Проф. Матанов: Самочувствие и трезва оценка на политическата ситуация водят до великите събития, за които говорим днес
Проф. Христо Матанов, историк и учител от Софийския университет " Св. Св. Климент Охридски “, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Честит празник, проф. Матанов! Какъв е вашият прочит на събитията, довели до този исторически акт?
Честит празник на всички, и на вас, и на вашите слушатели! Многопосочно е разглеждането на събитията. Първото нещо, което би трябвало да кажем, е, че България работи със самочувствие в ситуацията, която се основава след Младотурската гражданска война, когато Турция е в рецесия, несъмнено, и България употребява тази рецесия, с цел да разгласи независимостта, т.е. да отхвърли васалния статут, който Берлинският контракт й постанова. На второ място идват дейностите на Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина, и така нататък С други думи, първият прочит е, че България не може да работи изолирано от интернационалната конюнктура, която се основава към нея. Вторият прочит: Празникът дълго време беше подценяван, не приказвам за последните десетилетия, приказвам и за преди този момент. Руската агитация явно си споделя думата, защото както Съединението, по този начин и оповестяването на Независимостта става без съветска интервенция в края на краищата. Всичко беше направено, с цел да бъде омаловажен този празник, и даже и през днешния ден някои от хората в България не знаят какво е станало на 22 септември, не знаят какво е величието на тази дата и по какъв начин България става изцяло самостоятелна страна, въпреки че и преди този момент тя не е била кой знае какъв брой подвластна, макар васалния статут, който й се постанова. Но въпреки всичко това е един фиктивен акт, разгласен от цар Фердинанд на Царевец. Разбира се, всеки подобен факт има и други страни, които да кажем ние, историците акцентираме, само че единствено в случай че работим с първична информация.
Как се стига до оповестяването на Независимостта на България?
Обявяването на независимостта става вследствие на бързите дейности на държавното управление на Александър Малинов и на външния министър Паприков, несъмнено, не без отчитане на интернационалната конюнктура, която се основава. Нека да отбележим, че преди да се стигне до оповестяване на независимостта, в Турция избухва така наречен Младотурска гражданска война – това е 1908 година, в която султанският режим е подложен на рецензия, някои от пашите са разстреляни. Включително и четите на Вътрешна македонска революционна организация вземат участие в тази Младотурска гражданска война, и България преценя, външният министър по-точно преценя и държавното управление на Александър Малинов, че в тази обстановка Турция не може да се намеси вследствие на акта, който България подхваща в тази посока. Разбира се, това деяние е в съгласие и с Австро-Унгария, която има да кажем своята дума на Балканите. Външният министър на Русия пътува, несъмнено, до Австро-Унгария, само че не може да направи нищо в тази обстановка, защото България работи при приключен факт. Трябва да се каже, че тогавашният политически хайлайф на България, за разлика от настоящия, работи с огромно самочувствие. Аз е мога да си показва сегашният хайлайф да предприеме нещо, което е в контраст на желанието на главните велики сили в района.
Защо се получава по този начин?
Защо се получава – тъй като той постепенно се основава, българският политически хайлайф постепенно се основава. Когато се сътвори, той нормално е унищожаван – на няколко пъти през годините. Той не е привикнал да взема независими решения, привикнал е със своя зависещ статут – каквото каже Големият брат, това ще стане. И затова…
Т.е. ние имаме една низходяща последователност на самочувствието на политиците, по този начин ли да разбирам?
Има нещо такова. Аз в никакъв случай не се показвам фрапантно, както и множеството мои сътрудници, само че тази низходяща наклонност сякаш е явна. Това самочувствие се демонстрира и при Съединението, и при оповестяване на Независимостта, и по-късно, по време на Балканските войни, и по време на Първата международна война и се стига до една мъка след националните произшествия, изключително след преврата от 9 септември 1944 година, когато България в действителност има подчинено състояние по отношение на Съветския съюз.
Проф. Матанов, това ли е главното качество на политика тогава – самочувствието? Друго какво е било главното, кое е довело до това да се вземат такива значими решения, какви качества са имали политиците, с изключение на самочувствие?
Политическо самочувствие е едно, тъй като то не е задоволително, и трезва оценка на обстановката, в която се намира България, защото без трезва оценка никакво политическо деяние не може да бъде сполучливо. Аз по този начин бих споделил, самочувствие, плюс оценка, трезва оценка на политическата обстановка. Това води до тези велики събития, за които приказваме през днешния ден.
На какво би трябвало да ни учат тези събития, на какво би трябвало да ни учи тази велика история?
