Проф. Иван Илчев: Учебните програми са излишно подробни
Проф. Иван Илчев – историк, професор в Софийския университет " Свети Климент Охридски “ и негов ректор в два поредни мандата в интервала 2007-2015 година, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус ".
- Здравейте, професоре.
Здравейте.
- Проф. Илчев, какви бяха главните послания от събитието?
Трудно ми е да кажа дотолкоз, доколкото това е не зная коя поред конференция с сходна тема, в която вземам участие и чиято съществена цел, несъмнено, постоянно е била да накара българина да придобие самочувствие, не лъжливо, напомпано на патриотарска основа самочувствие, а едно обикновено самочувствие, което да му разреши да се усеща свободно, решително в европейското настояще на страната ни.
- Какви са вашите оценки за образователните стратегии през днешния ден в учебните заведения?
Учебните стратегии, освен през днешния ден, те по принцип още от Освобождението на България до момента, показват желанията на страната по какъв начин да моделира желанието и да моделира съзнанието на учениците. В някои случаи това е позитивно, в други – не толкоз. Лошото е, че в множеството случаи тези образователни стратегии, да не кажа, че съвсем във всички, се образуват в границите на една бюрократична конструкция, каквато е МОН, като с думата " бюрократична “ не желая да изразя негативизъм, по-скоро да кажа, че това е една конструкция, която е построена и има свои лични закони, има подчиненост вътре в нея – и това е обикновено за всички управнически структури. Но за жалост, тези структури като предписание не одобряват препоръки, идващи отвън тях, а се стараят да развиват концепции и мнения, които са родени в самите структури. Програмите са ненужно подробни, бих споделил, ненужно тъкмо дефинирани, те не разрешават независимост като предписание на създателите на текстовете и вместо да им дават опция за полет, към който полет да причислят учениците, те ги спъват като букаи.
- Защо съгласно вас се получава това?
Ами аз към този момент го споделих – от несъразмерния блян на страната да управлява всичко. Това пролича, апропо, и в изявлението на президента Радев, който от самото начало говореше с упойване за страната като за някакъв организъм, който съществува самичък за себе си, настрана от хората, нещо като – не знам до каква степен го е чел, несъмнено, президентът, труда на британския мъдрец Томас Хобс " Левиатан “, писан през ХVІІ век, в който той точно по този начин приказва за страната, като за едно създание, което е отделено от поданиците. Но там в третата част на тази книга, която е извънредно забавна е и е преведена на български, третата част се споделя " Кралството на тъмнината “ и има поради страната, която споделя той, не е нищо друго, с изключение на " скрит план на измамници да се снабдят с притежание над хората в настоящия свят в опит посредством тъмни и неправилни доктрини да изгасят в тях светлината “. А това, което ние опитваме, несъмнено, е да държим светлината, пламъка, светлика безсънен за децата от учебното заведение.
- Професоре, в тази връзка беше подложен и въпроса на кръглата маса за това образователното наличие да не се употребява за политически цели. Смятате ли, че това се ползва?
Това е едно главно условие, отново ще повторя, от Освобождението насам, което на процедура в никакъв случай не е прилагало. Винаги под една или друга форма властимащите са опитвали да нагодят наличието съгласно техните тактически и стратегически цели. И мисля, че честен дълг на създателите на текстовете е да не се подчиняват на сходни планове и желания.
- Президентът Румен Радев съобщи, че би трябвало да се промени закона, който в този момент разрешава учителите да избират от безграничен брой учебници по предмет. Вие на какво мнение сте?
Аз го изказах още в самото начало, дори преди той да го направи в предлагането си. Бях дочул, че има такива неща и бях споделил, че това ще ни върне към интервала след 9 септември 1944 година, когато беше позволена единствено една истина. Моят сътрудник проф. Веселин Янчев, който е началник на Катедрата по история на България в Софийския университет в Историческия факултет сподели, че нормално всички насилствени режими стартират с това да наложат едно виждане за историята, за проблемите и така нататък и по-късно го развиват до висоти, които ние добре познаваме.
- Да разбирам, че това опонира на демокрацията.
