Проф. Петров: По 20 хил. ваксинации на ден ще позволят отпускане на мерките по Коледа
Проф. Петров: Ако се вършат по 20 хиляди имунизации дневно, най-вероятно към Коледа ще имаме такова равнище на отбрана, което ще разреши изцяло разпределяне на ограниченията, както направиха здравните управляващи в Дания, да вземем за пример. Това е моят персонален апел.
На 29 септември означаваме Световния ден на сърцето. Неговата цел е да концентрира вниманието на обществеността върху сериозния проблем, който съставляват сърдечно-съдовите болести. От години те са измежду най-честите аргументи за заболяемост и преждевременна гибел измежду популацията в международен мащаб. Дали това продължава да важи и за България и до каква степен пандемията от COVID-19 усложни обстановката за хората със сърдечно-съдови болести попитахме един от най-изявените специалисти по кардиология у нас - проф. доктор Иво Петров. Той е учител, иноватор и пионер в региона на инвазивната кардиология и ендоваскуларната терапия. Приносът му за развиването на кардиологията на национално и интернационално равнище е голям. За пръв път в света той вгради ендопротеза при аортна аневризма и дисекация при дете и е първият, който вкарва в родната процедура осъществяване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лекуване при хронична цереброспинална венозна непълнота, Мей-Търнър синдром и други Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лекуване на мозъчен инсулт, а през 2018 година – прави първата в страната интервенция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. В интернационален мащаб проф. Петров е пионер за имплантиране на бифуркационни стентове при комплицирана патология на артериите на сърцето, оповестяват от Министерството на здравеопазването.
Министерство на здравеопазването
Проф. Петров, не престават ли сърдечно-съдовите болести да бъдат една от водещите аргументи за смъртност в България?
За страдание, у нас сърдечно-съдовите болести не са една от, а изрично - водещата причина за гибел и то освен от групата аргументи, свързани със здравето, а въобще във връзка с смъртността като цяло – тази, която е разследване на произшествия, катаклизми, трусове и други Между 60 и 65% от общата смъртност се дължи на сърдечно-съдови болести, като този индикатор е съвсем два пъти по-висок от междинния за Европа. Това значи, че макар, че тези болести не престават да бъдат огромен проблем и в европейските страни, в България този проблем е извънредно сериозен.
На какво се дължи това?
Считам, че това се дължи най-много на неналичието на предварителна защита. Съвсем настояща, бих споделил, вест от през вчерашния ден, 28 септември, е апелът на Европейското сдружение на кардиолозите да се работи световно, на европейско ниво, за понижаване на разпространяването на смъртността от сърдечно-съдови болести, като това включва четири съществени съставния елемент, а точно предварителна защита, ранна диагностика, ранно лекуване и рехабилитация. Може би една от главните аргументи сърдечно-съдовите болести да не престават да бъдат съществена причина за смъртността у нас е неналичието на систематична предварителна защита като на национална тактика за целеустремено ограничение на сърдечно-съдовите болести, както са създали, да вземем за пример, страни като Финландия, Дания, Белгия и други При тях казусът със сърдечно-съдовите болести също е бил значителен. Превантивната тактика обаче освен в тези, само че и в доста други страни, е потвърдила, че ограничението на рисковите фактори измежду популацията води до доста положителни резултати. А рисковите фактори са известни до болежка. Това са тютюнопушенето, наднорменото тегло, обездвижването, високите равнища на холестерола, късно диагностицираният диабет, артериалната хипертония. Изброените са коригируеми. Разбира се, има и такива рискови фактори като генетичните, които не могат да се трансформират. Такава е да вземем за пример фамилната хиперхолестеролемия, само че даже и при тези пациенти, когато те са обхванати в точния момент, рискът може да бъде понижен. В момента разполагаме с извънредно ефикасни и надеждни средства, с които това се реализира. Така че, най-важна е навременната профилактика, която да бъде национална тактика. Доказано е неведнъж, че и от фармакоикономическа позиция превантивните тактики са доста по-изгодни за обществото. Затова напъните на институционално равнище би трябвало да са ориентирани в тази посока. По отношение на диагностиката и лекуването имаме триумфи, само че от позиция на предварителна защита и по-късно - на рехабилитация, сме доста обратно от „ модерните “ страни.
