„Красив ум“: Кой е гениалният българин до великия Айнщайн
Проф. Рашко Зайков е български помощник и непосредствен другар не на какъв да е, а на... великия Алберт Айнщайн. Двамата не един път свирят дружно на цигулка, a научните писания са тяхна пристрастеност.
Историята на познанството им стартира през 1926 година, когато Рашко Зайков, откакто към този момент е приключил Математика и физика в Софийския университет, изпраща на Айнщайн текста на първата си публикация. Известният академик утвърждава отпечатването й и даже оказва помощ на младия българин да получи стипендия от Хумболтовата фондация.
Началото
Рашко напуща родния Бургас рано. Неговите родители Славка и Гавраил даже не подозират, че първородният им наследник е талантлив с „ хубав разум “. Очаквали и се надявали той да стане духовник като дядо си. Но още 14-годишен, напълно по своя самодейност, той кандидатства във боен лицей в Австро-Унгария. И освен че незабавно е признат там, само че след първата година триумфът му е доста висок, а резултатите – блестящи и видни за всички.
Това даже предизвика посланика на Австро-Унгария у нас да изпрати файтон, който да закара Славка Зайкова в посолството. Там тя получава специфични поздравления за отличния триумф на сина си.
Момчето обаче усеща, че не военното дело е неговото занятие и се връща в София, където продължава образованието си в Първа мъжка гимназия.
Звезден момент
Звездният му момент идва малко по-късно при следването му в Германия. „ Още през 1923 година имах рядкото благополучие да чувам лекции на Айнщайн в Берлин. Той по този начин увлекателно и разбираемо обясняваше, даже и когато си служеше със комплицирания математически уред, че след всяка негова лекция ми трябваше много време да се върна на земята “, написа Зайков в книгата си „ Лични мемоари за Алберт Айнщайн “, отпечатана в непретенциозен тираж малко преди гибелта му.
Самият Айнщайн също е заинтересован от работата на българина и двамата стартират да поддържат връзка постоянно. Рашко даже посещава дома на великия академик, където го вижда в изцяло друга светлина – с подпетени пантофи и цигулка в ръка, геният посрещнал бургазлията с спонтанен концерт. Младият български академик пък незабавно се присъединил със своята „ Кремона “, която носел чак от родината.
Приятелството и общата работа на двамата не престават. Благодарение на Айнщайн Рашко Зайков става първият български стипендиант на Хумболтовата фондация, която дава късмет за развиване на доста от Нобеловите лауреати през годините. По това време младият академик поддържа връзка с най-големите мозъци на своето време. Част от разработките си прави и в обсерваторията, станала известна като „ Кулата на Айнщайн “ и създадена от известния проектант Менделсон в едно от предградията на Берлин. Пряк началник на Зайков е известният експерт по спектроскопия проф. Гротриан.
Там българинът, дружно с помощника на Айнщайн – Громер, работи върху проблеми на Общата доктрина на относителността и приложението й в Квантовата доктрина. Издава и книгата си „ Релативистична доктрина на петте измерения “, получавайки ласкави мнения от Айнщайн.
Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, наподобява, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невероятно да се обяснят микроявленията в квантовата физика “, споделя самият Зайков, който по това време към този момент чете лекции в „ Роберт лицей “ в Истанбул.
В кръга на неговите научни контакти, с изключение на Айнщайн, са и светила като Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и ръководителят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предсказват огромно бъдеще на физик и международна популярност. Съдбата обаче предначертава друго.
Войната и комунистическа България
През Втората международна война Рашко Зайков е притеглен като теоретичен помощник на военните фабрики „ Фау “, където се допуска, че работи и върху теоретични проблеми на атомната бомба. Тази биография по-късно му основава извънредно доста проблеми в комунистическа България. Той постоянно е търсен и „ викан за информация “. Веднъж даже престоява цели три денонощия в ареста.
Въпреки това златните страници в научния му път остават вечно освен в фамилната, само че и в националната ни летопис. Рашко Зайков има 280 изявления в областите: теоретична физика и приложна математика. От тях 55 са в региона на теоретичната физика; 15 – по приложна математика; 187 къси рецензии по математика и математическа физика, отпечатани в немски, италиански, френски и съветски списания. По неговия прославен учебник „ Статистически способи “ към този момент цели четири десетилетия се учи в Синсинати.
Въпреки това Зайков е заставен да изкарва прехраната на фамилията си като преподавател в гимназията в Благоевград, а по-късно като шеф поделение „ Статистика “ в ДЗИ. Едва през 1953 година, с помощта на застъпничеството на проф. Георги Наджаков, той става старши теоретичен помощник в Института по физика при Българска академия на науките. Легендарен е спорът му там с проф. Георги Манев, в който е замесен и самият Айнщайн, както и цялата научна общественост в Софийския университет. В разразилия се скандал болшинството застава зад проф. Манев и Комисията по следствие на случая отстранява Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 година той е помощник в катедрата по пробна физика.