Това изцяло опонира на концепцията за народна власт и не може да се употребява като мотив това, че страната, видите ли, осигурявала безвъзмездни учебници, т.е. финансира ги с публични финанси, и по тази причина има право да постанова какво да се написа, или по-скоро какво да не се написа в тях. Аз бих споделил, че е по-добре да се откри различен вид за финансиране на образованието, а не безплатните учебници, различен вид за финансиране на родителите на учениците.
- Какви да вземем за пример могат да бъдат разновидностите?
Има 1 милион – както се дават стипендии за това. Вижте в този момент, това чак толкоз не облекчава родителското тяло това, че би трябвало да купуват учебници през септември месец.
Не е чак такава тежка финансова повинност и постоянно може да бъде препоръчан метод родителите да бъдат обезщетени по различен метод, само че да се остави свободата. Говоря освен за историята, приказваме и за учебниците по литература – да се остави свободата да се избира кои създатели да се показват, по какъв начин да се показват, кои техни творби да се цитират и така нататък
- А що се отнася до количеството, съгласно вас съотношението на часовете – може ли да се промени нещо там или програмата е добра в този момент? Като несъмнено, беше маркирано, че часовете по роден език в тази ситуация български език и литература са най-вече у нас в целия Европейския съюз.
Вижте в този момент, в този момент говорите с един някогашен управленец като мен, който въпреки всичко години наред е управлявал първо факултет, след това университет – часовете в никакъв случай по нито една дисциплинираност съгласно преподаващите в тях не доближават. Това е твърдото мнение на всички сътрудници, без значение от това дали предават астрономия, български език, математика, история и така нататък Винаги се е водела една битка, яростна битка за повече часове.
- Върху какво се обединихте в края на това събитие? Имаше ли обединяване по отношение на всички посетители и участващи?
Това към което се обединихме, е, че одобрихме желанието на министерството сега, като не забравяме, че избори има единствено след три дни, само че се надяваме, че грижата за националното самочувствие на българина е грижа, която минава през активността на всички Министерства на образованието, без значение от това кой е спечелил изборите. Така че към това се обединихме и мисля, че имаше консенсус, че не би трябвало да се върви към учебници или един единствен учебник по другите дисциплини, които се преподават в учебно заведение. Като предписание всички изказващи се показаха своите дълбоки подозрения във връзка на това предложение.
- Здравейте, професоре.
Здравейте.
- Проф. Илчев, какви бяха главните послания от събитието?
Трудно ми е да кажа дотолкоз, доколкото това е не зная коя поред конференция с сходна тема, в която вземам участие и чиято съществена цел, несъмнено, постоянно е била да накара българина да придобие самочувствие, не лъжливо, напомпано на патриотарска основа самочувствие, а едно обикновено самочувствие, което да му разреши да се усеща свободно, решително в европейското настояще на страната ни.
- Какви са вашите оценки за образователните стратегии през днешния ден в учебните заведения?
Учебните стратегии, освен през днешния ден, те по принцип още от Освобождението на България до момента, показват желанията на страната по какъв начин да моделира желанието и да моделира съзнанието на учениците. В някои случаи това е позитивно, в други – не толкоз. Лошото е, че в множеството случаи тези образователни стратегии, да не кажа, че съвсем във всички, се образуват в границите на една бюрократична конструкция, каквато е МОН, като с думата " бюрократична “ не желая да изразя негативизъм, по-скоро да кажа, че това е една конструкция, която е построена и има свои лични закони, има подчиненост вътре в нея – и това е обикновено за всички управнически структури. Но за жалост, тези структури като предписание не одобряват препоръки, идващи отвън тях, а се стараят да развиват концепции и мнения, които са родени в самите структури. Програмите са ненужно подробни, бих споделил, ненужно тъкмо дефинирани, те не разрешават независимост като предписание на създателите на текстовете и вместо да им дават опция за полет, към който полет да причислят учениците, те ги спъват като букаи.
- Защо съгласно вас се получава това?
