Проф. Овчаров: Кой има полза от смъртта на един вестник?
Проф. Николай Овчаров написа отворено писмо със заглавие " Кой има изгода от гибелта на един вестник? " във връзка изгонването на вестник " Труд " от редакцията им.
Ето и целият текст на писмото:
Живеем в сложни времена и това не е загадка за никого. Поредната вълна на всемирната зараза, засилващият се мигрантски напън и политическата рецесия, която сами си причинихме, не вещаят нищо хубаво за есента. Задават се нови, трети подред, парламентарни избори, за които не е известно дали ще има пари. Да не приказваме за идващите президентски. Всичко това на фона на изпокарани между тях партии и политици, ругаещи се като каруцари посред Народното събрание.
И в този миг излиза вест. Министерството на културата взема решение да изхвърли вестник „ Труд “ от законно дадените му с безупречен контракт чартърен пространства. От една постройка, която, както зная от личния си взор, надалеч не е толкоз обитаема. Но пък за сметка на това тези няколко стаи са жизненоважни за оцеляването на най-стария български вестник. За никого не е загадка, че след изобретяването на интернет вестникарският поминък е един от най-потърпевшите. Добре е известно какво се случи през последните години с едни от най-четените у нас ежедневници като „ Стандарт “ и „ Сега “.
Човек няма по какъв начин да не си зададе въпроса – какво стои зад сходно решение? Много ми се желае аргументите да не са политически. Та нали един от главните лозунги на протестърската вълна от предходната година бе за свободата на словото. Нали отвред ни навираха 112-то място на България съгласно „ Репортери без граница “. Е, със закриването на още медии ли ще вървим напред в тази ранглиста?
Никой не може да упрекна „ Труд “, че има някаква политическа ориентировка и пази нечии ползи. Например е задоволително всеки който желае да огледа електронното му издание от последните два дни. Там една до друга са публикациите на моята известна с русофилските си убеждения другарка проф. Нина Дюлгерова и на един от демократичните „ шамани “ – проф. Ивайло Дичев. С чудесния си стопански разбор там е и водещият на бившето известно предаване „ Плюс-минус “ и представител на Вътрешна македонска революционна организация Кузман Илиев. Също и дългогодишният политически наблюдаващ доктор Илия Илиев. Както и „ трансферираният “ от вестник „ Сега “ блогър и анализатор Иван Стамболов-Сула.
Но аз желая да обърна внимание на една друга страна от продукцията на „ Труд “. Много малко са медиите, които обръщат съществено внимание на нашата история и културно завещание. Този вестник предложи специфична седмична графа на нашия може би най-известен сегашен историк проф. Пламен Павлов. Вече повече от 3 години той ни сервира в наличен тип исторически събития, които мъчно ще бъдат открити разказани по този начин добре. Със скромния си труд и аз се пробвам да описвам на читателите за най-интересните и значими археологически открития и за големите благоприятни условия пред прохождащия български културно-исторически туризъм.
И още нещо, само че никога на последно място. Вестник „ Труд “ бе и е флагман на българския медиен отговор на безумните искания на Република Северна Македония. Става дума за огнените публикации на дългогодишния сътрудник в Скопие Костадин Филипов и на един от създателите на така наречен „ Бяла книга “ доктор Спас Ташев. Доколкото мога, и аз се пробвам да „ подкрепям “ огъня, тъй като знам, че другояче българските политици доста бързо ще смотолявят тематиката по този „ парещ “ картоф на нашето време.
Накрая се обръщам към Президента на Р България, тъй като той сега действително ръководи страната. Г-н Радев, не позволявайте и Вашето име да бъде окаляно с сходен невиждан акт. Имам вяра от първия отговор, който дадохте пред публицистите!
Ето и целият текст на писмото:
Живеем в сложни времена и това не е загадка за никого. Поредната вълна на всемирната зараза, засилващият се мигрантски напън и политическата рецесия, която сами си причинихме, не вещаят нищо хубаво за есента. Задават се нови, трети подред, парламентарни избори, за които не е известно дали ще има пари. Да не приказваме за идващите президентски. Всичко това на фона на изпокарани между тях партии и политици, ругаещи се като каруцари посред Народното събрание.
И в този миг излиза вест. Министерството на културата взема решение да изхвърли вестник „ Труд “ от законно дадените му с безупречен контракт чартърен пространства. От една постройка, която, както зная от личния си взор, надалеч не е толкоз обитаема. Но пък за сметка на това тези няколко стаи са жизненоважни за оцеляването на най-стария български вестник. За никого не е загадка, че след изобретяването на интернет вестникарският поминък е един от най-потърпевшите. Добре е известно какво се случи през последните години с едни от най-четените у нас ежедневници като „ Стандарт “ и „ Сега “.
Човек няма по какъв начин да не си зададе въпроса – какво стои зад сходно решение? Много ми се желае аргументите да не са политически. Та нали един от главните лозунги на протестърската вълна от предходната година бе за свободата на словото. Нали отвред ни навираха 112-то място на България съгласно „ Репортери без граница “. Е, със закриването на още медии ли ще вървим напред в тази ранглиста?
Никой не може да упрекна „ Труд “, че има някаква политическа ориентировка и пази нечии ползи. Например е задоволително всеки който желае да огледа електронното му издание от последните два дни. Там една до друга са публикациите на моята известна с русофилските си убеждения другарка проф. Нина Дюлгерова и на един от демократичните „ шамани “ – проф. Ивайло Дичев. С чудесния си стопански разбор там е и водещият на бившето известно предаване „ Плюс-минус “ и представител на Вътрешна македонска революционна организация Кузман Илиев. Също и дългогодишният политически наблюдаващ доктор Илия Илиев. Както и „ трансферираният “ от вестник „ Сега “ блогър и анализатор Иван Стамболов-Сула.
Но аз желая да обърна внимание на една друга страна от продукцията на „ Труд “. Много малко са медиите, които обръщат съществено внимание на нашата история и културно завещание. Този вестник предложи специфична седмична графа на нашия може би най-известен сегашен историк проф. Пламен Павлов. Вече повече от 3 години той ни сервира в наличен тип исторически събития, които мъчно ще бъдат открити разказани по този начин добре. Със скромния си труд и аз се пробвам да описвам на читателите за най-интересните и значими археологически открития и за големите благоприятни условия пред прохождащия български културно-исторически туризъм.
И още нещо, само че никога на последно място. Вестник „ Труд “ бе и е флагман на българския медиен отговор на безумните искания на Република Северна Македония. Става дума за огнените публикации на дългогодишния сътрудник в Скопие Костадин Филипов и на един от създателите на така наречен „ Бяла книга “ доктор Спас Ташев. Доколкото мога, и аз се пробвам да „ подкрепям “ огъня, тъй като знам, че другояче българските политици доста бързо ще смотолявят тематиката по този „ парещ “ картоф на нашето време.
Накрая се обръщам към Президента на Р България, тъй като той сега действително ръководи страната. Г-н Радев, не позволявайте и Вашето име да бъде окаляно с сходен невиждан акт. Имам вяра от първия отговор, който дадохте пред публицистите!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