Проф. Ивайло ДичевДойче велеНе знам дали е възможно правителство с

Проф. Ивайло Дичев

Дойче веле

Не знам дали е допустимо държавно управление с третия мандат - множеството наблюдаващи считат, че вероятността клони към нула. Почнах да се колебая и дали би трябвало да има, тъй като който и да се хване с него, ще бъде подложен на непрестанен шантаж от враждебно болшинство. Затова пък е занимателно да се следят ритуалните (вече предизборни!) танци към процедурата.

Най-голям късмет виждат, в случай че мандатът иде при Демократична България. Тогава би било допустимо Христо Иванов да повтори виртуозния номер на господин Петков, който съумя да събере в една коалиция десните и левите – т.е. в тази ситуация да подписа обособени съглашения с ГЕРБ и Политическа партия, тъй че да предотврати директните им взаимоотношения, които биха навредили на имиджите им. Това ще донесе на партията му ореола на рационалната мощ, към който се стреми. Има обаче един проблем – ами нали таман Бойко Борисов „ назначи “ Иванов, а и от дълго време флиртува със сестринската партия. Т.е. ГЕРБ ще отнесе овациите за авторството на държавното управление, което по-сетне ще държи на вилица при всяко едно гласоподаване. Хитро нали?

Искат ли жителите държавно управление?

Добре, само че в изискванията за „ техническо държавно управление “ Демократична България може да изиска авансово писмена поддръжка за сериозна правосъдна промяна, с което да разконспирира герберската защитна теза, че не трябвало да се вършат промени на парче, сиреч по-нататък, а в случай че може - никак. И горещият картоф на виновността за неуспех минава в ръцете на съперника. Защото господин Иванов единствено външно наподобява мек и в действителност мъчно ще бъде отклонен от траекторията си.

Впрочем желаят ли българските жители държавно управление или не? Ако съдим по сондажите, безмълвното болшинство е „ за ". Само че гласовитите малцинства и от двете страни гневно се опълчват на всевъзможни изменничества, а над господин Иванов към този момент тежи не една фейсбук-фатва поради изявлението, с което даде да се разбере, че мисли по търсене на единодушие. Защо един политик да се преценява с малцинството, не с болшинството ли? Ами тъй като при пагубно ниската изборна интензивност до урните ще идат единствено гласовитите.

Какво желае президентът?

Въпросът за това на кого ще бъде връчен третият мандат усилва тайнствената власт на президента. По принцип той следва да играе ролята на посредник, както е в страни като Италия, Австрия, Германия, само че директният избор у нас явно го окрилява с упоритости, които надскачат тази функционалност. Това май е проблем на всички избраници на този пост през миналите три десетилетия - те съвсем постоянно стигат до борба с издигналата ги партия. Но този път сме очевидци на невиждана пукотевица във всички направления, която умножава хипотезите. Иска ли да има държавно управление господин Радев или избира да продължи да ръководи? Русофилията ли му е по-скъпа или Планът за възобновяване? Абе въобще: знамение, загадка, престиж (Достоевски).

Мандат на Движение за права и свободи наподобява жертван, макар че тази партия е май единствената, успявала да го реализира. Каквито и недостатъци да има, тя все някой ден би трябвало да влезе в сметките - в случай че щете, тъй като към този момент имаме „ Възраждане “, отделени със хигиеничен кордон. Две такива партии-аутсайдери става доста за парламентарната ни математика. Питам се за какво Политическа партия не пробваха да забият чеп сред Движение за права и свободи и ГЕРБ по този начин, както прави Борисов като насъсква представителите си против Промяната с безумни обвинявания и неистини, а ласкае Демократична България? Казват, щели да изискат нещо – само че пък не изиска ли и Българска социалистическа партия - и то много неща? Така или другояче, тематиката не е настояща, разривът е прекомерно бездънен.

Мандат на Българска социалистическа партия евентуално също би се провалил, тъй като ГЕРБ държат да са десни (и главното обвиняване към Политическа партия е в лявост), а посредством хартиената коалиция ловко разрушиха реформаторския фронт. Все отново в случай че им връчи мандата, господин Радев ще покаже, че е правилен на социалистическите хрумвания, а това може да му е значимо за бъдещи политически планове.

Най-много се спрягаше до момента опцията на „ Български напредък “ да събере поддръжка с помощта на своята заявена всеядност. Наричат го коалиция „ Рашидов “, т.е. такава, в която получава поддръжка от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Тя би изглеждала много срамно за симпатизантите и на едните, и на другите, тъй че може да се наложи някаква танцова стъпка, примерно неявяване на избрани депутати от пленарна зала. Със сигурност през пролетта ще има митинги. Дали има смисъл от такова държавно управление, не знам, несъмнено ми се вижда, че доверието в партиите по-скоро ще бъде подкопано, в сравнение с укрепено.

Мъжкарска непреклонност или рационален компромис?

Вари го, печи го, без сделка сред двата огромни блока няма по какъв начин да се направи болшинство: „ Възраждане “ реши да бъде мъртва тъкан, опълчена на всичко и всички, Българска социалистическа партия се самомаргинализира по тематиката Украйна. И ето я смъртоносната медийна хватка: да правиш държавно управление – неприятно, да не правиш - отново неприятно. Та в това време текат алегорични борби за оплюване на врага, в които се размахват листове по студията и даже беше мобилизирана чалгата на Слави, както и незабавно по-късно - възмущението от нея. Призовават се взаимно за извинения, Политическа партия също трябвало да признаят неточности, въпреки да не чухме особени самопризнания от ГЕРБ за техни такива. Големият въпрос е от какво се печели повече: от мъжкарска непреклонност или от рационален компромис? От това да си част от ръководство или от съпротива? Ще разберем скоро.