Николай Слатински: Ако Европа не направи така, че Русия да загуби...
Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
АЗ НЕ СЪМ ПЕСИМИСТ...
Докато моите другари в Харкив са подложени на непрестанен обстрел и живеят в непрекъснато прекосяване от един кръг на Ада в друг;
до момента в който Харкив няма средства за Противовъздушна отбрана (а такива средства си седят потъващи в прахуляк в западните арсенали);
до момента в който Украйна се съпротивлява и всекидневно губи хора, инфраструктура, сили, публично единство, доверие към водачите си;
до момента в който всевъзможни конгреси и форумчета преливат от пусто в празно, произвеждайки думи, единствено думи, едри лепкави петна, както се пееше по време на соца...
отношението на Запада към Войната търпи еволюция.
Аз бих го нарекъл де-еволюция.
Според някои изследвания, едвам 7-10% от европейската общност следи Войната деликатно, 30% на практика не я вижда, 25% се интересува от нея, само че няма време и въодушевление да я следи, по тази причина се осведоми от първите думи в телевизионните вести или от едрите заглавия на вестниците и уеб страниците.
Има фрапантно разминаване сред надигащата се безусловно всекидневно заплаха от европеизиране на Войната и разширение на нейния обсег отвън територията на Украйна, и чувствата, възприятията, визиите и упованията на европейската необятна общност за тази толкоз действителна, грозна опасност.
Европейските общества не изпитват тревога от ескалация на Войната в тяхна посока, гледат на Войната като на нещо там някъде надалеч, по периферията на Европа, само че оттатък границите, където Европа свършва.
Те нямат и най-бегла визия, че географският център на Европа се намира в Украйна.
Украйна географски е в Европа, само че геополитически Европа не я възприема като част от Европа.
А веднага като европейските общества са толкоз глухи и слепи за това, което следва във връзка с Войната, няма и техни послания и условия към политическите елити за коренно друга политика по отношение на Войната.
Да, някои европейски политици и военни артикулират възходящата заплаха от замесване на Европа във Войната, по-скоро, от прекачване на Войната на европейска («европейска» – съгласно европейския средностатистически гражданин) територия, само че това са под паника вопли, звучащи алармистки, като едно от мненията в Европа – нали има плурализъм.
Това мнение, за жал, си остава единствено едно от мненията, а не Главното Мнение!
Западът и изключително Европа, доколкото в Съединени американски щати има наклонност на обособяване от Европа (разширяване на Атлантическия океан, стратегически дрейф на Съединени американски щати и Европа в разнообразни, даже противоположни посоки), мина през разнообразни етапи, цели, талази и конвулсии на оценки и планувания във връзка с Войната –
Русия да не спечели;
Украйна да не загуби;
Русия да не загуби;
Украйна да не спечели;
А в този момент се прави всичко с цел да се покаже неспособността на всяка от двете страни да завоюва и нежеланието на всяка от двете страни да загуби, като и двете страни ще бъдат тласкани към приемане на действителността и заледяване на спора, с ориентировка към договаряния - Русия да спре Войната, Украйна да отстъпи към този момент завладяни от Русия и солидно русифицирани и деукраинизирани територии...
Украйна е като гладиатор по времето на античния Рим.
Гладиаторите ги хранят, обличат, упражняват, ухажват, за някои от тях се раждат митове, пишат се поеми, римски матрони споделят скрито ложето с тях.
А когато гладиаторът излезе да се бие долу в подножието на трибуните и против него има хищник с остри зъби и стоманени нокти, или човекоподобно създание с мускули като канари и бедра като гибралтарските Херкулесови стълбове, публиката следи борбата, възторгва се от храбростта на гладиатора, даже го окуражава, дори залага на неговата победа, само че когато кръвта му изтече и той остане неподвижен в омесените с човешки течности и остатъци стърготини, то тя, публиката си отива вкъщи, при своите съпруги и любовници, пие вино, каквото може да си разреши и дълго разяснява по какъв начин безстрашно се е бил този гладиатор и по какъв начин в края на краищата не му е провървяло. Но нищо, долу, в подземията и пространствата има още други гладиатори, зрелището би трябвало да продължи.
А до момента в който зрелището продължава, един ден се оказва, че към този момент Рим го няма. Варварски племена препускат из земите на славната доскоро Римска империя, разоряват я и я разравят, избиват и кастрират мъжете, изнасилват и взимат в наложнички дамите, трансформират децата в плебеи и обекти на полови развлечения.
И настъпват тъмните, мрачните, черните, безпросветните епохи за Европа. При това пътешествениците пишат, че няма по-грозно и по-затънтено място от Европа – там хората са немити, безпросветни, покорни и спят с животните си...
Мой другар обича да споделя: Аз не съм черноглед, просто се опасявам за Бъдещето...
Та и аз не съм черноглед...
Но си мисля в стрес и паника, че в случай че Европа (и Западът като цяло, доколкото го има и в случай че ще го има), не направи по този начин, че Русия да загуби Войната, то тогава Голямата Европейска Война няма да ни се размине.
Аз си мисля това, а пък в същото време основната вест за Европа е прехвърлянето на Мбапе. Всеки с проблемите си.
