Проф. д-р Мариана Мурджева: МУ-Пловдив има потенциал за изсл...
Проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет-Пловдив
Националната карта на висшето обучение в Република България към този момент е основана. Нейната поява води до разнообразни вероятности и провокации. Тя е създадена в сходство със Закона за висшето обучение и Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021 – 2030 година. С нейното приемане се вкарва национална политика за развиването на профилната и териториална конструкция на висшето обучение. Тази карта има правна и стратегическа основа и е направена в изискванията на настоящи нормативни актове, които обвързват субсидирания от страната банкет в държавните висши учебни заведения и тяхното финансиране от държавния бюджет с голям брой фактори, отчитащи качеството на образованието, реализацията на приключилите на пазара на труда, оценката за научната активност и получената оценка за програмна акредитация по професионалните посоки на висшето учебно заведение.
„ Ние посрещаме тази карта с позитивна оценка, тъй като тя може да контролира активността на ВУЗ-овете и да маркира най-търсените от тях, както и реализацията на завършващите студенти. Тези данни следва да бъдат интерпретирани доста деликатно и правилно, с цел да не се търсят всевъзможни благоприятни условия за основаване на нови висши учебни заведения безпринципно и безсистемно, а по обосновани критерии и аргументирана нужда. И да не забравяме, че качеството на образование, а освен приемът на студентите следва да бъде главният фокус на висшето обучение през идните години”, съобщи ректорът на Медицински университет – Пловдив проф. доктор Мариана Мурджева.
Тя оцени опцията за предоставяне на статут на проучвателен университет на някои ВУЗ-ове. „ Научната активност е присъща на всички висши образователни заведения, само че някои от тях изпреварват в проучванията и развойната си активност други. Затова е редно да бъдат подкрепени тези, където изследователската работа е на доста положително и открояващо се равнище. Това не значи, че други ВУЗ-ове ще бъдат лимитирани от научна активност. Очаква се, че те също ще получават полагаемата им се държавна дотация за просвета. Но нововъведенията по целия свят се осъществят със сериозен финансов запас и човешки капацитет.”, разяснява още проф. Мурджева.
Според нея няколко университета в България изпълват критериите за това и е разумно да бъдат включени в спомагателни стратегии за стимулиране на още по-високи научни достижения. За отбелязване е, че измежду тях има освен столични, само че и ВУЗ-ове от други градове – Пловдив и Варна. През последните години в пилотните изследвания на МОН за университетска научна активност те нееднократно се класираха на първите места и в този момент не е изненадващо, че за следващ път дадоха отговор на критериите за високи научни достижения – освен като брой изявления и цитирания, само че и като значима планова активност с привличане на национално и интернационално финансиране, съществуване на мощен капитал от сполучливи учени и изследователска инсталация.
„ Навсякъде по света огромната просвета се прави със доста финансово подкрепяне. Без да се омаловажава трудът на най-вече „ преподавателските “ университети, би трябвало да се откри метод в бъдещи просветителни стратегии да се подкрепят и те целево. Добра опция за това беше плановата линия, финансирана от МОН „ Модернизация на висшите учебни заведения “, която подтиква основаването на взаимните стратегии сред университетите, в това число и тези, които нямат мощни наукометрични индикатори. И въпреки всичко за стимулиране на новаторска научна активност следва да се влага там, където сме най-силни. Там, където има построени от години научна инфраструктура, потвърден човешки капацитет за създаване на научни планове и осъществени съвременни научни посоки.
Това ще направи още по-видими резултатите от изследователската активност – изявления в влиятелни списания, цитирания в интернационалните бази данни, патенти”, твърди още ректорът на МУ-Пловдив проф. Мурджева.
МУ-Пловдив е един от тези университетите, на които е препоръчан статут за проучвателен ВУЗ. Той е висше образователно заведение с потвърдени обичаи и теоретичен капацитет през десетилетията от неговото битие, само че му следва доста сериозна работа.
Допълнителните средства за научна активност на изследователските университети няма да бъдат дадени безплатно, а против добре създадена тактика за научно развиване през идващите няколко години. Това включва освен обмисляне на научни планове и изявления с висока научна стойност, само че и укрепване на сегашните научни посоки в МУ-Пловдив (в региона на персонализираната медицина, 3D – биопринтирането, лазерните дентални технологии, транслационните невронауки), привличане на нови докторанти и млади учени от страната и чужбина, обвързани с плановата активност, съставяне на научни клъстери и мрежи с други проучвателен организации, ускорение на прехвърлянето на новаторски технологии и подсилване на връзките с бизнеса.
“Вече имаме постоянна основа за това – построяваме като координатор Център по подготвеност „ Персонализирана медицина “(ПЕРИМЕД) с сътрудници Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ и Института по минералогия и кристалография при Българска академия на науките, създадохме Комплекс за транслационни невронауки, утвърдихме Научно-изследователския център по имунология и Научно-изследователския институт като структури - носители на модерна просвета и планова активност. Работим по едно и също време по няколко плана с бизнес-организации и по задание на бизнеса, а резултатите от проучванията намират безапелационна реализация в практиката като научни артикули с приложна стойност.”, сподели още проф. доктор Мариана Мурджева.
