да се съпоставят по повсеместност, все пак в последна сметка ръководителят на Народното събрание беше определен, спазвайки тази традиция – той беше номинираният от Българска социалистическа партия ръководител. Така че несъмнено, че е доста значимо да забележим по какъв начин ще протече тази процедура. Не по-маловажно, и съгласно мен, още по-важно е по какъв начин ще се конституират парламентарните комисии. Защото виждате, това също е процедура в европейските парламенти – председателските позиции в парламентарните комисии да се разпределят съразмерно на представителството на партиите, като даже имаме едно предписание, което е значимо: на опозицията да се дават значими парламентарни комисии. Така че конституирането на Народното събрание е доста симптоматично за метода, по който ще се взаимодействат партиите вътре.
Има ли въпреки всичко бъдеще една евроатлантическа коалиция, такава, каквато беше декларирана още първоначално от най-голямата група, тази ГЕРБ-СДС с преговорен екип?
На този стадий коалиция няма. Да се приказва сега във връзка на решението за Митрофанова за коалиция е тъкмо толкоз неуместно, колкото виждате, " Продължаваме промяната “ през цялата предизборна акция приказваха за коалиция сред ГЕРБ, " Възраждане “ и Движение за права и свободи. Това беше безусловно куха пропагандна теза, която в действителност не почива на безусловно никаква логичност, обвързвана с политическата просвета и политическата процедура. Така че най-малко до този миг платформа, на която ще се образува коалиция не виждаме. Но да вземем за пример, в случай че стартира разискване на съответни законопроекти, в случай че стартира разискване на бюджета, в случай че стартира разискване на други решения, които са към този момент обвързани с политики и тактики, тогава към този момент може да се приказва за първи стъпки за образуване на коалиция. Това, което сега виждаме, е първи стъпки към нормализиране на парламентарните връзки. Защото по този начин бих споделила, че партиите на митинга, бидейки в Народното събрание през април предходната година, подходиха към традициите и практиката на българския парламентаризъм и изобщо на европейския парламентаризъм. Мисля, че вървим към някакъв вид нормализация, уповавам се да вървим към някакъв вид нормализация, само че си мисля, че е доста надалеч от договаряне от начало на договаряния за коалиция.
Да разбираме, че няколко партии, които са се обединили по тематиката " Митрофанова “, напълно не значи, че ще намерят допирни точки за постоянна коалиция?
Ама несъмнено. Защото вижте, в основата на всяка една политика стои бюджета. А аз мисля, че има огромна разлика, голяма в действителност разлика сред разбирането за бюджета на Българска социалистическа партия и на част от " Продължаваме промяната “, и разбирането за бюджета на ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи. В единия случай имаме леви партии, които виждате, раздаваха пари с необятна ръка и ограничиха всевъзможен тип финансови вложения, тъй като истината е, че увеличението на пенсиите и изобщо всички тези помощи, които бяха обезпечени, значително бяха обезпечени от 3 милиарди, които не бяха дадени за автомагистралите. Сега, несъмнено, че може да има корупционни практики, които би трябвало да бъдат глобени и следени, само че е безусловно несвоевременно от позиция на една дясна политика, дясно-центристка политика, ти да вземеш парите от инвестиция в инфраструктура, и да ги раздаваш за обществени помощи и за пенсии. Не че не би трябвало да се усилват пенсиите, само че увеличението на пенсиите не би трябвало да става за сметка на вложения в инфраструктурата. Защото аз не съм доста сигурна кое би подсигурило по-стабилен растеж на виталния стандарт в Северозападна България – ремонтирането и в края на краищата построяването на тунел под Петрохан и надлежно на широколентов път, който да води към Видин, или повишението на пенсиите. Мисля, че да кажем Пловдив, Пловдивската икономическа зона, Старозагорската икономическа зона, това, което се развива в Хасково, Бургас, доста ясно демонстрират какъв е резултатът от една автомагистрала. И от тази позиция мисля, че Северозападна България – това в действителност е районът с най-нисък стандарт на живота и с най-ниски знаци за икономическо развиване мъчително има потребност от инфраструктура. И ти не можеш да кажеш: " Няма да строим инфраструктура, даваме всичките пари за пенсиите. “. Това си е такава левичарска, даже бих споделила неуместно левичарска политика, тъй като европейските социалисти тъкмо това не го вършат. Но бих споделила, че " Продължаваме промяната “ взеха решение, че с това държание вид " Робин Худ “ ще завоюват сърцата и мозъците на българите. Така че от моя позиция, когато приказваме за евентуална коалиция, тя би трябвало да бъде направена съгласно точно с това ясно поделение на дясна и лява политика.
Възможно ли е това в наши дни?
