Българският Шиндлер е Васил Велчев от Каспичан
Проф. Лилков, до неотдавна се смяташе, че трагичната история по спасяването на евреите в България към този момент е възобновена в цялостните й детайлности. Но последната ви книга „ Доблест и наказване “ сподели, че в тези недалечни събития към момента има значително бели полета. Къде търсите аргументите за тези скрити страници?
Една от аргументите за тези бели полета е, че директните очевидци на тези събития са изчезнали незабавно след 9 септември 1944 година – някои са убити, други са вкарани по пандизите, трети са захвърлени на дъното на обществото. От друга страна, по-голямата част от избавените 48 000 български евреи отпътуват за новосъздадената страна Израел. Чак след 70-те години на предишния век стартират опити Българска комунистическа партия да бъде показана като спасителка на тези изстрадали хора.
„ Янко “ (разбирай други Тодор Живков) избавя евреите – това сме го гледали и по филми.
Да, доста хора си излизаха по време на прожекциите. Измишльотина за основаване на храбър ореол към Българска комунистическа партия. Документите демонстрират, че спасяването на българските евреи се дължи на почтени българи от елита на обществото, опълчили се против антисемитските теории и опитите на държавното управление на Богдан Филов да депортира евреите.
Историците концентрират публичната опозиция против депортацията в три точки: Народното събрание, Православната черква и личността на цар Борис Трети .
Да, по този начин е. Но към тях би трябвало да прибавим още почтени българи. Например - необятна група писатели, отпред със Стилиян Чилингиров, Григор Чешмеджиев, Трифон Кунев, съвсем незнайният социалдемократ Христо Пунев, който написа две писма до царя, държавното управление и народните представители. Друг публицист, отличил се с доблестната си позиция по тематиката е Йордан Ковачев – пловдивски юрист, ценител на толстоизма, земеделец по убеждения, един от бранителите на Никола Петков. Този човек, по време на Закона за отбрана на нацията (ЗЗН) написа публикации в отбрана на евреите, вдъхва им кураж, посещава еврейските клубове... След 9 септември е репресиран, пращан на няколко пъти в Белене.
Интересен е казусът с тогавашното Народно заседание. В него, съгласно историците, съществува аморфно, безлично и услужливо на властта болшинство, което по тематиката с депортацията на евреите прераства в интензивно хуманно болшинство. Какви са вашите сведения в тази посока?
Тогавашното Народно заседание се състои от 160 депутати, определени мажоритарно. Към 1941 година 20 от тях са напуснали Народно събрание по разнообразни аргументи, а останалите 140 са разграничени на две групи - държавно болшинство и съпротива, която - отпред с проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов - застава изрично против ЗЗН.
Между " държавните " депутати има известни общественици, някогашни министри и военни, юристи, хора с високо обучение, приети от обществото. Мнозинството приема ЗЗН, само че даже измежду него е имало хора, като юриста Марин Тютюнджиев, който изнася блестящи речи против дискриминационния закон. Той даже се обръща към депутатите от своята група с репликата, че бащите на българската конституция биха се отказали от тях, в случай че чуеха антисемитските изявления. Иван Петров е различен представител на болшинството, който също държи пламенни речи в отбрана на евреите.
Тодор Кожухаров, наричаният фашист и съмишленик на проф. Александър Цанков, също свети в Народно събрание с остри антисемитски речи .
Той е корав германофил от опозицията, дълготраен редактор на в. „ Слово “. След като Димитър Пешев подава писмото си в отбрана на евреите, подписано от 43-има народни представители, Кожухаров застава в негова отбрана и споделя: „ Аз съм германофил, само че не съм антисемит! Не разбирам за какво германците ненавиждат евреите. Да си мислят каквото желаят, само че българите нямаме никакви учредения да ненавиждаме евреите, те са хора като нас “. Накратко казано, антисемитите са факт, само че доста интелектуалци от проправителственото болшинство също пазят евреите. За страдание, след 9 септември 1944 година 41 от тези депутати, подписали петицията на Пешев, са съдени от Народния съд.
