Да стимулираме родното, не да разчитаме на вноса
Проф. Иван ПАНАЙОТОВ, селекционер, Свищов
Най-после има едно положително държавно решение - страната да изкупува пшеница за запас и продажба. Отлична концепция, само че за по-добрата й реализация считам, че би трябвало да се направи следното:
1. Да се дефинират средства от бюджета, като се възнамерява цена, с която да се подтиква производителя да си продаде пшеницата на страната и по-късно на компаниите - търговци.
2. Да се дефинира складовата база, в случай че е останало нещо от нея, която да се приготви за запазване на зърното. Ако е належащо, да се изградят нови хранилища. Трябва да се има поради, че производителите на зърно и притежателите на складови бази не са съгласни да държат зърно дълготрайно време. Затова е добре страната да има лични хранилища.
3. Да се слагат виновни хора в държавната компания, която ще се занимава с тази активност. Да има надзор и отговорност.
4. Зърното, което ще се закупува и съхранява, да бъде с положителни качествени индикатори, а не така наречен фуражни пшеници.
Това е хлябът на народа
и той би трябвало да бъде първокласен. Цената на качественото зърно би трябвало да бъде по-висока, минимум с 20%, в съпоставяне тази на нискокачественото зърно. Новата българска селекция е основала качествени и продуктивни сортове, зърното от които би трябвало да влезе в Държавния запас.
5. Министърът на земеделието да подбере положителни съветници - експерти и виновни хора. В Съвета по земеделие да се включат дейни земеделци и експерти, а не фигуранти.
Тук желая да изразя моето мнение за българската селекция, която има повече от 140-годишна история и достижения, които са част от международната селекция. В продължение на 30 години българската селекция беше подценявана и финансово потискана. Закриха се и се продадоха доста опитни станции. Започна мощна реклама и внедряване на западноевропейски сортове и хибриди. Много от тези сортове и хибриди съдържат ГМО артикули, те са продуктивни, само че с ниско качество и не се одобряват с ненаситност от животните. Те се оказват по-умни от нас, хората.
Ще посоча два образеца, с цел да илюстрирам какво имам поради.
Първият: в два съда сложих пшеница от моята селекция и пшеница от непознатата селекция - вид, който е най-разпространен в този момент в страната. След малко съдът с моята пшеница беше празен, всичко изкълвано, а
непознатата пшеница стои непокътната
Вторият: Дивите свине не ядат царевицата - непозната селекция, а отиват при българската царевица, тя им е сладка. Да, само че давала по-нисък рандеман. Вярно е, че през последните години българската селекция изостана, изгубиха се фрагменти и материали, аргументите са известни, да не ги изреждам.
Затова се обръщам към новите управленци на страната, изключително към министъра на земеделието и ръководителя на Селскостопанската академия - настоявайте за увеличение на средствата за земеделската просвета, изключително за селекционните институти. Да се обезпечат с нужната нова техника и всички материали за работа, да се усъвършенства доста заплащането на научните и помощните фрагменти, научната работа да стане привлекателна и мечтана. С актуалните заплати никой няма да си свърже живота с научна активност, изключително със селекция, семепроизводство и внедряване.
Каква пшеница имаме в този момент? Тя не става и за фураж, а за самун би трябвало да се прибавят подобрители, оцветители и така нататък Нямаме нито качествено зърно, нито качествени фуражи.
За качеството би трябвало да се грижи страната
Къде е така наречен организация по качество на храните, какво прави?
Защо страната не подкрепя основаването на български артикули? А от България всяка година изтичат минимум 4-5 милиарда лв. единствено за семена - непозната селекция. Нека част от тези средства да отидат за българската селекция, резултатите ще дойдат сами.
Въпреки компликациите, българската селекция в доста връзки е по-добра от която и да е западноевропейска. Да, рекламата ни е слаба, опциите са лимитирани, ние не даваме комисиони. Имаме и частни селекционни компании, и те би трябвало да се финансират по друг метод, да вземем за пример за приети сортове и хибриди, за техника и други Защото бъдещата битка ще бъде за храна и вода, а не за коли и компютри.
Вземете образец от политиката на Съединени американски щати или Канада, също и от другите развити страни. Там храната и водата, а също и силата, са по-евтини, както се споделя - за народа. Всичко това се отнася и за отглеждането на животни, за животновъдните институти и производството на животинска продукция. Какъв е този импорт, който и кучетата не го ядат, къде е нашето месо, мляко и така нататък?
Къде са нашите вкусни зеленчуци?
Важен въпрос е преработката на растителната и животинска продукция, основаване на принадена стойност на продукта. Износът на зърно е значим за поддържане на пазара, само че по-важно е да се изнесе подготвен артикул, а не суровина. Къде са нашите фамозни консерви, месни артикули и така нататък? Е, по какъв начин ще имаме лична стопанска система и стандарт на живота, когато не ги подтикваме? Добре, получаваме си комисионите, само че в случай че настъпи рецесия в тези страни, от които внасяме, мислим ли за това? Апелът ми е да се обърнем към националната селекция, произвеждане и преправка, към нашите източници за продукция и сила, към националната търговия. Това е пътят за просперитета и развиването на страната ни.