Ами аз към този момент го споделих – от несъразмерния блян на страната да управлява всичко. Това пролича, апропо, и в изявлението на президента Радев, който от самото начало говореше с упойване за страната като за някакъв организъм, който съществува самичък за себе си, настрана от хората, нещо като – не знам до каква степен го е чел, несъмнено, президентът, труда на британския мъдрец Томас Хобс " Левиатан “, писан през ХVІІ век, в който той точно по този начин приказва за страната, като за едно създание, което е отделено от поданиците. Но там в третата част на тази книга, която е извънредно забавна е и е преведена на български, третата част се споделя " Кралството на тъмнината “ и има поради страната, която споделя той, не е нищо друго, с изключение на " скрит план на измамници да се снабдят с притежание над хората в настоящия свят в опит посредством тъмни и неправилни доктрини да изгасят в тях светлината “. А това, което ние опитваме, несъмнено, е да държим светлината, пламъка, светлика безсънен за децата от учебното заведение.
- Професоре, в тази връзка беше подложен и въпроса на кръглата маса за това образователното наличие да не се употребява за политически цели. Смятате ли, че това се ползва?
Това е едно главно условие, отново ще повторя, от Освобождението насам, което на процедура в никакъв случай не е прилагало. Винаги под една или друга форма властимащите са опитвали да нагодят наличието съгласно техните тактически и стратегически цели. И мисля, че честен дълг на създателите на текстовете е да не се подчиняват на сходни планове и желания.
- Президентът Румен Радев съобщи, че би трябвало да се промени закона, който в този момент разрешава учителите да избират от безграничен брой учебници по предмет. Вие на какво мнение сте?
Аз го изказах още в самото начало, дори преди той да го направи в предлагането си. Бях дочул, че има такива неща и бях споделил, че това ще ни върне към интервала след 9 септември 1944 година, когато беше позволена единствено една истина. Моят сътрудник проф. Веселин Янчев, който е началник на Катедрата по история на България в Софийския университет в Историческия факултет сподели, че нормално всички насилствени режими стартират с това да наложат едно виждане за историята, за проблемите и така нататък и по-късно го развиват до висоти, които ние добре познаваме.
- Да разбирам, че това опонира на демокрацията.
Това изцяло опонира на концепцията за народна власт и не може да се употребява като мотив това, че страната, видите ли, осигурявала безвъзмездни учебници, т.е. финансира ги с публични финанси, и по тази причина има право да постанова какво да се написа, или по-скоро какво да не се написа в тях. Аз бих споделил, че е по-добре да се откри различен вид за финансиране на образованието, а не безплатните учебници, различен вид за финансиране на родителите на учениците.
- Какви да вземем за пример могат да бъдат разновидностите?
Има 1 милион – както се дават стипендии за това. Вижте в този момент, това чак толкоз не облекчава родителското тяло това, че би трябвало да купуват учебници през септември месец.
Не е чак такава тежка финансова повинност и постоянно може да бъде препоръчан метод родителите да бъдат обезщетени по различен метод, само че да се остави свободата. Говоря освен за историята, приказваме и за учебниците по литература – да се остави свободата да се избира кои създатели да се показват, по какъв начин да се показват, кои техни творби да се цитират и така нататък
- А що се отнася до количеството, съгласно вас съотношението на часовете – може ли да се промени нещо там или програмата е добра в този момент? Като несъмнено, беше маркирано, че часовете по роден език в тази ситуация български език и литература са най-вече у нас в целия Европейския съюз.
Вижте в този момент, в този момент говорите с един някогашен управленец като мен, който въпреки всичко години наред е управлявал първо факултет, след това университет – часовете в никакъв случай по нито една дисциплинираност съгласно преподаващите в тях не доближават. Това е твърдото мнение на всички сътрудници, без значение от това дали предават астрономия, български език, математика, история и така нататък Винаги се е водела една битка, яростна битка за повече часове.
- Върху какво се обединихте в края на това събитие? Имаше ли обединяване по отношение на всички посетители и участващи?
Това към което се обединихме, е, че одобрихме желанието на министерството сега, като не забравяме, че избори има единствено след три дни, само че се надяваме, че грижата за националното самочувствие на българина е грижа, която минава през активността на всички Министерства на образованието, без значение от това кой е спечелил изборите. Така че към това се обединихме и мисля, че имаше консенсус, че не би трябвало да се върви към учебници или един единствен учебник по другите дисциплини, които се преподават в учебно заведение. Като предписание всички изказващи се показаха своите дълбоки подозрения във връзка на това предложение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