Проф. Люк Монтание – съоткривателят на вируса, причиняващ СПИН – предизвика смут дори със смъртта си
Проф. Люк Монтание – съоткривателят на вируса, причиняващ СПИН – провокира ужас даже със гибелта си. Във Франция около пандемията той се бе трансформирал в гуру на антиваксърите и обект на насмешки от страна на академичната общественост. Това в този момент към този момент няма значение. Но си припомням за всичко, което проф. Монтание направи за спасяването на българите в Либия, наказани за ужасяващо закононарушение, което не бяха направили.
Помня по какъв начин пристигна в залата на съда в Бенгази през 2003 година, с цел да свидетелства. Снимката е правена тогава. Разпитваха го в продължение на 3 часа. Никой престиж от подобен сан до тогава не бе заявявал толкоз ясно: ХИВ вирусът, причиняващ СПИН, е в детската болница в Бенгази преди българските медицински сестри да стартират работа там и болестта продължава още и след тяхното арестуване.
Всъщност доста преди да стане наш очевидец проф. Люк Монтание бе потърсен от либийците и дружно с проф. Виторио Колици бяха получили цялата информация за инфектираните деца от болничното заведение в Бенгази. Бяха изготвили поверителен отчет, в който даже се загатваше нулевия пациент – първото инфектирано дете.
Изкарах последните месеци на 2002 година в Либия и тъкмо тогава се снабдих с копие от този отчет. Не помня в миналото да съм се вълнувал толкоз, четейки теоретичен текст. За първи път разгласих в „24 часа“ елементи от отчета през януари 2003 година
Нулевият пациент бе едно момиченце на име Джамила Мохамед Джума, което е било одобрявано 28 пъти сред 1994 и 1997 година в разнообразни отделения на болничното заведение „Ал Фатех“.
Според проф. Монтание точно от него бе тръгнала вътреболничната зараза и до 1997 година всичко там бе пламнало. Даже и една от либийските медицински сестри се бе заразила по нехайство. Обвиняемите българки бяха почнали работа в болничното заведение едвам през 1998 година А в отчета се посочваха още 3 случая на инфектирани деца, откакто нашите към този момент бяха от дълго време в ареста. Тоест инфекцията продължаваше и неглижирането й от страна на либийските управляващи бе рисково.
Естествено този отчет не се хареса на либийците и те в никакъв случай не го демонстрираха, само че ние имахме копие и по тази причина призовахме двамата професори да свидетелстват. Пред съда и двамата преповториха изводите от отчета, тъй че всички към този момент да чуят ясно защо става дума.
Другото, което изцяло се обясни бе, че в Либия даже на експертно равнище познанията за СПИН бяха прекомерно откъслечни. Техните научни служащи твърдяха пред съда, че в празни стъклени банки в дома на доктор Здравко Георгиев и брачната половинка му Кристияна Вълчева, които са стояли много дълго време на перваза на прозореца, са открити следи от кръвна плазма, инфектирана с вируса.
Наложи се проф. Монтание да изясни, че това е невероятно, защото вирусът не може да оцелее при тия условия. А по какъв начин либийците бяха разкрили вируса в банките? Чрез тест, който мери антителата в човешкия организъм. Тоест, стъклото съгласно либийците бе живо… Беше хем смешно, хем трагично. Пълен парадокс!
В отчета двамата професори бяха употребявали термина „реконбинантен вирус“, което на арабски бе преведено с такова фразеология, което за бенгазийци означаваше най-малкото вирусологична лаборатория на Централно разузнавателно управление на САЩ за генни модификации.
Проф. Монтание изясни в залата какво се има поради под рекомбинантен вирус, само че мисля, че съдът не го разбра. После той разяснява, че е бил очевидец на подигравка на правораздаване.
Макар българските медицински сестри да бяха наказани на гибел макар неговото удостоверение, показанията му в Либия активизираха интернационалното публично мнение. Неговите думи дадоха на света ясна визия, че в Либия се прави голяма неправда, като, от една страна, се търсят изкупителни жертви за нещастието със инфектирани деца, а въпреки това, болестта в болничното заведение в Бенгази продължава да мори най-беззащитното население, до момента в който управляващите разиграват фарс.
