Приготвянето на кисело мляко кандидатства за списъка на ЮНЕСКО
Проф. Николай Ненов от РИМ - Русе разкри елементи за кандидатурата
България публично влиза в конкуренцията за включване на киселото мляко в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, само че този път страната ни няма да се бори сама. Досието е импортирано като взаимна кандидатура дружно с Турция и Румъния – ход, който взема решение дългогодишни дипломатически разногласия за произхода на продукта, само че и лишава страната ни от претенцията за изключителност.
Новината удостовери шефът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който играе основна роля в подготовката на документите.
Култура, а не просто артикул
Въпреки че киселото мляко е измежду най-разпознаваемите експортни артикули на България, кандидатурата пред ЮНЕСКО не цели отбрана на комерсиална марка или на самата бактерия Lactobacillus bulgaricus. Акцентът пада напълно върху обществения детайл и традицията.
" Не толкоз съществуването на кисело мляко, колкото съхранението на традициите да се прави кисело мляко, да се кваси кисело мляко у дома, да се гледа на него и като на лекарство, да може киселото мляко да бъде част от всекидневния метод на живот ", изясни проф. Ненов, представен от bTV.
Според русенския специалист точно " културата на киселото мляко " е сплотяващото звено, което е направило допустимо общото предложение на балканските страни.
Дипломация вместо монопол
Съвместното досие с Турция и Румъния е стратегически, само че и рисков ход. От една страна, това усилва възможностите за утвърждение от комитетите на ЮНЕСКО, които толерират трансгранични културни практики. От друга, България де факто признава, че киселото мляко не е единствено неин народен знак, а споделено балканско завещание.
Документацията е подготвяна в продължение на две години. Ако бъде утвърдена, киселото мляко ще се подреди до другите приети български детайли в листата – обичая " Сурва ", Бистришките баби, нестинарството, чипровските килими и гайдата, която бе включена през предходната година.
Очаква се решението на ЮНЕСКО да бъде взето на идната сесия на Междуправителствения комитет, като включването в листата нормално води до нараснал туристически интерес, само че и до засилена маркетингова употреба на етикета " международно завещание " от страна на индустриалните производители.
България публично влиза в конкуренцията за включване на киселото мляко в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, само че този път страната ни няма да се бори сама. Досието е импортирано като взаимна кандидатура дружно с Турция и Румъния – ход, който взема решение дългогодишни дипломатически разногласия за произхода на продукта, само че и лишава страната ни от претенцията за изключителност.
Новината удостовери шефът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който играе основна роля в подготовката на документите.
Култура, а не просто артикул
Въпреки че киселото мляко е измежду най-разпознаваемите експортни артикули на България, кандидатурата пред ЮНЕСКО не цели отбрана на комерсиална марка или на самата бактерия Lactobacillus bulgaricus. Акцентът пада напълно върху обществения детайл и традицията.
" Не толкоз съществуването на кисело мляко, колкото съхранението на традициите да се прави кисело мляко, да се кваси кисело мляко у дома, да се гледа на него и като на лекарство, да може киселото мляко да бъде част от всекидневния метод на живот ", изясни проф. Ненов, представен от bTV.
Според русенския специалист точно " културата на киселото мляко " е сплотяващото звено, което е направило допустимо общото предложение на балканските страни.
Дипломация вместо монопол
Съвместното досие с Турция и Румъния е стратегически, само че и рисков ход. От една страна, това усилва възможностите за утвърждение от комитетите на ЮНЕСКО, които толерират трансгранични културни практики. От друга, България де факто признава, че киселото мляко не е единствено неин народен знак, а споделено балканско завещание.
Документацията е подготвяна в продължение на две години. Ако бъде утвърдена, киселото мляко ще се подреди до другите приети български детайли в листата – обичая " Сурва ", Бистришките баби, нестинарството, чипровските килими и гайдата, която бе включена през предходната година.
Очаква се решението на ЮНЕСКО да бъде взето на идната сесия на Междуправителствения комитет, като включването в листата нормално води до нараснал туристически интерес, само че и до засилена маркетингова употреба на етикета " международно завещание " от страна на индустриалните производители.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




