Проф. Павлов за Фрог: Спекулация е, че сме получили свободата си даром и всичко дължим на Русия
Проф. Пламен Павлов е историк и учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Сценарист и съветник е на документални филми, които са отдадени на българското минало и ориста на българите в чужбина. От 2003 година е създател и водещ на предаването за история и просвета „ Час по България “ на телевизия СКАТ. В интервала 1998-2002г. Пламен Павлов е ръководител на Държавната организация за българите в чужбина.
Разговаряме с проф. Павлов за датата 3-ти март. На какво е притежател тя?
В последно време доста се дискутира кой да бъде националния ни празник. Дали да остане 3-ти март или да бъде друга дата. По концепция на проф. Милко Палангурски направихме предходната есен една кръгла маса дружно с сътрудници историци от водещите наши университети и институти на Българска академия на науките, която се разиска тази тематика. Стигнахме до концепцията, че най-хармонираща в историята и традицията ни е 24-ти май. Това не значи, че 3-ти март би трябвало да бъде пропуснат. Нищо сходно. 3-ти март или 19-ти февруари, както е по-правилно по остарял жанр, си остава денят, с който се слага началото на Третото българско царство, на модерната ни държавност.
Какви са последствията за България от това, че Берлинския кротичък контракт анулира Санстефанския контракт?
Санстефанския кротичък контракт е прелиминарен сред двете воюващи страни. Това го слага под риск да бъде нападнат от останалите Велики сили в тогавашна Европа. Той е в несъгласие с договореностите на самата Русия с Австро-Унгария в Райхщат, както и с някои ангажименти с британската дипломация. Когато съветската страна предлага този вид на територия на Княжество България, това буди опасения за прекалено съветско наличие на Балканите. От друга страна, договорът стъпва в не дребна степен на решенията на Цариградската Посланическата конференция, извършена през декември 1876 година, чийто статут е извънредно висок съгласно тогавашните разбирания. Не бива да ни заблуждава това, че там са делегирани посланици – в онази ера няма нито самолети, нито днешните информационни и софтуерни благоприятни условия. Конференцията е на високо ниво, а Великите сили да се оферират на Османската империя да сътвори две самостоятелни провинции в земите, обитаеми с българи – Източна със столица Велико Търново и Западната – със столица София. Османската империя отхвърля това решение, което води до Руско-турската война. Това дава „ картбланш “ на Русия да се намеси, само че тя го прави най-много от позиция на своите геостратегически ползи.
Територията, която е обрисувана от Санстефанския контракт, обгръща съвсем всички земи, които са обитаеми с българи, тъй като въпреки всичко и в Сан Стефано има неприемливи отстъпки, свързани с непознати интереси… Като образец може да се уточни Северна Добруджа, изконна българска провинция, в която стартира нашата история още от времето на Аспарух, която обаче е дадена на Румъния, а в подмяна Русия си връща Бесарабия. Ниш и Южното Поморавие са дадени на Сърбия, без значение от своето българско население и принадлежността си към Българската Екзархия. Така че и Санстефанският кротичък контракт не е чак толкоз идеален от позиция на нашето национално единение, само че въпреки всичко обгръща съществени български области – Мизия, Тракия и Македония. Преди Сан Стефано сходна структура е маркирана с Одринското помирение месец по-рано. Независимо от тези несъгласия, денят е извънредно значим за историята на нашата съвременна държавност. Българската политика доста е държала на тази дата. Не е инцидентно, че българската дипломация умишлено бави договарянията след Сръбско-българската война през 1885-1886 година, с цел да може мирът да бъде подписан на датата 19-ти февруари или 3-ти март. По време на подписване на Брест-Литовския кротичък контракт през 1918 година още веднъж България прави всичко допустимо, с цел да утвърди датата 3 март…
Реално със Санстефанския кротичък контракт са освободени към 180 000 кв. км от територията на страната, до момента в който българското етнокултурно пространство към оня миг е над 200 000 кв. км. На 3-ти март част от българите получават независимост, само че други българи освен не получават независимост, само че изпадат и в още по-тежка обстановка. Вие по какъв начин ще коментирате?
Какви ползи преследва Русия, когато потегля война през 1877г.?
Това в най-голяма степен това се случва с Берлинския конгрес. Както стана дума, в тези 180 000 кв. км влизат Мизия, Тракия и Македония. С Берлинския контракт Сърбия получава още земи в Южното Поморавие, разширена е и румънската територия в Добруджа, Македония, Беломорието и Одринска Тракия остават в турската територия. В последна сметка по време на военни спорове се вземат решение по този метод. Въпросът е, че след Берлинския конгрес освен е осакатена територията на раждаща се българска страна, само че и са създадени две самостоятелни единици, като Източна Румелия е има статут на самостоятелна област, което крие още опасности. При това по Санстефанския кротичък контракт Пирот и Враня са в България , а с Берлинския се предават на Сърбия.
