Първо откритие за археологическото лято: Силно укрепен град в града е пазил епископите на Родопите
Проф. Николай Овчаров даде старт на тазгодишните разкопки на Перперикон
Началото на тазгодишните разкопки на Перперикон беше обещано публично пред публицисти от ръководителя на изследванията проф. Николай Овчаров, макар че работата на обекта стартира преди дни. Изследователят сподели и първото огромно изобретение за археологическото лято - мощно укрепен " град в града ", пазил епископите в центъра на Перперикон от нападенията на българи и славяни през VI век век.
Свидетелство за това е мощна крепостна стена в Южния квартал, необятна над 2 метра, проследена отчасти в две направления. Тя е била предопределена да отбранява построената в края на V век Голяма базилика - катедрален храм на обширната епископия „ Родопи “.
Проф. Овчаров добави, че най-близката прилика на това барикада е обичаният град на император Юстиниан I Велики, издигнат покрай рожденото му място и наименуван на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е разпознат с монументалните руини в местността Царичин град, близо до сръбския град Лесковац. Той също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика също в началото не е имало стена. Поради несигурната конюнктура поради безчовечен нашествия и избухналото в Константинопол въстание към 535 година се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влезнала в структурата на по-старото градско барикада.
„ Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI век “, сподели пред публицисти проф. Николай Овчаров. По думите му точно на тези проблеми ще бъде отдадено археологическото изследване на Перперикон през сезон 2025 година, което за десета година ще бъде главно в Южния квартал.
Археологът сподели, че през VI век огромният скален град към този момент се е състоял от две замъци. Едната е била на Акропола, построена още по времето на римския император Диоклециан в края на III век Нейното предопределение е било на да опази значимия град от първите безчовечен нашествия на готите. След приемането на християнството по тези места, в края на IV – началото на V век в западната част на Акропола била издигната първата християнска черква, станала евентуално седалище на епископа-кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V век популацията на Перперикон се разраства, както и неговото значение.
Затова в свободната зона в по-слабо популации в античния интервал Южен квартал е издигната дългата 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на огромната епископия „ Родопи “.
Разкопките на Перперикон тази година ще продължат най-малко до края на септември, сподели проф. Николай Овчаров. Той посочи, че на терен работят 60 индивида, а средствата за това са от целевото държано финансиране на Перперикон като предпочитан обект. Ще бъдат направени и сондажи в периметъра на микроязовира в подножието на скалния град, който е източен поради действия по стената му и около който преди години бе открит феодален некропол.
Началото на тазгодишните разкопки на Перперикон беше обещано публично пред публицисти от ръководителя на изследванията проф. Николай Овчаров, макар че работата на обекта стартира преди дни. Изследователят сподели и първото огромно изобретение за археологическото лято - мощно укрепен " град в града ", пазил епископите в центъра на Перперикон от нападенията на българи и славяни през VI век век.
Свидетелство за това е мощна крепостна стена в Южния квартал, необятна над 2 метра, проследена отчасти в две направления. Тя е била предопределена да отбранява построената в края на V век Голяма базилика - катедрален храм на обширната епископия „ Родопи “.
Проф. Овчаров добави, че най-близката прилика на това барикада е обичаният град на император Юстиниан I Велики, издигнат покрай рожденото му място и наименуван на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е разпознат с монументалните руини в местността Царичин град, близо до сръбския град Лесковац. Той също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика също в началото не е имало стена. Поради несигурната конюнктура поради безчовечен нашествия и избухналото в Константинопол въстание към 535 година се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влезнала в структурата на по-старото градско барикада.
„ Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI век “, сподели пред публицисти проф. Николай Овчаров. По думите му точно на тези проблеми ще бъде отдадено археологическото изследване на Перперикон през сезон 2025 година, което за десета година ще бъде главно в Южния квартал.
Археологът сподели, че през VI век огромният скален град към този момент се е състоял от две замъци. Едната е била на Акропола, построена още по времето на римския император Диоклециан в края на III век Нейното предопределение е било на да опази значимия град от първите безчовечен нашествия на готите. След приемането на християнството по тези места, в края на IV – началото на V век в западната част на Акропола била издигната първата християнска черква, станала евентуално седалище на епископа-кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V век популацията на Перперикон се разраства, както и неговото значение.
Затова в свободната зона в по-слабо популации в античния интервал Южен квартал е издигната дългата 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на огромната епископия „ Родопи “.
Разкопките на Перперикон тази година ще продължат най-малко до края на септември, сподели проф. Николай Овчаров. Той посочи, че на терен работят 60 индивида, а средствата за това са от целевото държано финансиране на Перперикон като предпочитан обект. Ще бъдат направени и сондажи в периметъра на микроязовира в подножието на скалния град, който е източен поради действия по стената му и около който преди години бе открит феодален некропол.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