А по какъв начин можем да обърнем тази статистика?
С национално отговорно държание на всички равнища – институции, неправителствени организации, самостоятелно държание, само че не би трябвало да се работи безредно, спорадично. Всичко, което изброих, би трябвало да касае всички сегменти и браншове и да бъде в действителност систематична и целенасочена тактика, която да се изпълнявана категорично, без значение кой и кои са на власт от политическа позиция. Това би трябвало да бъде тактика за избавяне на нацията. Де факто е и една от опциите за превъзмогване на демографската злополука, която изживяваме у нас. Трябва да създадем всичко допустимо тази наклонност да бъде спряна.
Как се отразяват другите разновидности на SARS-CoV-2 на хората със сърдечно-съдови болести?
Всъщност COVID-19 - вирусът и надлежно пандемията, изостриха казуса сърдечно-съдови болести освен в България, само че и в международен мащаб. Най-вече в Европа и Северна, ненапълно и Латинска Америка, тези заболявания са доста значителен проблем, върху COVID-19 инфекцията подчертава. Не инцидентно още при първата вълна преди година и половина се сигнализира, че смъртността от сърдечно-съдови болести се е нараснала. Първо излязоха данни от Съединени американски щати, а по-късно и от Европа. Имаше доста аргументи за това. Едната беше, че значително хората се бяха уплашили от самата зараза и по-късно доближиха до експертните екипи, които се оправят с евентуално съдбовните остри сърдечно-съдови затруднения. Друга причина беше, че самата COVID-19 зараза изостря сърдечно-съдовите проблеми и дестабилизира изходно постоянни синдроми по механизма на бурното инфектиране. Всичко, което касае тромбообразуване, възпалителна съставния елемент, която провокира както миокардити, по този начин и миокарден инфаркт, белодробни емболии и мозъчни инсулти - всичко това, за жалост, се подчертава доста по време на COVID-19 вълните.
Кое е по-безопасно за хората със сърдечно-съдови болести – да прекарват коронавирусната зараза или да се имунизират против нея?
Въпросът е извънредно настоящ и още повече в подтекста на изявленията, които бяха оповестени в влиятелни списания като British Medical Journal и Journal of American medical association. В тези две списания излязоха безапелационни сравнителни данни от милиони пациенти. Едно от изследванията беше извършено измежду 1 млн. имунизирани по отношение на 1 млн. преболедували. Изследваха се както иРНК ваксини, по този начин и векторни ваксини. Доказаха се няколко доста значими неща. Първо – потвърди се както в изследването от Англия, по този начин и от американското изследване, което се базира на данни на ветеранската администрация, че в доста дребна степен имунизациите усилват риска от тромбообразуване, от миокардити, от дълбока венозна тромбоза, само че това, което се следи е нарастване на този риск в границите на няколко % – сред 1,5 до 5% при имунизиране. Но, същият риск се усилва неведнъж, в пъти, при преболедуване. Например, особено за „ АстраЗенека “ в изследването, което беше оповестено в British Medical Journal, се показват сравнителни данни от 1 млн. имунизирани по отношение на 1 млн. преболедували. Тези безапелационни данни почиват на доста съществени доказателства върху голям брой пациенти и защото представителността на извадката е голяма, можем да ѝ имаме цялостно доверие. Показателят за нарастването на риска по отношение на базовото равнище е почти 1,5% при имунизиране и е 13,5 – при преболедуване, което е 13 пъти повишаване на риска от тромбообразуване при преболедуване по отношение на дребно повишаване на риска при имунизация. Изводът е повече от явен и той е, че би трябвало да се имунизираме. Това е виновното държание.
Има ли рекомендации за имунизацията, с която да се ваксинират хората със сърдечно-съдови болести?
Не съм срещал такива рекомендации, т. е. всички ваксини, които са регистрирани в Европейския съюз от Европейската организация по медикаментите, са преценени, че са подобаващи за цялото таргетно население. Както знаем, някои от имунизациите получиха индикация и за деца над 12 година Така или другояче главните рискови групи, каквито са възрастното население, лекарите, учителите, хората със сърдечно-съдови болести, изрично е добре да се възползват от всяка една от имунизациите, която е утвърдена за приложимост на европейско равнище. Така че, най-малко ние, кардиолозите, в нашата процедура нямаме желания към някоя от тях.