Когато приказваме за неща от предишното, ние нормално забравяме отрицателните страни. И това е сякаш първият урок, който историята ни дава. Сега, не знам дали вие си спомняте след измененията в България какъв брой доста се дискутираше дали да остане или не член 1, алинея 2 от тогавашната Конституция, а той гласеше, че Българска комунистическа партия има управителна роля в ръководството на обществото. Сега никой не приказва за тази работа. Т.е. неприятните неща се не помнят, а великите остават. Онова, което е стойностно, остава. И това сякаш би трябвало да ни научи на нещо, което е непреходно и в сегашната обстановка, която е изпълнена с драматизми. Слушам много хора, които се упражняват в политическо говорене и които акцентират, че България – видите ли, можела да бъде независима и не знам си какво. България не може да бъде независима, както не може да бъде независима и която и да е страна на нашата планета. Дори най-мощната не може да работи постоянно независимо. Така че България е част от един международен концерт. Едно време е бил европейски концерт, в този момент е международен концерт, защото глобализацията е в ход. Концертът е нещо, което… в случай че е мелодичен, несъмнено, в случай че е мелодичен, всяка страна свири своята партитура според от своите благоприятни условия. Ако не е мелодичен, някоя от тях бърка. Но общо взето, това е обстановката, към която би трябвало да се стремим. България е част от един международен концерт.
Отговорни ли сме към нашата история? Т.е. застрашена ли е независимостта ни?
Невинаги сме виновни, защото виждам, че има хора, които се демонстрират единствено от избор до избор, приказват всякакви небивалици, а те, несъмнено, не са виновни, защото не си дават визия, че в случай че това, което приказват, в случай че се осъществя, това би означавало същинска злополука. Истинска злополука. Аз не съм последовател на статуквото дотам, само че въпреки всичко тези, които имат опит, тези, които са натрупали някакъв багаж зад себе си, колкото и да е непълен, въпреки всичко имат право да кажат какво да бъде бъдещето на нашата страна. Невинаги сме виновни, само че историята отсява тези неща. Както ви споделих, тя резервира хубавите неща, тези, които са виновни, тези, които са със стойност, а останалото отхвърля.
Проф. Матанов, финални думи – какво да бъде посланието на днешния ден?
Първото обръщение към днешния ден би трябвало да бъде българите да не не помнят този празник, който докара до цялостната самостоятелност на България. Много бих се радвал, и различен път съм го казвал: Малко монументи на това нещо има, защото множеството монументи в България са свързани с съветските победи по време на Руско-турската война. Това няма никакво подозрение. Много бих се радвал, в случай че българските фамилии заведат децата си на сходен монумент, който още не е повдигнат, положат цветя и с това се завърши отбелязването на този празник. Няма потребност от митинги, както беше едно време, по време на един различен септемврийски празник.
Честит празник, проф. Матанов! Какъв е вашият прочит на събитията, довели до този исторически акт?
Честит празник на всички, и на вас, и на вашите слушатели! Многопосочно е разглеждането на събитията. Първото нещо, което би трябвало да кажем, е, че България работи със самочувствие в ситуацията, която се основава след Младотурската гражданска война, когато Турция е в рецесия, несъмнено, и България употребява тази рецесия, с цел да разгласи независимостта, т.е. да отхвърли васалния статут, който Берлинският контракт й постанова. На второ място идват дейностите на Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина, и така нататък С други думи, първият прочит е, че България не може да работи изолирано от интернационалната конюнктура, която се основава към нея. Вторият прочит: Празникът дълго време беше подценяван, не приказвам за последните десетилетия, приказвам и за преди този момент. Руската агитация явно си споделя думата, защото както Съединението, по този начин и оповестяването на Независимостта става без съветска интервенция в края на краищата. Всичко беше направено, с цел да бъде омаловажен този празник, и даже и през днешния ден някои от хората в България не знаят какво е станало на 22 септември, не знаят какво е величието на тази дата и по какъв начин България става изцяло самостоятелна страна, въпреки че и преди този момент тя не е била кой знае какъв брой подвластна, макар васалния статут, който й се постанова. Но въпреки всичко това е един фиктивен акт, разгласен от цар Фердинанд на Царевец. Разбира се, всеки подобен факт има и други страни, които да кажем ние, историците акцентираме, само че единствено в случай че работим с първична информация.
Как се стига до оповестяването на Независимостта на България?
Обявяването на независимостта става вследствие на бързите дейности на държавното управление на Александър Малинов и на външния министър Паприков, несъмнено, не без отчитане на интернационалната конюнктура, която се основава. Нека да отбележим, че преди да се стигне до оповестяване на независимостта, в Турция избухва така наречен Младотурска гражданска война – това е 1908 година, в която султанският режим е подложен на рецензия, някои от пашите са разстреляни. Включително и четите на Вътрешна македонска революционна организация вземат участие в тази Младотурска гражданска война, и България преценя, външният министър по-точно преценя и държавното управление на Александър Малинов, че в тази обстановка Турция не може да се намеси вследствие на акта, който България подхваща в тази посока. Разбира се, това деяние е в съгласие и с Австро-Унгария, която има да кажем своята дума на Балканите. Външният министър на Русия пътува, несъмнено, до Австро-Унгария, само че не може да направи нищо в тази обстановка, защото България работи при приключен факт. Трябва да се каже, че тогавашният политически хайлайф на България, за разлика от настоящия, работи с огромно самочувствие. Аз е мога да си показва сегашният хайлайф да предприеме нещо, което е в контраст на желанието на главните велики сили в района.
