Проф.Любомир Халачев: Тежка имунна недостатъчност
Проф.Любомир Халачев
Тежка имунна непълнота
Почти трийсет години ни разделят от зазвучалата крилата фраза, която оформи тактиката на Бил Клинтън: „ Икономиката, глупако! “ Разбира се през това време доста други държавни мъже произнесоха доста други запаметяващи се изречения, само че тази сякаш остава да звучи до ден сегашен в съзнанието на човечеството. Повтарям я тъй като през последните месеци насъбраното у нас публично напрежение ражда доста и разнообразни хрумвания, само че сякаш все не стигаме до истината. А тя е – положителната политика би трябвало да обезпечава такава стопанска система, която да даде успокоение, убеденост и сигурност на хората. Всичко друго е неприятна статистика или казано по български- стъкмистика.
Мислех си от самото начало за това, до момента в който гледах невероятния национален яд, изсипан върху ръководещите през последните митинги. И несъмнено няма да е последният. Сигурно ще има още, тъй като политиците като цяло не схващат, че не може постоянно да се дава обещание като на селска женитба, а след това- както пристигна. Не знам по какъв начин ще звучи на британски тази фраза (понеже доста хора към този момент схващат единствено на английски), само че на български звучи като извъртане. Мисля че няма българин, който да не схваща смисъла на това разбиране.
В момента обществените мрежи са толкоз мощни, че могат безусловно да пометат всяко неприятно държавно управление. Впрочем, те имат силата да изметат всяко едно правителство- без значение дали е положително или неприятно. Но, за жалост, обществените мрежи не могат да кажат какво би трябвало да бъде положителното държавно управление, нито от кое място ще пристигна то. Няма я тази заварка сред другите партийни сили, която да предлага несъмнено решение на проблемите. Това в действителност е главният проблем. И той доста ми наподобява на познатата болест СПИН. Ние като общество нямаме имунна отбрана против сходни заболявания. За тези, които са не запомнили ужасът от нейното появяване преди петдесет години ще кажа, че това е Синдром на добитата имунна непълнота. Само напомням. Слава богу, медицинският вид на тази болест към този момент се лекува сполучливо и не съставлява такава заплаха, каквато изглеждаше през първите години на появяване. Но, съществува и различен СПИН- който заразява не човешкия, а публичния организъм. За него, за жалост, към момента лек не е открит. Поразява се не целия организъм, а основно мозъка, т.е. управителните органи. Те не могат да родят положителни хрумвания, а раждат единствено неустановеност и безпокойствие, което възмущава обществото и го кара да излезе на улицата и мощно да съобщи своето противоречие. Засега единственият излаз от тази болест е всеобщото гласоподаване на избори. Това е началото на лекуването към този момент.
В момента хората стачкуват срещу държавното управление и неговата политика изобщо. Но какво тъкмо би трябвало да се направи- никой не споделя. Това е митинг срещу „ нещо изобщо “. Преди всичко срещу българската стопанска система, в която извънредно мощно се усеща отсъствието на тактика за развиване. Ние пропуснахме да развием добра стопанска система, каквато заслужава една уважаваща себе си европейска страна. Това е проблем без политическа багра и заслужава съществено разискване или митинг. Разбира се, сега държавният бюджет е на дневен ред. Да, той е значим. Той би трябвало да се преработи, само че хората ще се успокоят единствено когато се разбере ясно с тези пари които гласуваме, кои стопански дейности ще бъдат осъществени. В противоположен случай числата нищо не приказват на хората. След всяка политическа концепция би трябвало да има причина за появяването на казуса, отговорник за оправянето и период за осъществяване. В противоположен случай това ще бъде още веднъж заричане като на селска женитба, когато гостите са пияни и всеки приказва каквото му пристигна на мозъка. Аз бих показал няколко хрумвания, в случай че митингът тръгне в посока „ желаеме съответно нещо “.
• Да се решат въпросите с работата на енергийната система. Ще имаме ли атомни централи, по кое време, кой ще ги строи и против какви пари. Досега слушаме доста мъгливи обещания и възторжени възклицания от неразбиращи политици.
• Да се реши казуса с водата за страдащите региони (кой, по кое време, по какъв начин, за какви пари)
• Да се реши въпроса с националните автомагистрали (кой, по какъв начин, за какви пари и до по кое време точно)
• Да се реши въпроса със селското стопанство (зеленчуково и плодово произвеждане, животновъдство). Не е задоволително единствено да компенсираме фермерите, би трябвало да създадем по този начин (чрез бюджета) че те да имат интерес да създават качествена храна за българския народ. Чух за отчет на Комисия за защита на конкуренцията, в който се загатва че добивът на краве мляко е намалял с 25%. Ужасяващо- не става дума за банани, а за прясно мляко. Не чух да се взимат някакви ограничения по този мотив.
