Проф. Николай Овчаров: „Войната на буквите“ и забраненият град на Симеон Велики
Проф. Николай Овчаров
Към величие се стремели българските владетели от ІХ-Х в. в желанието си да трансфорат страната си в правоприемник на великия Рим
Големият замък не е бил комплекс от две здания, а „ град в града ”
„ Ужас! Секс върху царския престол. Цар Симеон Велики (Деян Донков) непрекъснато крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), употребявайки израза: „ Седни си на задника! “ и въобще се държи като невротик. Той приказва с нервен непостоянен звук и като в сапунен сериал - с мъгляви догатки - и всеки е можел да му възрази, без да се опасява за езика и за главата си. ”
Това са част от отрицателните оценки в нета за осъществяването на ролята на цар Симеон в сериала „ Войната на буквите ”. Вече споделих, че няма да осъждам кино лентата и играта на актьорите, а в няколко следващи публикации ще покажа същинския искра на България и Велики Преслав през ІХ-Х в. Миналата седмица приключих с описанието на съвременника Йоан Екзарх на почудата, която изпитва странникът, влизайки в столицата на голямата империя. А най-голямата му наслада е да види самия цар:
„ Но в случай че му се удаде да зърне и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с ален пояс и със златен меч, провесен на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни колиета, пояси и пръстени... ”
Ето това е била същинската атмосфера в Големия замък на българските царе във Велики Преслав! Дълги години бе възприето мнението, че този отбор се състоял от двете познати още от края на ХІХ в. монументални здания, известни под името „ Султан сарай ”. Те нормално се дефинират като жилищният корпус и Тронната зала. Интензивните разкопки от 70-80-те години на ХХ в. радикално трансформират тази визия. Южно и югоизточно от двете здания се открива просторен и постлан с каменни плочи площад, а от другата страна се появяват останките от нови величествени постройки. Едната от тях е 43-метровата Дворцова черква с проект на трикорабна базилика, строена още от княза-кръстител Борис-Михаил. От нея на запад води мощен двуетажен портик с покрита изложба, достигаща до друга монументална постройка. Тя също е била на два етажа, до които се е достигало по вити стълбища. Добре е непокътнат долният етаж, затрупан с тежки мраморни плочи.
Непосредствено до базиликата археолозите намират друга по-малка черква с кръстокуполен проект, просторен комплекс с представителни здания, баня, кухня, верижни постройки за обслужващия личен състав. Те са ситуирани на просторни площади и измежду дворове, застлани с каменни плочи. Под тях минава комплицирана система от глинени водопроводи и отходна канализация. Край постройките са издигнати портици, по които жителите на столицата се движели без да излизат на дъжд и слънце. Но най-важно е откриването на мощна крепостна стена, ограждала още в края на ІХ в. всички тези грандиозни градежи.
Така учените схващат, че Големият замък на българските царе не е бил комплекс от две здания, а „ град в града ”, състоящ се от десетки свързани между тях постройки. Този трети укрепващ пояс се намирал в самия център на столицата, зад яките стени на Външния и Вътрешния град. При ръководството на Симеоновия наследник, цар Петър (927-969), пространството на Големия замък става незадоволително. Тогава строителите събарят част от ограждащата го стена и го уголемяват с нови корпуси. Най-важна от тези здания е още една грандиозна 45-метрова християнска базилика, определяна през днешния ден като Владетелската черква.
Традицията да се строят големи дворци с многочислени здания, затворени от високи стени, идва от Изток. В по-малък мащаб подобен комплекс българските ханове построяват още в Плиска. Идеята не е толкоз за отбрана от вражеско нахлуване, едвам бъде прикрит животът на царския двор от погледите на простосмъртните. Читателите си спомнят превъзходния филм на Бертолучи „ Последният император ” и Забранения град в Пекин, където се водел тайнственият живот на владетелската династия на Поднебесната империя.
Българското царство заема тази традиция от Източната Римска империя, Византия. С вековете основаният още от създателя Константин І Велики (324-337) Голям императорски замък в столицата Константинопол се трансформира в величествен отбор. В него са издигнати стотици здания, служещи в безбройните церемонии, осъществявани в двора всекидневно и ежечасно. Именно това величие се стремели да доближат българските владетели от ІХ-Х в. в желанието си да трансфорат страната си в правоприемник на великия Рим.
