Проф. Нели Огнянова © Юлия Лазарова Още по темата Защо

Проф. Нели Огнянова

© Юлия Лазарова Още по тематиката
Защо Каменаров поема Българска национална телевизия

Каква е визията му за развиването на малкия екран
25 авг 2017
Каменаров оглави Българска национална телевизия, революции не се чакат

Новият общоприет шеф на държавната телевизия беше определен с четири от пет гласа и ще ръководи в идващите три години
23 авг 2017
Българска национална телевизия не се нуждае от краткотрайно решение

На 23 август Българска национална телевизия ще има нов общоприет шеф или ще резервира остарелия
18 авг 2017
Какъв е смисълът от Българска национална телевизия

Попитахме медийни специалисти и експерти в региона за това от каква социална телевизия имаме потребност
18 авг 2017
Кой ще управлява Българска национална телевизия

Конкурсът за нов общоприет шеф на публичната телевизия приготвя почвата за цялостното й преодоляване от властта. Това ще нанесе големи вреди, тъй като Българска национална телевизия е един от дребното принадлежности на жителите да изискват отчетност от политиците
18 авг 2017

Разговорите за публичните медии не престават и през август, по волята на Съвета за електронни медии, който направи конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия през отпускарския за Европа месец.

" Капитал " разгласява Кой ще управлява Българска национална телевизия, проучва какъв е смисълът от публичната телевизия и в умозаключение предлага три ограничения – " минимумът от наложителни условия, с цел да може отговорът на въпроса кой ще управлява Българска национална телевизия да бъде: ние, жителите ". Една от ограниченията е " Да се промени методът, по който се финансира Българска национална телевизия, и това да става през потребителски такси, а не през дотация, която се отпуска от държавното управление и разрешава директна интервенция на политици в независимостта на медиата. "

Обществените медии би трябвало да са самостоятелни, всички мислими ограничения е добре да се плануват в законодателството. Смятам обаче, че в днешно време въвеждане на финансиране посредством такси от аудиторията не е реалистична мярка, минимум тъй като:

1. Таксата е цена за услуга, заплаща единствено който получава услугата и контролът за това е съответен във времето. Това е повода, поради която президентът Петър Стоянов наложи несъгласие на тези текстове.

2. Броят на гледащите Българска национална телевизия е динамичен, би трябвало да се следи съответно, само че във всеки случай е подобен, че в случай че би трябвало с таксите на феновете да се финансира малкия екран, размерът на таксите би бил нереалистично огромен даже единствено да се доближи сегашната държавна дотация.

3. Доколкото събираемостта е незнайна големина, не може да има стабилно, дейно и предсказуемо финансиране посредством такси. В някои страни събираемостта е доста ниска, другаде постъпленията понижават – да вземем за пример за 2016 в Полша събраните такси са 43 милиона злоти по-малко от 2015 година

4. Телевизия се приема посредством разнообразни крайни устройства и правилото такса на правоприемник (каквато е била въведена у нас при социализма и се е плащала всеки месец в пощата) не може дейно да се ползва. Остава правилото такса на домакинство (вариант на този принцип беше българското решение в закона от 1998 г.), само че тогава остава да се реши въпросът кой гледа, надлежно дължи такса.

5. Контролът кой гледа изисква техническо решение. Системата за мониторинг, както и системата за събиране на таксите имат цена, която би трябвало да се взема поради при установяване на размера на таксите.

6. Изключенията са доста (пенсионери, хора с увреждания и пр.), което понижава размера на финансирането – за България значително – и оскъпява контрола за заплащането на таксите.

7. В цифровото време публичните медии създават и дават за разпространяване освен стратегии, само че и наличие онлайн. Такси би трябвало да се дължат и при положение (дори само) при достъп до наличието на уеб страницата на Българска национална телевизия.

8. Същото упражнение би трябвало да се повтори за радио, аудиториите са разнообразни.

По данни на EBU за 40 страни: в 21 главен източник на финансиране са таксите (от 50 до 90 на 100 от финансирането), в 18 – държавната дотация, в 1 – рекламата.

Ако концепцията е да заплаща аудиторията, само че да се прекъсне връзката услуга – цена за услуга, феновете би трябвало да заплащат налог – не такса: данъкът се дължи без оглед дали се гледа Българска национална телевизия. Но общественото финансиране посредством бюджета също има преимущества, изключително в случай че е стабилно и предсказуемо и разрешава средносрочно обмисляне.

Източникът на финансиране е единствено един от въпросите, който би трябвало да се взема решение. Друг основен въпрос е от какво финансиране се нуждаят публичните медии. Отговорът, който се чу тези дни, е доста пари: телевизия се прави с доста пари. Всъщност не. Парите не би трябвало да са доста или малко – и не би трябвало повече да е аршин размерът създадена тв продукция (принцип на час програма), който в този момент бил по-голям, в сравнение с преди години. Парите би трябвало да са толкоз, едвам се извърши публичната задача, без да се нарушават правилата на конкуренцията. Но това е обособена тематика.

Текстът е оповестен в блога на проф. Нели Огнянова. " Капитал " го препечатва със съглесието на създателя.