Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 г.

Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 година Завършва медицина във Варна. Професор е по белодробни заболявания. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е профилиран курс " Основни качества на водачеството " в London Business School. Дългогодишен преподавател по белодробни заболявания в Медицински факултет на Университет " Св. Климент Охридски ", София. Бивш ръководител на УС на БДББ в интервала 2008-2012 година Национален съветник по пневмология и фтизиатрия на НЗОК. Председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 година Член на Съюза на българските писатели – секция " Публицистика “. Проф. Коста Костов даде изявление на журналиста Теодора Павлова от Агенция " Фокус ".

- Проф. Костов, вие сте един от водещите пулмолози у нас. Ангажиран сте и с хода на епидемията от ковид, която към този момент от година се разгръща и в България. Как оценявате обстановката все още и имате ли опасения от нов пик на болестта, поради, че започва всеобщата имунизация?

- За нов пик в смисъла на оня от октомври-декември не ми се мисли, тъй като не го позволявам в мозъка си. По-скоро ще има постепенно надигаща се вълна, предвидима още в края на януари и тази вълна евентуално няма да залее лечебните заведения както при започване на зимата, само че ще се повишава гладко в идващите няколко седмици. Масовата имунизация няма да успее скоро да догони вируса. Ето през днешния ден (23 февруари) имаме процентен скок на инфектираните над 18% от направените проби, повишаване броя на постъпилите в болница, интензивни звена и умряли. В сегашния миг общият брой минали през инфекцията и имунизирани е под 5% от популацията, в случай че се доверим на формалната статистика.

Ако навлезем в хипотезата, че инфектираните отвън формалните данни са най-малко още милион, тогава позволявам, че имунното българско население е към 22%, дано бъдат 25%.

Пак не излиза сметката, тъй като до момента в който стигнем заветните 70% популационен имунитет, както повелява епидемиологията, ще мине доста време, а до тогава тези, които са се ваксинирали до момента, дружно с преболедувалите преди месеци, ще се причислят още веднъж към неимунното население и по-уязвимата част от него.

Така след месеци ще върнем преброяването в днешната му точка. В същото време се появяват нови разновидности на вируса, с проблематични връзки с имунизациите, антителата, популационния имунитет. Чакат ни още сложни месеци с вдигнат гард.

- Какво демонстрира мониторингът, който вършиме на към този момент преболедувалите пациенти, какви отклонения има в клиничната им картина?

- Една немалка част от преболедувалите продължава да страда от тъй наречените " нескончаем Ковид-19 “, който протича с доста разнородни признаци, общо към 50 на брой, само че най-съществените са сред 30-40 и идват от няколко органи и системи.

Разбира се, най-изявените недоволства са свързани с дихателната система, най-тежко и най-често наранена от вирусната инвазия - кашлица, дефицит на въздух, изразяващ се в множеството случаи като " неспособност за цялостно поемане “, бърза физическа уморяемост, болки в гръдния панер. Към тези признаци се наслагват и други - обща физическа уязвимост, нарушен (разпокъсан) сън, мускулни и ставни болки, главоболие, замаяност, наречена в литературата " мъгла в главата “ (fog in the brain), сърцетуптене, прескачания на сърцето, променлив пулс и кръвно налягане, субфебрилни температури (до 37.5°), боязън, даже меланхолия. Всички тези признаци се появяват освен при тежко боледувалите, само че и при част от по-леко миналите през заболяването.

На третия месец след боледуване страдащите от остатъчни признаци са не по-малко от 30% от всички боледували и тези пациенти изискват подробно проучване с подобаваща функционална инсталация и мултидисциплинарен екип, включващ наложително пулмолог, който при потребност, насочва пациентите към невролог, кардиолог, психиатър, експерт по медицина на съня, рехабилитатор и прочие

Апаратурата за функционална диагностика в извънболничната помощ не е задоволителна за прецизна оценка на остатъчните промени в белия дроб, тъй като една нормална спирометрия не открива тези дълбоки промени, които в нормалния случай засягат дифузионния потенциал на белия дроб, съпротивлението на дихателните пътища, функциониращите дихателни размери, т.е. нужен е не елементарен спирометър, а бодиплетизмограф, с какъвто сътрудниците в извънболничната помощ не разполагат, тъй като е безценен и изисква в допълнение образование за използването му.