Вие ваксинирахте ли се и коя беше повода?
Аз бях сред първите, които се имунизираха незабавно, когато стана допустимо. Нашата болница влезе в полезрението на имунизационния развой и аз бях първият в нея, който се имунизира. Въпреки че в този момент не е толкоз значима третата доза, желая да Ви кажа, че множеството от нас, които получихме първата и втората доза през месеците февруари и март, най-вероятно този петък - 6 месеца след втората доза, ще си сложим и трета доза, тъй като още веднъж попадаме в таргетната рискова група. Срещаме се всекидневно със стотици пациенти. Не знаем кои от тях са положителни и кои не са. В този смисъл рискът за нас самите е огромен, само че е огромен и рискът ние да заразяваме други хора, в случай че сме носители на вируса. Така че, това да се ваксинираш в точния момент е двойна отговорност – по отношение на личното здраве и по отношение на евентуално уязвимите от твое заразяване пациенти.
Какъв апел ще отправите към хората, които не имат вяра на имунизациите?
Призивът е, че би трябвало да се работи съгласно данните. Трябва да се базираме на изявленията, които почиват на съществени изследвания. Това е така наречен медицина на доказателствата, тя досега ни убеждава, че би трябвало да се имунизираме. Така можем да реализираме резултата в страни като Дания, Унгария, Португалия - над 60% ваксинално покритие и надлежно към 20% преболедували. Това прави над 80% предпазени хора от цялото население. По този метод освен се понижава рискът от заболяване, само че най-много както демонстрираха и данните, които пристигнаха от Израел и Англия, се понижава рискът от гибел при пациентите, които са имунизирани. Това значи, че даже и да не са на 100% защитени от заразяване, изрично се понижават процентите на смъртността. Ваксинирането е в действителност национално отговорно държание за всеки един от нас. Можем да реализираме това, което тези страни са постигнали, и то релативно бързо. Ако се вършат по 20 хиляди имунизации дневно, най-вероятно към Коледа ще имаме такова равнище на отбрана, което ще разреши изцяло разпределяне на ограниченията, както направиха здравните управляващи в Дания, да вземем за пример. Това е моят персонален апел.
На 29 септември означаваме Световния ден на сърцето. Неговата цел е да концентрира вниманието на обществеността върху сериозния проблем, който съставляват сърдечно-съдовите болести. От години те са измежду най-честите аргументи за заболяемост и преждевременна гибел измежду популацията в международен мащаб. Дали това продължава да важи и за България и до каква степен пандемията от COVID-19 усложни обстановката за хората със сърдечно-съдови болести попитахме един от най-изявените специалисти по кардиология у нас - проф. доктор Иво Петров. Той е учител, иноватор и пионер в региона на инвазивната кардиология и ендоваскуларната терапия. Приносът му за развиването на кардиологията на национално и интернационално равнище е голям. За пръв път в света той вгради ендопротеза при аортна аневризма и дисекация при дете и е първият, който вкарва в родната процедура осъществяване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лекуване при хронична цереброспинална венозна непълнота, Мей-Търнър синдром и други Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лекуване на мозъчен инсулт, а през 2018 година – прави първата в страната интервенция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. В интернационален мащаб проф. Петров е пионер за имплантиране на бифуркационни стентове при комплицирана патология на артериите на сърцето, оповестяват от Министерството на здравеопазването.
Министерство на здравеопазването Проф. Петров, не престават ли сърдечно-съдовите болести да бъдат една от водещите аргументи за смъртност в България?
За страдание, у нас сърдечно-съдовите болести не са една от, а изрично - водещата причина за гибел и то освен от групата аргументи, свързани със здравето, а въобще във връзка с смъртността като цяло – тази, която е разследване на произшествия, катаклизми, трусове и други Между 60 и 65% от общата смъртност се дължи на сърдечно-съдови болести, като този индикатор е съвсем два пъти по-висок от междинния за Европа. Това значи, че макар, че тези болести не престават да бъдат огромен проблем и в европейските страни, в България този проблем е извънредно сериозен.
На какво се дължи това?