За нас най-важното обръщение за 3-ти март е, че е възобновена историческата правдивост, най-малко в очите на нашите предшественици, защото това е българска земя. Сан Стефано е блян на генерации българи, точно тъй като съставлява тази така наречен „ целокупна България “. В името на тази концепция се водят войните за национално обединяване. Несъстоялата се, уви, Санстефанска България, е в основата на нашето национално мислене и цялата ни политика до края на Втората международна война. Никой няма право и не може да изтрие тази дата.
Мен са ме упреквали в македонската преса, че съм „ санстефанист “ – изказване, което възприема с известна подигравка, тъй като не може един българин да не бъде „ санстефанист “. Днешните и днешните македонски политици би трябвало да бъдат „ санстефанисти “… Когато с решенията на Берлинския конгрес Македония е върната под директната власт на султана, към „ Великите сили “ „ валят “ митинги от всички български общини в Македония, които желаят да бъдат в майката-родина. Македонските българи се пробват чрез Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ да постигнат автономност на Македония, с цел да може да последват образеца на Източна Румелия и да се обединят някой ден с България. Санстефанската „ матрица “ е извънредно значима и мобилизираща, тя пронизва цялото българско общество. Никой не слага под подозрение това национално единение. То се реализира посредством културните и просветителни институции на новата българска страна. Хиляди младежи от Македония и Одринско учат в Софийския университет и във Военното учебно заведение в София. Нечестно е Санстефанския кротичък контракт да се счита за анахронизъм. Никой в днешна България не се бори „ да върне “ Санстефанска България, само че тя е даденост за тогавашното общество, такава е майката-родина в нейните действителни граници за нашите предшественици.
Какви ползи преследва Русия, когато потегля война през 1877г.?
Една от най-неприятните спекулации, свързани с тематиката 3-ти март е, че ние сме получили свободата си безплатно и че всичко изискуем на Русия, че всичко се дължи на някаква „ дружба от епохи за епохи “, както тръбеше комунистическата агитация. Русия потегля на война, водена от своите геостратегически ползи, с цел да възвърне и усили своите позиции след провалянето си в Кримската война, позициите си в черноморския басейн и на Балканите. Това е водещото в съветската политика. Това не изключва, че няма детайл на съпричастност, роля на интелигенцията, църквата и така нататък, само че никога това не е благотворителна акция…
Необходимо е и Руската империя най-малко ненапълно да бъде обсъждана „ в придвижване “. Александър II е човек с демократични възгледи, наименуван е „ Освободител “ от самите си жители, защото анулира крепостното право. Той преценя, че с тази война Русия, наричана „ тъмницата на народите “, може да носи и независимост. С други думи, в тази война има прочут ПР елемент… Тя е планувана да бъде доста къса с оглед решенията на Цариградската конференция, които Османската империя да е заставена да одобри. Това не се случва. Османската страна не е склонно на отстъпки към българите – за разлика от позициите си към сърби, гърци и други, защото нашите земи са близо до столицата Цариград (Истанбул) и те са доста значими за империята. Не бива наивно да имаме вяра в „ мантрите “ за Дядо Иван и така нататък Би било незаслужено да се отхвърля водещата роля, която има Руската империя, само че дано не забравяме, че тази империя не е страната на Владимир Путин... Изключително непочтено е, че през днешния ден избрани хора спекулират с тази тематика. Картата на Руската империя са много по-различни от тези на днешната федерация. В тази война вземат участие извънредно доста украинци, белоруси, финландци, поляци, представители на други нации. Според някои наблюдаващи войнишкият състав е най-много от украинци, наричани тогава „ малоруси “, и това е разумно, защото директно са ангажирани южните военни окръзи, които са в земите на днешна Украйна. Голяма част от територията на Полша е в рамките на Руската империя.
