Проф. Коцев: Търси се отговор защо един нехепатотропен вирус като аденовируса причинява остър хепатит у здрави деца
Проф. Искрен Коцев е един от най-изявените гастроентеролози хепатолози, дълготраен началник на клиника в УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна и учител в МУ на морската ни столица. Днес беседваме с него по тематиката за хепатита с неразбираема етиология при деца и вероятната роля на аденовируса като извършител на инфекцията.
Проф. Коцев, доказани данни сочат в значителен брой случаи връзка с аденовируса като вероятен извършител на тази зараза. Какви хипотези могат да се градят върху този факт?
При обсъжданите над 200 случая с детски тежък изострен хепатит като извършител се упреква аденовирус 41 заради честото му съществуване дружно с хепатита. Известно е, че аденовирус 41 предизвиква грипоподобно положение със или без изострен вирусен гастроентерит и съществуват известия за породен изострен хепатит, само че у имунокомпрометирани деца и в никакъв случай или извънредно рядко при здрави деца.
И едно малко отклоняване – наскоро аденовирус 36 беше упрекнат за извършител на затлъстяването и се стартира вярата посредством противовирусно лекуване да се реализира обикновено тегло.
Всъщност, аденовирусната зараза е необятно публикувана измежду човешката популация. Аденовирусът е ДНК вирус и има най-малко 51 човешки серотипа. Най-общо инфекцията протича удобно и има самоограничаващ се ход. Причинява остри респираторни инфекции, епидемиологичен кератоконюнктивит и вирусен гастроентерит. Описани са от дълго време единични по-тежки случаи при деца с гастроентерит, хеморагичен цистит, миокардит, хепатит, нефрит или менингоенцефалит. Най-тежко протича при пациенти с наследствен повреден имунитет, трансплантирани и пациенти с HIV-инфекция.
Сега се търси отговор на въпроса за какво един нехепатотропен вирус като аденовируса предизвиква толкоз тежък изострен хепатит у здрави деца.
Обсъжда се опцията за разновидност на аденовирус 41 до степен да предизвиква тежък изострен хепатит у здрави до тогава деца. Друга обсъждана опция е аденовирус 41 да работи по едно и също време с различен вирус, да вземем за пример SARS-CoV-2, заради което предизвиква тежко чернодробно увреждане.
В тази връзка дано Ви попитам има ли значение съгласно Вас отминаващата Коронавирус пандемия да се окаже фактор за появяването на новия тип хепатит?
Може да се допусне и предшестваща зараза със SARS-CoV-2, която е довела до срив в имунната система и последващата аденовирусна зараза не е посрещната с изправен имунитет, което е причина за генерализация на инфекцията, респективно – развиване на хепатит.
Съществува действителната опция за намален имунитет у децата към този другояче постоянно срещан вирус заради двегодишната обществена изолираност на децата по отношение на пандемията от COVID-19 и невъзможността да се инфектират с минимални дози вирус, което пък води до създаване на имунитет към вируса.
Социалната изолираност, дезинфекцията, носенето на маски по време на пандемията докара до смъкване на заболеваемостта от остри респираторни инфекции у децата, респективно до неизползване на обикновено съществуващата подготвеност и натегнатост на имунните механизми и при първи конфликт след такава „ имунна пауза “ у някои деца е допустимо да се развие свръхсилен отговор към инфекцията с аденовирус, което да провокира появяването на тежък изострен хепатит.
Все отново, дано повторя, връзката на сегашния хепатит с аденовирус 41 е хипотетична, само че не и твърдо потвърдена. Невинаги е елементарно да се обясни вероятната връзка сред чернодробното увреждане и налична зараза. Те могат да съществуват и редом без връзка между тях. При комбинирана зараза или комбинирана етиология също е мъчно да се разграничи ролята на обособените фактори.
Как може да стане това?
