Проф. Михаил Константинов: Гръцкият модел с бонуса за най-голямата партия няма да ни свърши работа
Проф. Михаил Константинов е български академик, математик, някогашен заместник-председател на Централната изборна комисия, някогашен ръководител на Съвета на шефовете на Информационно обслужване АД. Член е на ЦИК от 1991 до 2011 година, а от 2003 до 2009 година е и неин заместник-председател.
Автор е на близо 600 научни труда, в това число десетки книги.
- Пореден парламент е на път да не може да създаде държавно управление. Как да се излезе от тази обстановка, проф. Константинов? Прав ли е водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, който предлага „ гръцки вид “?
- Гръцкият модел на така наречен форсирано болшинство е доста от дълго време обсъждан в България. Спомням си, че с известния водещ господин Иван Гарелов участвахме в една група, която имаше за цел да създаде съответните законови постановки и да внедрим системата с форсирано болшинство. Само че тогава никой не прояви интерес към тази система и тя заглъхна. Принципно това е допустимо. Но аз не мисля, че политически въпроси могат да се вземат решение с механически средства. Политически въпроси се вземат решение с политически принадлежности. Това са опити – дайте да сменим системата, с цел да стартира да създава болшинства. За мен този метод е изкуствен. Трябва да се реши какво вършим като страна, като общество, като народ, а не да се чудим по какъв начин да вкараме ремонти, които я свършат работа, я не свършат.
- Конституционалисти са на мнение, че „ гръцкият модел “ би изкривил заложения в конституцията принцип за равното изборно право, за равната тежест на гласовете на гласоподавателите. Вие какво мислите?
- Известно ми е това мнение. По принцип е по този начин, въпреки че изключения от това предписание постоянно се вършат. Самият факт, че има изборна преграда, слага част от гласовете в неравностойно състояние. Гласът на български жител, даден за партия под бариерата, не е еднакъв на гласа на български жител за партия над бариерата. В първия случай гласът нищо не създава, а във втория случай създава част от парламентарна група. Принципите не могат да бъдат следвани безусловно.
- Ако вдигнем бариерата за влизане в Народното събрание да кажем на 7%, това ще реши ли сегашните ни проблеми?
- Просто по-малко партии ще влязат в Народното събрание и още повече гласове ще останат неизползвани. Не съм сигурен, че това е решение на въпроса. В момента с вас обсъждаме механически средства, а, дублирам – политическите въпроси не се вземат решение с механически средства. Това е аксиома. Както целият диалог за и срещу машините – той не взема решение никакъв проблем, а единствено отклонява публичното внимание от значимите проблеми.
- Въвеждането на мажоритарна система би ли било политическо решение на въпроса или също е техническо?
- Въвеждането на мажоритарна система е опит за политическо решение. Но дано имаме поради, че мажоритарни системи има в доста малко европейски страни. Такива системи има във Англия и във Франция. Но те са напълно разнообразни. Във Англия се гласоподава в един тур с релативно болшинство, до момента в който във Франция системата е в два тура и на втори тур могат да бъдат допускани до трима – четирима участници. По-скоро европейската процедура е или пропорционална система или някакъв тип смесена система. Аз съм податлив да мисля, че за България би могло да се отиде на някакъв вид на смесена система и да забележим какво ще даде нейната мажоритарна част. Това не е ново за България. През 1990 година използвахме механично смесена система 200 плюс 200 (в изборите за Велико национално заседание половината от депутатите - 200, бяха определени мажоритарно, а другата половина - съразмерно - б.р.). Тогава се демонстрираха някои от дефектите на мажоритарните системи. В нашата история ние всичко сме пробвали – имали сме и мажоритарни системи, и пропорционални, и смесени.
- При мажоритарни избори какви би трябвало да са мажоритарните региони? Каквито са били през 1990 година или би трябвало да има прекрояване на картата, отчитащо измененията в популацията?
- Когато се употребяват мажоритарни системи един от главните проблеми е районирането. Страната би трябвало да се раздели на региони с почти равно население, с цел да имате еднообразно посланичество. Това не всеки път е по този начин. Във въпросната Англия, да вземем за пример, има изборни региони, които 10 пъти се разграничават по своето население. Един остров има 6 хиляди души население, а един огромен избирателен регион в Лондон – 80 хиляди. Но на острова не може да се добави население, нито да му дадете половин мандат. Районирането е значим проблем. Мои сътрудници предложиха кардинално райониране, когато господин Слави Трифонов излезе със своя референдум. То беше актуализация на районирането от 1990 година, отчитаща измененията в популацията. Този въпрос е решим. Но, в случай че желаеме да сменим пропорционалната система, по-добре е да минем на някакъв разбъркан вид, а не изцяло мажоритарна.
- Ако въведем мажоритарност, София и няколко огромни градове ще изберат по-голямата част от депутатите. Това няма ли да докара до други изкривявания?
- Няма идеална изборна система! Районирането е един от проблемите на мажоритарните системи. Би могло да се направи по този начин – всеки многомандатен регион да се раздели на няколко едномандатни. Наистина има райони, където нещата са трагични – като Видин. Но няма по какъв начин всичко да е идеално, каквато и система да изберем, ще има някакви проблеми.