Аз мисля, че да. Защото аз мисля, че главният недостатък, разбра се, тук за Българска социалистическа партия няма да приказваме, ясно е, че това е лява партия, само че главния недостатък на " Продължаваме промяната “ е точно този, като се изключи че още не са партия, основният им недостатък е точно това. Те са една бих споделила неразбираема композиция, един тип да кажем съветска салата, добре объркана политика сред ляво и дясно. И съгласно мен, това е извънредно нездравословно. Разбира се, че има центристки насочени леви политика, да вземем за пример " Третият път “ на Тони Блеър, на Герхард Шрьодер, политиката, която организираше Кабинета " Станишев “, това са образци за така наречен " Трети път “ – политика на социалисти, която е насочена центристки. Но там има ясни знаци, бюджетира се по едни доста да го кажем по този начин уравновесени модели, а не по този метод – в този момент решаваш много волунтаристично решаваш, спираш парите за еди-какво си, с цел да може да има за друго. Това някак си не подхожда на европейски жанр на правене на политика.
Напомня ми малко на фразата: леви ограничения за дясна политика или по какъв начин беше, противоположното.
Обратното: десни ограничения – лява политика. Е по този начин де, по този начин. Това е в смисъл много нелепа композиция, съгласно мен, за всеки един, който схваща от политика.
Сега, да погледнем малко по-напред в бъдещето, ще си разреша да го направя, тъй като към този момент се чуха тези, че партиите още занапред загряват за локалните избори следващата година. Доколко тези договаряния, диалози, опити за съгласие сред партиите за една коалиция ще бъдат подчинени на тези избори, или е още прекомерно надалеч да гледаме натам?
Партиите, които мислят за локалните избори, би трябвало да създадат държавно управление. Ако не се направи държавно управление, значи, заблуда е да мислиш, че ще представиш добре на локалните избори, в случай че не направиш държавно управление и предизвикаш предварителни избори през февруари месец. Това е, съгласно мен, една илюзия, която не демонстрира необикновен разсъдък измежду анализаторите, които го приказват. Пределно ясно е, че тези партии, които ни заведат към предварителни изори през зимата, ще платят доста тежка цена на локалните избори. И също така, значи, второто, което аз в действителност не мога да си показва, несъмнено се разчита на някакъв тип давност, тъй като не мога даже и да си показва, че някой в този парламент има заблуда, че при идващите предварителни избори ще има безусловно болшинство. Чак пък до такава степен не мисля, че има наивни хора или хора, които се самозаблуждават. Но е безспорна заблуда, в случай че някой си мисли, че ще има друга настройка. Или да кажем нали там вярата трите партии Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия ще имат болшинство, или че ще се появи някаква нова партия, която ще ги добави и надлежно ще направи болшинство. Всичкото това след изтощителния маратон след 4 избора, пети, не мисля, че ще донесе бонус на която и да е партия. От тази позиция подготовката за локални избори, това, което желая да кажа, е, че подготовката за локални избори допуска да се създадат всички старания и да се сформира държавно управление.
Това, че ще се вършат старания значи ли, че първата политическа мощ ГЕРБ-СДС, която би трябвало да извърши в действителност първия мандат, ще е подготвена на взаимни отстъпки, и до каква степен биха стигнали ГЕРБ в компромисите?
Вижте, логиката е, че партията, която получава мандата, прави най-големите взаимни отстъпки. С други думи, в случай че някой се надява, че ГЕРБ ще прави откакто в случай че първият мандат не се осъществя, при втория ще направи по-големи взаимни отстъпки, просто това е безумство. Такава логичност няма. Значи, партията, която получава мандата, е партията, която има отговорността да сформира държавно управление, и логиката е, че тя прави най-големите взаимни отстъпки и надлежно понася най-големите негативи вероятно по-късно. От тази позиция, в случай че не се направи кабинет с първия мандат, аз не виждам по какъв начин ще се направи кабинет с втория, което значи, че остава вид за третия. Това е, с цел да ви го илюстрирам, просто си спомнете по какъв начин беше формиран Кабинетът " Станишев “. Първо имаше един несполучлив опит на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да създадат двойна коалиция, който се провали, и то по един много по този начин да кажем безразсъден метод, тъй като беше гласуван Станишев като министър-председател, само че по-късно Народното събрание гласоподава " Против “ състава на кабинета, структурите и състава на кабинета, след което несъмнено, че мандатът на Национална движение „Симеон Втори" изобщо не беше осъществен, само че по време на приемането и връщането на този мандат бяха извършени договаряния, и надлежно кабинетът беше формиран с третия мандат. И то не доста елементарно. Така че това е логиката, която аз съм следила. В доста страни, несъмнено, не на всички места има тези три мандата. Сега мога да ви кажа в Холандия по какъв начин е – в Холандия има три етапи, обаче първата фаза безусловно е това, което ГЕРБ се опита да направи с контактната група. На първата фаза има едни хора, които са вън от политиката към този момент, на които се гледа като на безпристрастни. Между другото, тях ги назовават " скаути “, значи разузнавачи, не контактна група, а ги назовават разузнавачи, които са срещат с партиите и изследват опцията да се сформира кабинет. Защо това не става при директни контакти сред партиите – тъй като практиката и опитът във всички западноевропейски демокрации демонстрира, че по-лесно се договаря тогава, когато няма директен контакт в началото. И надлежно след стадия на тези " скаути “ идва вторият стадий, където отново те са медиатори, които не вземат участие в кабинета и като цяло към този момент са някогашни политици, които стартират да договарят персонално състава и стратегиите. Чак на третия стадий към този момент се номинира министър-председател, който стартира да мисли за съответния състав на кабинета и да договаря стратегии, и надлежно да приготвя съдружното съглашение. Значи от тази позиция вие си представете какъв брой път има да бъде извървян, в случай че изобщо се търси някакъв тип дейно съдружно договаряне, и през всичкото това време първото и главно предписание е да няма гласност. А тук виждате, се получава тъкмо противоположното – непрестанно виждаме…
Да, при нас е прекомерно обществено.