Считам, че това се дължи най-много на неналичието на предварителна защита. Съвсем настояща, бих споделил, вест от през вчерашния ден, 28 септември, е апелът на Европейското сдружение на кардиолозите да се работи световно, на европейско ниво, за понижаване на разпространяването на смъртността от сърдечно-съдови болести, като това включва четири съществени съставния елемент, а точно предварителна защита, ранна диагностика, ранно лекуване и рехабилитация. Може би една от главните аргументи сърдечно-съдовите болести да не престават да бъдат съществена причина за смъртността у нас е неналичието на систематична предварителна защита като на национална тактика за целеустремено ограничение на сърдечно-съдовите болести, както са създали, да вземем за пример, страни като Финландия, Дания, Белгия и други При тях казусът със сърдечно-съдовите болести също е бил значителен. Превантивната тактика обаче освен в тези, само че и в доста други страни, е потвърдила, че ограничението на рисковите фактори измежду популацията води до доста положителни резултати. А рисковите фактори са известни до болежка. Това са тютюнопушенето, наднорменото тегло, обездвижването, високите равнища на холестерола, късно диагностицираният диабет, артериалната хипертония. Изброените са коригируеми. Разбира се, има и такива рискови фактори като генетичните, които не могат да се трансформират. Такава е да вземем за пример фамилната хиперхолестеролемия, само че даже и при тези пациенти, когато те са обхванати в точния момент, рискът може да бъде понижен. В момента разполагаме с извънредно ефикасни и надеждни средства, с които това се реализира. Така че, най-важна е навременната профилактика, която да бъде национална тактика. Доказано е неведнъж, че и от фармакоикономическа позиция превантивните тактики са доста по-изгодни за обществото. Затова напъните на институционално равнище би трябвало да са ориентирани в тази посока. По отношение на диагностиката и лекуването имаме триумфи, само че от позиция на предварителна защита и по-късно - на рехабилитация, сме доста обратно от „ модерните “ страни.
А по какъв начин можем да обърнем тази статистика?
С национално отговорно държание на всички равнища – институции, неправителствени организации, самостоятелно държание, само че не би трябвало да се работи безредно, спорадично. Всичко, което изброих, би трябвало да касае всички сегменти и браншове и да бъде в действителност систематична и целенасочена тактика, която да се изпълнявана категорично, без значение кой и кои са на власт от политическа позиция. Това би трябвало да бъде тактика за избавяне на нацията. Де факто е и една от опциите за превъзмогване на демографската злополука, която изживяваме у нас. Трябва да създадем всичко допустимо тази наклонност да бъде спряна.
Как се отразяват другите разновидности на SARS-CoV-2 на хората със сърдечно-съдови болести?
Всъщност COVID-19 - вирусът и надлежно пандемията, изостриха казуса сърдечно-съдови болести освен в България, само че и в международен мащаб. Най-вече в Европа и Северна, ненапълно и Латинска Америка, тези заболявания са доста значителен проблем, върху COVID-19 инфекцията подчертава. Не инцидентно още при първата вълна преди година и половина се сигнализира, че смъртността от сърдечно-съдови болести се е нараснала. Първо излязоха данни от Съединени американски щати, а по-късно и от Европа. Имаше доста аргументи за това. Едната беше, че значително хората се бяха уплашили от самата зараза и по-късно доближиха до експертните екипи, които се оправят с евентуално съдбовните остри сърдечно-съдови затруднения. Друга причина беше, че самата COVID-19 зараза изостря сърдечно-съдовите проблеми и дестабилизира изходно постоянни синдроми по механизма на бурното инфектиране. Всичко, което касае тромбообразуване, възпалителна съставния елемент, която провокира както миокардити, по този начин и миокарден инфаркт, белодробни емболии и мозъчни инсулти - всичко това, за жалост, се подчертава доста по време на COVID-19 вълните.
Кое е по-безопасно за хората със сърдечно-съдови болести – да прекарват коронавирусната зараза или да се имунизират против нея?
