Проф. Петър Стоянович насмете фалша на първия учебен ден. Преди

Проф. Петър Стоянович насмете фалша на първия образователен ден. Преди старта на новата образователна година историкът проф. Петър Стоянович направи на пух и прахуляк престореността и откровения фалш, които царуват на първия образователен ден.

„ От времето на героите на „ Под игото “ с тържествата и изпита на цялото село и целия град до ден сегашен доста малко се е трансформирало в благата панорама, в умилността на това, което ние назоваваме първи образователен ден “.

„ Това са звънецът, байчото, който го бие, прелестно натуфрените учителки от началния курс. Децата, които не знаят дали да се хвърлят в канавката от смут – да целунат за последно майка си, или да следват учителката. Има доста симпатично нещо в това, откровено се веселя “, разяснява той.

Според Стоянов стои огромният въпрос дали това е методът през 2024 година – когато към този момент е предходна съвсем 1/3 от 21-ви век и хора се изпращат на Марс, да разбираме връзката си с това обучение.

„ Дали то не би трябвало да е доста по-приземено, доста по-опосредствено, без огромни фанфари така и така, което задавената от неспокойствие и предпочитание за изява директорка на следващото учебно заведение приказва по микрофон, който се чува из целия плац. Учителят по физическо най-сетне е съумял да бъде командант на нещо “, разчовърка тематиката проф. Стоянович.

„ Мен ме интересува къде е качеството и къде е реалистичната връзка с това, което би трябвало да ни донесе образованието. То не е ориентирано преди всичко да умилява бабите и да носи прочувствени връзки сред учебното заведение в родителския състав. В Нидерландия е непознато понятието първи образователен ден и изпращането на първокласници “, сподели историкът.

Резултатите демонстрират, че ние сме идеални във формата и сме „ надалеч неидеални в наличието “, а децата работят по схеми, които ги вършат незадоволителни грамотни.

Стоянович продължи градивната рецензия: „ Всички ние го виждаме, само че избираме да си затваряме очите и да кажем „ Нашето учебно заведение е свято “. Българското учебно заведение не е черква. То би трябвало да бъде по всевъзможен метод приспособено към съвремието ни “, безапелационен е той.

Според него дисциплината не се постанова от учебното заведение, а тя отразява моралните стойности на обществото. „ Нашите граници са смъкнати до съвсем цялостен отвод на съблюдаване на някакви правила “, просочи проф. Стоянови. Според него сме трансформирали свободата си в свободия и сме станали неуместни.

Източник: бТВ