И с хоризонта на стратегирането си...
АЗ НЕ СЪМ ПЕСИМИСТ...
Докато моите другари в Харкив са подложени на непрестанен обстрел и живеят в непрекъснато прекосяване от един кръг на Ада в друг;
до момента в който Харкив няма средства за Противовъздушна отбрана (а такива средства си седят потъващи в прахуляк в западните арсенали);
до момента в който Украйна се съпротивлява и всекидневно губи хора, инфраструктура, сили, публично единство, доверие към водачите си;
до момента в който всевъзможни конгреси и форумчета преливат от пусто в празно, произвеждайки думи, единствено думи, едри лепкави петна, както се пееше по време на соца...
отношението на Запада към Войната търпи еволюция.
Аз бих го нарекъл де-еволюция.
Според някои изследвания, едвам 7-10% от европейската общност следи Войната деликатно, 30% на практика не я вижда, 25% се интересува от нея, само че няма време и въодушевление да я следи, по тази причина се осведоми от първите думи в телевизионните вести или от едрите заглавия на вестниците и уеб страниците.
Има фрапантно разминаване сред надигащата се безусловно всекидневно заплаха от европеизиране на Войната и разширение на нейния обсег отвън територията на Украйна, и чувствата, възприятията, визиите и упованията на европейската необятна общност за тази толкоз действителна, грозна опасност.
Европейските общества не изпитват тревога от ескалация на Войната в тяхна посока, гледат на Войната като на нещо там някъде надалеч, по периферията на Европа, само че оттатък границите, където Европа свършва.
Те нямат и най-бегла визия, че географският център на Европа се намира в Украйна.
Украйна географски е в Европа, само че геополитически Европа не я възприема като част от Европа.
А веднага като европейските общества са толкоз глухи и слепи за това, което следва във връзка с Войната, няма и техни послания и условия към политическите елити за коренно друга политика по отношение на Войната.
Да, някои европейски политици и военни артикулират възходящата заплаха от замесване на Европа във Войната, по-скоро, от прекачване на Войната на европейска («европейска» – съгласно европейския средностатистически гражданин) територия, само че това са под паника вопли, звучащи алармистки, като едно от мненията в Европа – нали има плурализъм.
Това мнение, за жал, си остава единствено едно от мненията, а не Главното Мнение!
Западът и изключително Европа, доколкото в Съединени американски щати има наклонност на обособяване от Европа (разширяване на Атлантическия океан, стратегически дрейф на Съединени американски щати и Европа в разнообразни, даже противоположни посоки), мина през разнообразни етапи, цели, талази и конвулсии на оценки и планувания във връзка с Войната –
Русия да не спечели;
Украйна да не загуби;
Русия да не загуби;
Украйна да не спечели;
А в този момент се прави всичко с цел да се покаже неспособността на всяка от двете страни да завоюва и нежеланието на всяка от двете страни да загуби, като и двете страни ще бъдат тласкани към приемане на действителността и заледяване на спора, с ориентировка към договаряния - Русия да спре Войната, Украйна да отстъпи към този момент завладяни от Русия и солидно русифицирани и деукраинизирани територии...
Украйна е като гладиатор по времето на античния Рим.
Гладиаторите ги хранят, обличат, упражняват, ухажват, за някои от тях се раждат митове, пишат се поеми, римски матрони споделят скрито ложето с тях.
А когато гладиаторът излезе да се бие долу в подножието на трибуните и против него има хищник с остри зъби и стоманени нокти, или човекоподобно създание с мускули като канари и бедра като гибралтарските Херкулесови стълбове, публиката следи борбата, възторгва се от храбростта на гладиатора, даже го окуражава, дори залага на неговата победа, само че когато кръвта му изтече и той остане неподвижен в омесените с човешки течности и остатъци стърготини, то тя, публиката си отива вкъщи, при своите съпруги и любовници, пие вино, каквото може да си разреши и дълго разяснява по какъв начин безстрашно се е бил този гладиатор и по какъв начин в края на краищата не му е провървяло. Но нищо, долу, в подземията и пространствата има още други гладиатори, зрелището би трябвало да продължи.
А до момента в който зрелището продължава, един ден се оказва, че към този момент Рим го няма. Варварски племена препускат из земите на славната доскоро Римска империя, разоряват я и я разравят, избиват и кастрират мъжете, изнасилват и взимат в наложнички дамите, трансформират децата в плебеи и обекти на полови развлечения.
И настъпват тъмните, мрачните, черните, безпросветните епохи за Европа. При това пътешествениците пишат, че няма по-грозно и по-затънтено място от Европа – там хората са немити, безпросветни, покорни и спят с животните си...
Мой другар обича да споделя: Аз не съм черноглед, просто се опасявам за Бъдещето...
Та и аз не съм черноглед...
Но си мисля в стрес и паника, че в случай че Европа (и Западът като цяло, доколкото го има и в случай че ще го има), не направи по този начин, че Русия да загуби Войната, то тогава Голямата Европейска Война няма да ни се размине.
Аз си мисля това, а пък в същото време основната вест за Европа е прехвърлянето на Мбапе. Всеки с проблемите си.
И с хоризонта на стратегирането си...
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