Каквото и да мислят французите в този момент за него, мисля че ние, българите, изискуем на професора думи на последна респект.
Бог да го елементарни!
Георги Милков
Помня по какъв начин пристигна в залата на съда в Бенгази през 2003 година, с цел да свидетелства. Снимката е правена тогава. Разпитваха го в продължение на 3 часа. Никой престиж от подобен сан до тогава не бе заявявал толкоз ясно: ХИВ вирусът, причиняващ СПИН, е в детската болница в Бенгази преди българските медицински сестри да стартират работа там и болестта продължава още и след тяхното арестуване.
Всъщност доста преди да стане наш очевидец проф. Люк Монтание бе потърсен от либийците и дружно с проф. Виторио Колици бяха получили цялата информация за инфектираните деца от болничното заведение в Бенгази. Бяха изготвили поверителен отчет, в който даже се загатваше нулевия пациент – първото инфектирано дете.
Изкарах последните месеци на 2002 година в Либия и тъкмо тогава се снабдих с копие от този отчет. Не помня в миналото да съм се вълнувал толкоз, четейки теоретичен текст. За първи път разгласих в „24 часа“ елементи от отчета през януари 2003 година
Нулевият пациент бе едно момиченце на име Джамила Мохамед Джума, което е било одобрявано 28 пъти сред 1994 и 1997 година в разнообразни отделения на болничното заведение „Ал Фатех“.
Според проф. Монтание точно от него бе тръгнала вътреболничната зараза и до 1997 година всичко там бе пламнало. Даже и една от либийските медицински сестри се бе заразила по нехайство. Обвиняемите българки бяха почнали работа в болничното заведение едвам през 1998 година А в отчета се посочваха още 3 случая на инфектирани деца, откакто нашите към този момент бяха от дълго време в ареста. Тоест инфекцията продължаваше и неглижирането й от страна на либийските управляващи бе рисково.
Естествено този отчет не се хареса на либийците и те в никакъв случай не го демонстрираха, само че ние имахме копие и по тази причина призовахме двамата професори да свидетелстват. Пред съда и двамата преповториха изводите от отчета, тъй че всички към този момент да чуят ясно защо става дума.
Другото, което изцяло се обясни бе, че в Либия даже на експертно равнище познанията за СПИН бяха прекомерно откъслечни. Техните научни служащи твърдяха пред съда, че в празни стъклени банки в дома на доктор Здравко Георгиев и брачната половинка му Кристияна Вълчева, които са стояли много дълго време на перваза на прозореца, са открити следи от кръвна плазма, инфектирана с вируса.
Наложи се проф. Монтание да изясни, че това е невероятно, защото вирусът не може да оцелее при тия условия. А по какъв начин либийците бяха разкрили вируса в банките? Чрез тест, който мери антителата в човешкия организъм. Тоест, стъклото съгласно либийците бе живо… Беше хем смешно, хем трагично. Пълен парадокс!
В отчета двамата професори бяха употребявали термина „реконбинантен вирус“, което на арабски бе преведено с такова фразеология, което за бенгазийци означаваше най-малкото вирусологична лаборатория на Централно разузнавателно управление на САЩ за генни модификации.
Проф. Монтание изясни в залата какво се има поради под рекомбинантен вирус, само че мисля, че съдът не го разбра. После той разяснява, че е бил очевидец на подигравка на правораздаване.
Макар българските медицински сестри да бяха наказани на гибел макар неговото удостоверение, показанията му в Либия активизираха интернационалното публично мнение. Неговите думи дадоха на света ясна визия, че в Либия се прави голяма неправда, като, от една страна, се търсят изкупителни жертви за нещастието със инфектирани деца, а въпреки това, болестта в болничното заведение в Бенгази продължава да мори най-беззащитното население, до момента в който управляващите разиграват фарс.
Каквото и да мислят французите в този момент за него, мисля че ние, българите, изискуем на професора думи на последна респект.
Бог да го елементарни!
Георги Милков
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