Според разнообразни сведения, огромна част от тях са наказани на гибел. Така ли е?
На гибел са наказани 20 души, 18 от които са екзекутирани.
В тази посока може би са най-многобройните бели петна в историята. Попаднахте ли на потулени ориси и изтрити биографии?
Двамата, избавили се от екзекуция, са проф. Александър Цанков, който е в емиграция, и дипломатът Николай Николаев. Историята с втория е прелюбопитна и съвсем незнайна. Той е някогашен боен, учител във Военната академия, бил е депутат в 25-ото Народно събрание, а по-късно пълномощен министър в Стокхолм. Той е измежду подписалите писмото на Димитър Пешев, а по-късно получава смъртна присъда от Народния съд по измислени обвинявания. В Стокхолм получава депеша от Народната власт, че е наказан на гибел и е поканен да се върне за осъществяването й, като пътните разходи ще бъдат за сметка на страната! Николаев демонстрира писмото на сътрудниците си от дипломатическия корпус в Швеция и фамилията му незабавно получава политическо леговище. Но злокобният куриоз остава черно на бяло.
Каква обаче е реакцията и позицията на избавените евреи по репресиите към техни спасители след 9 септември 1944 година? Верни ли са изказванията, че десетки евреи са взели участие в разнообразни сформира на Народния съд?
Това е нечиста сделка, наложена в годините, която изрично не дава отговор на истината.Народният съд има 12 състава, в които общо участват трима евреи. Двама от тях са в състава, който съди за антисемитизъм и един е в състава за нелегално замогване. В състава, който съди народните представители, евреин няма нито в съда, нито в обвиняването.
Нещо повече - десетки евреи са се явили в Народния съд, с цел да пазят своите спасители. Което за жалост не оказва помощ – доста от упрекнатите спасители са наказани на гибел или разнообразни санкции.
Възхищение буди делото на индустриалеца Васил Велчев, създател на фабриката за фаянс в Каспичан. Това е българският Шиндлер. Когато изселени евреи идват в Нови пазар, той наема на работа по един човек от 32 бедстващи фамилии и всеки ден ги транспортира с персонален превоз до фабриката в Каспичан, където им дава по-високи заплати от тези на българските служащи, без значение, че са по-ниско квалифицирани – просто тъй като изнемогват. Когато локалният полицейски шеф натиска евреите да бъда уволнени па ЗЗН, Велчев отхвърля да се съобрази.
Каква е ориста на Велчев в годините на Народната власт?
Като някогашен депутат, в това число за антисемитизъм, е наказан на пожизнен затвор. Излежава 4 година и умира дни откакто е освободен. Този човек е съдействал доста за промишлеността в Шуменски окръг. Важно е да се знае, че във Втори състав на Народния съд се появяват и доста комунисти, пренебрегнали възбраната на партията си да свидетелстват в интерес на врагове-фашисти. Те са се опитвали да оказват помощ на хора, спасявали ги по време на незаконния им живот. В множеството случаи, без необикновен резултат. Депешата на Георги Димитров до Трайчо Костов от Москва за безмилостна кавга с врага работи безотказно. Петър Кьосеиванов, брат на фамозния политик, посланик и министър-председател Георги Кьосеиванов, получава 15 година затвор въпреки целият пещерски край да свидетелства, че се е борил като фурия за ползите им, както и в отбрана на евреи и комунисти. След това прекарва последните си дни като продавач на зеле в с. Долни Богров...
Успяхме ли като нация да срещнем света с великия героизъм на българското общество по спасяването на българските евреи?
В огромната си част международната общност не е осведомена с подвига на българското общество.
В момента има български жители, които обикалят по света и описват за зверствата на българската нация и цар Борис Трети , във връзка с евреите в Македония и Тракия. Съпоставими ли са събитията от „ новите “ и „ старите “ земи?
За страдание, на доста интернационалните конгреси български жители опълчват спасението на 48 000 евреи в България на изселените в лагери 11 000 от Македония и Беломорието. Това не е вярно, това са два разнообразни описа. Към тях би трябвало да прибавим орисите на още десетки хиляди евреи от Европа, получили директни визи от България за избавление през Истанбул към Палестина, по време на най-жестоките години на Холокоста.