Когато през днешния ден дипломат Митрофанова, съветския Патриарх Кирил или някой различен желае скандално да бъдем по-благодарни, в сравнение с сме, дано не отхвърля обективния прочит на събитията. Като народ ние сме дали не един образец за признателност, взаимност и поклонение пред починалите за нашата независимост – задоволително е да забележим съветските монументи към Плевен, знаковият монумент на връх Св. Никола в Шипченския проход, именуван неправилно Шипка с някакво феноменално твърдоглавие, въпреки че Шипка е съседният връх… Да ни се вменява възприятие за виновност от страна на публична Москва е извънредно непочтено, а и дано не забравяме за българското присъединяване във войната, което по никакъв начин не е малко. Нашата независимост не е получена безплатно , както твърди и през днешния ден примитивната агитация. По същия метод са освободени Гърция и Сърбия – посредством намесата на съветската войска и Великите сили. България взе участие с над 12 000 опълченци, с доброволчески отряди, с така наречен милиции в редица градове, които броят стотици въоръжени локални хора, с така наречен „ Народните горски /планински/ чети, с разузнавачи, водачи през планинските проходи и така нататък
Предимството, което има Русия пред Турция се дължи в немалка степен и на помощта на българите в тази война. Да не приказваме за логистиката на съветската войска, изхранването, здравното обслужване и други, което в забележителна степен е поети българските общини и популацията. Имаме щастието, че в тази ситуация ползите на една велика мощ като Русия съответстват с българските. В огромна степен с това са съгласни и останалите Велики сили. От друга страна, методът на Русия има своята нелицеприятна страна – Руската империя не признава никакъв български политически съставен елемент, а българите още от времето на Раковски, Левски и БРЦК имат свое политическо посланичество. Това са „ Върховното скрито гражданско шефство “, както го назовава Раковски, или „ Привременното държавно управление в България “, както го назовават Левски и неговите съратници. Българското Опълчение също няма статут на независима българска армия... Всичко това приказва за фрапантно неуважение на самите българи като фактор в решаването на лична им орис. От позиция на политиката, пък даже и през 19. век по-изгодно е било за Русия да прокламира съюзни връзки с българите, само че това не става даже и в лицето на организациите, наследили БРЦК в Румъния.
Цяла Европа знае, че има български революционери, само че Русия е свърх консервативна страна, която изобщо не може да схване българската революционна емиграция като политически индивид. Русия умишлено пренебрегва българското политическо посланичество, което води до подозрения за основаване на Задунайска губерния и други сходни проекти. Слава Богу те не се оправдават. Русия, без значение от либерализма на Александър II, се стреми да сътвори една марионетна страна, която сляпо да извършва нейната роля. В последна сметка обаче, макар грубата съветска интервенция във вътрешните каузи на България, най-креативните сили на нашия политически хайлайф след Освобождението имат волята да се еманципират от непознатото вмешателство и да поведат страната по определения път на модерната държавност и отбраната на националните ползи.
Интервю на Ирина Тодорова
Разговаряме с проф. Павлов за датата 3-ти март. На какво е притежател тя?
В последно време доста се дискутира кой да бъде националния ни празник. Дали да остане 3-ти март или да бъде друга дата. По концепция на проф. Милко Палангурски направихме предходната есен една кръгла маса дружно с сътрудници историци от водещите наши университети и институти на Българска академия на науките, която се разиска тази тематика. Стигнахме до концепцията, че най-хармонираща в историята и традицията ни е 24-ти май. Това не значи, че 3-ти март би трябвало да бъде пропуснат. Нищо сходно. 3-ти март или 19-ти февруари, както е по-правилно по остарял жанр, си остава денят, с който се слага началото на Третото българско царство, на модерната ни държавност.
Какви са последствията за България от това, че Берлинския кротичък контракт анулира Санстефанския контракт?
Санстефанския кротичък контракт е прелиминарен сред двете воюващи страни. Това го слага под риск да бъде нападнат от останалите Велики сили в тогавашна Европа. Той е в несъгласие с договореностите на самата Русия с Австро-Унгария в Райхщат, както и с някои ангажименти с британската дипломация. Когато съветската страна предлага този вид на територия на Княжество България, това буди опасения за прекалено съветско наличие на Балканите. От друга страна, договорът стъпва в не дребна степен на решенията на Цариградската Посланическата конференция, извършена през декември 1876 година, чийто статут е извънредно висок съгласно тогавашните разбирания. Не бива да ни заблуждава това, че там са делегирани посланици – в онази ера няма нито самолети, нито днешните информационни и софтуерни благоприятни условия. Конференцията е на високо ниво, а Великите сили да се оферират на Османската империя да сътвори две самостоятелни провинции в земите, обитаеми с българи – Източна със столица Велико Търново и Западната – със столица София. Османската империя отхвърля това решение, което води до Руско-турската война. Това дава „ картбланш “ на Русия да се намеси, само че тя го прави най-много от позиция на своите геостратегически ползи.