В Истанбул и през днешния ден извисява снага внушителната катедрала „ Св. София ” - перлата на столицата на Римската империя Константинопол. Османците са унищожили изцяло големия и превъзходен Императорски замък, част от който била тя. Съществува обаче в детайли изложение, оставено от византийския император и публицист от Х в. Константин Порфирогенет в книгата му „ За церемониите ”. От него научаваме за комплицираните ритуали със наложителни реплики, които е трябвало да бъдат произнасяни, за безкрайните приеми, за непрекъснатите преобличания на василевса и доближените му в съответните церемониални облекла. Животът на императорите представлявал един безкраен обилен спектакъл.
Това изложение оказва помощ да се възстановят част от церемониите, осъществявани в столицата на цар Симеон, основана по сходство на Цариград. Писмените данни допълват резултатите от археологическите изследвания. Разкритият в центъра площад подхожда на фамозния Форум Августейон в средата на Императорския замък в Константинопол. Край него са трибуните, откъдето българската аристокрация приветствала царете на празници и военни триумфи. Някои от монументалните здания дават отговор на императорските жилища във византийската столица. Новооткритите величествени постройки от юг и югоизток пък се свързват с патриаршеските палати, разказани добре в „ Книга за церемониите ” за Константинопол. Нашата Дворцова базилика смислово се отъждествява с византийската „ Св. София ”. Свързаната с нея посредством портик монументална постройка от запад подхожда на цариградския замък Томаитис - място, където владетелят и патриархът се срещали и закусвали преди богослуженията на основните християнски празници. Чрез същия метод бяха локализирани и други жилищни, представителни и паметни градежи в „ Забранения град ” на Симеоновата столица.
Построен да показа пред света могъществото и величието на новата Българска империя, през 971 година укрепеният замък е обсаден от водените от византийския василевс Йоан І Цимисхи ромейски войски. Археологическите изследвания демонстрираха следите от варварското плячкосване, на което след завладяването е подложена блестящата престолнина на цар Симеон Велики.
Източник
Към величие се стремели българските владетели от ІХ-Х в. в желанието си да трансфорат страната си в правоприемник на великия Рим
Големият замък не е бил комплекс от две здания, а „ град в града ”
„ Ужас! Секс върху царския престол. Цар Симеон Велики (Деян Донков) непрекъснато крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), употребявайки израза: „ Седни си на задника! “ и въобще се държи като невротик. Той приказва с нервен непостоянен звук и като в сапунен сериал - с мъгляви догатки - и всеки е можел да му възрази, без да се опасява за езика и за главата си. ”
Това са част от отрицателните оценки в нета за осъществяването на ролята на цар Симеон в сериала „ Войната на буквите ”. Вече споделих, че няма да осъждам кино лентата и играта на актьорите, а в няколко следващи публикации ще покажа същинския искра на България и Велики Преслав през ІХ-Х в. Миналата седмица приключих с описанието на съвременника Йоан Екзарх на почудата, която изпитва странникът, влизайки в столицата на голямата империя. А най-голямата му наслада е да види самия цар:
„ Но в случай че му се удаде да зърне и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с ален пояс и със златен меч, провесен на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни колиета, пояси и пръстени... ”
Ето това е била същинската атмосфера в Големия замък на българските царе във Велики Преслав! Дълги години бе възприето мнението, че този отбор се състоял от двете познати още от края на ХІХ в. монументални здания, известни под името „ Султан сарай ”. Те нормално се дефинират като жилищният корпус и Тронната зала. Интензивните разкопки от 70-80-те години на ХХ в. радикално трансформират тази визия. Южно и югоизточно от двете здания се открива просторен и постлан с каменни плочи площад, а от другата страна се появяват останките от нови величествени постройки. Едната от тях е 43-метровата Дворцова черква с проект на трикорабна базилика, строена още от княза-кръстител Борис-Михаил. От нея на запад води мощен двуетажен портик с покрита изложба, достигаща до друга монументална постройка. Тя също е била на два етажа, до които се е достигало по вити стълбища. Добре е непокътнат долният етаж, затрупан с тежки мраморни плочи.
