Проф. Пимпирев и Иглика Трифонова разкриват тайните на Антарктида в мащабна енциклопедия
Проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова – имена, които от десетилетия свързваме с българската полярна история, показват най-новата научнопопулярна енциклопедична книга „ Антарктида “ – впечатляващ роман за най-непознатия континент на планетата и за българското наличие измежду ледения безспир.
Книгата събира най-пълната и настояща информация за Антарктида – до юли 2025 година и показва континента в три огромни елементи, обединявайки просвета, история, география, завършения и човешки истории.
Официалното показване на книгата ще се състои на 4 декември 2025 година (четвъртък) от 18:30 ч. в Аулата на Ректората на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където читатели, медии и другари на полярните проучвания ще могат първи да се срещнат с създателите и с изданието.
Събитието ще бъде със специфичното присъединяване на маестро Теодосий Спасов и Християн Цвятков, които ще показват своя нов албум, основан на Антарктида - „ Антарктически приказки “.
Първата част на енциклопедията вкарва читателя в света на природата и феномените на Антарктида – необработен климат, ледници, геология, озонова дупка, Южно зарево, благосъстоянието на астероиди и модерните технологии, които разкриват свят под леда, както и съпоставяне сред Арктика и Антарктика.
Втората част споделя за човешкото наличие - от първите пионери като Амудсен, Скот, Шакълтън, Бърд, Шарко и Моусън до актуалните откриватели. Разделът показва актуалните антарктически бази и тяхното ежедневие, споделя за 11-те души, родени на континента, и за най-интересните случаи на нещастия и закононарушения измежду снеговете.
Читателят ще открие истории за именитите кораби – от дървените платноходи на Героичната ера до модерните ледоразбивачи, както и за къщите на пионерите, които и през днешния ден могат да бъдат посетени повече от век след построяването им. Описани са необикновените домашни любимци, стъпвали на Антарктида - котки, кучета, зайци, канарчета, даже крави; всекидневието в базите; въпросът дали континентът има „ локални “ поданици и по какъв начин се образува биконтинентална еднаквост.
Разказано е за известните персони, стъпвали на Ледения континент; за това как са се хранили и обличали полярниците през другите епохи; за църквите и параклисите; за развиването на науката и огромните проучвателен планове.
Специално място е отделено на изкуството и музиката в полярния свят - по какъв начин се рисува с морска вода и лед, по какъв начин се танцува балет на носа на транспортен съд, по какъв начин подземните мюонни събития се трансформират в тон и по какъв начин публиката може да „ чуе “ въртенето на Земята, придвижването на атмосферата и на субатомните частици. Включен е и знаковият концерт на „ Металика “ в Антарктида.
Разделът приключва с най-популярните легенди и митове - от извънземни и секрети нацистки бази до Кракен в полярните води - и с най-новите технологии, които разкриват какво се крие под леда, под водата и във въздуха.
Третата част е отдадена на българите в Антарктида - от първите фургони до актуалното ни полярно населено място и новата научна епоха с кораба „ Св. св. Кирил и Методий “. Читателят ще открие истории за живота, труда и достиженията на българските учени и създатели, въодушевени от Ледения континент.
В есента на 2025 година стартира 34-тата национална антарктическа експедиция и българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ към този момент прекосява Атлантическия океан на път към Ледения континент. България потвърди, че е морска нация и излезе от полузатвореното си Черно море, с цел да прави научни проучвания в Световния океан и в ледените води на Антарктида.
Ние, българите, доказахме, че можем да работим като равни с народи, които са откривали с платноходи нови земи – като Испания, Португалия, Англия, Франция, до момента в който ние сме били жители на Османската империя.
От първата българска антарктическа експедиция отминаха 37 години. Това е незабележим интервал от 1300-годишната история на нашата страна, само че през това време забутаната в югоизточния завършек на Европа балканска страна доби правото да дефинира ориста на цялостен един континент и дружно с още 28 страни да ръководи една десета част от нашата планета.
Проф. Христо Пимпирев е учител, академик и полярен откривател. Председател на Българския антарктически институт и шеф на Националния център за полярни проучвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции. Автор на 13 книги, 10 документални кино лентата, един игрален филм и над 250 научни изявления. Носител на над 20 награди, измежду които и „ Ордена на Исабел Католическа “, присъдено му с декрет на краля на Испания Фелипе VI.
Проф. Пимпирев е включен в международна ранглиста на стоте най-изявени полярни откриватели на земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит тип микроскопично водорасло (Muelleria pimpireviana) носят неговото име.
Иглика Трифонова е участник в шест български експедиции до Антарктида. Като фотограф и публицист разгласява в български и непознати медии. Дългогодишен ръководител на Асоциацията на младите полярни откриватели (АПЕКС България). Член на Съюза на българските публицисти и на Българския антарктически институт.