Както се споделя, куцо и сакато от парламентарно показаните партии се извървя по медиите да прави заявления по какъв начин няма да прави обединения или по какъв начин ще прави обединения. Това е контрапродуктивно. Разбирате ли, никой не го прави по този начин. Разбира се, че в края на краищата българите могат и по тоя опак метод да договарят обединения, само че може би е хубаво въпреки всичко да проучат по какъв начин се вършат четирипартийни обединения в Холандия, в Швеция, в Дания по какъв начин се прави съдружен кабинет на малцинството. И хубаво е да се проучат тези неща, защото… Или в Словакия и Чехия по какъв начин става това нещо, в Литва или в Латвия по какъв начин стават тези неща. Защото вижте, в Централна и Източна Европа или така наречен посткомунистически страни няма еднопартийни държавни управления там, всички държавни управления са съдружни, и то едни доста мъчителни обединения, доста сложни обединения. Отделно, да не приказваме за скандинавските страни и Бенелюкс, където също по този начин има такива проблеми, свързани…
Ами по какъв начин си го обяснявате това? Ние доста желаеме да приличаме на европейските страни, обаче нищо не взимаме от тях като образец. Ние вършим обединенията прекомерно обществено, по-късно стартира една кавга, нормално за постове, за комисии, за ръководители на комисии. Това към този момент го следим от година и половина – две.
Вижте, има и различен модел. Това е южноевропейският модел – Гърция и Италия, където самата изборна система подтиква партиите да създадат избирателен блок. И в действителност практиката в България беше обвързвана с построяването на такива предизборни обединения. Българска социалистическа партия е изключително занаятчия в построяването на такива обединения, само че в последно време, по време на мандата на Корнелия Нинова мисля, че Българска социалистическа партия върви срещу тази процедура, която е имала. Съюз на демократичните сили – също. И в действителност вдясно непрестанно се правеха такива – Реформаторският блок, Синята коалиция. Това са опити точно за основаване на предизборни обединения. Но тези предизборни коалиции… В Гърция и в Италия сходни предизборни обединения получават един бонус, електорален бонус, в случай че се класират първи на изборите, значи в случай че завоюват изборите. И този бонус е доста важен. Може да бъде 40 мандата, което единствено по себе си е много значима разлика на първия, което той получава в допълнение. Така че от тази позиция, може пък в последна сметка да се… Ако се окаже, че не може да се направи коалиция, аз бих се радвала, в случай че политиците стигнат до решението да трансформират изборния закон и да вкарат сходен бонус, който ще възнагради първата предизборна коалиция. По този метод в Италия в действителност доста елементарно се вършат два блока – ляв и десен, като несъмнено, тук огромният проблем е, че десният блок от време на време включва много радикални партии, както и левият. Значи " Пет звезди “ беше една много нетрадиционна, бих споделила коренно лява партия, както несъмнено, в този момент партията на Мелони. Така че имаме и другата алтернатива. Но едното или другото – просто политиците би трябвало да схванат, че два следващи избора са особеност, а четири следващи избора просто е безумство. Четири следващи предварителни избора просто е безумство. Сега всички приказват " италианският вид “, но това не е правилно. Периодът на неустойчивост на италианските държавни управления беше обвързван с безспорна непоклатимост на парламентарния мандат. С други думи, вие имате един парламент, който изкарва целия си мандат или съвсем целия си мандат – може няколко месеца по-малко, и по едно и също време с това, по време на този мандат от четири години могат да се сменят две-три държавни управления, четири държавни управления, само че работи един и същи парламент. С други думи, Народното събрание създава болшинство, Народното събрание създава държавно управление. Тук чувам някакви приказки от " 1001 нощ “ по какъв начин в Италия имало толкоз постоянно избори. Няма такова нещо в Италия – да погледнат.
Да, чухме я тази теза. Значи ние сме като италианците, но не напълно.
Не, не сме изобщо като италианците. Единствената прилика, която мога да намеря, е аналогията с Израел, само че там обстановката е доста особена. В някаква степен тя е обстановка, наложена от непрекъснатия спор с палестинските територии, от съществуването на едни ултраортодоксални, ултрарелигиозни партии, които по чудноват метод структурират партийната система, междупартийната конкуренция, и то никога там, по този начин да кажем, не може да се приказва за липса на консенсус, тъй като е пределно ясно, че в Израел има един преобладаващ консенсус, който е обвързван с гарантиране на сигурността и второ, обществената страна. Значи там има една толкоз добре развита и финансирана обществена страна, че тя… Значи сигурността, армията и обществената страна, това са двата стълба на израелските държавни управления, които подсигуряват базов консенсус сред всички партии, и тези, които са в съпротива, и тези, които са в ръководството.
