Проф.Любомир Халачев: В помощ на бъдещия кмет
Проф.Любомир Халачев
В една страна, която се ръководи
с разсъдък, бедността и нищетата са срамни.
А в страна, която се ръководи без разсъдък,
благосъстоянието и почестите са срамни.
Конфуций
Броенето стартира – остава месец до изборите. Успешният претендент би трябвало да обещае това, което чакат множеството софиянци- без значение коя партия ще им го предложи. Защото, съгласете се, нито партийната принадлежност, нито общите изречения колкото и красиви да са те, нито безупречната партийна лексика, нито биографията на претендента ще могат да оправят София сами по себе си. А какво в действителност желаят софиянци?
Обикалям из Борисовата градина и се любувам на хубавите есенни дни. Красота, спокойствие…но внезапно пред очите ми като гърмеж се появи разнебитената, корозирала от всякъде ограда на къпалнята Мария Луиза. Боже господи, какви красиви мемоари имаме от тази къпалня, горделивост за цяла София. И по какъв начин безстопанствено, безсмислено, неразумно беше тя отстъпена на…не знам си кой. Все едно, не ме интересуват нито името, нито прякора му. Интересува ме бездействието на цялата община към този момент десетки години.
Когато минавам през квартал Лозенец и се чудя не по какъв начин да паркирам, а по какъв начин да мина пешком по невъзможните улици и изчезналите тротоари си припомням какво красиво и безгрижно въодушевление предизвикваха единствено преди трийсет години дребните къщи и дворчета, ситуирани в остарелия квартал Курубаглар. Само че вместо да го създадат първокласен, хубав столичен квартал с дребни, съвременни, кокетни къщи и градини, комфортен и за живот, и за разходка на хилядите жители на София, още в първите години на демокрацията софийските кметове взеха решение да го унищожат като го презастроят и създадат от този прелестен, зелен квартал сива, бетонена купчина от високи здания.
Спомням си, че един път разхождайки се из квартала се стопирах пред новострояща се постройка – тогава не всичко беше по този начин застроено – и с упрек загледах градежа. Ръководителят на градежа ме видя и сподели: „ Какво гледате! Скоро тук ще има прелестни жилища. Сега е времето да купувате! “ Аз му отговорих: „ Жилища може да има, само че въздух няма да има! “ Той ме изгледа ядосано и още по-сърдито отговори: „ Софиянци желаете единствено вие да живеете тук! “
Не отминаха „ огромните “ строителства и празните в миналото ливади на Младост или Малинова котловина. Но, вместо да построят комфортни и красиви квартали, зелени, цялостни с тишина, успокоение и добра инфраструктура, бизнесмените застроиха поляните с безименни редици от сиви и като че ли мъртви здания. Нито инфраструктура, нито детски градини, учебни заведения, магазини…Какъв беше смисълът от тези градежи с изключение на, несъмнено, големите облаги за строителите.
Една от най-тъжните гледки в София (освен занемареното културно наследство) е презастроеният Студентски град. Даже бих използвал градуиране на това прилагателно – пре-презастроеният квартал на студентите. Имаше време, в което към момента можеше от този прелестен квартал да се построи превъзходен, съвременен, на европейско равнище студентски регион. С доста зеленина, спортни уреди, място за почивка…
Вместо това през днешния ден сред някои здания има пет метра разстояние- в случай че се протегнат живущите ще си заловен ръцете. Като в остарял и на ниска цена италиански квартал. И за какво? Пак, несъмнено, поради облагите на бизнесмените. Нито щастието на живущите, нито концепцията за разкош и модерност не могат да оправдаят сходно строителство.
Презастроената София стана град сложен за ръководство. Градският превоз не доближава, улиците не могат да пропуснат съществуващият трафик, няма задоволително детски градини, няма задоволително общопрактикуващи лекари, не доближават колите за спешна помощ и парамедиците, няма задоволително съдии и правосъдни зали, с цел да се водят в естествен период правосъдните процеси. С две думи- всичко е с напрежение до спукване, няма по какъв начин да се ръководи град, който може всеки момент да се взриви. Само ще напомня на тези, които не знаят, че единственият интернационален конкурс за градоустройство на София, извършен през 1939г с победител австрийският проектант инж.Мусман е предложил оптимално население на София 500 000 души. И приобщаване на близките села, в този момент квартали, като там се основат условия за живот и добър превоз до града- по този начин наподобява „ проектът Мусман “. Толкова побира площта на града при обикновено градоустройство. В момента в София живеят над 1,5млн души. През лятото не знам какъв брой стават, когато от цялата страна тук идват строители и служащи по услугите.
Мога да позволи, че кметовете на София не са разбирали от градоустройство. Но архитектите на общината- на тях не мога да простя. Нима може да има проектант, учил пет години, осведомен с най-хубавите международни решения, с най-удачните и красиви комплекси по света който да допусне сходно безумно застрояване на града. На всичкото от горната страна слушам, че в центъра желаят още да строят- някой измисли, че София била най-незастроената столица в Европа. Подобно умозаключение мъчно може да се побере в главата на естествен човек. Мога да допускам кметовете в недоумение на градоустройството, само че архитектите… Думата ми беше за това, че даже архитектите, които са образовани да виждат и да вършат най-хубавото за един град са позволили сходни безумия. Не мога да си го обясня с изключение на с прекомерно мощна икономическа заинтригуваност. На всичкото от горната страна през последните осемнайсет години София се управлява от една и съща партия, от еднакъв екип. Как пък толкоз не схванаха кое е хубаво и кое е неприятно! Или просто това, което е неприятно за хората е положително, дори доста положително, за някои ръководители в общината!
Някои бизнесмени се хвалят в своите реклами с построяването на доста съвременни, доста първокласни, доста охраняеми и доста скъпи затворени резиденции. Всичко, което споделят несъмнено е правилно, само че би трябвало да знаете че сходни затворени и охраняеми квартали са нужни единствено в такива страни, в които другата част на града е неприятна, рискова и мръсна. Затова за богатите се вършат сходни красиви квартали, а за бедните- където могат. Само ще прибавя, че в Женева, Париж, Лондон, Прага, да не приказваме за Будапеша и Виена сходни затворени резиденции, „ кондоминиуми “, както са познати, не съществуват. Там хората живеят в своите елементарни квартали, за които се грижи общината и в които има всичко належащо за живеещите. И които наподобяват на нашите първокласни, охраняеми резиденции.
Ето, по този начин желаеме и ние да живеем в София. Затова предлагам: в случай че има претендент за кмет на София, който може да обещае като фокус на своята стратегия битката с безумното презастрояване и в случай че може да каже по какъв начин тъкмо ще я направи- да гласуваме за него.