Изискват се задълбочени проучвания, изключване на другите вероятни голям брой аргументи за чернодробно увреждане, количествени RT PCR-изследвания на вирусните РНК и ДНК, серологични проби на характерните имуноглобулини и чернодробни биопсии. Засега в чернодробните биопсии не са открити вирусни включвания и имунохистохимични доказателства за аденовирус. Не се виждат и вирусни частици в чернодробната тъкан с електронен микроскоп.
Може да се разисква роля и на интоксикация от околната среда с незнаен токсин, само че това е малко евентуално, заради необятната география на този фулминантен хепатит. Може да се допусне и ролята на комбинирана зараза, както и на комбинирано влияние от вирус и интоксикация от околната среда.
Съществува и догадка, че хепатитът от този вид е съществувал и преди, само че с доста ниска периодичност, до момента в който в този момент е „ по-разпознаваем “ и „ по-видим “. Възможно е през последните две години честотата му да е намаляла още повече по отношение на противоепидемичните ограничения и сегашният брой да наподобява като зачестяване.
Искам да спра вниманието си и на още един значителен фактор. Известно е, че при остри инфекции, свързани с нараснала температура, се употребява Paracetamol, необятно предлаган под разнообразни наименования без рецепта.
Може да се допусна, че при децата с остра (аденовирусна) зараза е употребен Paracetamol заради нарасналата температура. Терапевтичната широчина на Paracetamol е дребна. Острата дневна токсична доза при деца е повече от 200 mg/kg телесно тегло, само че в случаи на повторна приложимост интоксикацията настава при приложение на повече от 75 mg/kg телесно тегло на ден при деца под 6 години. При предозиране Paracetamol предизвиква остра чернодробна непълнота, изискваща интензивно лекуване с N-acetylcysteine, и при крах – чернодробна трансплантация.
Не желая да пропусна и още един аспект, който има отношение към казуса за детския хепатит с неразбираема етиология – това е тематиката за автоимунните хепатити.
В диагностичния развой при автоимунни чернодробни заболявания се употребяват автоимунни маркери - AMA, ANA, ASmMA, LKM, pANCA, cANCA, аnti AMA-M2, 2-3E (BPO), Sp100, gr210, SLA/1, LC-1, PML, SSA-Ro52, IgG, IgM, IgA.
Известно е обаче, че в клиничната процедура съществуват автоимунни хепатити, за които няма налични автоимунни диагностични маркери. От друга страна, автоимунните хепатити у деца могат да протичат по сходен нападателен метод, както и при другите случаи, за които към този момент стана въпрос.
Ето за какво е належащо за всеки сходен случай да се известяват здравните управляващи и да се потърси връзката на хепатита с гореспоменатите причинители, както и с най-често откривания при тези случаи - аденовирус 41.
И най-после Ви апелирам да посочите одобрените подходи за предварителната защита на инфекцията и средствата за нейното лекуване.
Профилактиката на инфекцията с аденовирус в действителност е най-важна и необятно използвана. Тя включва постоянно измиване на ръцете с вода и сапун, потребление на стерилизация (по-добре работят хлор-базираните дезинфектанти в съпоставяне със спиртните), недопускане на досег на ръцете с устата, носа и очите, носене на маска, уединяване на болните, отбягване на контакт с пациенти с аденовирусна зараза, неизползване на плувни басейни без съответно хлориране на водата, прецизна хигиена при прилагане на тоалетните.
Съществува ваксина против аденовирус видове 4 и 7, която се употребява в Съединени американски щати за боен контингент сред 18 и 50-годишна възраст за профилактика на остри респираторни инфекции.
По отношение на лекуването, няма изрично одобрено противовирусно средство за лекуване на аденовирусната зараза. При имунокомпрометирани лица най-често се употребяват: Cidovir – нуклеозиден аналог, Brincidovir –за орално приложение, Ribavirin – нуклеозиден аналог, Ganciclovir – инхибитор на ДНК синтезата, Campothecin – химиотерапевтик, инхибитор на вирусната репликация, Stavudine – нуклеозиден анти-HIV сътрудник, както и имуноглобулини и моноклонални антитела
В рамките на клинични изследвания се изследват и доста евентуални лекарства против аденовирусната зараза.