Затова ви споделям, че даже аналогията с Израел е безусловно подвеждаща, тя е неуместна, тъй като в България тъкмо това липсва. И в действителност тъкмо този кардинален консенсус и последователност, която беше в някаква степен обезпечена при появяването на нови партии и промяната на държавни управления, с други думи, и Съюз на демократичните сили, и Национална движение „Симеон Втори", и по-късно съдружното държавно управление с присъединяване на Българска социалистическа партия, и по-късно ГЕРБ, те следваха тези параметри. Дори когато приказваме за рецесията 1997 година и идването на ОДС на власт, въпреки всичко би трябвало да кажем, че предварителните избори и програмата на служебния кабинет на Стефан Софиянски беше контрактувана с декларация в отиващия си парламент. Пълен консенсус сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, които бяха безусловно – да го кажем по този начин, не врагове, но… и врагове могат да бъдат, политически врагове бяха, да, взаимно изключващи се партии. И все пак, те се договориха за това какво би трябвало да се направи. И от тази позиция мисля, че новият парламент да се надяваме, че представителите на партиите на митинга най-малко малко ще се върнат обратно в политическата история на България и ще видят по какъв начин българските държавни управления са извеждали страната от тежки политически и стопански рецесии. Защото изцяло има съображение Иван Костов да каже, че никакви промени не бяха направени. И непрестанно, даже и в този момент желая да ви кажа, че това е доста неприятно, което слушам – даже и в този момент се приказва, че Планът за възобновяване и развиване има едни пари, дето ние ще ги загубим. Ама Планът за възобновяване и развиване не е пари. Планът за възобновяване и развиване е преструктуриране на стопанската система, което се финансира от Европейския съюз. Ти не получаваш пари ей по този начин, с цел да ги консумираш за пенсии и за не знам какво си, ти получаваш пари, с цел да преструктурираш своята стопанска система и да я направиш конкурентоспособна. Това беше логиката на Плана за възобновяване.
Ами доста икономисти споделят, че трябвало към този момент едни пари тук да дойдат в България, ние сме закъснели много.
Ама не, не, това е безумство. И надали не като техническа задача е да се одобряват 22 закона. Ама тези 22 закона са в действителност управническа стратегия, те са и тактика. Да не приказваме, че и оперативните стратегии са по същия метод. Оперативната стратегия не се дава ей по този начин да консумираш. Оперативната стратегия постоянно се дава против промени. Така че главният въпрос, с който би трябвало да влязат в Народното събрание партиите, е какви промени желаят да създадат и по какъв начин да реализират консенсус за промените, които са нужни на българската стопанска система. Това е Планът за възобновяване и развиване. Това не е някакви там, видите ли, технически… Набързо ще прегласуваме някакви закони. Ама това са нелепости!
Евелина БРАНИМИРОВА
Продължаваме с най-горещата и най-дискутирана тематика от днешния ден – съветският дипломат Елеонора Митрофанова и ръководителят на задачата на Беларус няма да бъдат канени на първото тържествено съвещание на новия парламент. Мнозинството от политически партии, показани в 48-ото Народно заседание е подкрепило възражението на " Демократична България “ на среща през днешния ден. Между краткотрайно, откакто това стана ясно, обединението ГЕРБ-СДС пък предложи партиите в 48-ото Народно заседание да поканят президента на Украйна Володимир Зеленски да насочи видео послание към народните представители онлайн по време на тържественото съвещание на Народното събрание. Сега за коментар на последните събития и настоящата политическа конюнктура сме поканили политолога проф. Румяна Коларова. Добър вечер.
Здравейте.
Как коментирате последните събития, които се развиха към персоната на съветската посланичка у нас, и обрисуваха коалиция може би?
Вижте, несъмнено, че това решение има своите външнополитически предпоставки, надлежно външнополитически аспекти, които ще повлияят както на двустранните връзки, по този начин и кардиналните връзки Европейския съюз и НАТО от една страна и Руската федерация от друга. Но съгласно мен, в този миг също така значение, което е несъмнено, и съгласно мен, много значимо, с изключение на него, разбра се, че това е първа стъпка, която демонстрира модела, по който може да се образуват болшинства във формиращото се Народно заседание. Сега, тези болшинства, образуване на сходни болшинства напълно не значи, че се образува държавно управление. Но по едно и също време с това, това е една по този начин да кажем тактика, това е също по този начин един модел на взаимоотношение сред парламентарно показаните партии, който прави първи стъпки. Докъде ще се стигне, занапред ще забележим.