Най-после има едно положително държавно решение - страната да изкупува пшеница за запас и продажба. Отлична концепция, само че за по-добрата й реализация считам, че би трябвало да се направи следното:
1. Да се дефинират средства от бюджета, като се възнамерява цена, с която да се подтиква производителя да си продаде пшеницата на страната и по-късно на компаниите - търговци.
2. Да се дефинира складовата база, в случай че е останало нещо от нея, която да се приготви за запазване на зърното. Ако е належащо, да се изградят нови хранилища. Трябва да се има поради, че производителите на зърно и притежателите на складови бази не са съгласни да държат зърно дълготрайно време. Затова е добре страната да има лични хранилища.
3. Да се слагат виновни хора в държавната компания, която ще се занимава с тази активност. Да има надзор и отговорност.
4. Зърното, което ще се закупува и съхранява, да бъде с положителни качествени индикатори, а не така наречен фуражни пшеници.
Това е хлябът на народа
и той би трябвало да бъде първокласен. Цената на качественото зърно би трябвало да бъде по-висока, минимум с 20%, в съпоставяне тази на нискокачественото зърно. Новата българска селекция е основала качествени и продуктивни сортове, зърното от които би трябвало да влезе в Държавния запас.
5. Министърът на земеделието да подбере положителни съветници - експерти и виновни хора. В Съвета по земеделие да се включат дейни земеделци и експерти, а не фигуранти.
Тук желая да изразя моето мнение за българската селекция, която има повече от 140-годишна история и достижения, които са част от международната селекция. В продължение на 30 години българската селекция беше подценявана и финансово потискана. Закриха се и се продадоха доста опитни станции. Започна мощна реклама и внедряване на западноевропейски сортове и хибриди. Много от тези сортове и хибриди съдържат ГМО артикули, те са продуктивни, само че с ниско качество и не се одобряват с ненаситност от животните. Те се оказват по-умни от нас, хората.
Ще посоча два образеца, с цел да илюстрирам какво имам поради.
Първият: в два съда сложих пшеница от моята селекция и пшеница от непознатата селекция - вид, който е най-разпространен в този момент в страната. След малко съдът с моята пшеница беше празен, всичко изкълвано, а
непознатата пшеница стои непокътната
Вторият: Дивите свине не ядат царевицата - непозната селекция, а отиват при българската царевица, тя им е сладка. Да, само че давала по-нисък рандеман. Вярно е, че през последните години българската селекция изостана, изгубиха се фрагменти и материали, аргументите са известни, да не ги изреждам.
Затова се обръщам към новите управленци на страната, изключително към министъра на земеделието и ръководителя на Селскостопанската академия - настоявайте за увеличение на средствата за земеделската просвета, изключително за селекционните институти. Да се обезпечат с нужната нова техника и всички материали за работа, да се усъвършенства доста заплащането на научните и помощните фрагменти, научната работа да стане привлекателна и мечтана. С актуалните заплати никой няма да си свърже живота с научна активност, изключително със селекция, семепроизводство и внедряване.
Каква пшеница имаме в този момент? Тя не става и за фураж, а за самун би трябвало да се прибавят подобрители, оцветители и така нататък Нямаме нито качествено зърно, нито качествени фуражи.
За качеството би трябвало да се грижи страната
Къде е така наречен организация по качество на храните, какво прави?
Защо страната не подкрепя основаването на български артикули? А от България всяка година изтичат минимум 4-5 милиарда лв. единствено за семена - непозната селекция. Нека част от тези средства да отидат за българската селекция, резултатите ще дойдат сами.
Въпреки компликациите, българската селекция в доста връзки е по-добра от която и да е западноевропейска. Да, рекламата ни е слаба, опциите са лимитирани, ние не даваме комисиони. Имаме и частни селекционни компании, и те би трябвало да се финансират по друг метод, да вземем за пример за приети сортове и хибриди, за техника и други Защото бъдещата битка ще бъде за храна и вода, а не за коли и компютри.
Вземете образец от политиката на Съединени американски щати или Канада, също и от другите развити страни. Там храната и водата, а също и силата, са по-евтини, както се споделя - за народа. Всичко това се отнася и за отглеждането на животни, за животновъдните институти и производството на животинска продукция. Какъв е този импорт, който и кучетата не го ядат, къде е нашето месо, мляко и така нататък?
Къде са нашите вкусни зеленчуци?
Важен въпрос е преработката на растителната и животинска продукция, основаване на принадена стойност на продукта. Износът на зърно е значим за поддържане на пазара, само че по-важно е да се изнесе подготвен артикул, а не суровина. Къде са нашите фамозни консерви, месни артикули и така нататък? Е, по какъв начин ще имаме лична стопанска система и стандарт на живота, когато не ги подтикваме? Добре, получаваме си комисионите, само че в случай че настъпи рецесия в тези страни, от които внасяме, мислим ли за това? Апелът ми е да се обърнем към националната селекция, произвеждане и преправка, към нашите източници за продукция и сила, към националната търговия. Това е пътят за просперитета и развиването на страната ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