Проф. Коцев, доказани данни сочат в значителен брой случаи връзка с аденовируса като вероятен извършител на тази зараза. Какви хипотези могат да се градят върху този факт?
При обсъжданите над 200 случая с детски тежък изострен хепатит като извършител се упреква аденовирус 41 заради честото му съществуване дружно с хепатита. Известно е, че аденовирус 41 предизвиква грипоподобно положение със или без изострен вирусен гастроентерит и съществуват известия за породен изострен хепатит, само че у имунокомпрометирани деца и в никакъв случай или извънредно рядко при здрави деца.
И едно малко отклоняване – наскоро аденовирус 36 беше упрекнат за извършител на затлъстяването и се стартира вярата посредством противовирусно лекуване да се реализира обикновено тегло.
Всъщност, аденовирусната зараза е необятно публикувана измежду човешката популация. Аденовирусът е ДНК вирус и има най-малко 51 човешки серотипа. Най-общо инфекцията протича удобно и има самоограничаващ се ход. Причинява остри респираторни инфекции, епидемиологичен кератоконюнктивит и вирусен гастроентерит. Описани са от дълго време единични по-тежки случаи при деца с гастроентерит, хеморагичен цистит, миокардит, хепатит, нефрит или менингоенцефалит. Най-тежко протича при пациенти с наследствен повреден имунитет, трансплантирани и пациенти с HIV-инфекция.
Сега се търси отговор на въпроса за какво един нехепатотропен вирус като аденовируса предизвиква толкоз тежък изострен хепатит у здрави деца.
Обсъжда се опцията за разновидност на аденовирус 41 до степен да предизвиква тежък изострен хепатит у здрави до тогава деца. Друга обсъждана опция е аденовирус 41 да работи по едно и също време с различен вирус, да вземем за пример SARS-CoV-2, заради което предизвиква тежко чернодробно увреждане.
В тази връзка дано Ви попитам има ли значение съгласно Вас отминаващата Коронавирус пандемия да се окаже фактор за появяването на новия тип хепатит?
Може да се допусне и предшестваща зараза със SARS-CoV-2, която е довела до срив в имунната система и последващата аденовирусна зараза не е посрещната с изправен имунитет, което е причина за генерализация на инфекцията, респективно – развиване на хепатит.
Съществува действителната опция за намален имунитет у децата към този другояче постоянно срещан вирус заради двегодишната обществена изолираност на децата по отношение на пандемията от COVID-19 и невъзможността да се инфектират с минимални дози вирус, което пък води до създаване на имунитет към вируса.
Социалната изолираност, дезинфекцията, носенето на маски по време на пандемията докара до смъкване на заболеваемостта от остри респираторни инфекции у децата, респективно до неизползване на обикновено съществуващата подготвеност и натегнатост на имунните механизми и при първи конфликт след такава „ имунна пауза “ у някои деца е допустимо да се развие свръхсилен отговор към инфекцията с аденовирус, което да провокира появяването на тежък изострен хепатит.
Все отново, дано повторя, връзката на сегашния хепатит с аденовирус 41 е хипотетична, само че не и твърдо потвърдена. Невинаги е елементарно да се обясни вероятната връзка сред чернодробното увреждане и налична зараза. Те могат да съществуват и редом без връзка между тях. При комбинирана зараза или комбинирана етиология също е мъчно да се разграничи ролята на обособените фактори.
Как може да стане това?
Изискват се задълбочени проучвания, изключване на другите вероятни голям брой аргументи за чернодробно увреждане, количествени RT PCR-изследвания на вирусните РНК и ДНК, серологични проби на характерните имуноглобулини и чернодробни биопсии. Засега в чернодробните биопсии не са открити вирусни включвания и имунохистохимични доказателства за аденовирус. Не се виждат и вирусни частици в чернодробната тъкан с електронен микроскоп.