За мое задоволство, екипът от пулмолози, включително педиатри-пулмолози, с който работя, разполага с единствения подобен уред в извънболничната помощ и ежедневно преглеждаме не по-малко от 20 души с " нескончаем Ковид-19 “. Тук е мястото да загатна тежкия дефицит на пулмолози, които в този момент са безусловно нужни за обгрижване на пациентите след Ковид-19, тъй като тези заболели са в компетенциите на първо място на пулмолозите и на рехабилитаторите, профилирани в дихателна рехабилитация, които са също в извънреден дефицит. Разбира се, една част от пациентите се нуждаят и от други експерти, най-вече в региона на вътрешната медицина и неврологията.

Сега започнаха да личат скъсаните облекла на здравната ни система, която от години храни най-вече себе си, а не пострадалите. Както споделяше Константин Павлов, преди да нахраним индивида, би трябвало да нахраним Системата.

- Може ли да се направи резюме на положението на миналите през инфекцията и най-честите провали върху организма?

- Най-сериозните провали са при дребна част от пациентите, най-вече миналите през тежка и сериозна форма на заболяването (с изострен респираторен дистрес синдром) и са съсредоточени най-вече в дихателната система. Уврежданията, които остават във времето при тези заболели, са по вида най-често на рядката " организираща пневмония “, позната на пулмолозите и рентгенолозите, по-рядко по различен вид пневмония, засягаща опорната (интерстициална) тъкан на белия дроб.

Много рядко, единствено в обособени случаи, провалите на белодробния паренхим стигат до тежка белодробна непълнота, а по-скоро се развиват релативно постепенно, за няколко месеца и довеждат до избран размер на увреда на белодробната тъкан, която редуцира функционалния потенциал на болните и утежнява качеството им на живот.

Затова е значимо тези провали да бъдат предотвратени в точния момент посредством професионална и навременна оценка на положението на белия дроб, която изисква умел пулмолог, задоволително данни от функционалните проучвания на дихателната система и образни данни, най-много от компютърната томография на белия дроб. Успокояващото в тази ситуация е, че до сходни значими провали стигат малко пациенти, не повече от 1-2% от всички боледуващи, най-вече такива с тежки и сериозни форми на заболяването.

- Могат ли хората да се възползват от лекуване или следствията от ковид остават хронични?

- След положителната клинична оценка, която изясних в предхождащия отговор, идва и точно подбраната терапия – медикамент, доза и дълготрайност. Това към този момент не е работа за експерти от други специалности, а единствено за опитни пулмолози. При навременна клинична оценка и добре ръководена терапия, степента и размерът на провали могат да бъдат редуцирани до най-малко и пациентите с клинично значими остатъчни провали да са извънредно малко. За тази цел, обаче, е нужна освен добре издигната терапия, само че и ранна след болнична рехабилитация, която би трябвало да е необятно налична за тежко боледувалите.

Това, обаче е доста сложен за решение проблем, тъй като не на всички места има рехабилитационни звена и готови рехабилитатори, които биха могли да поемат огромния брой заболели с остатъчни признаци и функционални дефицити, с цел да редуцират бързо нарушеното им качество на живот, провалите върху физическото им положение и да ги върнат към естествен живот назад в обществото. За дефицита на пулмолози и инсталация към този момент загатвам неведнъж и това е продължителен проблем, който заплашва цялото общество в околните няколко години, тъй като междинната възраст на българските пулмолози е над 50 години.

- Виждате ли проблеми с Националния проект за имунизация и оценявате ли като позитивна стъпка прекосяването към всеобщо ваксиниране? Имате ли пояснение за какво в България тече полемика коя ваксина е по-добрата?