Така е, да, занапред ще следим. Може ли въпреки всичко обаче това обединяване по тематиката " Митрофанова “ да докара и до постигането на един консенсус за избор за ръководител на Народното събрание? Коя би била тази постоянна фигура, която да сплоти партиите, които поддържаха да не бъде канена Митрофанова?
Вижте, традицията е ръководителят на Народното събрание да се номинира от най-голямата група и да се избира. Много рядко, тук даже бих споделила по изключение се случва номинацията на най-голямата парламентарна група да срещне известни обструкции. Разбира се, имахме едно патологично Народно заседание – това, което беше определено април предходната година, когато болшинството, значи, парламентарно показани партии, които болшинство на основата на анти-ГЕРБ, отхвърлиха и блокираха тази традиция. Според мен, това не е по този начин да кажем позицията на ръководител на Народното събрание, тя несъмнено, ръководителят на Народното събрание има своите пълномощия, само че като цяло той си е пръв измежду равните във връзка с останали зам.-председатели. Но вие си спомняте, тогава имаше една доста мощна борба. Сега, когато се разисква номинацията на ГЕРБ, ще забележим дали настоящето Народно заседание ще се придържа към онази традиция, която е наложена от десетилетия, да не кажа от епохи в Българското Народно заседание, дали ще се съблюдава нещо, което действително видяно там този протест против ГЕРБ по-скоро имаше по-скоро една показна страна, или да го кажем една нападателна, непримирима страна. Така че по какъв начин ще бъде определен ръководителят на Народното събрание, несъмнено, че е от огромно значение. Надявам се да стигнем до цивилизования модел, който българският парламент следва без значение от острите партийни борби, през които е прекосявал. Защото аз съм изцяло уверена, че борбите сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, изключително след изборите 1990 година, когато Съюз на демократичните сили непосредствено съобщи, че изборите са фалшифицирани и не признава резултата, и си спомняте, имаше всеобщи митинги, с които сегашните митинги просто не могат да се съпоставят по повсеместност, все пак в последна сметка ръководителят на Народното събрание беше определен, спазвайки тази традиция – той беше номинираният от Българска социалистическа партия ръководител. Така че несъмнено, че е доста значимо да забележим по какъв начин ще протече тази процедура. Не по-маловажно, и съгласно мен, още по-важно е по какъв начин ще се конституират парламентарните комисии. Защото виждате, това също е процедура в европейските парламенти – председателските позиции в парламентарните комисии да се разпределят съразмерно на представителството на партиите, като даже имаме едно предписание, което е значимо: на опозицията да се дават значими парламентарни комисии. Така че конституирането на Народното събрание е доста симптоматично за метода, по който ще се взаимодействат партиите вътре.
Има ли въпреки всичко бъдеще една евроатлантическа коалиция, такава, каквато беше декларирана още първоначално от най-голямата група, тази ГЕРБ-СДС с преговорен екип?
На този стадий коалиция няма. Да се приказва сега във връзка на решението за Митрофанова за коалиция е тъкмо толкоз неуместно, колкото виждате, " Продължаваме промяната “ през цялата предизборна акция приказваха за коалиция сред ГЕРБ, " Възраждане “ и Движение за права и свободи. Това беше безусловно куха пропагандна теза, която в действителност не почива на безусловно никаква логичност, обвързвана с политическата просвета и политическата процедура. Така че най-малко до този миг платформа, на която ще се образува коалиция не виждаме. Но да вземем за пример, в случай че стартира разискване на съответни законопроекти, в случай че стартира разискване на бюджета, в случай че стартира разискване на други решения, които са към този момент обвързани с политики и тактики, тогава към този момент може да се приказва за първи стъпки за образуване на коалиция. Това, което сега виждаме, е първи стъпки към нормализиране на парламентарните връзки. Защото по този начин бих споделила, че партиите на митинга, бидейки в Народното събрание през април предходната година, подходиха към традициите и практиката на българския парламентаризъм и изобщо на европейския парламентаризъм. Мисля, че вървим към някакъв вид нормализация, уповавам се да вървим към някакъв вид нормализация, само че си мисля, че е доста надалеч от договаряне от начало на договаряния за коалиция.
Да разбираме, че няколко партии, които са се обединили по тематиката " Митрофанова “, напълно не значи, че ще намерят допирни точки за постоянна коалиция?
