Проф. Илия Гюдженов е роден в село Ново Лески, община

Проф. Илия Гюдженов е роден в село Ново Лески, община Хаджидимово. Той е някогашен ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски " в Благоевград в интервала от 1999-2007 година Ръководител е на Катедра „ Математика " към Природо-математически факултет. Бил е член на Акредитационния съвет и зам.-председател на Националната организация за оценяване и акредитация. В началото на м. декември 2020 година с решение на Министерски съвет проф. Илия Гюдженов е избран за ръководител на Държавната организация за българите в чужбина.

" Надявам се, че от позицията, която заемам, ще имам опцията и ресурса да осъществявам по-добра връзка, както сред държавните органи, имащи пълномощия и отговорности, свързани с българите в чужбина, по този начин и сред обособените проведени структури на българите в чужбина ", показа новият ръководител на ДАБЧ в изявление пред Натали Петрова за ИА Кросс.

Проф.Гюдженов позволете да Ви поздравя с назначението за ръководител на Държавната организация за българите в чужбина. Защо идеята на българите зад граница е значима за Вас, по какъв начин достигнахте до нея и каква опция този пост в ДАБЧ ще Ви даде, с цел да реализирате концепциите си в тази тенденция?

-Благодаря! Като ректор съм работил с някои от българските общности в чужбина (Украйна, Албания Сърбия и др.) и имах избрана информация за проблемите и достиженията им за запазване на българската еднаквост. Надявам се, че от позицията, която заемам, ще имам опцията и ресурса да осъществявам по-добра връзка, както сред държавните органи, имащи пълномощия и отговорности, свързани с българите в чужбина, по този начин и сред обособените проведени структури на българите в чужбина.

Агенцията е дребна институция с към 25 чиновници и непретенциозен бюджет. В същото време с тежка, натоварваща и изискваща сериозен потенциал активност, а точно засвидетелствуване на българския генезис. Всяка година в Агенцията се преглеждат десетки хиляди преписки. В момента тази активност се е трансформирала в съществена, а би трябвало да е спомагателна и съпътстваща към началните функционалности от основаването на институцията, а точно: запазването на българската просвета и националната еднаквост, работата с българските организации зад граница, съхраняването на българския език, реинтеграцията (реемиграция)на българите от чужбина и работа по осъществяване на Националната тактика. Имате ли визия и по какъв начин съгласно Вас би трябвало да се развива ДАБЧ?

-Да, в действителност през последните години тази активност натоварва административния потенциал според от възходящия брой на наши сънародници, искащи да подадат документи за засвидетелствуване на български произход(УДП). Агенцията постоянно се е стремяла да не изостава в работата по главните си функционалности и цели. Динамиката на миграционните процеси допуска по-тясно взаимоотношение с увеличаващия се брой български организации зад граница.



Според Вас какво липсва най-много на ДАБЧ - бюджет, кадрови и човешки капацитет, институционално-административни механизми за образуване на политиката за българите в чужбина или нещо напълно друго?


-Смятам, че на този стадий имаме потребност от увеличение на кадровия запас, каквото е и мнението на Инспектората на Министерски съвет.

Спазва ли ДАБЧ публично оповестените периоди за издаване на документите?

-Към момента ДАБЧ издава УБП в открития едномесечен период на заявките, подадена на място. Има известно закъснение на преписките по консулски път, само че администрацията интензивно работи за спазването на периода, което ще бъде преодоляно до началото на месец март.

Колко са лежащите сега заявките за удостоверения за български генезис в Агенцията и какъв брой са отводите, да речем през предходната година?

-Общият брой на издадените отводи за предходната година е 461.

Какви са аргументите за отводите?

-Всяка кореспонденция се преглежда самостоятелно и аргументите за издаване на отвод са разнообразни, примерно - заради разминаване на данни в приложените към преписката документи, липсва опция за следене на родствена връзка или предоставени неистинен или подправени документи и други.

Записването за подаване и приемане на документите става посредством онлайн записване, само че предоставените дати свършват безусловно за часове. Как виждате методите да се поправя настоящето положение?

-Записването в онлайн системата е съобразено с потенциала на Агенцията за осъществяване на административната услуга качествено и в период. Желаещите са в пъти повече от нашите благоприятни условия. Бих предложил на нашите сънародници да употребяват опциите на дипломатически представителства за подаване на документи. Ние ще спазим едномесечния период за изговаряне, считано от момента на постъпването им в Агенцията.