- Националният проект за имунизация върви тромаво и тук-там - безредно. Всеки ден се дават нови разпоредби, спорни послания, а имаше задоволително време да се подготвим по-добре, да създадем имунизационни центрове, които да управляват хаоса, да осведомим популацията за предстоящите проблеми, да разясним почтено и разбираемо несъгласията, а не да повтаряме едно и също, като че ли сме на подготовка на самодейна пиеса. Дебатът към имунизациите напълно се профанизира.

Експертите се надпреварват да изричат клишета. Да, няма неприятни ваксини, само че има разнообразни ваксини и би трябвало да се обясняват разликите, тъй като обществото не е стадо пред касапница, а измежду него има мислещи човеци, които желаят да знаят задоволително, преди да си подложат ръката за заветната спринцовка.

Затова има и толкоз съперници на имунизациите – тъй като доста българи не имат вяра на институционалните послания, отнасят се с съмнение, тъй като доста пъти са лъгани, а публичният спор към проблемите на пандемията се води от " специалисти “, които от години не са поглеждали в микроскоп, в никакъв случай не са лекували пневмония, мъчно разграничават вирусна от бактериална зараза, не са слагали десетилетия стетоскоп в ушите си, само че обясняваха обстойно структурата на вируса и механизмите на проваляне, правеха оценки на имунния отговор, на технологията на имунизациите, на белодробните провали, епидемиологичните параметри и други тънкости за вируса и неговото държание.

Пази Боже от профанизирани чакръкчии и университетски знахари. Ваксинационната стратегия протича като синхронизирана рекламна акция за избавяне на артикули с изминал период на валидност, без почитание към науката, като че ли предлагаме туршия, а не биологични артикули.

А са нужни няколко ясни послания, които излъчват повече почитание към науката и обществото. Като това: Всички ваксини са положителни, само че са разнообразни и тези разлики имат значение!

С имунизацията на AstraZeneca би трябвало да се имунизират по-млади хора, на възраст под 55 години, а за по-възрастните да се запазят наличните досега РНК ваксини, заради лимитираните данни от изследванията за по-възрастната група.

Така щяхме да спечелим повече доверие измежду колебаещите се по отношение на имунизацията. Да се съблюдава откритият двудозов режим на приложение на наличните ваксини, а не кой когато може или желае. Сега импровизираме. За една и съща ваксина се дават разнообразни шпации за втората доза – след 4 седмици, може и 10, само че може и 12 седмици…Скоро може да се окаже, че не е належащо изобщо да се ползва втора доза.

Ако някой предлага имунизационен режим, друг от този в клиничните изследвания, да бъде по този начин добър да даде равностойни на клиничните изследвания данни, рецензирани и оповестени в реномирани списания, коментирани от авторските колективи на истинските изследвания. Ако не, да отиде да работи в някоя рекламна организация за продажби в интернет.

Ако замеряме обществото с научни данни, които още не са минали рецензирана оценка, т.е., не са признати единомислещо от научната общественост, ще отстъпим от научния спор и ще стигнем до такава степен, докъдето стигнаха всички лекарства, които се използваха и употребяват без потвърден лековит резултат, с цел да заприличаме на деца, които със сапунени балони желаят да убият муха.

- Вие самият ваксинирахте ли се? Ако да – с коя ваксина, а в случай че не, смятате ли да го извършите?

- Да, имунизирах се още преди месец, когато получих и втората доза на имунизацията на Пфайзер-Байонтех (Pfizer/BioNTech). Нямах избор, само че даже и да имах, щях да избера точно РНК-технологията, която съгласно мен е най-хубавата технология от всички предлагани ваксини. Това е новаторска технология, която за първи път се употребява за всеобщо приложение при вирусна ваксина. До този миг тази технология е тествана в онкологията, при рак на гърдата и при меланом. Правени са и опити при инфекцията с вируса Зика, само че за първи път е този международен успех в борба против вирусна зараза. Очакват се още ваксини от тъй наречените молекулярни и синтетични ваксини, само че това е моят избор и имах шанс, че не се наложи да очаквам по-добър.