Защо се получава по този начин?
Защо се получава – тъй като той постепенно се основава, българският политически хайлайф постепенно се основава. Когато се сътвори, той нормално е унищожаван – на няколко пъти през годините. Той не е привикнал да взема независими решения, привикнал е със своя зависещ статут – каквото каже Големият брат, това ще стане. И затова…
Т.е. ние имаме една низходяща последователност на самочувствието на политиците, по този начин ли да разбирам?
Има нещо такова. Аз в никакъв случай не се показвам фрапантно, както и множеството мои сътрудници, само че тази низходяща наклонност сякаш е явна. Това самочувствие се демонстрира и при Съединението, и при оповестяване на Независимостта, и по-късно, по време на Балканските войни, и по време на Първата международна война и се стига до една мъка след националните произшествия, изключително след преврата от 9 септември 1944 година, когато България в действителност има подчинено състояние по отношение на Съветския съюз.
Проф. Матанов, това ли е главното качество на политика тогава – самочувствието? Друго какво е било главното, кое е довело до това да се вземат такива значими решения, какви качества са имали политиците, с изключение на самочувствие?
Политическо самочувствие е едно, тъй като то не е задоволително, и трезва оценка на обстановката, в която се намира България, защото без трезва оценка никакво политическо деяние не може да бъде сполучливо. Аз по този начин бих споделил, самочувствие, плюс оценка, трезва оценка на политическата обстановка. Това води до тези велики събития, за които приказваме през днешния ден.
На какво би трябвало да ни учат тези събития, на какво би трябвало да ни учи тази велика история?
Когато приказваме за неща от предишното, ние нормално забравяме отрицателните страни. И това е сякаш първият урок, който историята ни дава. Сега, не знам дали вие си спомняте след измененията в България какъв брой доста се дискутираше дали да остане или не член 1, алинея 2 от тогавашната Конституция, а той гласеше, че Българска комунистическа партия има управителна роля в ръководството на обществото. Сега никой не приказва за тази работа. Т.е. неприятните неща се не помнят, а великите остават. Онова, което е стойностно, остава. И това сякаш би трябвало да ни научи на нещо, което е непреходно и в сегашната обстановка, която е изпълнена с драматизми. Слушам много хора, които се упражняват в политическо говорене и които акцентират, че България – видите ли, можела да бъде независима и не знам си какво. България не може да бъде независима, както не може да бъде независима и която и да е страна на нашата планета. Дори най-мощната не може да работи постоянно независимо. Така че България е част от един международен концерт. Едно време е бил европейски концерт, в този момент е международен концерт, защото глобализацията е в ход. Концертът е нещо, което… в случай че е мелодичен, несъмнено, в случай че е мелодичен, всяка страна свири своята партитура според от своите благоприятни условия. Ако не е мелодичен, някоя от тях бърка. Но общо взето, това е обстановката, към която би трябвало да се стремим. България е част от един международен концерт.
Отговорни ли сме към нашата история? Т.е. застрашена ли е независимостта ни?
Невинаги сме виновни, защото виждам, че има хора, които се демонстрират единствено от избор до избор, приказват всякакви небивалици, а те, несъмнено, не са виновни, защото не си дават визия, че в случай че това, което приказват, в случай че се осъществя, това би означавало същинска злополука. Истинска злополука. Аз не съм последовател на статуквото дотам, само че въпреки всичко тези, които имат опит, тези, които са натрупали някакъв багаж зад себе си, колкото и да е непълен, въпреки всичко имат право да кажат какво да бъде бъдещето на нашата страна. Невинаги сме виновни, само че историята отсява тези неща. Както ви споделих, тя резервира хубавите неща, тези, които са виновни, тези, които са със стойност, а останалото отхвърля.
Проф. Матанов, финални думи – какво да бъде посланието на днешния ден?
Първото обръщение към днешния ден би трябвало да бъде българите да не не помнят този празник, който докара до цялостната самостоятелност на България. Много бих се радвал, и различен път съм го казвал: Малко монументи на това нещо има, защото множеството монументи в България са свързани с съветските победи по време на Руско-турската война. Това няма никакво подозрение. Много бих се радвал, в случай че българските фамилии заведат децата си на сходен монумент, който още не е повдигнат, положат цветя и с това се завърши отбелязването на този празник. Няма потребност от митинги, както беше едно време, по време на един различен септемврийски празник.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