• Да се реши въпроса с Топлофикация- София. Едно от големите предприятия, което е задлъжняло с 1 млрд лева (кой, по кое време и за какво и позволил това обвързване, по какъв начин, по кое време и с какви пари ще се излезе от положението).
• Да се реши въпроса с БДЖ. Дадохме някои елементи от това дружество на концесия, само че не е ясно кой, по кое време и за какви пари ще ни обезпечи пътешестване най-малко по линиите София - Варна и София – Бургас със скорост 160км/ч. Страхувам се,че до в този момент доста пари са дадени за скъпи локомотиви и вагони, само че в случай че се пуснат по тези релсови пътища злополуките ще следват една след друга.
• Да чуем последната дума на държавното управление ( и съответните пари в бюджета) във връзка градежа на детската болница. Какви периоди, по кое време ще бъде приключена, какъв брой ще коства и какъв брой от тази цена се отделя в бюджета за тази година.
Всеки от вас може да добави още пожелания в рекомендациите към бюджета. Най-важното е да се откри здравословно единодушие тъй че против всяко изречение в бюджета да стоят цифри, подкрепени от реализатор, период и отговорник. Така ще бъде ясно и за непосветените в бюджетните фокуси хора какво тъкмо ни чака. Тогава можем или да приемем бюджета и да кажем „ отлично “ на държавното управление или още веднъж да излезем на улицата и да му покажем червен картон.
За страдание, дублирам го още веднъж, нашето общество не е ваксинирано против неточности на такива държавни управления. Техните пояснения са единствено и само еквилибристика с думите или още – извъртане. Хубава дума, която отразява желанието да се приказва доста и да не се каже нищо значително. Всичко това се схваща не преди изборите, а едвам по-късно. Затова точно приказваме за неявяване на имунна система в обществото. Срещу сходни дейности ние нямаме имунна защита- тук ни атакува със страшна мощ публичният СПИН. Някои лекари споделят, че може да се лекува единствено с мозъчна интервенция. Сигурно е по този начин.
Въпросът е – ще се намерят ли сходни лекари. И кои са те!?
Тежка имунна непълнота
Почти трийсет години ни разделят от зазвучалата крилата фраза, която оформи тактиката на Бил Клинтън: „ Икономиката, глупако! “ Разбира се през това време доста други държавни мъже произнесоха доста други запаметяващи се изречения, само че тази сякаш остава да звучи до ден сегашен в съзнанието на човечеството. Повтарям я тъй като през последните месеци насъбраното у нас публично напрежение ражда доста и разнообразни хрумвания, само че сякаш все не стигаме до истината. А тя е – положителната политика би трябвало да обезпечава такава стопанска система, която да даде успокоение, убеденост и сигурност на хората. Всичко друго е неприятна статистика или казано по български- стъкмистика.
Мислех си от самото начало за това, до момента в който гледах невероятния национален яд, изсипан върху ръководещите през последните митинги. И несъмнено няма да е последният. Сигурно ще има още, тъй като политиците като цяло не схващат, че не може постоянно да се дава обещание като на селска женитба, а след това- както пристигна. Не знам по какъв начин ще звучи на британски тази фраза (понеже доста хора към този момент схващат единствено на английски), само че на български звучи като извъртане. Мисля че няма българин, който да не схваща смисъла на това разбиране.
В момента обществените мрежи са толкоз мощни, че могат безусловно да пометат всяко неприятно държавно управление. Впрочем, те имат силата да изметат всяко едно правителство- без значение дали е положително или неприятно. Но, за жалост, обществените мрежи не могат да кажат какво би трябвало да бъде положителното държавно управление, нито от кое място ще пристигна то. Няма я тази заварка сред другите партийни сили, която да предлага несъмнено решение на проблемите. Това в действителност е главният проблем. И той доста ми наподобява на познатата болест СПИН. Ние като общество нямаме имунна отбрана против сходни заболявания. За тези, които са не запомнили ужасът от нейното появяване преди петдесет години ще кажа, че това е Синдром на добитата имунна непълнота. Само напомням. Слава богу, медицинският вид на тази болест към този момент се лекува сполучливо и не съставлява такава заплаха, каквато изглеждаше през първите години на появяване. Но, съществува и различен СПИН- който заразява не човешкия, а публичния организъм. За него, за жалост, към момента лек не е открит. Поразява се не целия организъм, а основно мозъка, т.е. управителните органи. Те не могат да родят положителни хрумвания, а раждат единствено неустановеност и безпокойствие, което възмущава обществото и го кара да излезе на улицата и мощно да съобщи своето противоречие. Засега единственият излаз от тази болест е всеобщото гласоподаване на избори. Това е началото на лекуването към този момент.
