Неврологът проф. Лъчезар Трайков: Сапунените сериали са обида за мозъка
Проф. Лъчезар Трайков е измежду най-хубавите експерти в света по заболяването на Алцхаймер. Роден е на 4 януари 1959 година в София. Потомствен доктор, приключил е Френската гимназия, а по-късно - Медицинската академия. Започва кариерата си в болничното заведение в Пирдоп. През 1988 година печели аспирантура в болница " Св. Наум " в София, където получава и компетентност по неврология. През 1993 година френският професор Франсоа Болер го кани в екипа си в Университетската болница " Енри Мондор " в Париж, където Лъчезар Трайков остава 7 години. Задълбочава проучванията си върху деменциите, пази докторантура и с тапия, отпечатана от Френския монетен двор, е приет за професор. Връща се в България през 2000 година От 2009 до 2013 година е изпълнителен шеф на Александровска болница. През 2017 година е определен за " Медик на годината ", а преди месец Българска академия на науките го избра за учен в региона " Медицински науки ".
Стастистиката демонстрира нараснала смъртност от мозъчен инсулт, единствено стресът ли е главният провинен?
Категорично не. Когато приказваме за мозъчен инсулт би трябвало да отбележим първо, че разбираме и приказваме за исхемичен мозъчен инсулт. Когато приказваме за периодичност, статистики и смъртност главно значение имат рисковите фактори . Те са артериално налягане, холестерол, диабет, алкохол, тютюнопушене, наднормено тегло и обездвижване, както и някои сърдечни премеждия като ритъмно нарушаване. Така че, с цел да пораства заболеваемостта от мозъчно-съдова болест и смъртността от инсулт - значи тези рискови фактори не се управляват, както би трябвало. Това, че все по-млади хора имат тези рискови фактори приказва, че те ги подценяват. За страдание, когато се получи един инсулт, това е късната фаза на мозъчно-съдовата болест. Това значи, че са изпуснати години, през които е можело да бъде направено нещо.
Каква е предварителната защита тогава и какви са признаците?
Не е нужно да имаш никаква симптоматика, с цел да се сетиш, че имаш ли високо кръвно налягане, може и да си на 30 години, би трябвало да вземеш ограничения и кръвното налягане да влезе в естествени граници. Нормални граници значи за хора до 60-годишна възраст кръвното да не скача над 140/90 . Както и да не пада прекомерно ниско. Хипотониците - хората, които цялостен живот са с ниско кръвно, като по принцип не страдат толкоз от мозъчни инсулти. Което за следващ път удостоверява, че по-скоро високото кръвно и неналичието на надзор върху него е най-рисковият фактор за мозъчен инсулт. А българите извънредно го подценяват. Включително в България надали не се смята, че високото кръвно налягане се лекува като грип - 10 дни да пиеш медикаменти, то да влезе в норма, по-късно да ги спреш, когато си решиш. Абсолютна груба неточност. Същото важи и за холестерола и за диабета. Хора! Всичко губи смисъл, когато получиш един исхемичен случай - било то инфаркт или инсулт.
Разполагате ли с данни какъв брой българи годишно получават инсулт?
Статистиките не са обновени доста от дълго време и то за какво? Защото прецизната и стойностна епидемиология коства пари. Данните, които получаваме от НЗОК за хората, които се лекуват, за жалост не са точни, защото там се водим от диагнозите, които се подават по клиничните пътеки, а те не отразяват действителността - т.е това, което се регистрира е по-високо от действителността.
Стастистиката демонстрира нараснала смъртност от мозъчен инсулт, единствено стресът ли е главният провинен?
Категорично не. Когато приказваме за мозъчен инсулт би трябвало да отбележим първо, че разбираме и приказваме за исхемичен мозъчен инсулт. Когато приказваме за периодичност, статистики и смъртност главно значение имат рисковите фактори . Те са артериално налягане, холестерол, диабет, алкохол, тютюнопушене, наднормено тегло и обездвижване, както и някои сърдечни премеждия като ритъмно нарушаване. Така че, с цел да пораства заболеваемостта от мозъчно-съдова болест и смъртността от инсулт - значи тези рискови фактори не се управляват, както би трябвало. Това, че все по-млади хора имат тези рискови фактори приказва, че те ги подценяват. За страдание, когато се получи един инсулт, това е късната фаза на мозъчно-съдовата болест. Това значи, че са изпуснати години, през които е можело да бъде направено нещо.
Каква е предварителната защита тогава и какви са признаците?
Не е нужно да имаш никаква симптоматика, с цел да се сетиш, че имаш ли високо кръвно налягане, може и да си на 30 години, би трябвало да вземеш ограничения и кръвното налягане да влезе в естествени граници. Нормални граници значи за хора до 60-годишна възраст кръвното да не скача над 140/90 . Както и да не пада прекомерно ниско. Хипотониците - хората, които цялостен живот са с ниско кръвно, като по принцип не страдат толкоз от мозъчни инсулти. Което за следващ път удостоверява, че по-скоро високото кръвно и неналичието на надзор върху него е най-рисковият фактор за мозъчен инсулт. А българите извънредно го подценяват. Включително в България надали не се смята, че високото кръвно налягане се лекува като грип - 10 дни да пиеш медикаменти, то да влезе в норма, по-късно да ги спреш, когато си решиш. Абсолютна груба неточност. Същото важи и за холестерола и за диабета. Хора! Всичко губи смисъл, когато получиш един исхемичен случай - било то инфаркт или инсулт.
Разполагате ли с данни какъв брой българи годишно получават инсулт?
Статистиките не са обновени доста от дълго време и то за какво? Защото прецизната и стойностна епидемиология коства пари. Данните, които получаваме от НЗОК за хората, които се лекуват, за жалост не са точни, защото там се водим от диагнозите, които се подават по клиничните пътеки, а те не отразяват действителността - т.е това, което се регистрира е по-високо от действителността.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