През 2022 година е включена в международна ранглиста на стоте дами в полярната просвета и обучение, които въодушевяват последващи генерации млади откриватели да станат полярни учени. През 2023 година на нейно име е кръстен нос Трифонова на о. Ливингстън за приноса й в популяризирането на Антарктика.
Книгата събира най-пълната и настояща информация за Антарктида – до юли 2025 година и показва континента в три огромни елементи, обединявайки просвета, история, география, завършения и човешки истории.
Официалното показване на книгата ще се състои на 4 декември 2025 година (четвъртък) от 18:30 ч. в Аулата на Ректората на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където читатели, медии и другари на полярните проучвания ще могат първи да се срещнат с създателите и с изданието.
Събитието ще бъде със специфичното присъединяване на маестро Теодосий Спасов и Християн Цвятков, които ще показват своя нов албум, основан на Антарктида - „ Антарктически приказки “.
Първата част на енциклопедията вкарва читателя в света на природата и феномените на Антарктида – необработен климат, ледници, геология, озонова дупка, Южно зарево, благосъстоянието на астероиди и модерните технологии, които разкриват свят под леда, както и съпоставяне сред Арктика и Антарктика.
Втората част споделя за човешкото наличие - от първите пионери като Амудсен, Скот, Шакълтън, Бърд, Шарко и Моусън до актуалните откриватели. Разделът показва актуалните антарктически бази и тяхното ежедневие, споделя за 11-те души, родени на континента, и за най-интересните случаи на нещастия и закононарушения измежду снеговете.
Читателят ще открие истории за именитите кораби – от дървените платноходи на Героичната ера до модерните ледоразбивачи, както и за къщите на пионерите, които и през днешния ден могат да бъдат посетени повече от век след построяването им. Описани са необикновените домашни любимци, стъпвали на Антарктида - котки, кучета, зайци, канарчета, даже крави; всекидневието в базите; въпросът дали континентът има „ локални “ поданици и по какъв начин се образува биконтинентална еднаквост.
Разказано е за известните персони, стъпвали на Ледения континент; за това как са се хранили и обличали полярниците през другите епохи; за църквите и параклисите; за развиването на науката и огромните проучвателен планове.
Специално място е отделено на изкуството и музиката в полярния свят - по какъв начин се рисува с морска вода и лед, по какъв начин се танцува балет на носа на транспортен съд, по какъв начин подземните мюонни събития се трансформират в тон и по какъв начин публиката може да „ чуе “ въртенето на Земята, придвижването на атмосферата и на субатомните частици. Включен е и знаковият концерт на „ Металика “ в Антарктида.
Разделът приключва с най-популярните легенди и митове - от извънземни и секрети нацистки бази до Кракен в полярните води - и с най-новите технологии, които разкриват какво се крие под леда, под водата и във въздуха.
Третата част е отдадена на българите в Антарктида - от първите фургони до актуалното ни полярно населено място и новата научна епоха с кораба „ Св. св. Кирил и Методий “. Читателят ще открие истории за живота, труда и достиженията на българските учени и създатели, въодушевени от Ледения континент.
В есента на 2025 година стартира 34-тата национална антарктическа експедиция и българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ към този момент прекосява Атлантическия океан на път към Ледения континент. България потвърди, че е морска нация и излезе от полузатвореното си Черно море, с цел да прави научни проучвания в Световния океан и в ледените води на Антарктида.
Ние, българите, доказахме, че можем да работим като равни с народи, които са откривали с платноходи нови земи – като Испания, Португалия, Англия, Франция, до момента в който ние сме били жители на Османската империя.
От първата българска антарктическа експедиция отминаха 37 години. Това е незабележим интервал от 1300-годишната история на нашата страна, само че през това време забутаната в югоизточния завършек на Европа балканска страна доби правото да дефинира ориста на цялостен един континент и дружно с още 28 страни да ръководи една десета част от нашата планета.
Проф. Христо Пимпирев е учител, академик и полярен откривател. Председател на Българския антарктически институт и шеф на Националния център за полярни проучвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции. Автор на 13 книги, 10 документални кино лентата, един игрален филм и над 250 научни изявления. Носител на над 20 награди, измежду които и „ Ордена на Исабел Католическа “, присъдено му с декрет на краля на Испания Фелипе VI.
Проф. Пимпирев е включен в международна ранглиста на стоте най-изявени полярни откриватели на земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит тип микроскопично водорасло (Muelleria pimpireviana) носят неговото име.
Иглика Трифонова е участник в шест български експедиции до Антарктида. Като фотограф и публицист разгласява в български и непознати медии. Дългогодишен ръководител на Асоциацията на младите полярни откриватели (АПЕКС България). Член на Съюза на българските публицисти и на Българския антарктически институт.
През 2022 година е включена в международна ранглиста на стоте дами в полярната просвета и обучение, които въодушевяват последващи генерации млади откриватели да станат полярни учени. През 2023 година на нейно име е кръстен нос Трифонова на о. Ливингстън за приноса й в популяризирането на Антарктика.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