Какви са резултатите от Кръглата маса, която организирахте в онлайн формат на 22-23 декември, успяхте ли да ги анализирате и какво възнамерявате да приложите от чутото и споделеното на този конгрес?

-Направени са доста заключения и рекомендации, които могат да послужат за създаване на още по-ефективна посока на развиване ориентирана към взаимоотношението със сънародниците ни в чужбина. На този конгрес бяха показани резултати от направено изследване измежду нашите сънародници в чужбина по въпроси от друго естество. Резултатите несъмнено предизвикаха интереса на присъстващите на онлайн кръглата маса и те демонстрираха висока интензивност. Публикувани са на уеб страницата на Агенцията.

Има ли метод за оптимизация на активността на институцията по този начин, че да се изследва броя на пребиваващите в България българи от чужбина, които са непознати граждани; на тези от тях, които са се сдобили с българско гражданство; на броя на студентите от български генезис, приключили в България.

-Информацията, обвързвана с българите в чужбина се събира от разнообразни институции, съгласно съответната компетентност. По посочените въпроси работим взаимно с Министерство на външните работи, с Министерството на правораздаването, с канцеларията Вицепрезидента на Република България, дирекция „ Миграция ". Ние работим в извънредно положително съдействие с МОН като тази година бяха отпуснати 2000 места в нашите висши учебни заведения, а с всяка година броят на кандидатстващите по Постановление на Министерски съвет 103/1993 година се усилва.

Държавната организация е основана през 2000 година Кои са съгласно Вас са най-успешните действия на ДАБЧ за тези 20 години?

-Агенцията за българите в чужбина е основана в края на 1992 година, а 2000 година получава статут на Държавна организация, орган на Министерски съвет, за реализиране политиката на страната по отношение на българите и техните общности по света. Трудно ми е да кажа кои са най-успешните действия в един по този начин дълъг интервал от време. Една от най-успешните действия е ориентирана към обединяването на просветителните структури в чужбина. През 2005 година Агенцията за пръв път провежда среща сред българските учебни заведения в чужбина и поставя начало на обединяването на тези просветителни огнища за възстановяване връзката сред тях и държавните институции в България. Агенцията подкрепя българските просветителни звена в чужбина с научна, справочна, образователна, художествена и детска литература, аудио и видеоматериали съответните образователни центрове, взе участие в разнообразни конгреси и инициира такива, отдадени на образованието на българите зад граница и прочие. Смея да настоявам, че Агенцията има доста достижения в своята работа през годините и стойностните и сполучливи действия са доста.

Много млади българи отпътуват в чужбина и приключват там висши образователни заведения. Агенцията има ли позиция и механизми, посредством които може вероятно да се помогне на тези хора да създадат професионална реализация тук, в нашата татковина, да се върнат назад при нас?

-Агенцията е основател и съорганизатор на конгреси, отдадени на професионалната реализация в родината на млади българи, приключили задгранични университети - кръгли маси, трудови тържища, конференции, полемики. Сред плановете в тази тенденция са форумът „ Кариера в България. Защо не? ", със съорганизатори BACK2BG и „ Тук там ", осъществените срещи на български студентски клубове в Германия, Съединени американски щати, Канада, Австрия, Франция. Агенцията подкрепя тяхната активност с съвещания и съответна помощ по въпроси, изискващи намесата и на други държавни органи. Проучва и казусът с бизнеспозициите на този скъп човешки запас с оглед капиталовите ползи на страната.

Мислите ли, че в този си тип и благоприятни условия за осъществяване на активността си Агенцията отразява съответно публичните упования, потребностите на българите зад граница?

-Агенцията работи и изследва публичните настройки измежду нашите сънародници в чужбина и се търсят различни пътища, които да дават отговор на упованията и потребностите на българите зад граница. Поддържаме непрекъсната връзка със студентски и юношески организации в Европа и Северна Америка, учим настройките им за професионална реализация в родината, подтикваме техния интерес към ставащото „ вкъщи " и готовността им да работят за построяването на позитивен облик на България пред света.

*** Автор: Натали Петрова, член на УС на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи Родолюбец - гр. София,съпредседател на организация Родолюбие - гр. Болград.