Територията, която е обрисувана от Санстефанския контракт, обгръща съвсем всички земи, които са обитаеми с българи, тъй като въпреки всичко и в Сан Стефано има неприемливи отстъпки, свързани с непознати интереси… Като образец може да се уточни Северна Добруджа, изконна българска провинция, в която стартира нашата история още от времето на Аспарух, която обаче е дадена на Румъния, а в подмяна Русия си връща Бесарабия. Ниш и Южното Поморавие са дадени на Сърбия, без значение от своето българско население и принадлежността си към Българската Екзархия. Така че и Санстефанският кротичък контракт не е чак толкоз идеален от позиция на нашето национално единение, само че въпреки всичко обгръща съществени български области – Мизия, Тракия и Македония. Преди Сан Стефано сходна структура е маркирана с Одринското помирение месец по-рано. Независимо от тези несъгласия, денят е извънредно значим за историята на нашата съвременна държавност. Българската политика доста е държала на тази дата. Не е инцидентно, че българската дипломация умишлено бави договарянията след Сръбско-българската война през 1885-1886 година, с цел да може мирът да бъде подписан на датата 19-ти февруари или 3-ти март. По време на подписване на Брест-Литовския кротичък контракт през 1918 година още веднъж България прави всичко допустимо, с цел да утвърди датата 3 март…
Реално със Санстефанския кротичък контракт са освободени към 180 000 кв. км от територията на страната, до момента в който българското етнокултурно пространство към оня миг е над 200 000 кв. км. На 3-ти март част от българите получават независимост, само че други българи освен не получават независимост, само че изпадат и в още по-тежка обстановка. Вие по какъв начин ще коментирате?
Какви ползи преследва Русия, когато потегля война през 1877г.?
Това в най-голяма степен това се случва с Берлинския конгрес. Както стана дума, в тези 180 000 кв. км влизат Мизия, Тракия и Македония. С Берлинския контракт Сърбия получава още земи в Южното Поморавие, разширена е и румънската територия в Добруджа, Македония, Беломорието и Одринска Тракия остават в турската територия. В последна сметка по време на военни спорове се вземат решение по този метод. Въпросът е, че след Берлинския конгрес освен е осакатена територията на раждаща се българска страна, само че и са създадени две самостоятелни единици, като Източна Румелия е има статут на самостоятелна област, което крие още опасности. При това по Санстефанския кротичък контракт Пирот и Враня са в България , а с Берлинския се предават на Сърбия.
За нас най-важното обръщение за 3-ти март е, че е възобновена историческата правдивост, най-малко в очите на нашите предшественици, защото това е българска земя. Сан Стефано е блян на генерации българи, точно тъй като съставлява тази така наречен „ целокупна България “. В името на тази концепция се водят войните за национално обединяване. Несъстоялата се, уви, Санстефанска България, е в основата на нашето национално мислене и цялата ни политика до края на Втората международна война. Никой няма право и не може да изтрие тази дата.
Мен са ме упреквали в македонската преса, че съм „ санстефанист “ – изказване, което възприема с известна подигравка, тъй като не може един българин да не бъде „ санстефанист “. Днешните и днешните македонски политици би трябвало да бъдат „ санстефанисти “… Когато с решенията на Берлинския конгрес Македония е върната под директната власт на султана, към „ Великите сили “ „ валят “ митинги от всички български общини в Македония, които желаят да бъдат в майката-родина. Македонските българи се пробват чрез Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ да постигнат автономност на Македония, с цел да може да последват образеца на Източна Румелия и да се обединят някой ден с България. Санстефанската „ матрица “ е извънредно значима и мобилизираща, тя пронизва цялото българско общество. Никой не слага под подозрение това национално единение. То се реализира посредством културните и просветителни институции на новата българска страна. Хиляди младежи от Македония и Одринско учат в Софийския университет и във Военното учебно заведение в София. Нечестно е Санстефанския кротичък контракт да се счита за анахронизъм. Никой в днешна България не се бори „ да върне “ Санстефанска България, само че тя е даденост за тогавашното общество, такава е майката-родина в нейните действителни граници за нашите предшественици.
Какви ползи преследва Русия, когато потегля война през 1877г.?
