Проф. Никола Александров: Пробиотиците са създали белия човек
Проф. Никола Александров е основател на актуалните български пробиотици на основата на прочулия се по целия свят наш „ добър микроб ” Lactobacillus bulgaricus. Генерал-майор от запаса, до наскоро началник на Катедрата по токсикология и алергология на Военномедицинската академия. През 2008 година авторитетният вестник " Файненшъл Таймс " разгласява специфична публикация за работата на проф. Александров. В момента българският академик продължава да работи върху основаването на нови артикули, да вземем за пример пробиотик за деца с усет на банан – идеалната съгласно него храна за деца.
***
- Какво съставляват пробиотиците, проф. Александров? Хранителни добавки ли са, медикаменти ли са?
- Пробиотиците са живи организми, които, признати в човешкия организъм, трансформират цялата му активност. Има три типа организми в нашето тяло: неприятни (около 200), които предизвикват всички заболявания, като стартираме от туберкулозата, минем през холерата и стигнем до раковите заболявания; неутрални (1000-1200), за множеството от които не знаем какво деяние имат; и положителни – пробиотици (15-20).
- А по какъв начин става по този начин, че индивидът стартира за употребява положителните бацили?
- Думата „ пробиотик ” (от гръцки – „ сътворявам живот ”) стартира да се употребява през 50-те години на 20. век от канадски учени в контраст на „ антибиотик ” („ заличавам живот ”), откакто се виждат нездравословните резултати на антибиотиците. Всъщност пробиотиците са били открити още от траките. Думата „ йогурт ” е тракийска и значи „ твърдо, крепко мляко ”.
Едва при започване на предишния век обаче с напредването на науката става допустимо да бъдат изследвани микробите и по-специално да бъде разбрано смисъла на пробиотиците. Руският биолог, притежател на Нобелова премия и шеф на френския институт " Луи Пастьор " проф. Иля Мечников излиза с теорията си „ За дълголетието и подмладяването на индивида ”. Според нея в дебелото черво се развиват гнилостни процеси, при които се образуват отрови. Така организмът постепенно се самоотравя. Това обаче може да бъде спряно със заселване на лактобацили. Руският академик дава образец със здравите български селяни, които всеки ден ядат кисело мляко и сирене. По това време (началото на 20. век) в България има най-вече столетници на глава от популацията (4 на всеки 100 души, за съпоставяне – сега Япония е преди всичко с 1,5% столетници). След като Мечников показва теорията си, през 1905 година българинът Стамен Григоров, който работи в Швейцария, открива в нашето кисело мляко прочулия се по-късно в целия свят Lactobacillus bulgaricus.
И сега тези „ положителни ” бацили Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus се откриват в изворните води, по тази причина от хилядолетия се носят митове за нашите изворни води. Именно тези микроорганизми лекуват. Ако се добави от такава вода към мляко, то и в този момент, в наше време, се заквасва. По този метод евентуално траките са заквасили за първи път мляко и са преобърнали развиването на човешката цивилизация. Преди хиляди години хората не са можели да употребяват мляко, защото не са имали ген, който да дава отговор за производството на ензима, разграждащ млечната захар. Така неразградената млечна захар ферментирала в червата и създавала за хората тежък дискомфорт – диарии, повръщане, обриви. С потреблението на мляко с бацили е бил основан нужният ген и това довело до коренна смяна в цивилизацията – основал се белият човек.