В момента хората стачкуват срещу държавното управление и неговата политика изобщо. Но какво тъкмо би трябвало да се направи- никой не споделя. Това е митинг срещу „ нещо изобщо “. Преди всичко срещу българската стопанска система, в която извънредно мощно се усеща отсъствието на тактика за развиване. Ние пропуснахме да развием добра стопанска система, каквато заслужава една уважаваща себе си европейска страна. Това е проблем без политическа багра и заслужава съществено разискване или митинг. Разбира се, сега държавният бюджет е на дневен ред. Да, той е значим. Той би трябвало да се преработи, само че хората ще се успокоят единствено когато се разбере ясно с тези пари които гласуваме, кои стопански дейности ще бъдат осъществени. В противоположен случай числата нищо не приказват на хората. След всяка политическа концепция би трябвало да има причина за появяването на казуса, отговорник за оправянето и период за осъществяване. В противоположен случай това ще бъде още веднъж заричане като на селска женитба, когато гостите са пияни и всеки приказва каквото му пристигна на мозъка. Аз бих показал няколко хрумвания, в случай че митингът тръгне в посока „ желаеме съответно нещо “.
• Да се решат въпросите с работата на енергийната система. Ще имаме ли атомни централи, по кое време, кой ще ги строи и против какви пари. Досега слушаме доста мъгливи обещания и възторжени възклицания от неразбиращи политици.
• Да се реши казуса с водата за страдащите региони (кой, по кое време, по какъв начин, за какви пари)
• Да се реши въпроса с националните автомагистрали (кой, по какъв начин, за какви пари и до по кое време точно)
• Да се реши въпроса със селското стопанство (зеленчуково и плодово произвеждане, животновъдство). Не е задоволително единствено да компенсираме фермерите, би трябвало да създадем по този начин (чрез бюджета) че те да имат интерес да създават качествена храна за българския народ. Чух за отчет на Комисия за защита на конкуренцията, в който се загатва че добивът на краве мляко е намалял с 25%. Ужасяващо- не става дума за банани, а за прясно мляко. Не чух да се взимат някакви ограничения по този мотив.
• Да се реши въпроса с Топлофикация- София. Едно от големите предприятия, което е задлъжняло с 1 млрд лева (кой, по кое време и за какво и позволил това обвързване, по какъв начин, по кое време и с какви пари ще се излезе от положението).
• Да се реши въпроса с БДЖ. Дадохме някои елементи от това дружество на концесия, само че не е ясно кой, по кое време и за какви пари ще ни обезпечи пътешестване най-малко по линиите София - Варна и София – Бургас със скорост 160км/ч. Страхувам се,че до в този момент доста пари са дадени за скъпи локомотиви и вагони, само че в случай че се пуснат по тези релсови пътища злополуките ще следват една след друга.
• Да чуем последната дума на държавното управление ( и съответните пари в бюджета) във връзка градежа на детската болница. Какви периоди, по кое време ще бъде приключена, какъв брой ще коства и какъв брой от тази цена се отделя в бюджета за тази година.
Всеки от вас може да добави още пожелания в рекомендациите към бюджета. Най-важното е да се откри здравословно единодушие тъй че против всяко изречение в бюджета да стоят цифри, подкрепени от реализатор, период и отговорник. Така ще бъде ясно и за непосветените в бюджетните фокуси хора какво тъкмо ни чака. Тогава можем или да приемем бюджета и да кажем „ отлично “ на държавното управление или още веднъж да излезем на улицата и да му покажем червен картон.
За страдание, дублирам го още веднъж, нашето общество не е ваксинирано против неточности на такива държавни управления. Техните пояснения са единствено и само еквилибристика с думите или още – извъртане. Хубава дума, която отразява желанието да се приказва доста и да не се каже нищо значително. Всичко това се схваща не преди изборите, а едвам по-късно. Затова точно приказваме за неявяване на имунна система в обществото. Срещу сходни дейности ние нямаме имунна защита- тук ни атакува със страшна мощ публичният СПИН. Някои лекари споделят, че може да се лекува единствено с мозъчна интервенция. Сигурно е по този начин.
Въпросът е – ще се намерят ли сходни лекари. И кои са те!?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