Ама несъмнено. Защото вижте, в основата на всяка една политика стои бюджета. А аз мисля, че има огромна разлика, голяма в действителност разлика сред разбирането за бюджета на Българска социалистическа партия и на част от " Продължаваме промяната “, и разбирането за бюджета на ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи. В единия случай имаме леви партии, които виждате, раздаваха пари с необятна ръка и ограничиха всевъзможен тип финансови вложения, тъй като истината е, че увеличението на пенсиите и изобщо всички тези помощи, които бяха обезпечени, значително бяха обезпечени от 3 милиарди, които не бяха дадени за автомагистралите. Сега, несъмнено, че може да има корупционни практики, които би трябвало да бъдат глобени и следени, само че е безусловно несвоевременно от позиция на една дясна политика, дясно-центристка политика, ти да вземеш парите от инвестиция в инфраструктура, и да ги раздаваш за обществени помощи и за пенсии. Не че не би трябвало да се усилват пенсиите, само че увеличението на пенсиите не би трябвало да става за сметка на вложения в инфраструктурата. Защото аз не съм доста сигурна кое би подсигурило по-стабилен растеж на виталния стандарт в Северозападна България – ремонтирането и в края на краищата построяването на тунел под Петрохан и надлежно на широколентов път, който да води към Видин, или повишението на пенсиите. Мисля, че да кажем Пловдив, Пловдивската икономическа зона, Старозагорската икономическа зона, това, което се развива в Хасково, Бургас, доста ясно демонстрират какъв е резултатът от една автомагистрала. И от тази позиция мисля, че Северозападна България – това в действителност е районът с най-нисък стандарт на живота и с най-ниски знаци за икономическо развиване мъчително има потребност от инфраструктура. И ти не можеш да кажеш: " Няма да строим инфраструктура, даваме всичките пари за пенсиите. “. Това си е такава левичарска, даже бих споделила неуместно левичарска политика, тъй като европейските социалисти тъкмо това не го вършат. Но бих споделила, че " Продължаваме промяната “ взеха решение, че с това държание вид " Робин Худ “ ще завоюват сърцата и мозъците на българите. Така че от моя позиция, когато приказваме за евентуална коалиция, тя би трябвало да бъде направена съгласно точно с това ясно поделение на дясна и лява политика.
Възможно ли е това в наши дни?
Аз мисля, че да. Защото аз мисля, че главният недостатък, разбра се, тук за Българска социалистическа партия няма да приказваме, ясно е, че това е лява партия, само че главния недостатък на " Продължаваме промяната “ е точно този, като се изключи че още не са партия, основният им недостатък е точно това. Те са една бих споделила неразбираема композиция, един тип да кажем съветска салата, добре объркана политика сред ляво и дясно. И съгласно мен, това е извънредно нездравословно. Разбира се, че има центристки насочени леви политика, да вземем за пример " Третият път “ на Тони Блеър, на Герхард Шрьодер, политиката, която организираше Кабинета " Станишев “, това са образци за така наречен " Трети път “ – политика на социалисти, която е насочена центристки. Но там има ясни знаци, бюджетира се по едни доста да го кажем по този начин уравновесени модели, а не по този метод – в този момент решаваш много волунтаристично решаваш, спираш парите за еди-какво си, с цел да може да има за друго. Това някак си не подхожда на европейски жанр на правене на политика.
Напомня ми малко на фразата: леви ограничения за дясна политика или по какъв начин беше, противоположното.
Обратното: десни ограничения – лява политика. Е по този начин де, по този начин. Това е в смисъл много нелепа композиция, съгласно мен, за всеки един, който схваща от политика.
Сега, да погледнем малко по-напред в бъдещето, ще си разреша да го направя, тъй като към този момент се чуха тези, че партиите още занапред загряват за локалните избори следващата година. Доколко тези договаряния, диалози, опити за съгласие сред партиите за една коалиция ще бъдат подчинени на тези избори, или е още прекомерно надалеч да гледаме натам?
Партиите, които мислят за локалните избори, би трябвало да създадат държавно управление. Ако не се направи държавно управление, значи, заблуда е да мислиш, че ще представиш добре на локалните избори, в случай че не направиш държавно управление и предизвикаш предварителни избори през февруари месец. Това е, съгласно мен, една илюзия, която не демонстрира необикновен разсъдък измежду анализаторите, които го приказват. Пределно ясно е, че тези партии, които ни заведат към предварителни изори през зимата, ще платят доста тежка цена на локалните избори. И също така, значи, второто, което аз в действителност не мога да си показва, несъмнено се разчита на някакъв тип давност, тъй като не мога даже и да си показва, че някой в този парламент има заблуда, че при идващите предварителни избори ще има безусловно болшинство. Чак пък до такава степен не мисля, че има наивни хора или хора, които се самозаблуждават. Но е безспорна заблуда, в случай че някой си мисли, че ще има друга настройка. Или да кажем нали там вярата трите партии Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия ще имат болшинство, или че ще се появи някаква нова партия, която ще ги добави и надлежно ще направи болшинство. Всичкото това след изтощителния маратон след 4 избора, пети, не мисля, че ще донесе бонус на която и да е партия. От тази позиция подготовката за локални избори, това, което желая да кажа, е, че подготовката за локални избори допуска да се създадат всички старания и да се сформира държавно управление.
Това, че ще се вършат старания значи ли, че първата политическа мощ ГЕРБ-СДС, която би трябвало да извърши в действителност първия мандат, ще е подготвена на взаимни отстъпки, и до каква степен биха стигнали ГЕРБ в компромисите?
