Проф. Любомир Халачев за парите за култура: То бива, бива…
Проф. Любомир Халачев
Има такава остаряла сентенция, от селския обичай: „ То бива, бива, но цялостен бивол за мезе не трябва “. За тези, които не познават селския обичай ще разясня - хората имат поради, че даже инцидентната изцепка на някой шеф в област, която очевидно не схваща би трябвало да си има граници. В случая приказваме за изявлението на министъра на финансите господин Василев, който сподели, че пари за просвета ще има, но няма да се дават като „ в последните години на тоталитаризма - безотчетно, с цел да е умерено всичко и да се славят ръководещите “.
Не знам кои години тъкмо има пред тип господин Василев. Вероятно и той не знае.
През 80-те години (последните години на тоталитаризма) бяха основани доста прелестни творби на изкуството. Няма да ги изреждам, тъй като несъмнено ще пропусна някой сътрудник. Също по този начин тъй като хората, към които се обръщам, добре познават българската просвета и не считат като господин Министъра, че пари би трябвало да се дават единствено когато има подписана и нотариално заверена гаранция за триумф. Това ще рече, че в случай че някой публицист, кинорежисьор, художник и така нататък подсигурява, че желае пари с цел да сътвори шедьовър, тогава без подозрение те ще му бъдат дадени. Но на тези, които не могат да показват гаранция за сходни триумфи, пари няма да се дават.
Искам единствено да напомня на четящата аудитория и на господин Министъра, че международната процедура изисква да се похарчат пари за 10 кино лентата, с цел да имаме един доста добър филм. По различен метод не става. И това е потвърдено от практиката.
По същия метод е и с писането на романи - не може писателят да подпише запис на заповед, че ще върне парите, отпуснати му за романа, в случай че той не излезе шедьовър. Ако работим по този начин и с художниците, и с музикантите, и с театралните създатели след една-две години няма да имаме какво да демонстрираме, да четем и да гледаме.
Впрочем, имаше една сходна процедура, за която несъмнено приказва господин Министъра. През 1950 година рапортуват на Сталин, че от 100 и двайсет кино лентата, които създава руската кинематография единствено пет-шест са в действителност сполучливи. На въпроса „ Какво да вършим “ Сталин дал отговор изрично (както в този момент дава отговор господин Министъра): „ Много ясно- правете единствено пет-шест кино лентата, само че да бъдат положителни! “
Така и създали и в продължение на четири години не съумели да основат нито един добър филм, който да остане в историята на киното.
Ето това ни чака, в случай че продължим да служим на тази парадигма. Впрочем, тези 0,4% от Брутният вътрешен продукт минават през ушите на общността като че ли става дума за извършване на покупки в локалния магазин. Като че ли не сме говорили десетилетия по този въпрос (аз персонално съм водил този диалог за първи път през 2009 година с тогавашния представител на ГЕРБ господин Чобанов, той ще потвърди) и от този момент насам при всеки парламентарен избор всички представители на партиите се кълнат, че ще се борят за мечтания 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета. За страдание, тези пари освен че не се усилват, а както виждаме понижават. И това понижение ни се сервира с едно учудващо за просветен човек като господин Министъра неуважение към метода, по който действа изкуството. Само ще напомня, че като приказваме за тъй наречените „ планово начало “ (за което те с господин Кирил Петков говорят) ние не приказваме за изкуство, а за публично потребна активност.
Няма по какъв начин да бъде изработен план, от който да сме сигурни че ще изскочи нов филм като „ Козият рог “ или „ Преброяване на дивите зайци “, нов алманах като „ Диви разкази “, разказ като „ Възвишение “, или картини като тези на Генко Генков или Светлин Русев, режисура като „ Хъшове “ или телевизионна серия като „ Улицата “.
Преди няколко години мой сътрудник англичанин, който постоянно е в комисии, които дават европейски средства за кино показа: „ Младите хора са се научили по този начин да изпипват плановете, че няма по какъв начин да не им дадеш пари. За страдание, от тях не всеки път излизат положителни филми - и това е нещастието на този метод на систематизиране на средства “. Съгласен съм с него тъй като план, който несъмнено ще завоюва средства, не може да бъде една страница синопсис на документален филм. По-скоро това ще бъде многостранно и добре снабдено с компютърни графики и фотографии предложение за взаимна активност на децата от едно софийско, едно ямболско и едно учебно заведение от Ниш (международно!), които ще се съберат на красиво място, ще рисуват, ще разискват своята почивка и най-после ще създадат галерия в читалището на Ямбол. И няма никакво подозрение, че пари за тази другояче доста симпатична социална самодейност ще бъдат дадени. Само че това не са пари за изкуство, а за обществена активност.
Понякога тази обществена активност се показва като изкуство и очевидно тази трансформация доста се харесва на някои служители, тъй като може да се наблюдава тъкмо по какъв начин се развива, може елементарно да се пресметне всеки изхарчен лев и най-важното - може да се направи по проект и да приключи в тъкмо избрания период. Всъщност, това са параметрите които дефинират един план. Какво ще остане от него за бъдещето не е задача на културното ведомство, тъй като то се регистрира с материални обстоятелства и фактури, а не с страсти.
Именно в разликата сред материалните обстоятелства, които регистрират служителите и страстите на феновете, читателите, слушателите, изобщо на публиката, се крие разликата сред плановете за които приказва господин Министъра и същинското изкуство.
С едно съм склонен с господин Министъра - в случай че имаше мярна единица за положително изкуство щеше да бъде доста по-лесно за цялата държавна администрация. Но…засега такава мярна единица не е измислена.