Една от най-неприятните спекулации, свързани с тематиката 3-ти март е, че ние сме получили свободата си безплатно и че всичко изискуем на Русия, че всичко се дължи на някаква „ дружба от епохи за епохи “, както тръбеше комунистическата агитация. Русия потегля на война, водена от своите геостратегически ползи, с цел да възвърне и усили своите позиции след провалянето си в Кримската война, позициите си в черноморския басейн и на Балканите. Това е водещото в съветската политика. Това не изключва, че няма детайл на съпричастност, роля на интелигенцията, църквата и така нататък, само че никога това не е благотворителна акция…
Необходимо е и Руската империя най-малко ненапълно да бъде обсъждана „ в придвижване “. Александър II е човек с демократични възгледи, наименуван е „ Освободител “ от самите си жители, защото анулира крепостното право. Той преценя, че с тази война Русия, наричана „ тъмницата на народите “, може да носи и независимост. С други думи, в тази война има прочут ПР елемент… Тя е планувана да бъде доста къса с оглед решенията на Цариградската конференция, които Османската империя да е заставена да одобри. Това не се случва. Османската страна не е склонно на отстъпки към българите – за разлика от позициите си към сърби, гърци и други, защото нашите земи са близо до столицата Цариград (Истанбул) и те са доста значими за империята. Не бива наивно да имаме вяра в „ мантрите “ за Дядо Иван и така нататък Би било незаслужено да се отхвърля водещата роля, която има Руската империя, само че дано не забравяме, че тази империя не е страната на Владимир Путин... Изключително непочтено е, че през днешния ден избрани хора спекулират с тази тематика. Картата на Руската империя са много по-различни от тези на днешната федерация. В тази война вземат участие извънредно доста украинци, белоруси, финландци, поляци, представители на други нации. Според някои наблюдаващи войнишкият състав е най-много от украинци, наричани тогава „ малоруси “, и това е разумно, защото директно са ангажирани южните военни окръзи, които са в земите на днешна Украйна. Голяма част от територията на Полша е в рамките на Руската империя.
Когато през днешния ден дипломат Митрофанова, съветския Патриарх Кирил или някой различен желае скандално да бъдем по-благодарни, в сравнение с сме, дано не отхвърля обективния прочит на събитията. Като народ ние сме дали не един образец за признателност, взаимност и поклонение пред починалите за нашата независимост – задоволително е да забележим съветските монументи към Плевен, знаковият монумент на връх Св. Никола в Шипченския проход, именуван неправилно Шипка с някакво феноменално твърдоглавие, въпреки че Шипка е съседният връх… Да ни се вменява възприятие за виновност от страна на публична Москва е извънредно непочтено, а и дано не забравяме за българското присъединяване във войната, което по никакъв начин не е малко. Нашата независимост не е получена безплатно , както твърди и през днешния ден примитивната агитация. По същия метод са освободени Гърция и Сърбия – посредством намесата на съветската войска и Великите сили. България взе участие с над 12 000 опълченци, с доброволчески отряди, с така наречен милиции в редица градове, които броят стотици въоръжени локални хора, с така наречен „ Народните горски /планински/ чети, с разузнавачи, водачи през планинските проходи и така нататък
Предимството, което има Русия пред Турция се дължи в немалка степен и на помощта на българите в тази война. Да не приказваме за логистиката на съветската войска, изхранването, здравното обслужване и други, което в забележителна степен е поети българските общини и популацията. Имаме щастието, че в тази ситуация ползите на една велика мощ като Русия съответстват с българските. В огромна степен с това са съгласни и останалите Велики сили. От друга страна, методът на Русия има своята нелицеприятна страна – Руската империя не признава никакъв български политически съставен елемент, а българите още от времето на Раковски, Левски и БРЦК имат свое политическо посланичество. Това са „ Върховното скрито гражданско шефство “, както го назовава Раковски, или „ Привременното държавно управление в България “, както го назовават Левски и неговите съратници. Българското Опълчение също няма статут на независима българска армия... Всичко това приказва за фрапантно неуважение на самите българи като фактор в решаването на лична им орис. От позиция на политиката, пък даже и през 19. век по-изгодно е било за Русия да прокламира съюзни връзки с българите, само че това не става даже и в лицето на организациите, наследили БРЦК в Румъния.
Цяла Европа знае, че има български революционери, само че Русия е свърх консервативна страна, която изобщо не може да схване българската революционна емиграция като политически индивид. Русия умишлено пренебрегва българското политическо посланичество, което води до подозрения за основаване на Задунайска губерния и други сходни проекти. Слава Богу те не се оправдават. Русия, без значение от либерализма на Александър II, се стреми да сътвори една марионетна страна, която сляпо да извършва нейната роля. В последна сметка обаче, макар грубата съветска интервенция във вътрешните каузи на България, най-креативните сили на нашия политически хайлайф след Освобождението имат волята да се еманципират от непознатото вмешателство и да поведат страната по определения път на модерната държавност и отбраната на националните ползи.
Интервю на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