Проф. Николай Слатински, текстове във Fаcebook. Групирането им и заглавието

Проф. Николай Слатински, текстове във Fаcebook. Групирането им и заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

Появиха се известия, че.

А аз таман през днешния ден в една от книгите, които са на бюрото ми, прочетох още веднъж по какъв начин, с която стартира Втората международна война...

***

ЕВРОПА НИКОГА НЕ РАЗБИРА...

През 1993 година, в ресторанта на втория етаж на Айфеловата кула, депутатите-либерали от Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз на вятъра се опитвахме да усвоим средствата, отпуснати поравно на групите на десните, на левите и на центристките партии (ние бяхме най-малката група, дори прекомерно дребната група на фона на другите две големи групи; тогава бях в толкоз заведения за хранене в Париж, в колкото не съм бил в София...).

Аз като член на РДП (първата и последна наша същински демократична партия) бях нещо като атракция (за диалозите тогава и какво споделях аз - различен път).
Сега си припомням това " надяждане ", тъй като най-после, при дижестива, до мен седеше белгийски народен представител. Кой знае за какво той стартира да ми приказва за Втората Световна война.

Ето какво ми сподели, евентуално зашеметен от алкохола:

- Войната стартира през март 1936 година, само че Европа не го разбра. Тя не го разбра и през септември 1939 година Европа го разбра едвам през май 1940 година А след 45 дни Хитлер се фотографираше ето там долу. Европа в никакъв случай не схваща по кое време е почнала Войната. А когато го разбере към този момент е късно, доста късно.

 

***

Западът би трябвало да престане да има държание на потребен глупак и на боледуващ от геополитическа кокоша слепота добряк.

Путин се готви за Война със Запада.

Единственият метод да бъде възпрян е мощен, обединен, самоуверен и квалифициран за тази Война Запад.

Слабостта на Запада единствено окуражава Путин.

Разединението на Запада прави Запада съдбовно уязвим.

Страхливостта на Запада е покана за експанзия за всички Зла на света.

Неподготвеността на Запада е най-краткият и еднопосочен път към военното му и цивилизационно проваляне.
...

 

Бедна България! Тя е безобразно нелепа и безхаберно прогнила пред лицето на надигащата се екзистенциална опасност за нейната национална сигурност, за териториалната целокупност, независимостта, суверенитета и самото й битие.

Трябва да се опомним. Това е нужното изискване все пак да оцелеем.

Необходимото, само че не достатъчното.

 

***

 

БЕЗУМИЕТО НА ПУТИН НЯМА ДА СЛОМИ УКРАЙНА - МОЖЕ ДА Я СЛОМИ БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА ЕВРОПА И Съединени американски щати

Последните удари на рашистите против Украйна бяха изключително жестоки, напряко невиждани, людоедски, чудовищни. След електоралното мероприятие в края на миналта седмица Войната на Русия против Украйна минава в нова, още по-кървава и безпощадна фаза. Ако до момента бе

Война за сломяване на Украйна,
в този момент се минава към
Война на заличаване на Украйна.

Тази заран със свито направих следващата " утринна инспекция " - по какъв начин са моите украински другари, с които ни свързат към този момент 40-50 години.

Никак не бяха добре. Всички до един те този път бяха изтощени, разтревожени, тъжни и обезверени.

А не забравяйте, че те са хора на моята възраст, т.е. с повече персонални и здравословни проблеми, в сравнение с решения за тях.

Откакто стартира Войната, всякога когато ми е мъчно, щом стартира да се огъвам под тежестта на живота, незабавно си припомням за тези мои украински другари и си споделям:

А на тях по какъв начин им е - имат от всичкото, което имам аз плюс Войната!

И не си разрешавам да се окайвам.

Единият от украинските другари, харковчанин, в действителност, най-точно съобщи общоно въодушевление и мислите на всички:

- След снощния пъкъл елементарният украинец се усеща като някаква пешка, като разменна монета.

Когато ти би трябвало да се оперираш, само че не можеш да си го позволиш, тъй като си необходим у дома...

Когато брачната половинка ти е към този момент без нерви от тази ракетна рулетка със гибелта...

Когато дъщерята ти е останала без изплаканите сълзи от боязън за децата си...

Когато внучетата стартират да треперят и да заекват още при първите разтърсвания на земята под нашата къща...

Когато кучето се е мушнало в килера и вие от боязън и тъга...

Когато котката се е свряла под леглото и мяука като за последно...

Когато бомбите падат толкоз близо, че мазилката от тавана се рони и не знаеш дали къщата ти не е наред да бъде ударена и от нея да остане единствено кратер...

 

Човек не може да не си каже:

Нима богата и презадоволена Европа с 20% от Брутният вътрешен продукт на света, с цялото НАТО и целия Европейски Съюз, в действителност не може или не желае да ни помогне с противовъздушната защита?

Кому са нужни сърцераздирателните филми и оскари какво е направило Злото на Вселената?

Кому са нужни интернационалните отчети за зверствата над нас?

Кому са нужни съболезнованията за жертвите, които даваме непрекъснато?

Кому е нужно всичкото това пост-фактум?

Нима не може Злото на Вселената да бъде спряно?

Нима не може зверствата да бъдат предотвратени?

Нима не може да се работи в точния момент, вместо съболезнования по-късно?

И като си задаваш тези въпроси, несъзнателно започваш да намираш и отговори на тях, подбудени от чувството,

че Ние, украинците сме част
от някаква геополитическа договорка,
от някакъв фарисейски договор;
че сме някакъв инструмент;
че сме някакъв експеримент;
че сме пожертвани;
че сме прежалени;
че сме отписани...

Нас не може да ни пречупи безумието на Путин.

Нас, обаче може да ни пречупи безразличието на Европа и Съединени американски щати.