Разговора води: Емил Янев
Една от аргументите за тези бели полета е, че директните очевидци на тези събития са изчезнали незабавно след 9 септември 1944 година – някои са убити, други са вкарани по пандизите, трети са захвърлени на дъното на обществото. От друга страна, по-голямата част от избавените 48 000 български евреи отпътуват за новосъздадената страна Израел. Чак след 70-те години на предишния век стартират опити Българска комунистическа партия да бъде показана като спасителка на тези изстрадали хора.
„ Янко “ (разбирай други Тодор Живков) избавя евреите – това сме го гледали и по филми.
Да, доста хора си излизаха по време на прожекциите. Измишльотина за основаване на храбър ореол към Българска комунистическа партия. Документите демонстрират, че спасяването на българските евреи се дължи на почтени българи от елита на обществото, опълчили се против антисемитските теории и опитите на държавното управление на Богдан Филов да депортира евреите.
Историците концентрират публичната опозиция против депортацията в три точки: Народното събрание, Православната черква и личността на цар Борис Трети .
Да, по този начин е. Но към тях би трябвало да прибавим още почтени българи. Например - необятна група писатели, отпред със Стилиян Чилингиров, Григор Чешмеджиев, Трифон Кунев, съвсем незнайният социалдемократ Христо Пунев, който написа две писма до царя, държавното управление и народните представители. Друг публицист, отличил се с доблестната си позиция по тематиката е Йордан Ковачев – пловдивски юрист, ценител на толстоизма, земеделец по убеждения, един от бранителите на Никола Петков. Този човек, по време на Закона за отбрана на нацията (ЗЗН) написа публикации в отбрана на евреите, вдъхва им кураж, посещава еврейските клубове... След 9 септември е репресиран, пращан на няколко пъти в Белене.
Интересен е казусът с тогавашното Народно заседание. В него, съгласно историците, съществува аморфно, безлично и услужливо на властта болшинство, което по тематиката с депортацията на евреите прераства в интензивно хуманно болшинство. Какви са вашите сведения в тази посока?
Тогавашното Народно заседание се състои от 160 депутати, определени мажоритарно. Към 1941 година 20 от тях са напуснали Народно събрание по разнообразни аргументи, а останалите 140 са разграничени на две групи - държавно болшинство и съпротива, която - отпред с проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов - застава изрично против ЗЗН.
Между " държавните " депутати има известни общественици, някогашни министри и военни, юристи, хора с високо обучение, приети от обществото. Мнозинството приема ЗЗН, само че даже измежду него е имало хора, като юриста Марин Тютюнджиев, който изнася блестящи речи против дискриминационния закон. Той даже се обръща към депутатите от своята група с репликата, че бащите на българската конституция биха се отказали от тях, в случай че чуеха антисемитските изявления. Иван Петров е различен представител на болшинството, който също държи пламенни речи в отбрана на евреите.
Тодор Кожухаров, наричаният фашист и съмишленик на проф. Александър Цанков, също свети в Народно събрание с остри антисемитски речи .
Той е корав германофил от опозицията, дълготраен редактор на в. „ Слово “. След като Димитър Пешев подава писмото си в отбрана на евреите, подписано от 43-има народни представители, Кожухаров застава в негова отбрана и споделя: „ Аз съм германофил, само че не съм антисемит! Не разбирам за какво германците ненавиждат евреите. Да си мислят каквото желаят, само че българите нямаме никакви учредения да ненавиждаме евреите, те са хора като нас “. Накратко казано, антисемитите са факт, само че доста интелектуалци от проправителственото болшинство също пазят евреите. За страдание, след 9 септември 1944 година 41 от тези депутати, подписали петицията на Пешев, са съдени от Народния съд.
Според разнообразни сведения, огромна част от тях са наказани на гибел. Така ли е?
На гибел са наказани 20 души, 18 от които са екзекутирани.