Може да се разисква роля и на интоксикация от околната среда с незнаен токсин, само че това е малко евентуално, заради необятната география на този фулминантен хепатит. Може да се допусне и ролята на комбинирана зараза, както и на комбинирано влияние от вирус и интоксикация от околната среда.
Съществува и догадка, че хепатитът от този вид е съществувал и преди, само че с доста ниска периодичност, до момента в който в този момент е „ по-разпознаваем “ и „ по-видим “. Възможно е през последните две години честотата му да е намаляла още повече по отношение на противоепидемичните ограничения и сегашният брой да наподобява като зачестяване.
Искам да спра вниманието си и на още един значителен фактор. Известно е, че при остри инфекции, свързани с нараснала температура, се употребява Paracetamol, необятно предлаган под разнообразни наименования без рецепта.
Може да се допусна, че при децата с остра (аденовирусна) зараза е употребен Paracetamol заради нарасналата температура. Терапевтичната широчина на Paracetamol е дребна. Острата дневна токсична доза при деца е повече от 200 mg/kg телесно тегло, само че в случаи на повторна приложимост интоксикацията настава при приложение на повече от 75 mg/kg телесно тегло на ден при деца под 6 години. При предозиране Paracetamol предизвиква остра чернодробна непълнота, изискваща интензивно лекуване с N-acetylcysteine, и при крах – чернодробна трансплантация.
Не желая да пропусна и още един аспект, който има отношение към казуса за детския хепатит с неразбираема етиология – това е тематиката за автоимунните хепатити.
В диагностичния развой при автоимунни чернодробни заболявания се употребяват автоимунни маркери - AMA, ANA, ASmMA, LKM, pANCA, cANCA, аnti AMA-M2, 2-3E (BPO), Sp100, gr210, SLA/1, LC-1, PML, SSA-Ro52, IgG, IgM, IgA.
Известно е обаче, че в клиничната процедура съществуват автоимунни хепатити, за които няма налични автоимунни диагностични маркери. От друга страна, автоимунните хепатити у деца могат да протичат по сходен нападателен метод, както и при другите случаи, за които към този момент стана въпрос.
Ето за какво е належащо за всеки сходен случай да се известяват здравните управляващи и да се потърси връзката на хепатита с гореспоменатите причинители, както и с най-често откривания при тези случаи - аденовирус 41.
И най-после Ви апелирам да посочите одобрените подходи за предварителната защита на инфекцията и средствата за нейното лекуване.
Профилактиката на инфекцията с аденовирус в действителност е най-важна и необятно използвана. Тя включва постоянно измиване на ръцете с вода и сапун, потребление на стерилизация (по-добре работят хлор-базираните дезинфектанти в съпоставяне със спиртните), недопускане на досег на ръцете с устата, носа и очите, носене на маска, уединяване на болните, отбягване на контакт с пациенти с аденовирусна зараза, неизползване на плувни басейни без съответно хлориране на водата, прецизна хигиена при прилагане на тоалетните.
Съществува ваксина против аденовирус видове 4 и 7, която се употребява в Съединени американски щати за боен контингент сред 18 и 50-годишна възраст за профилактика на остри респираторни инфекции.
По отношение на лекуването, няма изрично одобрено противовирусно средство за лекуване на аденовирусната зараза. При имунокомпрометирани лица най-често се употребяват: Cidovir – нуклеозиден аналог, Brincidovir –за орално приложение, Ribavirin – нуклеозиден аналог, Ganciclovir – инхибитор на ДНК синтезата, Campothecin – химиотерапевтик, инхибитор на вирусната репликация, Stavudine – нуклеозиден анти-HIV сътрудник, както и имуноглобулини и моноклонални антитела
В рамките на клинични изследвания се изследват и доста евентуални лекарства против аденовирусната зараза.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