Националната карта на висшето обучение в Република България към този момент е основана. Нейната поява води до разнообразни вероятности и провокации. Тя е създадена в сходство със Закона за висшето обучение и Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021 – 2030 година. С нейното приемане се вкарва национална политика за развиването на профилната и териториална конструкция на висшето обучение. Тази карта има правна и стратегическа основа и е направена в изискванията на настоящи нормативни актове, които обвързват субсидирания от страната банкет в държавните висши учебни заведения и тяхното финансиране от държавния бюджет с голям брой фактори, отчитащи качеството на образованието, реализацията на приключилите на пазара на труда, оценката за научната активност и получената оценка за програмна акредитация по професионалните посоки на висшето учебно заведение.
„ Ние посрещаме тази карта с позитивна оценка, тъй като тя може да контролира активността на ВУЗ-овете и да маркира най-търсените от тях, както и реализацията на завършващите студенти. Тези данни следва да бъдат интерпретирани доста деликатно и правилно, с цел да не се търсят всевъзможни благоприятни условия за основаване на нови висши учебни заведения безпринципно и безсистемно, а по обосновани критерии и аргументирана нужда. И да не забравяме, че качеството на образование, а освен приемът на студентите следва да бъде главният фокус на висшето обучение през идните години”, съобщи ректорът на Медицински университет – Пловдив проф. доктор Мариана Мурджева.
Тя оцени опцията за предоставяне на статут на проучвателен университет на някои ВУЗ-ове. „ Научната активност е присъща на всички висши образователни заведения, само че някои от тях изпреварват в проучванията и развойната си активност други. Затова е редно да бъдат подкрепени тези, където изследователската работа е на доста положително и открояващо се равнище. Това не значи, че други ВУЗ-ове ще бъдат лимитирани от научна активност. Очаква се, че те също ще получават полагаемата им се държавна дотация за просвета. Но нововъведенията по целия свят се осъществят със сериозен финансов запас и човешки капацитет.”, разяснява още проф. Мурджева.
Според нея няколко университета в България изпълват критериите за това и е разумно да бъдат включени в спомагателни стратегии за стимулиране на още по-високи научни достижения. За отбелязване е, че измежду тях има освен столични, само че и ВУЗ-ове от други градове – Пловдив и Варна. През последните години в пилотните изследвания на МОН за университетска научна активност те нееднократно се класираха на първите места и в този момент не е изненадващо, че за следващ път дадоха отговор на критериите за високи научни достижения – освен като брой изявления и цитирания, само че и като значима планова активност с привличане на национално и интернационално финансиране, съществуване на мощен капитал от сполучливи учени и изследователска инсталация.
„ Навсякъде по света огромната просвета се прави със доста финансово подкрепяне. Без да се омаловажава трудът на най-вече „ преподавателските “ университети, би трябвало да се откри метод в бъдещи просветителни стратегии да се подкрепят и те целево. Добра опция за това беше плановата линия, финансирана от МОН „ Модернизация на висшите учебни заведения “, която подтиква основаването на взаимните стратегии сред университетите, в това число и тези, които нямат мощни наукометрични индикатори. И въпреки всичко за стимулиране на новаторска научна активност следва да се влага там, където сме най-силни. Там, където има построени от години научна инфраструктура, потвърден човешки капацитет за създаване на научни планове и осъществени съвременни научни посоки.
Това ще направи още по-видими резултатите от изследователската активност – изявления в влиятелни списания, цитирания в интернационалните бази данни, патенти”, твърди още ректорът на МУ-Пловдив проф. Мурджева.
МУ-Пловдив е един от тези университетите, на които е препоръчан статут за проучвателен ВУЗ. Той е висше образователно заведение с потвърдени обичаи и теоретичен капацитет през десетилетията от неговото битие, само че му следва доста сериозна работа.
Допълнителните средства за научна активност на изследователските университети няма да бъдат дадени безплатно, а против добре създадена тактика за научно развиване през идващите няколко години. Това включва освен обмисляне на научни планове и изявления с висока научна стойност, само че и укрепване на сегашните научни посоки в МУ-Пловдив (в региона на персонализираната медицина, 3D – биопринтирането, лазерните дентални технологии, транслационните невронауки), привличане на нови докторанти и млади учени от страната и чужбина, обвързани с плановата активност, съставяне на научни клъстери и мрежи с други проучвателен организации, ускорение на прехвърлянето на новаторски технологии и подсилване на връзките с бизнеса.
“Вече имаме постоянна основа за това – построяваме като координатор Център по подготвеност „ Персонализирана медицина “(ПЕРИМЕД) с сътрудници Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ и Института по минералогия и кристалография при Българска академия на науките, създадохме Комплекс за транслационни невронауки, утвърдихме Научно-изследователския център по имунология и Научно-изследователския институт като структури - носители на модерна просвета и планова активност. Работим по едно и също време по няколко плана с бизнес-организации и по задание на бизнеса, а резултатите от проучванията намират безапелационна реализация в практиката като научни артикули с приложна стойност.”, сподели още проф. доктор Мариана Мурджева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