В тази посока може би са най-многобройните бели петна в историята. Попаднахте ли на потулени ориси и изтрити биографии?
Двамата, избавили се от екзекуция, са проф. Александър Цанков, който е в емиграция, и дипломатът Николай Николаев. Историята с втория е прелюбопитна и съвсем незнайна. Той е някогашен боен, учител във Военната академия, бил е депутат в 25-ото Народно събрание, а по-късно пълномощен министър в Стокхолм. Той е измежду подписалите писмото на Димитър Пешев, а по-късно получава смъртна присъда от Народния съд по измислени обвинявания. В Стокхолм получава депеша от Народната власт, че е наказан на гибел и е поканен да се върне за осъществяването й, като пътните разходи ще бъдат за сметка на страната! Николаев демонстрира писмото на сътрудниците си от дипломатическия корпус в Швеция и фамилията му незабавно получава политическо леговище. Но злокобният куриоз остава черно на бяло.
Каква обаче е реакцията и позицията на избавените евреи по репресиите към техни спасители след 9 септември 1944 година? Верни ли са изказванията, че десетки евреи са взели участие в разнообразни сформира на Народния съд?
Това е нечиста сделка, наложена в годините, която изрично не дава отговор на истината.Народният съд има 12 състава, в които общо участват трима евреи. Двама от тях са в състава, който съди за антисемитизъм и един е в състава за нелегално замогване. В състава, който съди народните представители, евреин няма нито в съда, нито в обвиняването.
Нещо повече - десетки евреи са се явили в Народния съд, с цел да пазят своите спасители. Което за жалост не оказва помощ – доста от упрекнатите спасители са наказани на гибел или разнообразни санкции.
Възхищение буди делото на индустриалеца Васил Велчев, създател на фабриката за фаянс в Каспичан. Това е българският Шиндлер. Когато изселени евреи идват в Нови пазар, той наема на работа по един човек от 32 бедстващи фамилии и всеки ден ги транспортира с персонален превоз до фабриката в Каспичан, където им дава по-високи заплати от тези на българските служащи, без значение, че са по-ниско квалифицирани – просто тъй като изнемогват. Когато локалният полицейски шеф натиска евреите да бъда уволнени па ЗЗН, Велчев отхвърля да се съобрази.
Каква е ориста на Велчев в годините на Народната власт?
Като някогашен депутат, в това число за антисемитизъм, е наказан на пожизнен затвор. Излежава 4 година и умира дни откакто е освободен. Този човек е съдействал доста за промишлеността в Шуменски окръг. Важно е да се знае, че във Втори състав на Народния съд се появяват и доста комунисти, пренебрегнали възбраната на партията си да свидетелстват в интерес на врагове-фашисти. Те са се опитвали да оказват помощ на хора, спасявали ги по време на незаконния им живот. В множеството случаи, без необикновен резултат. Депешата на Георги Димитров до Трайчо Костов от Москва за безмилостна кавга с врага работи безотказно. Петър Кьосеиванов, брат на фамозния политик, посланик и министър-председател Георги Кьосеиванов, получава 15 година затвор въпреки целият пещерски край да свидетелства, че се е борил като фурия за ползите им, както и в отбрана на евреи и комунисти. След това прекарва последните си дни като продавач на зеле в с. Долни Богров...
Успяхме ли като нация да срещнем света с великия героизъм на българското общество по спасяването на българските евреи?
В огромната си част международната общност не е осведомена с подвига на българското общество.
В момента има български жители, които обикалят по света и описват за зверствата на българската нация и цар Борис Трети , във връзка с евреите в Македония и Тракия. Съпоставими ли са събитията от „ новите “ и „ старите “ земи?
За страдание, на доста интернационалните конгреси български жители опълчват спасението на 48 000 евреи в България на изселените в лагери 11 000 от Македония и Беломорието. Това не е вярно, това са два разнообразни описа. Към тях би трябвало да прибавим орисите на още десетки хиляди евреи от Европа, получили директни визи от България за избавление през Истанбул към Палестина, по време на най-жестоките години на Холокоста.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