Непосредствено до базиликата археолозите намират друга по-малка черква с кръстокуполен проект, просторен комплекс с представителни здания, баня, кухня, верижни постройки за обслужващия личен състав. Те са ситуирани на просторни площади и измежду дворове, застлани с каменни плочи. Под тях минава комплицирана система от глинени водопроводи и отходна канализация. Край постройките са издигнати портици, по които жителите на столицата се движели без да излизат на дъжд и слънце. Но най-важно е откриването на мощна крепостна стена, ограждала още в края на ІХ в. всички тези грандиозни градежи.
Така учените схващат, че Големият замък на българските царе не е бил комплекс от две здания, а „ град в града ”, състоящ се от десетки свързани между тях постройки. Този трети укрепващ пояс се намирал в самия център на столицата, зад яките стени на Външния и Вътрешния град. При ръководството на Симеоновия наследник, цар Петър (927-969), пространството на Големия замък става незадоволително. Тогава строителите събарят част от ограждащата го стена и го уголемяват с нови корпуси. Най-важна от тези здания е още една грандиозна 45-метрова християнска базилика, определяна през днешния ден като Владетелската черква.
Традицията да се строят големи дворци с многочислени здания, затворени от високи стени, идва от Изток. В по-малък мащаб подобен комплекс българските ханове построяват още в Плиска. Идеята не е толкоз за отбрана от вражеско нахлуване, едвам бъде прикрит животът на царския двор от погледите на простосмъртните. Читателите си спомнят превъзходния филм на Бертолучи „ Последният император ” и Забранения град в Пекин, където се водел тайнственият живот на владетелската династия на Поднебесната империя.
Българското царство заема тази традиция от Източната Римска империя, Византия. С вековете основаният още от създателя Константин І Велики (324-337) Голям императорски замък в столицата Константинопол се трансформира в величествен отбор. В него са издигнати стотици здания, служещи в безбройните церемонии, осъществявани в двора всекидневно и ежечасно. Именно това величие се стремели да доближат българските владетели от ІХ-Х в. в желанието си да трансфорат страната си в правоприемник на великия Рим.
В Истанбул и през днешния ден извисява снага внушителната катедрала „ Св. София ” - перлата на столицата на Римската империя Константинопол. Османците са унищожили изцяло големия и превъзходен Императорски замък, част от който била тя. Съществува обаче в детайли изложение, оставено от византийския император и публицист от Х в. Константин Порфирогенет в книгата му „ За церемониите ”. От него научаваме за комплицираните ритуали със наложителни реплики, които е трябвало да бъдат произнасяни, за безкрайните приеми, за непрекъснатите преобличания на василевса и доближените му в съответните церемониални облекла. Животът на императорите представлявал един безкраен обилен спектакъл.
Това изложение оказва помощ да се възстановят част от церемониите, осъществявани в столицата на цар Симеон, основана по сходство на Цариград. Писмените данни допълват резултатите от археологическите изследвания. Разкритият в центъра площад подхожда на фамозния Форум Августейон в средата на Императорския замък в Константинопол. Край него са трибуните, откъдето българската аристокрация приветствала царете на празници и военни триумфи. Някои от монументалните здания дават отговор на императорските жилища във византийската столица. Новооткритите величествени постройки от юг и югоизток пък се свързват с патриаршеските палати, разказани добре в „ Книга за церемониите ” за Константинопол. Нашата Дворцова базилика смислово се отъждествява с византийската „ Св. София ”. Свързаната с нея посредством портик монументална постройка от запад подхожда на цариградския замък Томаитис - място, където владетелят и патриархът се срещали и закусвали преди богослуженията на основните християнски празници. Чрез същия метод бяха локализирани и други жилищни, представителни и паметни градежи в „ Забранения град ” на Симеоновата столица.
Построен да показа пред света могъществото и величието на новата Българска империя, през 971 година укрепеният замък е обсаден от водените от византийския василевс Йоан І Цимисхи ромейски войски. Археологическите изследвания демонстрираха следите от варварското плячкосване, на което след завладяването е подложена блестящата престолнина на цар Симеон Велики.
Източник
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