Вижте, логиката е, че партията, която получава мандата, прави най-големите взаимни отстъпки. С други думи, в случай че някой се надява, че ГЕРБ ще прави откакто в случай че първият мандат не се осъществя, при втория ще направи по-големи взаимни отстъпки, просто това е безумство. Такава логичност няма. Значи, партията, която получава мандата, е партията, която има отговорността да сформира държавно управление, и логиката е, че тя прави най-големите взаимни отстъпки и надлежно понася най-големите негативи вероятно по-късно. От тази позиция, в случай че не се направи кабинет с първия мандат, аз не виждам по какъв начин ще се направи кабинет с втория, което значи, че остава вид за третия. Това е, с цел да ви го илюстрирам, просто си спомнете по какъв начин беше формиран Кабинетът " Станишев “. Първо имаше един несполучлив опит на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да създадат двойна коалиция, който се провали, и то по един много по този начин да кажем безразсъден метод, тъй като беше гласуван Станишев като министър-председател, само че по-късно Народното събрание гласоподава " Против “ състава на кабинета, структурите и състава на кабинета, след което несъмнено, че мандатът на Национална движение „Симеон Втори" изобщо не беше осъществен, само че по време на приемането и връщането на този мандат бяха извършени договаряния, и надлежно кабинетът беше формиран с третия мандат. И то не доста елементарно. Така че това е логиката, която аз съм следила. В доста страни, несъмнено, не на всички места има тези три мандата. Сега мога да ви кажа в Холандия по какъв начин е – в Холандия има три етапи, обаче първата фаза безусловно е това, което ГЕРБ се опита да направи с контактната група. На първата фаза има едни хора, които са вън от политиката към този момент, на които се гледа като на безпристрастни. Между другото, тях ги назовават " скаути “, значи разузнавачи, не контактна група, а ги назовават разузнавачи, които са срещат с партиите и изследват опцията да се сформира кабинет. Защо това не става при директни контакти сред партиите – тъй като практиката и опитът във всички западноевропейски демокрации демонстрира, че по-лесно се договаря тогава, когато няма директен контакт в началото. И надлежно след стадия на тези " скаути “ идва вторият стадий, където отново те са медиатори, които не вземат участие в кабинета и като цяло към този момент са някогашни политици, които стартират да договарят персонално състава и стратегиите. Чак на третия стадий към този момент се номинира министър-председател, който стартира да мисли за съответния състав на кабинета и да договаря стратегии, и надлежно да приготвя съдружното съглашение. Значи от тази позиция вие си представете какъв брой път има да бъде извървян, в случай че изобщо се търси някакъв тип дейно съдружно договаряне, и през всичкото това време първото и главно предписание е да няма гласност. А тук виждате, се получава тъкмо противоположното – непрестанно виждаме…
Да, при нас е прекомерно обществено.
Както се споделя, куцо и сакато от парламентарно показаните партии се извървя по медиите да прави заявления по какъв начин няма да прави обединения или по какъв начин ще прави обединения. Това е контрапродуктивно. Разбирате ли, никой не го прави по този начин. Разбира се, че в края на краищата българите могат и по тоя опак метод да договарят обединения, само че може би е хубаво въпреки всичко да проучат по какъв начин се вършат четирипартийни обединения в Холандия, в Швеция, в Дания по какъв начин се прави съдружен кабинет на малцинството. И хубаво е да се проучат тези неща, защото… Или в Словакия и Чехия по какъв начин става това нещо, в Литва или в Латвия по какъв начин стават тези неща. Защото вижте, в Централна и Източна Европа или така наречен посткомунистически страни няма еднопартийни държавни управления там, всички държавни управления са съдружни, и то едни доста мъчителни обединения, доста сложни обединения. Отделно, да не приказваме за скандинавските страни и Бенелюкс, където също по този начин има такива проблеми, свързани…
Ами по какъв начин си го обяснявате това? Ние доста желаеме да приличаме на европейските страни, обаче нищо не взимаме от тях като образец. Ние вършим обединенията прекомерно обществено, по-късно стартира една кавга, нормално за постове, за комисии, за ръководители на комисии. Това към този момент го следим от година и половина – две.