На 25 ноември 1982 година популярният българин умира след малко боледуване и десетилетия на давност. Веднага след гибелта му неговите родственици подаряват ръкописите му на Държавния списък. Уви, огромна част от тях към момента не са обработени.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Историята на познанството им стартира през 1926 година, когато Рашко Зайков, откакто към този момент е приключил Математика и физика в Софийския университет, изпраща на Айнщайн текста на първата си публикация. Известният академик утвърждава отпечатването й и даже оказва помощ на младия българин да получи стипендия от Хумболтовата фондация.
Началото
Рашко напуща родния Бургас рано. Неговите родители Славка и Гавраил даже не подозират, че първородният им наследник е талантлив с „ хубав разум “. Очаквали и се надявали той да стане духовник като дядо си. Но още 14-годишен, напълно по своя самодейност, той кандидатства във боен лицей в Австро-Унгария. И освен че незабавно е признат там, само че след първата година триумфът му е доста висок, а резултатите – блестящи и видни за всички.
Това даже предизвика посланика на Австро-Унгария у нас да изпрати файтон, който да закара Славка Зайкова в посолството. Там тя получава специфични поздравления за отличния триумф на сина си.
Момчето обаче усеща, че не военното дело е неговото занятие и се връща в София, където продължава образованието си в Първа мъжка гимназия.
Звезден момент
Звездният му момент идва малко по-късно при следването му в Германия. „ Още през 1923 година имах рядкото благополучие да чувам лекции на Айнщайн в Берлин. Той по този начин увлекателно и разбираемо обясняваше, даже и когато си служеше със комплицирания математически уред, че след всяка негова лекция ми трябваше много време да се върна на земята “, написа Зайков в книгата си „ Лични мемоари за Алберт Айнщайн “, отпечатана в непретенциозен тираж малко преди гибелта му.
Самият Айнщайн също е заинтересован от работата на българина и двамата стартират да поддържат връзка постоянно. Рашко даже посещава дома на великия академик, където го вижда в изцяло друга светлина – с подпетени пантофи и цигулка в ръка, геният посрещнал бургазлията с спонтанен концерт. Младият български академик пък незабавно се присъединил със своята „ Кремона “, която носел чак от родината.
Приятелството и общата работа на двамата не престават. Благодарение на Айнщайн Рашко Зайков става първият български стипендиант на Хумболтовата фондация, която дава късмет за развиване на доста от Нобеловите лауреати през годините. По това време младият академик поддържа връзка с най-големите мозъци на своето време. Част от разработките си прави и в обсерваторията, станала известна като „ Кулата на Айнщайн “ и създадена от известния проектант Менделсон в едно от предградията на Берлин. Пряк началник на Зайков е известният експерт по спектроскопия проф. Гротриан.
Там българинът, дружно с помощника на Айнщайн – Громер, работи върху проблеми на Общата доктрина на относителността и приложението й в Квантовата доктрина. Издава и книгата си „ Релативистична доктрина на петте измерения “, получавайки ласкави мнения от Айнщайн.
Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, наподобява, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невероятно да се обяснят микроявленията в квантовата физика “, споделя самият Зайков, който по това време към този момент чете лекции в „ Роберт лицей “ в Истанбул.
В кръга на неговите научни контакти, с изключение на Айнщайн, са и светила като Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и ръководителят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предсказват огромно бъдеще на физик и международна популярност. Съдбата обаче предначертава друго.
Войната и комунистическа България
През Втората международна война Рашко Зайков е притеглен като теоретичен помощник на военните фабрики „ Фау “, където се допуска, че работи и върху теоретични проблеми на атомната бомба. Тази биография по-късно му основава извънредно доста проблеми в комунистическа България. Той постоянно е търсен и „ викан за информация “. Веднъж даже престоява цели три денонощия в ареста.
Въпреки това златните страници в научния му път остават вечно освен в фамилната, само че и в националната ни летопис. Рашко Зайков има 280 изявления в областите: теоретична физика и приложна математика. От тях 55 са в региона на теоретичната физика; 15 – по приложна математика; 187 къси рецензии по математика и математическа физика, отпечатани в немски, италиански, френски и съветски списания. По неговия прославен учебник „ Статистически способи “ към този момент цели четири десетилетия се учи в Синсинати.
Въпреки това Зайков е заставен да изкарва прехраната на фамилията си като преподавател в гимназията в Благоевград, а по-късно като шеф поделение „ Статистика “ в ДЗИ. Едва през 1953 година, с помощта на застъпничеството на проф. Георги Наджаков, той става старши теоретичен помощник в Института по физика при Българска академия на науките. Легендарен е спорът му там с проф. Георги Манев, в който е замесен и самият Айнщайн, както и цялата научна общественост в Софийския университет. В разразилия се скандал болшинството застава зад проф. Манев и Комисията по следствие на случая отстранява Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 година той е помощник в катедрата по пробна физика.
На 25 ноември 1982 година популярният българин умира след малко боледуване и десетилетия на давност. Веднага след гибелта му неговите родственици подаряват ръкописите му на Държавния списък. Уви, огромна част от тях към момента не са обработени.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