Въпросът е извънредно настоящ и още повече в подтекста на изявленията, които бяха оповестени в влиятелни списания като British Medical Journal и Journal of American medical association. В тези две списания излязоха безапелационни сравнителни данни от милиони пациенти. Едно от изследванията беше извършено измежду 1 млн. имунизирани по отношение на 1 млн. преболедували. Изследваха се както иРНК ваксини, по този начин и векторни ваксини. Доказаха се няколко доста значими неща. Първо – потвърди се както в изследването от Англия, по този начин и от американското изследване, което се базира на данни на ветеранската администрация, че в доста дребна степен имунизациите усилват риска от тромбообразуване, от миокардити, от дълбока венозна тромбоза, само че това, което се следи е нарастване на този риск в границите на няколко % – сред 1,5 до 5% при имунизиране. Но, същият риск се усилва неведнъж, в пъти, при преболедуване. Например, особено за „ АстраЗенека “ в изследването, което беше оповестено в British Medical Journal, се показват сравнителни данни от 1 млн. имунизирани по отношение на 1 млн. преболедували. Тези безапелационни данни почиват на доста съществени доказателства върху голям брой пациенти и защото представителността на извадката е голяма, можем да ѝ имаме цялостно доверие. Показателят за нарастването на риска по отношение на базовото равнище е почти 1,5% при имунизиране и е 13,5 – при преболедуване, което е 13 пъти повишаване на риска от тромбообразуване при преболедуване по отношение на дребно повишаване на риска при имунизация. Изводът е повече от явен и той е, че би трябвало да се имунизираме. Това е виновното държание.
Има ли рекомендации за имунизацията, с която да се ваксинират хората със сърдечно-съдови болести?
Не съм срещал такива рекомендации, т. е. всички ваксини, които са регистрирани в Европейския съюз от Европейската организация по медикаментите, са преценени, че са подобаващи за цялото таргетно население. Както знаем, някои от имунизациите получиха индикация и за деца над 12 година Така или другояче главните рискови групи, каквито са възрастното население, лекарите, учителите, хората със сърдечно-съдови болести, изрично е добре да се възползват от всяка една от имунизациите, която е утвърдена за приложимост на европейско равнище. Така че, най-малко ние, кардиолозите, в нашата процедура нямаме желания към някоя от тях.
Вие ваксинирахте ли се и коя беше повода?
Аз бях сред първите, които се имунизираха незабавно, когато стана допустимо. Нашата болница влезе в полезрението на имунизационния развой и аз бях първият в нея, който се имунизира. Въпреки че в този момент не е толкоз значима третата доза, желая да Ви кажа, че множеството от нас, които получихме първата и втората доза през месеците февруари и март, най-вероятно този петък - 6 месеца след втората доза, ще си сложим и трета доза, тъй като още веднъж попадаме в таргетната рискова група. Срещаме се всекидневно със стотици пациенти. Не знаем кои от тях са положителни и кои не са. В този смисъл рискът за нас самите е огромен, само че е огромен и рискът ние да заразяваме други хора, в случай че сме носители на вируса. Така че, това да се ваксинираш в точния момент е двойна отговорност – по отношение на личното здраве и по отношение на евентуално уязвимите от твое заразяване пациенти.
Какъв апел ще отправите към хората, които не имат вяра на имунизациите?
Призивът е, че би трябвало да се работи съгласно данните. Трябва да се базираме на изявленията, които почиват на съществени изследвания. Това е така наречен медицина на доказателствата, тя досега ни убеждава, че би трябвало да се имунизираме. Така можем да реализираме резултата в страни като Дания, Унгария, Португалия - над 60% ваксинално покритие и надлежно към 20% преболедували. Това прави над 80% предпазени хора от цялото население. По този метод освен се понижава рискът от заболяване, само че най-много както демонстрираха и данните, които пристигнаха от Израел и Англия, се понижава рискът от гибел при пациентите, които са имунизирани. Това значи, че даже и да не са на 100% защитени от заразяване, изрично се понижават процентите на смъртността. Ваксинирането е в действителност национално отговорно държание за всеки един от нас. Можем да реализираме това, което тези страни са постигнали, и то релативно бързо. Ако се вършат по 20 хиляди имунизации дневно, най-вероятно към Коледа ще имаме такова равнище на отбрана, което ще разреши изцяло разпределяне на ограниченията, както направиха здравните управляващи в Дания, да вземем за пример. Това е моят персонален апел.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