Вижте, има и различен модел. Това е южноевропейският модел – Гърция и Италия, където самата изборна система подтиква партиите да създадат избирателен блок. И в действителност практиката в България беше обвързвана с построяването на такива предизборни обединения. Българска социалистическа партия е изключително занаятчия в построяването на такива обединения, само че в последно време, по време на мандата на Корнелия Нинова мисля, че Българска социалистическа партия върви срещу тази процедура, която е имала. Съюз на демократичните сили – също. И в действителност вдясно непрестанно се правеха такива – Реформаторският блок, Синята коалиция. Това са опити точно за основаване на предизборни обединения. Но тези предизборни коалиции… В Гърция и в Италия сходни предизборни обединения получават един бонус, електорален бонус, в случай че се класират първи на изборите, значи в случай че завоюват изборите. И този бонус е доста важен. Може да бъде 40 мандата, което единствено по себе си е много значима разлика на първия, което той получава в допълнение. Така че от тази позиция, може пък в последна сметка да се… Ако се окаже, че не може да се направи коалиция, аз бих се радвала, в случай че политиците стигнат до решението да трансформират изборния закон и да вкарат сходен бонус, който ще възнагради първата предизборна коалиция. По този метод в Италия в действителност доста елементарно се вършат два блока – ляв и десен, като несъмнено, тук огромният проблем е, че десният блок от време на време включва много радикални партии, както и левият. Значи " Пет звезди “ беше една много нетрадиционна, бих споделила коренно лява партия, както несъмнено, в този момент партията на Мелони. Така че имаме и другата алтернатива. Но едното или другото – просто политиците би трябвало да схванат, че два следващи избора са особеност, а четири следващи избора просто е безумство. Четири следващи предварителни избора просто е безумство. Сега всички приказват " италианският вид “, но това не е правилно. Периодът на неустойчивост на италианските държавни управления беше обвързван с безспорна непоклатимост на парламентарния мандат. С други думи, вие имате един парламент, който изкарва целия си мандат или съвсем целия си мандат – може няколко месеца по-малко, и по едно и също време с това, по време на този мандат от четири години могат да се сменят две-три държавни управления, четири държавни управления, само че работи един и същи парламент. С други думи, Народното събрание създава болшинство, Народното събрание създава държавно управление. Тук чувам някакви приказки от " 1001 нощ “ по какъв начин в Италия имало толкоз постоянно избори. Няма такова нещо в Италия – да погледнат.
Да, чухме я тази теза. Значи ние сме като италианците, но не напълно.
Не, не сме изобщо като италианците. Единствената прилика, която мога да намеря, е аналогията с Израел, само че там обстановката е доста особена. В някаква степен тя е обстановка, наложена от непрекъснатия спор с палестинските територии, от съществуването на едни ултраортодоксални, ултрарелигиозни партии, които по чудноват метод структурират партийната система, междупартийната конкуренция, и то никога там, по този начин да кажем, не може да се приказва за липса на консенсус, тъй като е пределно ясно, че в Израел има един преобладаващ консенсус, който е обвързван с гарантиране на сигурността и второ, обществената страна. Значи там има една толкоз добре развита и финансирана обществена страна, че тя… Значи сигурността, армията и обществената страна, това са двата стълба на израелските държавни управления, които подсигуряват базов консенсус сред всички партии, и тези, които са в съпротива, и тези, които са в ръководството.
Затова ви споделям, че даже аналогията с Израел е безусловно подвеждаща, тя е неуместна, тъй като в България тъкмо това липсва. И в действителност тъкмо този кардинален консенсус и последователност, която беше в някаква степен обезпечена при появяването на нови партии и промяната на държавни управления, с други думи, и Съюз на демократичните сили, и Национална движение „Симеон Втори", и по-късно съдружното държавно управление с присъединяване на Българска социалистическа партия, и по-късно ГЕРБ, те следваха тези параметри. Дори когато приказваме за рецесията 1997 година и идването на ОДС на власт, въпреки всичко би трябвало да кажем, че предварителните избори и програмата на служебния кабинет на Стефан Софиянски беше контрактувана с декларация в отиващия си парламент. Пълен консенсус сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, които бяха безусловно – да го кажем по този начин, не врагове, но… и врагове могат да бъдат, политически врагове бяха, да, взаимно изключващи се партии. И все пак, те се договориха за това какво би трябвало да се направи. И от тази позиция мисля, че новият парламент да се надяваме, че представителите на партиите на митинга най-малко малко ще се върнат обратно в политическата история на България и ще видят по какъв начин българските държавни управления са извеждали страната от тежки политически и стопански рецесии. Защото изцяло има съображение Иван Костов да каже, че никакви промени не бяха направени. И непрестанно, даже и в този момент желая да ви кажа, че това е доста неприятно, което слушам – даже и в този момент се приказва, че Планът за възобновяване и развиване има едни пари, дето ние ще ги загубим. Ама Планът за възобновяване и развиване не е пари. Планът за възобновяване и развиване е преструктуриране на стопанската система, което се финансира от Европейския съюз. Ти не получаваш пари ей по този начин, с цел да ги консумираш за пенсии и за не знам какво си, ти получаваш пари, с цел да преструктурираш своята стопанска система и да я направиш конкурентоспособна. Това беше логиката на Плана за възобновяване.
Ами доста икономисти споделят, че трябвало към този момент едни пари тук да дойдат в България, ние сме закъснели много.
Ама не, не, това е безумство. И надали не като техническа задача е да се одобряват 22 закона. Ама тези 22 закона са в действителност управническа стратегия, те са и тактика. Да не приказваме, че и оперативните стратегии са по същия метод. Оперативната стратегия не се дава ей по този начин да консумираш. Оперативната стратегия постоянно се дава против промени. Така че главният въпрос, с който би трябвало да влязат в Народното събрание партиите, е какви промени желаят да създадат и по какъв начин да реализират консенсус за промените, които са нужни на българската стопанска система. Това е Планът за възобновяване и развиване. Това не е някакви там, видите ли, технически… Набързо ще прегласуваме някакви закони. Ама това са нелепости!
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